РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Плевен, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430105372 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „*** ***” АД ***, в която се твърди, че
между ищцовото дружество и ответника Р. ИВ. В. от гр. П. в качеството му на
кредитополучател е бил сключен договор за издаване на кредитна карта „***”
от *** год., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в
размер на 1 800 лв. Твърди се, че в съответствие с договора
кредитополучателят е усвоил различни суми през различни периоди. Твърди
се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения относно
погасяването на дължимите суми, а именно: не е заплатил най- малко
минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава,
и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит, както и не е заплатил
дължимите на банката възнаграждения, включително лихви и такси, посочени
в Приложение № 1 към Общите условия. Твърди се, че поради това и на
основание чл. 20.2 и чл. 20.3 от общите условия банката е обявила
предсрочната изискуемост по кредита с нотариална покана с рег. № ***, ***,
1
акт *** на *** С. И. с район на действие Плевенския районен съд, връчена на
ответниак на 15. 10. 2020 год. Твърди се, че на 11. 12. 2020 год. ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2020 год. по описа
на Плевенския районен съд. Твърди се, че съдът е издал заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Твърди се, че заповедта е
била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което
съдът е указал на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на
вземането си. В заключение ищецът моли съда да признае за установено
спрямо ответника, че последният му дължи следните суми:
-сумата от 1 710, 29 лв., представляваща главница по договор за
издаване на кредитна карта „***” от *** год.;
-сумата от 340, 28 лв., представляваща договорна лихва за периода от
01. 04. 2019 год. до 15. 10. 2020 год.;
-сумата от 164, 91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01. 04. 2019 год. до 12. 03. 2020 год.;
-сумата от 19, 01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.
05. 2020 год. до 02. 12. 2020 год.;
-сумата от 163, 61 лв., представляваща такси за периода от 15. 03. 2019
год. до 02. 12. 2020 год.;
-сумата от 90, 00 лв., представляваща нотариални такси за периода от
15. 09. 2020 год. до 02. 12. 2020 год., и
-сумата от 32, 72 лв., представляваща застраховки за периода от 28. 02.
2019 год. до 02. 12. 2020 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /11. 12. 2020 год./ до окончателното
изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените в хода на
заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
2
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен.
Вземането на „*** ***” АД *** произтича от договор за издаване на
кредитна карта „***” от *** год. По силата на последния ответникът Р. ИВ. В.
като кредитополучател е усвоил разрешен кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 1 800 лв. Безспорно по делото е, че ответникът не е
изпълнил точно задълженията си, поради което с нотариална покана с рег. №
***, ***, акт *** на *** С. И. с район на действие Плевенския районен съд,
банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита с прекратяване
действието на договора. От заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че непогасено остава задължението на
ответника за сумата от общо 2 520, 82 лв., в която е включена главница,
договорна лихва, мораторна лихва, такси и застрахователни премии.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че в полза на ищеца е
налице вземане срещу ответника в размер на сумата от общо 2 520, 82 лв.,
поради което предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
заповедното производство в размер на 432, 29 лв., както и направените
деловодни разноски в исковото производство в размер на 1 415, 74 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. ИВ. В.
от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „*** ***” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
*** и ***, сумата от общо 2 520, 82 лв., от които сумата от 1 710, 29 лв.
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта „***” от
*** год., сумата от 340, 28 лв. представляваща договорна лихва за периода от
01. 04. 2019 год. до 15. 10. 2020 год., сумата от 164, 91 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 01. 04. 2019 год. до 12. 03. 2020 год., сумата от
19, 01 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 14. 05. 2020 год. до
02. 12. 2020 год., сумата от 163, 61 лв. представляваща такси за периода от 15.
03. 2019 год. до 02. 12. 2020 год., сумата от 90, 00 лв. представляваща
нотариални такси за периода от 15. 09. 2020 год. до 02. 12. 2020 год., и сумата
от 32, 72 лв. представляваща застраховки за периода от 28. 02. 2019 год. до
02. 12. 2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.
12. 2020 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р. ИВ. В. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „*** ***”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** и ***, сумата от 432, 29 лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 1 415, 74 лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4