№ 2253
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100111478 по описа за 2022 година
Ищцата К. Д. А. – Й. излага в исковата молба, че на 13.09.2022г. в гр.
София, е претърпяла инцидент на необезопасен участък от левия тротоар на
ул. „Твърдишки проход“ с посока на движение от ул. „Нишава“ към ул.
„Хайдушка гора“, пред сградата на номер 3. В тази си част тротоарът бил
неравен, покрит с неравно разположени плочи, с изключително голямо и
опасно разстояние помежду си. Ищцата загубила равновесие от неравностите
и претъпяла падане, довело до счупване на долния край на лъчевата кост на
левия горен крайник, със засягане на гривнената става. Предприето било
двукратно оперативно лечение с фиксиране на счупването със заключваща
плака и имобилизация с гипсова шина, които причинили на ищцата болки,
страдания и неудобства. В резултат на инцидента ищцата претъпяла и
имуществени вреди на стойност 1 414 лв. - разходи за лечение.
Счита, че полагането на грижа за състоянието на тротоара във вид,
съответен на предназначението му, както и неговото обезопасяване, е
задължение на С.О.. Ето защо, предявява иск за осъждането на ответника да й
заплати следните суми: 26 000 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането; 1 414 лв. - обезщетение за претърпените имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
1
С молба по делото от 18.11.2022г. извършва изменение на предявения
иск за имуществени вреди, като сочи, че около датата на предявяване на иска
е извършила допълнителни разноски за рехабилитация в общ размер на 252
лв., поради което моли искът да се счита предявен за сума в общ размер на
1 666 лв.
Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва същата. Поддържа, че С.О. не е отговорна за вредите на
ищцата и няма пряка вина за инцидента, защото тротоарната настилка в
посоченият участък от тротоара на ул. „Твърдишки проход“ била проходима
и с осигурен нормален достъп за пешходци. Нищо не е налагало сигнализация
за препятствия или ограждения. Поддържа, че механизмът на падането на
ищцата е неизяснен и причина за загубата на равновесие биха могли да бъдат
невнимание, употреба на алкохол или други упойващи вещества, друга
здравословна причина. Счита, че ищцата сама се е поставила в опасност, като
не се е движела с общоприетата житейска предпазливост, с което сама е
причинила, евентуално – е допринесла за настъпването на злополуката.
Евентуално, претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
завишено по размер. Обръща внимание, че са процесния участък, СО не е
получавала сигнали за нередности.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
проведен разпит на свидетелката Л.А.Ф., леля на ищцата. При разпита същата
заявява, че на процесната дата през м. септември, още не била започнала
учебната година, по време след 17 часа, се придвижвала заедно с ищцата по
ул. „Твърдишки проход“, където се намира домът на последната, към
заведение „Бомбе“, където отивали да вечерят. Пресекли ул. „Нишава“ и
продължили по левия тротоар – срещу училището. Там, пред една необитаема
къща, имало участък от тротоара, който бил разбит – настилката била от
плочки, които били изпочупени, някои по-надигнати, при което се образували
неравности. Ищцата и свидетелката се движели една зад друга, като ищцата
вървяла отпред. Въпреки, че била с ниски обувки, ищцата внезапно се
спънала в неравностите, изпищяла и паднала, подпирайки се на ръката си.
2
Извикали такси и отишли в „Пирогов“. Там установили, че ръката й е
счупена. Искали да й слагат оперативно пластина, но ищцата не се съгласила
и поискала да опитат консервативно лечение. Сложили й гипс. След седмица
обаче на контролен преглед станало ясно, че ръката не зараства правилно и
операцията е наложителна. След операцията била с гипс повече от месец.
Оплаквала се от силни болки. Не можела да се обслужва сама, свидетелката
ходела да й помага – за тоалет, за домакинство. Шест пъти по десет дни
ходила на рехабилитация, но според свидетелката ръката й останала „малко
крива“.
Съдът, въпреки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода
на спора, предвид близката й родствена връзка с ищцата, кредитира изцяло
показанията й, доколкото същата е очевидец на описаните събития, а
изявленията й са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Те
се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.
От приетите по делото медицински документи и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Б. се
установява, че при процесния инцидент ищцата е получила „ Закрито
счупване на лявата лъчева кост в долната и част“. Описаната травматична
увреда често се среща при пещеходци, които по някаква причина внезапно
губят равновесие и падат на пътната настилка. Вещото лице сочи, че
описаният механизъм от ищцата за претьрпяната злополука напълно съвпада
с механизма по който този вид фрактура най-често се получават при падане
от пешеходци и водачи на двуколесни превозни средства.
След злополуката, спешна медицинска помощ на пострадалата е била
оказана в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“. Постъпила контактна, адекватна, с
болки, с оток и деформация на лявата гривнена става. Веднага са били
изършени рентгенови изследвания, които са потвърдили диагнозата - „
Закрито счупване на лявата лъчева кост в долната й част.“. След проведена
консултация е било взето решение че пациентката може да бъде оперирана,
поради липса на противопоказания за това. Взето е било решение обаче първо
да се направи опит за мануална репозиция и да се опита да се проведе
консервативно лечение чрез задържане на костните фрагменти с гипсова
имобилизация. След проведена предоперативна подготовка по спешност под
локална анестезия и TV- контрол е било извършено двукратно наместване на
3
счупената кост и фрактурата е била обездвижена с гипсова имобилизация.
Пострадалата е била приета за наблюдение в болницата с включени
инфузионна, седативна и обезболяваша терапия. След гладко протекъл
болничен период и без сетивни и циркулационни усложнения на лявата ръка,
на 14.09.2022г. пострадалата е била изписана от болницата, като лечението й
е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи за проследяване
на фрактурата. На контролен преглед на 20.09.2022г. е било констатирано
разместване на костните фрагменти на счупената лъчева кост. Същия ден
ищцата е била приета отново в болницата и било взето решение за операция с
приложение на метална остеоснитеза, за да бъдат задържани костните
фрагменти. След проведена предоперативна подготовка на 21.09.2022г.
ищцата е била оперирана - извършена открита репозиция и стабилизиране на
фрактурата със заключваща титанова плака с 5-1-3 отвора, извършен шев,
поставен дренаж и поставена гипсова лонгета за срок от 35-40 дни на лявата
предмишница. След 40-я ден, когато е била свалена гипсовата лонгета,
ищцата е започнала провеждане на рехабилитация амбулаторно, който период
е бил продължителен защото фрактурата е била многофрагментна и
вътреставна. Счупената лъчева кост е зараснала за малко по-дълъг период от
време - около 45 дни /при обичаен период на зарастване 30-35 дни/, тъй като
първоначално лечението е било неоперативно, а операцията е била извършена
8 дни след злополуката.
Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата К. А. е
приключил за срок от 4 месеца, считано от деня на злополуката. Полученото
счупване на лявата лъчева кост е причинило на ищцата болки и страдания по
време на лечебния и възстановителен период, като най-интензивни те са били
през първите 3-4 седмици, непосредствено след претърпяната травма и
проведената костна операция, както и около 2-3 седмици в началото на
проведената рехабилитация на лявата гривнена става. Извън посочените
периоди, пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки при
преумора на лявата киткова става, както и при рязка промяна на времето ( при
студено и влажно време), когато ищцата е била принудена да ползва в по-
голямо количество седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки, в продължение на първите 2 месеца, ищцата не е можела въобще да си
служи с лявата ръка, което е оказало негативно влияние при тоалет, баня и
обслужването й в ежедневието. В следващите 2 месеца тя е можела да си
4
служи с увредената лява ръка, но не е имала нужната сила за захват на по-
тежки предмети.
От деня на процесната злополука вече са изминали повече от 6 месеца,
но според вещото лице напълно е възможно при рязка промяна на времето
ищцата и сега да търпи само единични болки в зоната на извършената
операция, тъй като металната остеосинтеза все още не е отстранена.
В заключението на вещото лице е посочено, а при изслушването си в
открито съдебно заседание д-р Б. потвърждава, че е извършил преглед на
ищцата. Установил е, че на воларната повърхност на китковата става има
остатъчен траен кожен белег от извършената костна операция с дължина 9см.
на 0,4см. с променен цвят и следи от мястото на оперционните конци.
Счупената лъчева кост е зараснала окончателно. Лявата киткова става е в
състояние на лека радиална девиация, а при палпация се опипва лека
деформация от новата костна тъкан, която покрива фрактурата. Движенията
на лявата гривнена става към момента са: флексия(свиване) на ръката в
намален обем с 10 градуса; екстензията (разгъване) -в норма. Ротационните
движения също са възстановени. Пръстите все още са с намалена сила на
захват при по-обемисти предмети, в областта на фрактурата все още стои
металната плака и винтовете, поставени по време на операцията. Металната
плака се отстранява оперативно 1 година след първата операция. Тази
операция обичайно носи допълнителни болки за 2 седмици и нужда от кратка
рехабилитация.
Вещото лице още сочи, че от приетите по делото разходни документи
на ищцата за извършените от нея разходи по време на лечението на
процесната фрактура, а именно Фактура № ********** ат 23.09.2022г.
издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ , се установява заплатена сума от
1414,00 лв. за закупена титанова заключваща плака за дистален радиус от
фирма „Vortex Sanatmetar “. Разходът е бил необходим за операцията на
счупената и лява лъчева кост, тъй като НЗОК заплаща на лечебното заведение
само извършената медицинска услуга по съответната Клинична пътека, но не
и разходите за оперативни консумативи и металните остеосинтези, които се
поемат от пациента.
Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло.
5
Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитания
свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от
фактическа страна, че на процесната дата – 13.09.2022г. ищцата се е движела
по левия тротоар на ул. „Твърдишки проход“ в гр. София, в посока от ул.
„Нишава“ към ресторант „Бомбе“, като в участък от тротоара, намиращ се
срещу разположеното се от дясната страна на улицата училище, се е спънала
в неравност, образувана от неравно разположените и повредени плочки на
тротоарната настилка и е паднала, подпирайки се на лявата си ръка, което на
свой ред е довело до описаното подробно в заключението на СМЕ счупване
на лявата лъчева кост в долната й част.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди се установява също от
показанията на свидетелката Фиркова, подробно обсъдени от съда по-горе.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
На първо място, с оглед заявеното в открито съдебно заседание,
проведено на 07.04.2023г. искане от процесуалния представител на ищеца за
допускане уточняване на иска за имуществени вреди, направено с молбата от
18.11.2022г., докладвано от съда като недопустимо изменение на иска, съдът
намира следното:
Както съдът е посочил в проекта си за доклад по делото, съдържащ се в
определението му по чл.140 от ГПК, с молбата от 18.11.2022г. ищецът е
направил изменение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, което е недопустимо. Това е така, защото едновременно се изменя
искът по основание /фактите и обстоятелствата, от които претенцията се
извежда, в случая – извършените разходи за рехабилитация/ и по размер – с
добавянето на нова сума от 252 лв. към първоначално заявения размер.
Такова изменение е в противоречие с правилата на чл.214 от ГПК, поради
което е недопустимо. Още повече, че част от посочените разходи са
извършени след датата на исковата молба. Становището на ищеца, че с
молбата от 18.11.2022г. не е направено изменение на исковата претенция, а
уточняване на исковата молба, след оставянето й без движение от съда, не
може да бъде споделено. В исковата молба изобщо не присъстват като
претенция разходи за рехабилитация, а само за закупуване на остеосинтеза.
Дадените от съда указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК са били в посока
уточняване твърденията на ищцата по отношение механизма на настъпване на
6
увреждането и заплащане на дължимата държавна такса, а не по отношение на
вида и размера на твърдените имуществени вреди. Ето защо, не може да се
приеме, че заявеното искане е за уточняване на претенцията. Същото е за
изменение на иска и, както съдът вече неколкократно е посочил, е
недопустимо.
По съществото на спора:
Предявените искове са с пр. осн. чл.49 от ЗЗД - за сумата от 26 000 лв.
неимуществени вреди - болки и страдания от процесния инцидент и за
сумата от 1 414 лв. - имуществени вреди - разходи за закупуване на
медицински материали във връзка с проведеното лечение.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.
30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по
тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във
възможно най- кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от
ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е на съответната община.
7
Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и
съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30,
ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му е на общината. Следователно
ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и
тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за безопасно
ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.
В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на тротоара на ул. „Твърдишки проход“ в
процесния участък в състояние, годно за безопасно придвижване и от това
тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе,
неимуществени и имуществени вреди в правната сфера на ищцата. От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
причината за уврежданията на ищцата е спъването й в образуваните
неравности от неравномерно разположени и повредени плочки от
тротоарната настилка, като наведените от страна на ответника възражения за
невнимателно придвижване и липса на обичайна житейска предпазливост
съдът намира за напълно неоснователни. При повреда, нарушаване на
целостта или разместване на елементите, от които е изградена тротоарната
настилка, по начин, който създава опасност за пешеходците, и липса на
твърдения, съответно и доказателства, тази опасност да е била обозначена от
стопанисващия тротоара - с цел гражданите да проявяват повишено внимание
в периода до отстраняването й - очакването, че последните по презумпция
трябва да проявяват специално внимание при движението си, е необосновано.
Няма данни ищцата да се е придвижвала по необичаен за ежедневието начин,
била е с удобни равни обувки /маратонки/. Няма причина и да се очаква
повишено внимание от нейна страна при липса на обозначения за опасности
на тротоара. Не съществува нормативно установено задължение за
пешеходците при движението си по тротоара да не отклоняват поглед от
неговата настилка и да следят непрекъснато за евентуални неравности, дупки
и други повреди на настилката му, нито пък според съда такова поведение се
включва в понятието обичайна житейска предпазливост.
Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
8
ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни
длъжностни лица не е необходимо.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на
увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията – особено
интензивни, непосредствено за период от около 3-4 седмици след инцидента,
в дните след извършването на операцията и по време на рехабилитацията;
продължителността на лечебния и възстановителен период от около 4 месеца,
от които 35-40 дни с поставена гипсова имобилизация; неудобството от
невъзможността 2 месеца да си служи с лявата си ръка, наложило ползването
на чужда помощ в ежедневието, вкл. и за баня, тоалет; активната и
трудоспособна възраст на пострадалата – 56 години; настъпилото пълно
възстановяване от травматичните увреждания, но и намаления все още обем
на движение на гривненаната става при флексия, намалената сила на захват и
необходимостта от извършване на последваща операция за отстраняване на
металната плака и винтове, и като съобрази социално-икономическите
условия към момента на инцидента и към настоящия момент, възлиза на 20
000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени
вреди е основателен за тази сума, като достатъчна да компенсира
причинените от увреждането болки и страдания.
Установи се по делото, че в пряка причинна връзка с причиненото
увреждане ищцата е направила и разходи за закупуване на фиксираща плака в
размер 1 414 лева, което е била необходима за лечението й. Следователно,
претенцията за имуществени вреди е основателна за целия предявен с
исковата молба размер.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно с уважената част от исковете и представения списък по
чл.80 от ГПК, а именно 1059,72 лв. – за платена държавна такса и депозит за
вещо лице. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатско
възнаграждение е неотносимо, т.к. в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатското възнаграждение се определя от съда. На осн. чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Д. Д. от САК сумата
9
от 1 056,42 лв.
На ответника също се следват разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, но доколкото искане за тяхното присъждане не е направено нито
с отговора на искова молба, нито се поддържа в открито съдебно заседание,
съдът не ги присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, ул. ****,
представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на К. Д. А. - Й., ЕГН ********** от
гр. София, ж.к. ******* следните суми:
- сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на
здравето, настъпило на 13.09.2022г. в гр. София, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 26
000 лв.;
- сумата от 1 414 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от същото събитие – разходи за закупуване на метална плака, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 01.11.2022г.
- сумата от 1059,72 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, ул. ****,
представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на адв. М. Д. Д. от САК, ЕГН
********** сумата от 1 056,42 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10