РЕШЕНИЕ
№ 142 13.04.2021г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На първи април две хиляди и
двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
търговско дело № 291 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на „ДК - ДОМОСТРОЕНЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. “Победа“, представлявано от председателя на съвета на директорите Неделчо
Асенов Георгиев, действащ чрез пълномощник - адвокат Мая Великова със съдебен
адрес гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, против „АКЗ - БУРГАС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление територия „Лукойл Нефтохим Бургас“, адм. сграда „АКЗ“, ет.3,
представлявано от управителя Артем Михайлович Сахаров, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318 – адвокат Галина Найденова.
Предявен е осъдителен иск за сумата от 37
858,18 лв. - неизпълнено
договорно задължение за заплащане на цената на микросилициев прах съгласно
издадена фактура № 23498/ 16.06.2020г., ведно със законната лихва от
предявяването на иска на 05.08.2020г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника били
в дългогодишни търговски правоотношения по договори за продажба на бетон, по
които ищецът продавал, а ответникът купувал бетон. На 01.10.2019г. страните
договорили продажба на бетон за два обекта на ответника - „търговско-обслужваща
сграда с апартамент и туристически комплекс в УПИ Х-14, кв. 15-А, жк. „Братя
Миладинови“, гр. Бургас“,“ и „СМР за привеждане на пирсове 1,2 и 3 на ПТ
„Росенец“ към нормативните изисквания и добрите европейски практики – Етап 1 и
ВРУ Етап 3“. Договорени били видовете бетон и цените им, както и че по желание
на купувача - ответник бетоновите разтвори могат да се приготвят с автоматично
дозиране на добавки за водоплътност, бързо набиране на якост, лятно и зимно
бетониране, които добавки ще се заплащат допълнително. На 29.10.2019г. ищецът
изпратил на ответника договорите за съгласуване и подписване, като ответникът
върнал подписан договора само за първия обект. Предвид добрите търговски
отношения в периода октомври 2019г. – юни 2020г. ищецът извършил доставките и за втория обект –
в парк „Росенец“, като договори за продажба на бетон за тези доставки били
сключвани дистанционно - купувачът изпращал заявка чрез и-мейл, а продавачът
потвърждавал поръчката. На 04.03.2020г. ответникът уточнил необходимото за
втория обект количество бетон, което да бъде изпълнено по посочена рецепта с
микросилициев прах – 959 куб. м. На 27.04.2020г. по искане на ищеца ответникът
потвърдил точното количество бетонови разтвори, време на полагане и добавки -
1671 куб. м. и необходимите добавки с посочена дата на бетониране 20.05.2020г.
Ищецът изпълнил заявката, като поръчал исканата добавка и я заплатил на BASF, след доставката й - поканил ответника да я получи и
заплати. На 26.05.2020г. ищецът изпратил напомнително до ответника да изпълни
задълженията си. В отговор ответникът поискал доставката за 29.05.2020г., но
без добавката. На 16.06.2020г. ищецът изпратил на ответника фактура № 23498/ 16.06.2020г.
за поръчаната бетонова добавка - микросилициев прах на стойност 37 858,18 лв.,
която ответникът отказал да плати с мотив, че няма сключен договор и че стоката
не е необходима.
С представен в
преклузивния срок писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Не признава
сключването на договора от 01.10.2019г. за втория посочен обект, за който не са
били уточнявани цени и количества бетон с добавки. Признава факта за закупен
бетон за втория обект, но твърди, че всички доставки били заплатени. Признава
факта на уточнено количество бетон от 03.04.2020г. – 1671 куб. м. с
микросилициев прах с дата на бетониране 20.05.2020г., като с писмото е
изпратена и рецептата за приготвяне на бетоновата смес, но твърди, че по тази
заявка на посочената дата ищецът не е доставил каквито и да било количества
бетон. Поради това на 26.05.2020г. ответникът направил изрична заявка за
доставка на 29.05.2020г., която ищецът не изпълнил и ответникът бил принуден да
се обърне към друг доставчик. Ответникът счита, че не дължи заплащане по процесната
фактура с мотива, че няма сключен договор за продажба на микросилициев прах, не
е заявявана такава доставка и не е получавана такава стока. Сочи, че
търговските отношения между страните са касаели винаги бетон, произведен от
ответника, като никога не са заявявани за покупка отделните компоненти, от
които се правят бетоновите разтвори – цимент, чакъл, пясък, вода и добавки.
С допълнителната
си искова молба ищецът уточнява, че вторият обект се изпълнява от консорциум между
„Джи Пи Груп“ АД и ответното дружество, като на този обект се полагали няколко
вида бетон. Един от видовете представлявал специално подготвена за ответника бетонова
смес с добавка микросилициев прах по
изискванията на проектанта на обекта. Със съгласието на проектанта
микросилициевия прах винаги бил доставка от BASF, като по искане на проектанта добавката винаги се добавяла ръчно към
бетоновите разтвори. След отказа на ответника да получи доставената добавка, не
било възможно тя да се ползва от другата фирма от консорциума, за която вече
били направени необходимите доставки с други нужни добавки. Ищецът сочи, че поръчаната
от ответника добавка е специфична, рядко се влага в бетоновите смеси, поради
което не може да се използва от други клиенти.
В представения допълнителен
отговор ответникът твърди, че доставената добавка не е същата – поръчана е
добавка микросилициев прах – MEYCO MS 610 – производство на фирма „Degussa“, а
ищецът по свой почин е закупил и доставил сходна добавка от друг производител. Сочи,
че страните нямат договор за доставка само на мискросилициев прах, като ищецът
не е продавал на ответника такъв извън фактура фактура № 23844/ 30.09.2020г., която
е заплатена на 08.10.2020г.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ вр. чл.286 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
По
делото не се спори, че страните са в дългогодишни търговски отношения, по които
ищецът „ДК – Домостроене“ АД, притежаващ бетонов възел, продава и доставя на
ответника „АКЗ – Бургас“ ЕООД бетон за строителни обекти. Не се спори също, че
през есента на 2019г. ответникът е поел изпълнението на два обекта : 1. „Търговско-обслужваща
сграда с апартамент и туристически комплекс в УПИ Х-14, кв. 15-А, жк. „Братя
Миладинови“, гр. Бургас“, като обектът се намира до училище „Васил Априлов; и 2.
„СМР за привеждане на пирсове 1,2 и 3 на ПТ „Росенец“ към нормативните
изисквания и добрите европейски практики – Етап 1 и ВРУ Етап 3“. Не е оспорено
и твърдението, че целият обект Пристанищен терминал „Росенец“ е поет от
ответното дружество „АКЗ – Бургас“ ЕООД и „Джи Пи Груп“ АД, действащи в
консорциум, като всеки от изпълнителите самостоятелно е поел дейности в отделни
подобекти -обектът по описаната т.2 е
изпълняван от ответника.
От
представените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните
свидетели Я.Щ. и А.К. – съответно технически сътрудник и главен инженер в
ищцовото дружество, се установява, че при поемането на описаните обекти
ответникът е поискал от ищеца оферта за доставка на бетонови разтвори. Според
посочените свидетели на ищеца, чиито показания кореспондират с писмените доказателства,
на ответника били представени приложените по делото два договора – за всеки от
обектите, от дата 01.10.2019г., като ответникът върнал подписан само договора
за обекта в гр.Бургас, до училище „Васил Априлов“. Не се спори, че вторият
договор – за ПТ „Росенец“ не е подписан от страните, но е безспорно, че ищецът
е извършил доставки на бетон за ответника и за този обект. Съгласно този
неподписан договор цените на описаните бетоновите разтвори включват
производство, транспорт и полагане, като при необходимост по желание на клиента
същите могат да се приготвят с автоматично дозиране на добавки /за
водоплътност, бързо набиране на якост, атмосферни условия/, които добавки се
заплащат допълнително. Извън вида и цената на бетоновите разтвори, текстовете на
двата договора са идентични : предвиждат, че договорите се сключват за срок до
завършването на обектите; добавките се заплащат допълнително; цените се променят
с допълнително писмено споразумение; доставките се извършват съгласно подадена
заявка за всеки отделен ден, като заявката следва да се направи два дн преди
деня на доставката и да съдържа количеството, вида и часа на доставката;
доставчикът предоставя на купувача за подпис експедиционни бележки,
товарителници и отчети, като за извършените доставки и услуги изготвя фактура;
купувачът има право да получи заявените количества по видове и количество,
съответстващи на проектните, с добро качество, отговарящо на БДС; купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми по издадените фактури в срок, който за обекта
в гр.Бургас е 45 дни, а по неподписания договор за ПТ „Росенец“ – 5 дни.
Безспорно
въпреки липсата на подписан нарочен договор съгласно предложението, доставки на
бетонови разтвори са били извършвани от ищеца за обекта на ответника в ПТ
„Росенец“, като насрещните изявления на страните са правени и по и-мейл. По
делото не се установяват в пълнота всички разменени между страните изявления по
повод на доставките. Така, установява се, че на 04.03.2020г. представител на
ответника е изпратил на ищеца електронно писмо със заявка за определен вид и
количество бетон – 950 куб.м, за който е посочено че следва да се приготви по
рецепта на Е.. Към писмото е приложен файл с
конкретни спецификации на бетоновия разтвор и индивидуална рецепта за
приготвянето му, в това число с добавка микросилициев прах – Meyco MS 610, за
който е посочено, че е производство на
фирма „Degussa“ и трябва да се постави при забъркването на бетона в
бетоновия възел, като времето от забъркването на бетона до полагането му не
трябва да превишава 60 минути. Следващият документ е изявление на представителя
на ищцовото дружество от 27.04.2020г., с което във връзка с предстоящо заливане
на фундамент на обекта в ПТ „Росенец“ и необходимостта да бъдат заявени за
доставка добавките пластификатор и микросилциев прах изисква от ответника
писмено да заяви точното количество бетонови разтвори, дата на полагане и
точното количество бетонови добавки. Същият ден представител на ответникът е
отговорил по и-мейл, че необходимото количество бетон е 1671 куб.м, като цялото
количество е с добавки съгласно заявеното по-рано, с посочен старт на
бетонирането 20.05.2020г. Съгласно последващо писмо от 26.05.2020г. от ищеца до
ответника бетоновите добавки за заявеното от ответника количество бетон са били
закупени от BASF и доставени на ищеца, но
представител на ответника е уведомил ищеца, че за предстоящото заливане на
фундамент на обекта тези добавки няма да са необходими за бетоновите разтвори.
Поради това ищецът е отправил искане добавките да му бъдат заплатени съгласно
приложените фактури на производителя, както и писмено да бъде уточнено
количеството бетонови разтвори, време на полагане и точните количества бетонови
добавки. Съгласно отговора на ответника по и-мейл от същия ден за заливането на
29.05.2020г. заявено е само количество бетон 780 куб.м и 2 бетон-помпи, като е
направено предложение бетоновата добавка да бъде предоставена на дружеството в
консорциума „Джи Пи Груп“. По делото не се установяват други разменени писмено
изявления на страните по правоотношението им във връзка с доставката и
изилването на бетон на обекта в ПТ „Росенец“.
На
30.05.2020г. ответникът направил заявка за 1000 кг микросилициев прах, която
била доставена от ищеца съгласно представения приемопредавателен протокол и за
нея е издадена фактура № 23844/ 30.09.2020г. на обща стойност 1416 лв. Не се
спори по делото, че останалото количество микросилициев прах не е получено от
ответното дружество, нито е продадено от ищеца на трето лице.
На
16.06.2020г. ищецът е отправил писмено искане до ответника, предвид
прекратените взаимоотношения за доставка на бетонови разтвори за този
обект, в срок до 25.06.2020г. да бъдат
заплатени задължения в размер на общо 136 748,06 лв. по фактури № 23380/
30.04.2020г., № 23442/ 31.05.2020г. и № 23488/12.06.2020г. На същата дата ищецът
е изпратил по и-мейл на ответника фактура № 23498/ 16.06.2020г. за заявеното и
закупено количество добавка микросилициев прах от 26 736 кг /по 16 кг за
заявените 1671 куб.м бетон/ на обща стойност 37 858,18
лв. с ДДС, като е приложена и фактурата от доставчика BASF /БАСФ ЕООД/ за установяване на единичната цена от
1,18 лв. /без ДДС/. На 22.06.2020г. ищецът е изпратил на ответника напомнително
писмо за последното задължение. С отговор от същата дата ответникът е заявил,
че всички договорени и получени количества бетон са заплатени, договор за
закупуване на микросилициев прах не е сключен, нито такава добавка е предадена
във владение на ответника, като същата не е необходима за завършване дейността
на дружеството, поради което ответникът не дължи заплащане на задължението по
издадената фактура № 23498/ 16.06.2020г. Следва ново искане от ищеца от
30.06.2020г. за заплащане на закупената съгласно заявката на ответника добавка
микросилициев прах и идентичен писмен
отказ на ответника от 01.076.2020г. да плати претендираното задължение поради
липса на договор или друго основание за плащане на тази стока.
На
08.10.2020г. ответникът е заплатил на ищеца количеството микросилициев прах от
1000 куб.м, получено на 30.05.2020г. на стойност 1416 лв., като за тази сума
ищецът е издал кредитно известие № 23901/ 09.10.2020г. към фактура № 23498/
16.06.2020г.
От
приетото е неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебна счетоводна експертиза се установява, че всички издадени фактури за
доставки на процесния обект са надлежно осчетоводени и заплатени от ответника,
с изключение на процесната фактура № 23498/ 16.06.2020г. на стойност
37 858,18 лв. с кредитно известие към нея № 23901/ 09.10.2020г. на
стойност 1416 лв. Фактурата е надлежно осчетоводена само в счетоводството на
ищеца „ДК – Домостроене“ АД по сметка 302 1 /Основни материали/, като салдото
към днешна дата е 36 442,18 лв. В счетоводството на ответника „АКЗ Бургас“
ЕООД фактурата и кредитното известие към нея не са осчетоводени, като няма
заприходена стока, предмет на фактурата – микросилициев прах.
Освен
цитираните по-горе свидетели на ищцовата страна, по делото са разпитани и
ангажираните от ответника свидетели К.С. и Т.А., и двамата служители в ответното дружество, съответно
– технически ръководител на противопожарна помпена станция в Росенец и инспектор
безопасност и здраве при работа. Събраните по делото гласни доказателства
ценени, в тяхната съвкупност установяват следните релевантни за спора
обстоятелства : За всяка доставка проектантът на обекта давал конкретна рецепта
за бетоновия разтвор, като посочвал вида и количеството от нужните добавки.
Нужната, заявена от ответника добавка микросилицев прах, не е била налична в
България и ищцовото дружество я е закупило от италианска фирма чрез
представителите й в страната. След доставката на бетоновия разтвор дружеството
доставчик извършва заливането в присъствието на проектанта на обекта. За
предстоящо заливане в началото на месец юни проектантът на обекта е изискал заливането
да се извърши с по-дълга помпа с по-малък диаметър, с каквато ищцовото
дружество не е разполагало. Въпреки водени разговори с друга фирма, която да
предостави необходимата помпа, такава не е била своевременно осигурена, поради
което ответникът е уведомил ищеца, че се отказва от услугите му и се е насочил
към друг доставчик – „Хидробетон“. И свидетелите на ищеца, и тези на ответника
сочат като причина за преустановяване на отношенията по доставка на бетон за
процесния обект липсата на своевременно осигурена подходяща бетон-помпа
съобразно изискванията на проектанта.
При
така събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти
съдът прави следните изводи :
Предвид
безспорните дълготрайни търговски взаимоотношения между страните, разменените
между тях насрещни волеизявления относно доставката на бетон за обект ПТ
„Росенец“ и извършените от ищеца доставки на бетонови разтвори, приети от
ответника, на основание чл.8 от ЗЗД вр. чл.292, ал.1 от ТЗ съдът приема, че в
периода октомври 2019г. – юни 2020г. страните са били обвързани от облигационно
правоотношение по доставка на бетонови разтвори за този обект – между страните
е постигнато съглашение за доставка на бетонови разтвори за този обект, като по
делото не се спори, че такива доставки са били извършени. Макар и да е върнат
неподписан предложения от ищеца договор за доставка от 01.10.2019г., липсват
данни това предложение да е било отказано от ответника. Напротив, от следващата
електронна кореспонденция се установява, че е постигнато съгласие по
съществените елементи на този договор – доставка на посочен вид бетон – C35/45 по определена от купувача рецепта, в количество от
1671 куб.м, с договорени съставки и добавки пластификатор - 4,75 кг/ куб.м и
микросилициев прах – 16 кг/ куб.м, които се осигуряват от доставчика при
забъркването на бетона в бетоновия възел и бетонът се доставя от ищеца на
обекта на купувача. Тъй като насрещните волеизявления на страните, макар и да
се съдържат в отделни документи, са направени на писмено и в електронни писма, съдът
намира, че тези изявления са записани технически по начин, който дава
възможност да бъдат възпроизведени, поради което на основание чл.293, ал.4 от ТЗ следва да се приеме, че договорът е сключен в писмена форма. Този договор на
страните е ненаименован, като съдържа белези на договор за изработка, за
продажба и за услуга – ищецът е поел задължението да изработи поръчан от
ответника бетонов разтвор по определена рецепта, закупувайки суровините за
изработването му, който разтвор да достави на посочения обект на ответника,
срещу насрещно задължение на ответника да заплати цената на доставения бетонов разтвор.
На
основание чл.63, ал.1 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, като на основание чл.302 от ТЗ
всяка от страните дължи грижата на добрия търговец. От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че ищецът е изпълнил договорното си
задължения да осигури заявеното от ответника количество бетон /1671 куб.м/ с
добавки пластификатор и микросилициев прах. Действително, осигурената от ищеца
добавка не съвпада изцяло с поръчката на ответника, като съгласно изпратената
рецепта за бетоновия разтвор микросилициевият прах е Meyco MS 610, производство на фирма „Degussa“, а осигуреният от изпълнителя микросилицев прах е MLife MS 610, производство на фирма „BASF“. Тъй като, обаче, липсват данни вложената добавка да
се различава съществено от поръчаната, нито изработеният с нея бетон да е
негоден за предвиденото потребление, както и при извършените и приети от
ответника доставки на бетон с тази добавка да са направени възражения от
ответника, съдът приема, че възложената работа е била приета от ответника без
възражения, поради което не може да се направи извод за некачествено изпълнение
на задължението на изпълнителя /чл.261, ал.1 от ЗЗД/.
Установи
се по несъмнен начин, че след първоначалното изпълнение, доставките са
преустановени - планираната за 29.05.2020г. доставка не е осъществена, като
след тази дата ответникът е развалил договора с ищеца. Не се проведе надлежно
доказване да е налице хипотезата на чл.265, ал.2 от ЗЗД, при която поръчващият
може да развали договора за изработка - отклонението от поръчката или недостатъците
на изработеното да са толкова съществени, че работата да е негодна за нейно
договорно или обикновено предназначение. Не се спори между страните и се
установява от събраните доказателства, че несъответствието на вложената добавка
микросилициев прах с поръчаната от възложителя не е основание за развалянето на
договора, тъй като безспорно се установява, че договорът е развален от
ответника поради невъзможност ищецът да извърши изливането на изработения бетон
с бетон-помпа с определени характеристики, изискуеми за съответната строителна
дейност – проектантът на обекта на ответника е изискал изливането на бетона да
се извърши с помпа с определена дължина и широчина, с каквато ищецът не
разполагал. Тъй като по делото не се установи съдържанието на договора на
страните по отношение на дейностите по доставяне и изливане на изработения
бетонов разтвор, не е възможно да се направи извод за неизпълнение на конкретно
договорно задължение на ищеца – изпълнител. Липсват доказателства той валидно
да е поел задължение за изпълнение на доставката именно с изисканата
впоследствие по-дълга помпа, поради което липсата на такава не може да се
приеме за виновно неизпълнение на договора. Дори и да се приеме, че изливането
на бетона на 29.05.2020г. не е извършено поради неизпълнение на договорно
задължение на ищеца, ответникът не установи в настоящото производство да е
упражнил правото си да развали договора съгласно изискванията на закона. На
основание чл.87, ал.1, изр.1 от ЗЗД при неизпълнение от страна на ищеца,
ответникът е следвало да му даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на този срок, ще смята договора за развален. Доказателства
за предоставянето на такъв срок по делото липсват, още повече, че предвид
извода за писмена форма на договора на страните и предупреждението за разваляне
на договора е следвало също да се направи писмено /чл.87, ал.1, изр.2 от ЗЗД/.
Разваляне на договора, без да се даде такъв срок за изпълнение, е възможно само
в хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД, доказателства за наличието на които липсват
– изпълнението да е станало невъзможно или безполезно, или да е трябвало
непременно да се изпълни в уговореното време. Поради това съдът приема, че
ответникът е неизправна страна в правоотношението, тъй като е развалил договор
при липса на законово основание за това и не по установения от закона ред.
Липсата
на необходимата за полагането на бетона помпа представлява основателна причина
по смисъла на чл.268, ал.1 от ЗЗД, която овластява ответника да се откаже от
договора, въпреки изпълнението на договорните задължения на ищеца – изпълнител
по снабдяването с необходимите суровини за изработването на бетоновия разтвор.
В тази хипотеза на отказ от договора, поръчващият дължи на изпълнителя всички
направени за изпълнението на поръчката разходи. Такива разходи са и средствата
за закупуване на изискуемата добавка микросилициев прах, необходима за
изработването на поръчаното количество бетонов разтвор. От представените по
делото доказателства се установи, че за изпълнението на поръчката ищецът е
закупил общо 26 736 кг микросилициев прах на обща стойност 37 858,18
лв., от които ответникът е получил 1000 кг на стойност 1416 лв. Така, на
основание чл.268, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата от
36 442,18 лв. съобразно издадената фактура № 23498/ 16.06.2020г. с
кредитно известие към нея № 23901/ 09.10.2020г. Искът е основателен и доказан в
този размер, в който ще бъде уважен. За разликата до предявения размер от
37 858,18 лв. задължението е изпълнено в хода на производството по делото
/сумата от 1416 лв. е заплатена на 08.10.2020г./, поради което за тази част
искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за установеното парично задължение ответникът
дължи законна лихва, начиная от предявяването на исковата молба.
На
основание чл.78, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и направените по делото
разноски, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като частичното
отхвърляне следва поради плащане входа на делото. Разноските на ищеца са в
размер на общо 1714,33 лв., включващи 1514,33 лв. – заплатена държавна такса и
200 лв. – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АКЗ
- БУРГАС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление територия
„Лукойл Нефтохим Бургас“, адм. сграда „АКЗ“, ет.3, представлявано от управителя
Артем Михайлович Сахаров, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №
16, ет.3, офис 318 – адвокат Галина Найденова, да заплати на „ДК - ДОМОСТРОЕНЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.
Бургас, кв. “Победа“, представлявано от председателя на съвета на
директорите Неделчо Асенов Георгиев, със съдебен адрес гр. Бургас, бул. „Стефан
Стамболов“ № 26 - адвокат Мая Великова, сумата от 36 442,18 лв. -
неизпълнено договорно задължение за заплащане на цената на микросилициев прах
съгласно издадена фактура № 23498/ 16.06.2020г. с кредитно известие към нея №
23901/ 09.10.2020г. по договор за доставка на бетон от октомври 2019г. за обект
„СМР за привеждане на пирсове 1,2 и 3 на ПТ „Росенец“ към нормативните
изисквания и добрите европейски практики – Етап 1 и ВРУ Етап 3“, ведно със
законна лихва върху тази сума от предявяването на иска на 05.08.2020г. до
окончателното й изплащане, както и законната лихва върху платената в хода на
производството сума от 1416 лв. за периода от предявяването на исковата молба
на 05.08.2020г. до датата на плащането - 08.10.2020г.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 36 442,18 лв. до предявения
размер от 37 858,18 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :