Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 538/11.09.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд
- Монтана, в съдебно заседание на осми
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Видова
с участието на прокурора Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 524/2023 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производството е по реда на чл.208
и сл.АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.
Обжалва се
решение № 169/13.06.2023 г., постановено по АНД №
20231630200321/2023 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-0996-003141/22.02.2022 г. на началник сектор
Пътна полиция към ОД на МВР Монтана, с което е глоба в размер на 200 лв. на
основание чл.177, ал.6, пр.2 за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП на А.Н. Р. ***.
Касаторът, чрез
пълномощника адв.С.Х. обжалва решението
на съда. В касационната жалба моли решението да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се отмяна на наказателното постановление, като навежда
доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция. Претендират
се разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба,
представляван от пълномощникаюрк.Димитрова, в с.з. моли съда да остави в сила обжалваното съдебно
решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за
законосъобразност на наказателното постановление.
Представителят на ОП Монтана,
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди
решението на РС Монтана.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от конституираната страна във въззивното
производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което
същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но на
различни от сочените в жалбата основания.
Настоящият касационен съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е решение№ 169/13.06.2023 г., постановено по АНД № 20231630200321/2023 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0996-003141/22.02.2022 г. на началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Монтана, с което е глоба в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.6, пр.2 за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП на А.Н. Р. ***.
При анализ на събраните доказателства, решаващият съд е приел, че е безспорно установено приетото от администртивнонаказващия орган, че „Административното нарушение се установява по несъмнен начин от писмените и гласни доказателства по делото. Фактическата обстановка описана в АУАН се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Процесният лек автомобил е придобит от жалбоподателката на 21.09.2021г. с договор за покупко-продажба от същата дата, приложен на л.48 от делото. От момента на придобиването, 21.09.2021г. съобразно разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗДвП „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.". Срокът за регистрация на автомобила е до 21.10.2021 г. Видно от приложеното на л.50 от делото разрешение за временно движение, автомобил марка М*** Ц*** , с временни табели 395М486, е с издадено разрешение за придвижване в страната без ограничение, за периода от 19,11.2021г. до 19.12.2021г.С договор за покупко-продажба от 28.11.2021г. жалбоподателката Р. продава автомобила на свид. Ц*** Д*** Ц*** , който на 03.12.2021г., регистрира автомобила в сектор ПП Монтана, за което е издадено и свидетелство за регистрация и рег.№ М 1952 СА, на л.51 от делото.Към датата на представяне на автомобила за регистрация от приобретателя Ц*** , на 03.12.2021г., е констатирано, че предишния приобретател А.Н.Р., в качеството й на собственик, не на водач, както се поддържа в жалбата, не е регистрирала същия в едномесечен срок от придобиването му. Както се посочи и по-горе в мотивите придобит е на 21.09.2021г. и в срок до 21.10.2021 г. изтича едномесечния срок зарегистриране. След този срок автомобилът е с издадено разрешение за временно движение, от дата J 9.11.2021 п, която е значително, почти два месеца, след придобиването му. …“
Във връзка с приетото за установено от фактическа страна районният съд, постановил, че жалбата е неоснователна,поради което издаденото НП следва да бъде потвърдено със следните мотиви:“ Към датата на съставянето на акта, 03.12.2021 г., процесният лек автомобил не е бил регистриран в срок от един месец от датата на придобиването, 21.09.2021 г., което е задължение на собственика А.Н.Р.. Извършеното съставлява нарушение на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗДвП..“При тези аргументи районният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на конституиране на надлежните страните по делото. При конституиране на страните с разпореждане № 359/13.03.2023 г.,въззивният съд е посочил правилно страните, без да ги персонализира, както и без да посочва адресите, от които същите да бъдат призовани. В списъка на призованите лица за открито съдебно заседание като административнонаказващ орган е посочен сектор Пътна полиция ОД на МВР Монтана, така са и призовани страните в производството.Съдът не е отстранил така допуснатата грешка, нито в списъците за призоваване и призовките за 19.0.2023 г.; за 17.05.2023 г., нито за 07.06.2023 г., като и в протоколите от о.с.з. от 19.04.2023 г.; 17.05.2023 г. и от 07.06.2023 г. е посочено само виззиваемата страна без да е конкретизирана същата. Съдебното производство е протекло между страни – А. Н.Р. и административнонаказващ орган сектор Пътна полиция към ОД на МВР Монтана.
Предмет на обжалване пред районния съд е наказателно постановление № 21-0996-003141/22.02.2022 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН/в сила от 23.12.2021 г./, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
Обжалваното пред РСМонтана в настоящия случай НП е издадено от началник сектор в ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, поради което именно началник сектор е наказващият орган, който съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН е следвало да бъде конституиран, призован и да участва като ответник във въззивното производство.
В този смисъл е и задължителното за съда предписание на последвалото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН, като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган, с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.
Като не е осигурил участието по АНД на наказващия орган - началник сектор в ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, РС Монтана е провел производство срещу ненадлежна страна и това е довело до постановяване на недопустим съдебен акт.
Както и във визираното по-горе тълкувателно постановление е посочено, при ненадлежно конституиране на страна, „надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение /в случай, че е благоприятно/, от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт/в случай на неблагоприятно решение/, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса.“ С ограничаването на процесуалните права на ответната страна е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.
Установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.
По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
В случая освен, че следва да се обезсили обжалваното решението на РСМонтана като недопустимо, следва и да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указание при новото разглеждане на делото да се конституира надлежния ответник – началник сектор в ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН.
По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС Монтана при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 169/13.06.2023 г., постановено по АНД № 20231630200321/2023 г. по описа на Районен съд Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Монтана, при спазване на указанията, дадени в решението по тълкуването и прилагането на закона.
При новото разглеждане на делото, районният съд да се произнесе и по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: