Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
тричленен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря
Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД №
583/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 136/28.01.2022 г. на Районен съд –
Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110203379/2021 г. по описа на двадесет и
осми състав, с което е отменено Наказателно постановление №
03-013600/24.02.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, с което, за извършено нарушение на чл. 62, ал.
1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на „Диженю в
Боттеге“ ООД, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция
в размер на 5000 лева.
Решението е оспорено с твърдения за нарушение на
закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Излагат се съображения за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство и за доказаност на административното
нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ. Направено е искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и за
присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Диженю в Боттеге“ ООД, не изразява
становище по касационната жалба.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, след като обсъди
първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, отговаря на
изискванията на чл.212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното пред районния съд наказателно
постановление „Диженю в Боттеге“ ООД е санкционирано за това, че в качеството
на работодател, е допуснало лицето И Д , украинска гражданка, пребиваваща
законно в Република България, да полага труд на длъжност „консултант“ с работно
място магазин за дрехи с адрес: гр. Варна, Колхозен пазар, павилион 77, с
работно време от 12:00 часа до 15:00 часа, с договорено трудово възнаграждение
съгласно извършената консултантска дейност, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. Предвид
констатацията срещу дружеството е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), в който описаните обстоятелства са
квалифицирани като нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 от КТ. Срещу акта е подадено писмено възражение, в което се сочи, че
с И Д , като собственик и представляващ „Валисия“ ЕООД, е сключен договор за
сътрудничество и съвместна дейност, която включва консултации, контрол, ревизии
на всички обекти на „Диженю в Боттеге“ ООД. Възражението е счетено от
административнонаказващия орган (АНО) за неоснователно. Въз основа на фактите, отразени в
АУАН, и дадената в него правна квалификация на деянието, е издадено оспореното
пред районния съд наказателно постановление. Въззивният съд е възприел
установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка,
кореспондираща със събраните по делото доказателства.
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е счел, че макар да е издадено от компетентен орган и в законоустановения
срок, при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на
описание на всички факти, относими към съставомерните признаци на нарушението. Според
решаващия съдебен състав на Районен съд – Варна в АУАН и в наказателното
постановление е посочено единствено, че „Диженю в Боттеге“ ООД е работодател,
но не са посочени фактите, въз основа на които АНО е достигнал до този извод.
От първостепенния съд е аргументирана правна теза и за материална
незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като не е доказано, че И
Д е престирала труд в полза на
санкционираното дружество.
Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема
изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с
чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, не е
необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Проверката не сочи наличието на
нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват
касационно основание за неговата отмяна.
Изцяло се споделя достигнатият от Районен съд – Варна
извод за липса на описание на нарушението от фактическа страна. Нито в АУАН,
нито в наказателното постановление са посочени факти, от които се установява,
че И Д е полагала труд за „Диженю в
Боттеге“ ООД на длъжност „консултант“ и в какво точно се изразява
осъществяваната от нея дейност. Не е посочен и размер на трудовото
възнаграждение, което е един от основните елементи на трудовото правоотношение
и задължителен реквизит на трудовия договор – аргумент от чл. 66, ал. 1, т. 7
от КТ. Доколкото в хода на административнонаказателното
производство защитата се гради срещу фактите, липсата на достатъчно пълно,
точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна представлява
съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на
санкционираното лице, както правилно е приел районният съд.
Гореописаното съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването на наказателното
постановление e обусловенo от липсата на доказателства, установяващи елементите
на трудово правоотношение между И Д и
дружеството – касационен ответник. Предвид безспорните фактически установявания
в хода на въззивното производство районният съд е достигнал до законосъобразен
извод за несъставомерност на деянието на търговеца по чл. 62, ал. 1 във връзка
чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, което от обективна страна изисква да се
установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на
трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов
договор между страните по трудово правоотношение. В случая съвкупният анализ на
събраните по делото и кореспондиращи помежду си писмени и гласни доказателства
сочи на наемането на лице за извършване на конкретна работа (консултантска дейност) и уговорено възнаграждение за работата, т.е. за
наличието на гражданскоправна връзка между лицата, за разлика от трудовия
договор, по силата на който едно физическо лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа нееднократно, при определен работен режим,
периодично заплащане и конкретно уговорени между страните работно време и
работно място. Това се установява от попълнената от И Д в хода на проверката от контролните органи
декларация, в която същата не е отбелязала получаване на трудово
възнаграждение, а е вписала, че получава възнаграждение за извършена
консултантска дейност, без да е посочен конкретен размер и период на изплащане,
както и от приложения по административнонаказателната преписка договор за
сътрудничество и съвместна дейност от 29.05.2020 г., сключен между „Диженю в
Боттеге“ ООД и „Валисия“ ЕООД, представлявано от И Д , според който страните са
се споразумели да осъществяват сътрудничество и съвместна дейност в областта на
търговията на едро и дребно с дрехи, обувки, домакински ел. уреди и други.
Данните в договора кореспондират с декларираното от Димитренко в хода на
проверката, че извършва консултантска дейност по отношение на „Диженю в
Боттеге“ ООД в обект на дружеството, представляващ магазин за дрехи, от месец
май 2020 година.
С оглед горното настоящата съдебна инстанция намира,
че в разглеждания казус от страна на АНО, чиято е доказателствената тежест, не
са ангажирани доказателства за възникнало трудово правоотношение между „Диженю
в Боттеге“ ООД и И Д , което води до обоснования извод, че не е налице
нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1
от КТ, поради което издаденото срещу дружеството наказателно постановление е
незаконосъобразно. Достигайки до идентични правни изводи и отменяйки оспореното
пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил съдебен
акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и като правилен
и законосъобразен следва да бъде оставен в сила.
При този изход на правния спор претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът
по касация не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива
не му се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/28.01.2022 г. на Районен
съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110203379/2021г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: