ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № .........

 

Гр. Габрово, 06.12.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд в закрито заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                                      ИВА ДИМОВА

                                                                                   

при секретаря .........................,като изслуша докладваното от съдията И. Димова в.ч.гр. д. № 310/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, чрез юрисконсулт А., срещу разпореждане, обективирано в заповед № 4917/01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение  по  чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 1752/2018 г. на Габровски районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за част от претендираните суми като дължими за възнаградителна лихва, такси и комисионни за допълнителни услуги и мораторна лихва.

В жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен и необоснован. Неправилно районният съд приел, че не са изпълнени указанията за внасяне на държавна такса. Такава била внесена в съответствие с изискванията на чл. 12, т. 1 от Тарифата. Съгласно установената съдебна практика правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК не намира приложение при изчисляване на държавните такси в заповедното производство. Оспорва се и искането на заповедния съд заявителят да посочи клаузите за ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит, като жалбоподателят счита, че това не е съобразено с целта на заповедното производство в хипотезата на чл. 410 ГПК, в която не се проверява дали вземането съществува, а се проверява само дали то е спорно. Излагат се доводи, че ГЛП и ГПР са конкретизирани  в процесния договор и са в размери, които обосновават, че са в съответствие с действащото законодателство към момента на сключване на договора.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за изпълнение и за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е постановен отказ.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по  чл. 413, ал. 2 ГПК, от  надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр. д. № 1752/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (към настоящия момент е вписана промяна в ТР, съгласно която дружеството е ЕООД) срещу длъжника А.И.Б., за парични вземания по договор за кредит.

С Разпореждане № 4549 от 10.09.2018 г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че в тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като  посочи договорните клаузи, на които основава искането си за присъждане на договорна лихва, а именно конкретните ГПР и ГЛП по договора за потребителски  кредит, както и да внесе допълнителна държавна такса от 75,00 лв. - по 25 лева за всеки претендиран интерес /при общо дължима държавна такса от 100,00 лв. е внесена такса от 25лв./.

С молба от 01.10.2018г., във връзка с дадените указания, заявителят е посочил, че е внесъл дължимата по чл. 12, т. 1 от Тарифата държавна такса и че е неприложимо правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК  в заповедното производство, позовавайки се и на съдебна практика.

Районният съд е разпоредил с издадената на 01.10.2018 г. заповед по чл. 410 ГПК длъжникът  да заплати на заявителя сумата 272,74 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и 75,00 лева разноски- 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил претенцията за сумите: 13,24 лева възнаградителна /договорна/ лихва, 157,60 лева такси и комисионни за допълнителни услуги; 59,71 лева мораторна лихва, поради неизправяне нередовността на заявлението в тези части в указания срок - невнасяне на необходимата държавна такса върху тези отделни интереси и  непосочване на клаузите за ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит, за преценка за съответствие със закона и добрите нрави.

Разпореждането в обжалваната отхвърлителна част е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Подаденото по ч. гр. д. №1752/2018г. по описа на Габровски районен съд  заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК и неправилно  заповедният съд е дал указания на заявителя за довнасяне на държавна такса  от 75,00 лв. и да посочи договорните клаузи, на които основава  искането си за присъждане на  договорна лихва- конкретните ГЛП и ГПР, като с неизпълнение на тези указания е мотивирал своя отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

От приложения към заявлението платежен документ е видно, че е внесена за заповедното производство държавна такса от 25,00 лв. Размерът на внесената от заявителя държавната такса е съобразен с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ТДТГПК, съгласно която по заявлението за издаване на заповед се събира  държавна такса  в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25,00 лв. В случая заявеният интерес, формиран от сбора на  отделните вземания, обуславя като дължим минималния размер на държавната такса по чл. 12, ал. 1 от Тарифата.

 Неправилно районният съд е приел, че дължимата такса по заявлението следва да се изчисли като по исково производство, по правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК, върху всеки претендиран интерес (общо четири) и е указал на заявителя да довнесе  държавна такса в размер на 75,00 лв. (по 25,00 лв. върху всеки интерес и при  вече внесена  държавна такса от 25,00 лв.с подаване на заявлението).

По въпроса за таксите в заповедното производство ВКС е дал категоричен и непротиворечив отговор /Определение № 379/11.05.2010 г. по ч. т.д.№ 215/2010 г., І т.о. на, ВКС/ в следния смисъл: Когато с едно заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 % върху интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания - напр. главница плюс лихви.

Предвид изложеното по ч. гр. д. № 1752/2018 г. на ГРС заявителят не дължи довнасяне на указаната от заповедния съд допълнителна държавна такса от 75,00 лв. и неправилно обжалваното разпореждане по чл. 413, ал. 2 ГПК на ГРС е обосновано с невнасянето на такава такса.

 Като основание за отхвърляне на претенцията за сумите: 13,24 лева -възнаградителна лихва, 157,60 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги и 59,71 лева -мораторна лихва районният съд се е позовал и на непосочване от заявителя в указания му срок на ГПР и ГЛП, каквито указания са били дадени с разпореждането от 10.09.2018 г. във връзка с искането за присъждане на договорна лихва.

Съгласно приетото в т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС  точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението. В заповедното производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията, изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

В случая в подаденото заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, в т. 9 в табличен вид е посочен вида на всяко от претендираните парични вземания, размер, периодите на акцесорните вземания за лихви и неустойка. Изложените в т. 12 обстоятелства, обосновават създадени правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на които се претендират и посочените в заявлението вземания за главница, лихви, такси, неустойка. Изложените в т. 12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни за  тях. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявените вземания. Тяхната дължимост може да бъде оспорена от длъжника, като подаде пред заповедния съд възражение и в исковото производство вече съдът ще разполага с договорите и ще може да преценява точно и подробно клаузите от същите, както и дали описаното в заявлението отговаря на клаузите в договорите.

На основание изложеното въззивният съд счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното разпореждане  и се разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение.

 

Водим от горното, съдът

                                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 01.10.2018 г.  по ч. гр. д. № 1752/2018 г. на Габровски районен съд, обективирано в заповед № 4917 от 01.10.2018г. за изпълнение на парично задължение на Районен съд - Габрово, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД /към момента с вписана промяна в ТР на дружеството като ЕООД/, ЕИК202527341 за издаване на заповед за изпълнение против А.И.Б. за сумите: 13,24 лева възнаградителна лихва, 157,60 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги и 59,71 лева мораторна лихва, вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД /към момента с вписана промяна в ТР на дружеството като ЕООД/, ЕИК202527341 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Васил Левски” № 114,  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А.И.Б., ЕГН **********,***, за сумите: 13,24 лева -възнаградителна лихва, 157,60 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги и 59,71 лева мораторна лихва за периода 21.08.2016 г. - 24.08.2018 г.- за неизпълнение на задължения по Договор за потребителски кредит № 2865034 от 08.10.2015 г., цедирано на заявителя на 03.07.2018 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.