Р Е Ш Е Н И Е
№
3153 / 21.11.2019 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на девети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 75 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А” АД,
регистрирано във Франция, против Й.В.Ч., за установяване със сила на пресъдено нещо, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 667.11 лв. – неиздължена главница по
сключен между страните договор за потребителски заем № *****.2014 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 34.61 лв., начислена върху неиздължената главница,
за периода от 20.06.2016 год. до 11.09.2018 год., както и законната лихва,
начиная от 27.09.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д. № ********/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответницата е предявила и е приет за разглеждане
инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на клаузата от договора
за заем, определяща лихвения процент на дължимата възнаградителна лихва, както
и при условията на евентуалност - в случай, че първоначалните искове се намерят
за основателни, възражение за прихващане на вземанията на ищеца с нейно насрещно
вземане за сумата от 1068.78 лв., получена при начална липса на основание - по
нищожна клауза на договора за заем.
Първоначалните искове са предявени по реда на чл.422
от ГПК, а правното им основание е в чл. 79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Правното
основание на инцидентния установителен иск е в чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗД, а на възражението за прихващане - в чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява. С нарочна молба
процесуалният представител на същото поддържа първоначалните искове, ангажира
доказателства.
Пълномощникът
на ответницата оспорва първоначалните искове, поддържа инцидентния
установителен иск и възражението за прихващане.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, Бургаският районен
съд намира за установени следните, относими към
правилното решаване на спора факти:
На 01.09.2014 год. между „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД и Й.Ч. е сключен договор за потребителски заем
№ ********, по силата на който дружеството й е предоставило сумата от
2000 лв., а тя се е задължила да я върне, ведно с договорна лихва в размер на 36.50
%, застрахователна премия в размер на 336 лв. и такса ангажимент, или общо 3413.80
лв., на 30 равни месечни вноски, всяка от по 113.79 лв., в срок до 20.03.2017
год.
В
чл.3 от договора е отразено, че погасителните вноски по кредита се състоят от
главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и определена добавка, представляваща печалба на
кредитора.
Изслушано
е заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, с
което са определени платените от ищцата суми за погасяване на главници, лихви,
разноски и др., възлизащи общо на 2982.78 лв., съгласно счетоводните записвания
на ищеца.
По заявление на ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.
№ *******/2018 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за процесните суми.
Налице
е и изявление на ищцовата страна, че ответницата е заплатила по договора за
кредит 19 бр. погасителни вноски, чийто общ размер, при посочените в договора
параметри, възлиза на 2162.01 лв.
При
така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен
съд намира първоначалните искове неоснователни, а инцидентния установителен иск
- основателен.
Според
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК приложим в случая, договорът за кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента
на сключване, като се посочат
взетите предвид допускания при изчисляването.
В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадено легално определение на ”общ разход по кредита за
потребителя“ - всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в
случая - в изключително неясното и неразбираемо съдържание на графа ”параметри
и условия“ фигурира ”обща стойност на плащанията“, но не и стойността на общите
разходи за потребителя, в т.ч. надбавката
за разноски на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, както и
определената добавка - печалба на кредитора, пряко свързани с
кредита. А те се отразяват правопропорционално на стойността на годишния
процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита
за потребителя - настоящи или бъдещи,
като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Затова, като
не е включил надбавката за
разноски по подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка -
печалба, кредиторът е заобиколил изискванията на закона и
съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, а договорът за потребителски кредит (в т.ч. клаузата за договорна лихва) - недействителен (чл.22 от
с.з.).
Тази
недействителност е изначална, следователно вземанията на кредитора, извън главницата, почиващи на
договора за кредит, не са възникнали, тъй като съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане само чистата
стойност на кредита, респ. останалата неплатена главница, без лихва или други разходи.
И тъй като изявлението на ищцовата страна за частично
плащане на 19 погасителни вноски, всяка от по 113.79 лв. или общо в размер на 2162.01
лв. (впрочем и счетоводните му записвания за 2982.78 лв., изплатени от Ч.) е
признание за неблагоприятен факт, а в резултат на недействителността на
договора, останалите вземания, произтичащи от него, са недължими, следва да се
приеме, че ответницата е погасила изцяло задължението си.
Поради
неоснователността на първоначалните искове, съдът не дължи произнасяне по
евентуалното възражение за прихващане.
Ето защо, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „БНП Париба
пърсънъл файненс С.А”, акционерно дружество, регистрирано във Франция, рег.№ *******, чрез „БНП
Париба пърсънъл файненс С.А” – клон България, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.С* и Й.В.Ч.
***, ЕГН - **********, че клаузата „Лихвен процент“ в раздел „Параметри и
условия“ на сключения между тях договор
за потребителски заем № ******** / ***.2014 год., е нищожна.
ОТХВЪРЛЯ исковете на„БНП Париба пърсънъл файненс С.А”,
акционерно дружество, регистрирано във Франция, рег.№ ***** чрез „БНП Париба
пърсънъл файненс С.А” –
клон България, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.*****”, Бизнес парк София,
сгр.14, предявени против Й.В.Ч. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила
на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 667.11 лв. – неиздължена главница по сключен между
страните договор за потребителски заем № ***** / 01.09.2014 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 34.61 лв., начислена върху неиздължената главница,
за периода от 20.06.2016 год. до 11.09.2018 год., както и законната лихва,
начиная от 27.09.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д. № ******* / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е