№ 14682
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110169960 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетната К. С. Ц., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. К. П.,
ЕГН ********** и от непълнолетната Й. С. Ц., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка Е. К. П., ЕГН **********, срещу С. Ц.
Ц., ЕГН **********. Предявени са искове с правна квалификация чл. 150, пр.
1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК.
С молбата се иска съда да постанови решение, с което да увеличи
размера на първоначално опредЕ.та издръжка на ищцата К. С. Ц., като осъди
ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 500.00 лева, считано от
предявяване на исковата молба до настъпване на законова причина за
изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и да увеличи
размера на първоначално опредЕ.та издръжка на ищцата Й. С. Ц., като осъди
ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 550.00 лева, считано от
предявяване на исковата молба до настъпване на законна причина за
изменяване или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Признава, че бракът му с ответницата е прекратен с
Решение № III-117-50/12.05.2015 г., постановено по гр.д. № 536/2015 г. на
СРС, 117 състав. Посочва, че преди сключване на брака с Е. К. П. между тях е
1
бил сключен брачен договор, по силата на който всички недвижими имоти,
придобити по време на брака, след прекратяването му са преминали в
индивидуална собственост на съпругата му, без тя да дължи парично или
друго имуществено уравнение на дела на ответника. Посочва, че освен
издръжката, опредЕ. от съда, заплаща на децата разходи за мобилни телефони
(около 30 лв. на месец на дете), заплаща извънкласни курсове на децата, а на
Й. Ц. заплаща и абонамент за карта за спорт „Мултиспорт“ на стойност 54 лв.
на месец, като заедно с това дава пари на ръка на всяко от децата в размер на
50 лв. Посочва, че никога не е отказвал на децата да даде допълнителни
средства над опредЕ.та от съда издръжка. Оспорва искането за присъждане на
издръжка изцяло по отношение на Й. Ц., а по отношение на К. С. Ц. е
съгласен да заплаща издръжка в размер на 250 лв., както и половината от
месечната такса за курсовете, които детето посещава във връзка с
предстоящото полагане на изпити след 7 клас до явяване на съответните
изпити, като моли искът да се отхвърли в останалата част до пълния предявен
размер от 500 лв. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.12.2022г., ищцата Й. С.
Ц. чрез упълномощения от нея процесуален представител – адвокат
Божинова, е направила отказ от предявения срещу ответника иск с правно
основание чл. 150 СК, поради което с определение на СРС, 91 състав от
същата дата, влязло в сила на 13.12.2022г., производството в частта относно
предявеният от Й. С. Ц. срещу С. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 150 СК е
прекратено.
На основание чл. 214, ал. 1 ГПК, с определение от 05.12.20122г. е
допуснато изменение на иска, предявен от К. С. Ц., действаща със съгласието
на своята майка Е. К. П., срещу С. Ц. Ц. досежно размера на претендираната
издръжка от 500.00 лева на 600.00 лева на основание чл. 150 СК.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищцата е дете на ответника. С решение № III-117-50/12.05.2015 г. по
гр.д. № 536/2015 г. на СРС, 117 състав от 12.02.2015г., влязло в сила на
12.02.2015г., ответникът е осъден да заплаща на всяко от ненавършилите
пълнолетие деца месечна издръжка в размер на по 150.00 лева.
За периода от месец януари 2021г. до месец октомври 2021г. майката на
ищцата е получила среден месечен брутен доход в размер на 2 783.86 лева.
Ответникът има и друго малолетно дете – Рая С. Ц., родена на 24.09.2021г.
За периода от месец септември 2021г. до месец февруари 2022г. същият е
получил среден месечен брутен доход в размер на 4 939.15 лева. Ответникът е
страна по два, сключени от него, договори за кредит – ипотечен кредит за
2
придобиване на недвижим имот и кредит овърдрафт.
От представените и приети по делото заверени копия на платежни
нареждания се установява, че за периода от месец април 2022г. до месец
ноември 2022г. ответникът е заплаща издръжка в размер на 300.00 лева.
Ответникът признава предявеният иск в размер от 300.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка до
приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. От
представените и приети по делото писмени доказателства безспорно се
3
установява, че през изминалия период ищцата е пораснала, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за храна,
облекло, образование, здравни грижи.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът
следва да съобрази той да бъде определен така, че да не стимулира
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата
за детето, на него следва да се осигурят такива битови условия и средства,
които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако
родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености
на конкретния случай.
По делото се установи, че ответникът получава среден месечен брутен
доход в размер на 4 939.15 лева, същият има родено друго малолетно дете, за
което безспорно дължи издръжка. По отношение на сключените от ответника
договори за кредит, съдът намира, че същите са неотносими при
определянето на издръжката, тъй като ответникът сам се е поставил в
положение на дължащ парични средства, като последното не може да има
приоритет пред задължението за плащане на издръжка на непълнолетно дете.
По делото са представени писмени доказателства за това, че ответникът е
плащал месечна издръжка в размер на 300.00 лева за периода от месец април
2022г. до месец ноември 2022г., като от същите обаче не се установява за кое
дете конкретно е заплащал, в каквато и посока е възражението на ищцата, а
именно, че посочените средства са заплащани за двете деца Й. и К.. Предвид
това, съдът приема, че за този период ответникът е заплащал дължимата от
него издръжка за двете деца Й. и К. съгласно постановеното и влязло в сила
съдебно решение. Като съобрази изложеното, съдът намира, че във
възможностите на ответника е да заплаща издръжка на детето си К. в размер
на 500.00 лева, считано от предявяване на исковата молба – 07.12.2021г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
4
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен.
С оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на непълнолетното му дете на 500.00 лева,
считано от предявяване на исковата молба – 07.12.2021г., до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, като в останалата
част до пълния предявен размер от 600.00 лева, исковата претенция следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на детето си месечна издръжка в размер на 500.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на разноски по делото е направено от двете
страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата се дължат сторени по
делото разноски съобразно уважената част от иска, а на основание чл. 78, ал.
3 ГПК – на ответника съобразно отхвърлената част от иска. Ищцата е
доказала сторени по делото разноски в размер на 300.00 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита
и съдействие. Предвид това, ответникът дължи на ищцата сумата от 175.00
лева – разноски в производството. Ответникът е доказал направени по делото
разноски в размер на 500.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие. Предвид това,
ищцата дължи на ответника сумата от 83.33 лева – разноски в
производството.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 504,00 /петстотин и четири/ лева.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
опредЕ. с Решение № III-117-50/12.02.2015г. на Софийски районен съд, 117
състав, по гр. д. № 536 по описа за 2015 г., влязло в сила на 12.02.2015г., като
я УВЕЛИЧАВА от 150,00 /сто и петдесет/ лева на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, С. Ц. Ц.,
ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете К. С. Ц., ЕГН
**********, лично и със съгласието на нейната майка Е. К. П., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 500,00 /петстотин/ лева, считано
от предявяване на исковата молба в съда – 07.12.2021г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 500,00 /петстотин/ лева до пълния предявен
размер от 600,00 /шестстотин / лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на К. С. Ц., ЕГН **********,
издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Ц. Ц., ЕГН ********** да
заплати на К. С. Ц., ЕГН **********, лично и със съгласието на нейната
майка Е. К. П., ЕГН **********, сумата от 175.00 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. С. Ц., ЕГН **********,
лично и със съгласието на нейната майка Е. К. П., ЕГН **********, да
заплати на С. Ц. Ц., ЕГН **********, сумата от 83.33 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С. Ц. Ц., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 504,00 /петстотин и четири/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок, считано от 19.12.2022г., а в частта, с която се допуска
предварително изпълнение на решението същото има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от уведомяването.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7