Р Е
Ш Е Н
И Е № 1568
гр.Пловдив, 30. 12. 2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1728/2019г.
И за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.108 от
ЗС.
Образувано е по подадена
въззивна жалба от „Галери“ ЕООД,
ЕИК - ********* със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, бул. „Х.
Ботев“ № 15, чрез адв. К.М., против Решение № 2461/13.06.2019г. на ПдРС – X гр.с. по
гр.д.№ 1695/2018г., с което е признато за установено на осн. чл.108 от ЗС, по отношение на дружеството, че ищците Г.Т. Х. – П.,
ЕГН **********, и Х.М.П., ЕГН – **********,***, са собственици, на основание Договор
за продажба от 01.11.1995г., обективиран в Нотариален акт № 73, том 45, дело
14062/1995г. на Пловдивския нотариус, на следния недвижим имот, находящ се в
гр. Х.- празно дворно място, съставляващо
поземлен имот № 1093, в кв. 90 Б по кадастрален план на града, одобрен през
2000г., който имот съответствува на имот с пл. № 940 от кв. 90 по
кадастрално-регулационния план на гр. Х. от 1971г., с площ от 783 кв.м. при
граници: улица, имот № 1094, имот №192 и имот № 1106, като е осъден ответника „Галери“ ЕООД да предаде на осн. чл.108 от
ЗС на ищците Г.Т. Х. - П. и Х.М.П. владението на гореописания имот; също така е
осъдено „Галери“ ЕООД да заплати на Г.Т.
Х. - П. и Х.М.П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 017,47 лв., представляваща
деловодни разноски, като на осн. чл.115 от ЗС на ищците е даден шестмесечен срок, считано от датата на влизане
в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията,
след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието
си. Моли да
бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск по
отношение на дружеството да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Г.Т. Х. – П., ЕГН **********, и Х.М.П., ЕГН – **********,***, в качеството им на въззиваеми страни, чрез адв. Н.А., депозират писмен
отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Д.Г.Ч., ЕГН – **********,
М.М. М., ЕГН – **********, И.М.Н., ЕГН – **********, и С.И.Н., ЕГН – **********,
в качеството на трети лица - помагачи на ответника „Галери“ ЕООД, ЕИК –
*********, не депозират писмен отговор и не взимат становище по делото.
Пловдивският окръжен съд
– V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното :
Пред РС –
Пловдив от Г.Т. Х. – П. и Х.М.П. против „Галери“ ЕООД е заведена искова молба, с която посочват, че са собственици на недвижим имот – празно
дворно място представляващо поземлен имот № 1093, кв.90 Б по плана на гр. Х.от
2000 г. Собствеността били придобили по силата на Договор за покупко-продажба
от 01.11.1995г. от лицата Н. Ч., М. М. и И.Н.. След покупката на ищците се
наложило да заминат за работа в чужбина, поради което, те били възложили на
техен съсед го наглежда имота. През 2017г. ищците се прибрали в България при
което установили, че в общината имотът е деклариран като собственост на
ответното дружество, което им попречило да осъществят инвестиционните си
намерения. Установили също, че след като те са закупили имота, техните
продавачи се били снабдили с констативен нотариален акт, след което продали
имота на ответника. Считат, че втората продажба е била осъществена от лица,
които се на били собственици, поради което не е прехвърлила права.
Към исковата молба ищците са приложили Нот. акт за продажба
№73/01.11.1995г., том 75 по описа на Нотариус при Районен съд –Пловдив; Нот.
акт № 189/29.11.1988г., том 9 по описа
на Нотариус при Районен съд –Пловдив за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение; Нот. акт № 112/14.08.2014г., том III, рег.№
2168/14.08.2014г. на Нотариус К. Клявкова за покупко-продажба на недвижим имот,
Нот. акт № 125/23.04.2009г., том I, нот.д. № 125/2009г. по описа на Нотариус
Светла Йорданова по обстоятелствена проверка, Удостоверение за данъчна оценка с
изх.№ **********/19.01.2018г., изд. от Община – Хисаря.
Направени са искания за допускане на СТЕ и за разпит на 2 свидетели за установяване на
фактическата власт върху имота.
Ответникът „Галери“ ЕООД депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който
оспорва изцяло иска. Дружеството не е отрекло, че е сключило Договор за покупка
на имота с посочените в исковата молба лица. Поддържа, че акта за собственост
на който ищците се позовават не е бил вписан, а самите те са пребивавали в
чужбина и не са упражнявали фактическа власт върху имота, като дори не са
декларирали собствеността си пред общината.
Прилага Нот. акт № 112/14.08.2014г., том III, рег.№ 2168/14.08.2014г. на Нотариус
К. Клявкова за покупко-продажба на недвижим имот, заявление №33 за отразяване
на промени в разписния списък към кадастрален план с вх.№
26-00-636/16.09.2014г. до Кмета на Община –Хисаря, Регистър за имот № 1093,
Декларация по чл.14 от ЗМДТ, Хронология на задължения и плащания по партиди към
дата 27.03.2018г., изд. от Община – Хисаря, Удостоверения за вписвания,
отбелязвания и заличавания за имот съответно с изх.№ 6554/26.03.2018г. и изх.№
6556/26.03.2018г., издадени от Служба по вписвания –Пловдив, Справка по лице -
4 бр., направени в СВ –Пловдив, Искане за вписване на възбрана от 15.04.2011г.
на ЧСИ Др. Митрова, както и нотариални актове за собственост на дружеството на
съседни имоти.
Направено е искане за разпит по чл.176 от ГПК на ищците, което е било
допуснато от съда. Също е направено искане за допускане до разпит на двама
свидетели за различни обстоятелства.
Във връзка с писмения отговор на ответника от ищците Г.Т. Х. – П. и Х.М.П. е постъпило Становище /на л.148/ във
връзка с Писмения отговор по чл.131 от ГПК на ответника.
Д.Г.Ч., М.М. М., И.М.Н. и С.И.Н., в качеството на трети лица – помагачи на
ответника, са се явили лично в първото редовно открито съдебно заседание на
30.10.2018г. и чрез пълномощникът им адв. Р.П., е взето становище, че
предявените искове са неоснователни и че ще се ползват от доказателствата по
делото, ангажирани от „Галери“ ЕООД.
В хода на производството е приета допуснатата по искане с поставени въпроси
и от двете насрещни страни СТЕ, изпълнена от в.л. инж. В.Г.
Приложено е заверено копие от нот.д.№ 416/2014г., изпратено от Нотариус К.
Клявкова във връзка с Нот. акт № 112/14.08.2014г., том III, рег.№
2168/14.08.2014г.
Относно повдигнати въпроси за вписването на Нот. акт за продажба
№73/01.11.1995г., том 75 по описа на Нотариус при Районен съд –Пловдив, към
делото са приложени и Справка по лице /компютърна разпечатка/ в Служба по
вписванията – Пловдив за Н. Ч. /на л.121/; Удостоверение, изд. от Агенция по
вписванията с изх.№ 2959/26.11.2018г. /на л.150/; Удостоверение, изд. от
Агенция по вписванията с изх.№ 3109/14.12.2018г. /на л.214/.
В първото съдебно съдебно заседание на 30.10.2018г., след изслушване на
становищата относно упражняването на фактическата власт върху имота, с
протоколно Определение е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че процесният недвижим имот се намира във фактическа
власт на „Галери“ ЕООД.
Приет е за окончателен връчения Доклад от 29.06.2018г. по чл.140 от ГПК /на
л.84/ за предявения иск по чл.108 от ЗС и е предоставена възможност на страните
да направят доказателствени искания.
След прочита на определението за безспорност, че имотът се владее от
дружеството „Галери“, пълномощниците на насрещните страни /ищци и ответник/ са
се отказали изрично от заявените за допускане до разпит свидетели, направени
съответно с исковата молба и с Писмения отговор по чл.131 от ГПК.
Районен съд –Пловдив, за да отхвърли
изцяло предявените искове по чл.108 от ЗС с постановеното решение, излага основни
съображения, че в случая е налице конкуренция между два договора с вещно-транслативен
ефект, които са годни да прехвърлят право на собственост. Тъй като същите са били
сключени последователно във времето, е наложително да се има предвид последователността
на вписванията и поради това също, че когато собственикът на един имот вече се
е разпоредил с правото си, той не би могъл да го прехвърли втори път, освен ако
междувременно го е придобил на друго основание. Аргументира, че Нотариалният
акт за продажба от 01.11.1995г. има ред на вписване от 1995г., което във
времето е преди Констативния нотариален акт за собственост от 23.04.2009г. и Договора
за продажба от 14.08.2014г., които са вписани по - късно. Вписването е доказано
в хода на производството. Обстоятелството, че акта от 1995г. и следващите два
акта са били отразени по различни персонални партиди, не може да се отрази на
валидността на вписването, предвид на това, че системата на вписвания в България е поименна,
а не поимотна, като вписването няма конститутивен ефект относно прехвърлянето
на правото. На следващо място е
изтъкнато, че от ответника не е оспорено и опровергано наличието на правото на
собственост у лицата праводатели на ищците към момента на сключване на първия
договор за продажба – този от 01.11.1995г. По делото не са били събрани доказателства,
от които да се обоснове извод, че правото придобито от ищците е било загубено,
с оглед, че веднъж придобитото право на собственост може да бъде изгубено само
в хипотезите на чл.99 от ЗС – ако бъде придобито от другиго или ако
собственикът се откаже от него. Ответникът не бил формулирал възражение за придобиване на собствеността по
давност от страна на ответника. Той извличал правата си от сделката, сключена с
лицата посочени като собственици в нотариалния акт по обстоятелствена проверка
от 2009г., но към тази дата, тези лица
не си били вече собственици, тъй като са прехвърлили правата си още на
01.11.1995г. Ответникът нито е направил изрично възражение за придобиване по
давност, базирано на присъединяване на владение, нито пък е провел доказване,
че други лица са установили трайно и явно, необезпокоявано владение върху
имота, като са го упражнявали в период от 10 години, каквото е изискването на
чл.79, ал.1 ЗС. Последното било така, тъй като праводателите на ответника не
могат да се считат за добросъвестни владелци, тъй са знаели за прехвърлянето. Наложен
е извод, че към датата на сключване на договора за продажба от 14.08.2014г.,
продавачите не са били собственици на имота и не са могли да прехвърлят права
на ответника. От друга страна, ответникът макар и придобил от несобственици,
без да знае това, не може да се позове на кратката придобивна давност по чл.79,
ал.2 ЗС, тъй като от датата на сделката до датата на завеждане на настоящото
дело е изтекъл период по-къс от пет години. Досежно доводите на ответника, че
ищците не са декларирали имота пред съответната община и по този начин да бъдат
отбелязани като собственици в разписните списъци, то същите са оставени без
уважение, с мотиви, че декларирането на тези обстоятелства, свързани със собствеността
на недвижимите имоти, не съставлява елемент от фактическия състав пораждащ
правото на собственост. Формиран е извод, че ищците са собственици на имота,
поради което за тях е налице първата предпоставка по чл.108 от ЗС. Не се е
доказало имотът да се намира във владение на ответното дружество на друго
правно основание, което да е противопоставимо на правата на ищците.
С
подадената въззивна жалба на „Галери“ ЕООД се възразява срещу
направените правни изводи с атакувания съдебен акт и затова счита същото за неправилен.
Въззиваемите
страни Г.Т. Х. – П. и Х.М.П. считат, че
жалбата е неоснователна. Поддържа доводите от първата инстанция.
Третите лица Д.Г.Ч., М.М. М., И.М.Н. и С.И.Н. не взимат становище.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
1.По
отношение на първото основно възражение, че неправилни са изводите на Районния
съд, че дружеството не е направило възражение за изтекла придобивна давност.
Посочва се, че още с Писмения отговор по чл.131 от ГПК е направено възражение,
че „Галери“ ЕООД владее имота освен на основание на Нотариален акт за
покупко-продажба от 14.08.2014г. и по давностно владение /тъй като ищците
никога не са владеели този имот/. В тази връзка са били поискани за допускане
на двама свидетели, които да бъдат разпитани и за тези обстоятелства.
Процесуалният представител на ищците обаче поискал страните да се откажат от
гласните доказателства, както от неговия свидетел, така и от свидетелите на
ответника, тъй като не били оспорвали факта, че „Галери“ ЕООД владее имота. Доколкото
това било обявено за безспорно, затова оттеглени били исканията за разпити на свидетели
и съдът ги заличил.
Възражението
е неоснователно. От прочита на съдържанието на депозирания Писмен отговор по
чл.131 от ГПК на ответника /на л.31 и сл./ е видно, че в нито един абзац не фигурира
възражение за изтекла придобивна давност в полза на дружеството, както твърди
жалбоподателят. Тъй като не е било заявено такова възражение, съответно не е
било и включено в проекта за Доклад по
чл.140 от ГПК, обективиран в Определение № 6723/29.06.2018г. /на л.84/. В
проекто Доклада е била изрично посочена правната квалификация на иска, че е по
чл.108 от ЗС; препис от този съдебен акт е връчен на страните.
В първото
редовно проведено съдебно заседание на 30.12.2018г. /протокол – на л.123/
Районният съд е приел за окончателен вече връчения проекто Доклад.
Досежно оплакването,
че заличаването на свидетелите било станало по поискване на процесуалния
представител на ищците, следва да се отбележи следното. В протокола от
30.12.2018г. е записано изявлението, че ищците поддържат иска, оспорват
писмения отговор на ответника и молят от гледна точка на фактическите
обстоятелства да бъде отбелязано, че
съдът приема за установено и безспорно обстоятелството, че в момента фактическата власт се упражнява от ответника. Пълномощникът
на ответника е заявил, че не оспорва, че „имотът е в наша фактическа власт и че
няма възражение по проекта за Доклад.“ Предвид на тези изявления на пълномощниците,
Районният съд е уважил исканията им и с протоколно Определение е постановено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че процесният недвижим имот се намира във фактическа власт на „Галери“ ЕООД.
След постановяването на горното протоколно Определение за безспорност
ищците са оттеглили искането си за един
свидетел, а след това и пълномощникът на ответника е сторил същото, заявявайки,
че „след като приехме за безспорен факта, че имотът се владее от нас, отказвам се от двамата поискани свидетели“.
Предвид на гореизложеното, въззивната инстанция посочва, че вероятно
жалбоподателят допуска смесване между въпросите, свързани с изясняване на
обстоятелството в чия фактическа власт се намира имотът „в момента“ /необходимо
с оглед фактическия състав на иска по чл.108 от ЗС/ и в чия фактическа власт се
е намирал имотът както „в момента“, така и в изтеклия петгодишен или
десетгодишен период от време от преди завеждане на исковата молба на
01.02.2018г. /необходимо като елемент от фактическия състав за доказване на възражение за изтекла
придобивна давност по чл.79 от ЗС по ал.1- кратка петгодишна давност и ал.2 –
обща десетгодишна давност/. Така или иначе, исканията за допускане на
разпит на свидетели са оттеглени. При това положение, няма как да се
счита, че е било извършено някакво процесуално нарушение от Районния съд, още
по- малко пък е резонно да се повдига въпросът с въззивната жалба като довод пълномощникът
на насрещната страна какво бил поискал да се събира като доказателства или
обратното какво бил предложил да не се събира като доказателства по делото. Всяка
страна - ответник следва да държи сметка в хода на производството преди всичко за
своите въведени по делото твърдения, доводи и възражения; както и да заявява и
поддържа доказателствени искания, каквито намира за допустими и относими за
целите на доказването им в контекста на исковите претенции на противниковата
страна.
2.Следващото основно възражение на жалбоподателя се отнася до това, че
Районният съд не бил приложил нормата на чл.176 ал.3 от ГПК, тъй като бил
допуснал въпроси към ищците по реда на чл.176 от ГПК, а последните не се били
явили лично да отговорят.
Въззивната инстанция намира, че оплакването следва да се остави без
уважение, тъй като в мотивите си Районният съд е посочил, че по делото не е
въведено възражение за придобивна давност. Ето защо и всъщност се явява безпредметно да се обсъждат въпроси по чл.176
от ГПК, тъй като същите се явяват ирелевантни към съществото на спора,
независимо, че са били вече допуснати. Друг е въпросът, че една част от тях са признати
от ищците още с исковата молба, а именно, че след покупката на имота, те били
заминали да живеят и работят извън страната и са се връщали в Хисаря около 2
пъти годишно. Относно въпросите дали ищците са декларирали имота в Данъчната
служба и в регистъра на кадастъра, то същите се оказаха безспорни, но и неотносими.
Това е така, доколкото декларирането/недекларирането в Данъчната служба на имот, придобит чрез покупко- продажба,
обективирана с нотариален акт, както и
оповестяването в регистъра, не са елементи от фактическия състав на самата сделка.
3.Жалбоподателят въвежда и оплаквания, че Районният съд неправилно с
решението си е преценил доказателствата по делото относно направеното възражение,
като бил приел, че нотариалният акт от 01.11.1995г. е бил своевременно вписан в Службата по вписвания.
По повод на възражението, направено пред първа инстанция, затова, че Нотариалният акт за покупко
- продажба от 01.11.1995г. не бил своевременно вписан, като е изразена и
хипотеза дали не е извършено евентуално довписване в регистрите, в хода на
делото по искане на страните са приети различни справки и извлечения, а именно
– Удостоверения с изх.№ 6554/26.03.2018г. и с изх.№ 6556/26.03.2018г. / на л.45
и л.46 /, Справки по лице – на л.47 и л.48, Извлечение от регистър на имота /на
л.101/; Удостоверение с изх.№ 2959/26.11.2018г., изд. от Служба по вписванията
– Пловдив при АВ /на л.150/; Разпечатка на Справка по лице /на л.121/ и Удостоверение
с изх.№ 3109/14.12.2018г., изд. от Служба по вписванията – Пловдив при АВ /на
л.214/.
От съдържанието на
официалните удостоверения, издадени от Служба по вписванията – Пловдив при АВ,
се налага извод, че нотариалният акт от 01.11.1995г. е бил вписан. По-конкретно
в Удостоверение с изх.№ 2959/26.11.2018г., изд. от Служба по вписванията –
Пловдив при АВ /на л.150/ е записано, че същото се издава в уверение на това,
че след проверка по поименните партидни
регистри в СВ на името на лицата Г.Т. Х. – П., ЕГН – **********, и
Х.М.П., ЕГН – **********, има регистриран
Нотариален акт под №73, том 45, дело №
1406/01.11.1995г. По отношение на повдигнатия въпрос пред първа инстанция за
вписването/невписването на акта по партидите на различните лица, следва да се
отбележи, че този факт не
може да се отрази на валидността на вписването, понеже системата на вписвания в
България е персонална, а не поимотна /реална/. Правилен е изводът, че вписването
няма конститутивен ефект относно прехвърлянето на правото. Както е известно,
вписването има оповестително значение и дава гласност на сделката, респективно
и защита на приобретателя спрямо трети лица и е ясно, че самите страни по
сделката не могат да бъдат „трети лица“.
Обжалваното
решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване изцяло.
Съобразно
правния резултат „Галери“ ЕООД ще бъде осъдено да заплати на Г.Т. Х. – П. и Х.М.П. общо
сумата 600 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава
Решение № 2461/13.06.2019г.
на ПдРС – X гр.с. по гр.д.№ 1695/2018г.
Осъжда „Галери“ ЕООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хисаря, бул. „Х. Ботев“ № 15, да заплати на Г.Т.
Х. – П., ЕГН **********, и Х.М.П., ЕГН – **********,***, общо сумата 600 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№
1728/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Решението е постановено при участието на Д.Г.Ч., ЕГН – **********, М.М. М., ЕГН – **********, И.М.Н., ЕГН – **********, и
С.И.Н., ЕГН – **********, в качеството им на трети лица - помагачи на ответника
„Галери“ ЕООД, ЕИК – *********.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: