РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1813
гр.
Пловдив, 25 ноември 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ,
ХІХ състав в закрито заседание на
дванадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ
БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА ЧКАНД № 2811
по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по частна
жалба, подадена от Н.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалните му
представители адв. Е.и адв.
К.срещу Определение № 260480 от 08.06.2021
г., постановено по АНД № 7035/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което
е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото Решение № 260380
от 16.03.2021 г., в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение за
разликата над присъдените с решението 360 лв. до претендираните 600 лв.
По подробно наведени
доводи за неправилност на определението, се иска отмяната му и присъждане на
направените от жалбоподателя съдебни разноски в размер на 600 лв.
В депозирана по
делото молба-становище рег. № 317000-16633 от 28.07.2021 г. по описа на ОД на
МВР – Пловдив, насрещната страна Трето РПУ при ОД на МВР – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Пенкова, е изразила становище за
неоснователност на частната жалба.
Пловдивският
административен съд при извършената служебно проверка на атакуваното
определение и с оглед наведените в частната жалба доводи, приема за установено
следното:
Частната жалба е
подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК, поради което
се явява допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
С Решение № 260380 от
16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7035/2021 г., РС Пловдив ОТМЕНЯ по
жалба на Ш. Наказателно постановление № 814/25.09.2020 г., издадено от Началник
03 РУ Пловдив, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 1
вр. ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР
и ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да му заплати сумата от 360 лв., представляващи
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. За да постанови
разноските в този размер съдът е приел, че претендираният размер за оказана
адвокатска защита и съдействие, а именно 600 лв., не е в съответствие с чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и
тъй като в случая според цитираните разпоредби минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лв., а делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, съдът е определил посоченият размер от 360 лв. с включен ДДС (съгласно § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
За да отхвърли
искането на Ш. за присъждане на действителния размер на направените от него
разноски в съдебното производство, освен горните мотиви, РС Пловдив, в
обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 260480 от 08.06.2021 г.,
постановено по АНД № 7035/2020 г., е приел още, че разноските за втори адвокат (доколкото Ш. се е представлявала от
двама адвокати)
не следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна, дори сбора от двете
уговорени и заплатени възнаграждения да не надвишава минималния праг установен
в Наредба № 1/2004 г. Все в тази насока е посочено, че с оглед правилото, че
страната има право на един адвокат, както и при направено възражение за
намаляване на адвокатското възнаграждение (обективирано в
молба-становище, подадена от Трето РПУ при ОД на МВР – Пловдив, чрез юр. П.– л. 26 по делото на РС Пловдив), съдът може да
намали договореното между страните адвокатско възнаграждение до минималния
размер предвиден в цитираната наредба.
Определението е
неправилно.
Правото на разноски
по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен
резултат в рамките на спора по същество.
Според разпоредбата
на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът има право на
възнаграждение. В ал. 2 от същия член на закона е предвидено, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа
Следователно, тълкуването
на цитираните норми, налага да се приеме, че минималният размер на адвокатските
възнаграждения е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят
възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това
означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е
равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл. 36,
ал. 2 от ЗА.
В чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението.
Според чл. 7, ал. 2,
т. 1 от наредбата, при материален интерес до 1000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лв. В случая по делото са проведени две
съдебни заседания, в които Ш. е представляван от адв.
Е.и адв. К., поради което договореното и заплатено
адвокатско възнаграждения в размер на 500 лв. (600 лв. с ДДС), настоящият
съдебен състав не преценя като прекомерно.
Основателно се явява
възражението на частния жалбоподател, че обстоятелството, че е представляван от
двама адвокати не означава, че възнаграждението е уговорено с оглед броя на
упълномощените адвоката. Действително видно от съдържанието на представяния по
делото договор за правна защита и съдействия такава клауза липсва, а в
депозираното пълномощно е посочено, че процесуалните представители са
упълномощени да представляват Ш. „заедно и поотделно“, в каквато насока са
изричните твърдения на частния жалбоподател.
Ето защо, настоящият
състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК,
обосноваващи присъждане на по-ниско адвокатско възнаграждение.
При тава положение, обжалваното
определение следва да бъде отменено като неправилно – необосновано и
постановено при неправилно приложение на закона, като вместо него следва да
бъде постановено ново, с което администрацията при ответника да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя допълнително сума в размер на 240 лв., представляваща
разликата между присъдения размер (360 лв.) с Решение № 260380 от
16.03.2021 г., постановено по АНД №
7035/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив и пълния платен размер на адвокатското
възнаграждение (600 лв. с вкл. ДДС).
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 260480 от 08.06.2021 г.,
постановено по АНД № 7035/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, като вместо
него постановява:
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пловдив да заплати на Н.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, допълнително
разноски по производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лв.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.