№ 15622
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110124641 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети май две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 24641 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П********** със седалище и адрес
на управление: гр. ************, представлявано от управителите С*******************
против И. Б. И., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „***********а осъждане на ответника
да плати на ищеца сумите, както следва: 1. сумата от 2 121,72 лв., представляваща главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № 40006398509 от 27.10.2021 г., 2. сумата от
869,42 лв. - договорно възнаграждение за периода от 15.03.2022 г. до 05.04.2023 г., 3. сумата
от 616,99 лв. – възнаграждение на закупена услуга Фаст, 4. сумата от 1 552,50 лв. -
възнаграждение на закупена услуга Флекси, 5. сумата от общо 258,54 лв. – лихва за забава за
периода от 16.11.2021 г. до 05.04.2023 г., от която: 5.1. сумата от 106,30 лв. – лихва върху
сумата от 2 121,72 лв., 5.2. сумата от 43,56 лв. - лихва върху сумата от 869,42 лв., 5.3. сумата
от 30,91 лв. – лихва върху сумата от 616,99 лв., 5.4. сумата от 77,78 лв. – лихва върху сумата
от 1 552,50 лв., 6. сумата от общо 715,81 лв. – законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до
24.04.2024 г., от която: 6.1. сумата от 294,30 лв. – лихва върху сумата от 2 121,72 лв., 6.2.
сумата от 120,59 лв. - лихва върху сумата от 869,42 лв., 6.3. сумата от 85,58 лв. – лихва върху
сумата от 616,99 лв., 6.4. сумата от 215,34 лв. – лихва върху сумата от 1 552,50 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2024 г. до окончателното плащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
27.10.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 40006398509,
по силата на който ищецът предоставил кредит на ответника в размер на 2 300 лв. при срок
на погасяването му от 30 месеца и договорени падеж, 49,16 % годишен процент на
разходите, 41 % - годишен лихвен процент, 0,11 % - лихвен процент на ден, при размер на
вноската от 121,58 лв. Сочи, че размерът на общото задължение възлизало на 6 061,93 лв.
Твърди, че били избрани и закупени пакет от допълнителни услуги Фаст при договорено
възнаграждение от 690 лв. и пакет от допълнителни услуги Флекси при договорено
възнаграждение от 1 725 лв., с размер на вноската от 80,50 лв., при което общото
задължение на месечната вноска възлизало на 202,08 лв. Също така твърди, че договорът
бил сключен при общи условия, както и че ищецът превел по сметка на ответника
договорената сума, като ответникът извършил частично плащане на задължението в общ
размер на 708,93 лв. Ответникът не изпълнявал договорните си задължения, като на
15.04.2023 г. настъпил крайният срок по договора. За изпадането в забава ответникът дължал
и лихва за забава. Към момента на предявяване на вземането не било извършено плащане на
остатъка от задължението. Изложени са подробни съображения за размера на погасените
суми, дължими по договора. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото
2
е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Б.
И., с който предявените искови претенции се оспорват като недопустими и неоснователни.
Твърди, че от него били изисквани неоправдано високи суми при заета сума от 2 300 лв. Не
оспорва сключения между страните договор, но твърди, че същият е сключен в нарушение
на забраната за налагане на заблуждаващи търговски практики, както и в нарушение на
издадени заповеди на КЗП. Навежда твърдения за недействителност на сключения между
страните договор в нарушение на изискванията на закона, както и при накърняване на
добрите нрави и като съдържащ неравноправни клаузи. Оспорва изложените от ищеца
твърдения, като твърди, че предоставеният заем е в размер на 2 200 лв., от които погасил
сума в размер на 708,93 лв. Сочи, че дължимият остатък от него по договора възлиза на 1
591,07 лв. Излага подробни съображения относно нищожността на договора и на отделни
негови клаузи.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК,
както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за
потребителски кредит № 40006398509 от 27.10.2021 г. се установява, че
„П**************** ЕООД е предоставило на И. Б. И. кредит в размер на 2 300 лв. за срок
от 30 месеца, при договорен годишен лихвен процент от 41 %, годишен процент на
разходите от 49,16 %, кредит платим на 30 равни месечни вноски, всяка в размер на 121,58
лв., като дължимата сума по кредита е 3 646,93 лв. В договора са включени и допълнителни
услуги, както следва: Факс, която предоставя право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, по която е договорено възнаграждение от 690 лв., и
Флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския
кредит, по която е договорено възнаграждение от 1 725 лв. Договорено е, че размерът на
вноската за закупени допълнителните услуги е 80,50 лв. и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита и по закупената
допълнителна услуга възлиза на 6 061,93 лв., при общ размер на вноската от 202,08 лв., като
последната вноска е с размер на 201,61 лв. Към договора е изготвен погасителен план, и
същият е сключен при общи условия, с краен срок на погасяване – 15.05.2024 г., а съгласно с
анекса – 05.04.2023 г. От представения заверен препис от Анекс № 1 от 10.02.2022 г. към
договора се установява, че е променен ГПР на 43,81 % и кредитът се изплаща по нов
погасителен план.
3
Като доказателство по делото е приет и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, както и допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Видно от писмо от 10.05.2023 г., изпратено от ищеца до ответника, ответникът е
обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2023 г., като писмото е върнато
като непотърсено от адресата.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че размерът на предоставения кредит е 2 300 лв. и е усвоен на части, като на
27.10.2021 г. сумата от 680,72 лв. е използвана за рефинансиране на Договор за кредит №
40004645622, а на 28.10.2021 г. остатъкът е усвоен от ответника по банков път, като сумата в
размер на 1 619,28 лв. е била преведа по банковата сметка на ответника. Изплатената от
ответника сума е в общ размер на 708,93 лв., както следва: на 19.11.2021 г. е била изплатена
сумата от 202,08 лв., на 22.11.2021 г. – сумата от 1 лв., на 22.12.2021 г. – сумата от 203 лв., на
27.01.2022 г. – сумата от 202,85 лв., на 31.05.2022 г. – 50 лв. и на 30.01.2023 г. – сумата от 50
лв. Вещото лице също така установява, че плащането в общ размер от 708,93 лв. е било
разпределено по следния начин: погасена главница в размер на 178,28 лв., погасена
договорна лихва в размер на 186,46 лв., погасена неустойка в размер на 245,51 лв., погасена
лихва за просрочие в размер на 68,68 лв. и погасена такса по Тарифа в размер на 30 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Договор за
потребителски кредит № 40006398509 от 27.10.2021 г. се установява, че между страните е
възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира
правното си основание в чл. 9 от ЗПК. Не се спори, че ответникът е получил сумата от 2 300
лв., с част от която е изпратил остатък по друг кредит в размер на 680,72 лв. Не се спори, че
ответникът е извършил частично плащане. Спори се за дължимостта на претендираните
суми, поради недействителност на договора и нищожност на отделни негови клаузи.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 27.10.2021 г., договорът е сключен като срочен за 30 месеца с
краен срок на погасяване – 15.05.2024 г.. От събраните по делото писмени доказателства,
включително от изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, ответникът е извършил плащания в общ размер на 708,93 лв. По
делото не са представени доказателства от ответника за извършено плащане на дължимата
сума. В исковата молба се излагат твърдения за обявяване на предсрочна изискуемост на
договора за кредит.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
4
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай дори да не е направено възражение от потребителя, съдът
следва да се произнесе по клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с
настъпилата предсрочна изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с т. 12.2 от общите условия към договора кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост с писмено уведомление, когато потребителят, именуван в договора
като клиент, съответно солидарен длъжник, съответно техните наследници, настойници или
попечители, просрочат две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на т. 12.2 от общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в случая ще
получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без
такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да
бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил
покана до ответника за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило вземането
за предсрочно изискуемо. По делото липсват данни поканата да е била получена от
ответника, но за обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответникът е бил уведомен
от момента на връчване на книжата по делото.
Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а
именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което
дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене, което в случая е 15.05.2025 г. Към
последната дата е настъпил падежът и на последната дължима вноска.
По отношение на размера на дължимата главница съдът ще изложи мотиви след
изследване на клаузите от договора, въз основа на които са начислени лихви и
възнаграждение за допълнителни услуги при прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от
ГПК, както и след разглеждане на направените от ответника възражения.
По отношение на начислената договорна лихва за периода на действие на договора,
съдът намира следното:
В индивидуалните клаузи на договора от 27.10.2021 г. страните са договорили
годишен процент на разходите в размер на 49,16 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
5
Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС №
426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния
лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година
плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 27.10.2021 г. до 05.04.2023 г.
основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 01.10.2021 г. - 0,00 на сто, от
01.10.2022 г. – 0,49 на сто, от 01.11.2022 г. – 0,59 на сто, от 01.12.2022 г. – 1,30 на сто, от
01.01.2023 г. – 1,42 на сто, от 01.02.2023 г. – 1,82 на сто, от 01.03.2023 г. – 2,17 на сто и от
01.04.2023 г. – 2,47 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на
разходите от 41,17 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. При
договорена дължима сума по кредита от 3 646,93 лв. без включени допълнителни услуги,
дължимото възнаграждение възлиза на 1 346,93 лв. Същевременно обаче годишният лихвен
процент е в размер на 41 %, а лихвения процент на ден – 0,11 %. При изчисляване на
дължимия годишен лихвен процент при договорен лихвен процент от 0,11 % на ден, за 365
дни същият се равнява на 40,15 %, което е в по-нисък размер от посочения, а при
съпоставяне на договорната лихва, която има характер на възнаграждение за кредитора от
1 346,93 лв. към отпуснатия кредит от 2 300 лв., възнаграждението представлява 58,56 % от
размера на предоставения кредит. Ето защо съдът приема, че договореният общ размер на
всички плащания в размер на 3 646,93 лв. без включени допълнителни услуги противоречи
на закона, като кредиторът цели получаване на по-висока сума от дължимото му се
възнаграждение от 0,11 % лихвен процент на ден.
По отношение на начислените суми по закупени допълнителни услуги Фаст и
Флекси, съдът намира следното:
От представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски
кредит № 40006398509 от 27.10.2021 г. се установява, че са договорени допълнителни услуги
Фаст на стойност 690 лв. и Флекси на стойност 1 725 лв., като общото задължение по
договора с включени допълнителни услуги възлиза на 6 061,93 лв., които услуги се изразяват
в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и предоставяне на
право на промяна на погасителния план по кредита.
В чл. 21, ал. 1 ЗПК законодателят предвижда като самостоятелно основание за
нищожност на клауза в договора за потребителски кредит тази клауза, която има за цел или
резултат заобикаляне изискванията на ЗПК.
В конкретния случай съдът намира, че е заобиколена регламентираната в чл. 10а, ал. 2
ЗПК забрана да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Поначало чл. 10а, ал. 1 ЗПК предоставя възможност на
кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Клаузите за заплащане на кредитора на възнаграждение
за допълнителни услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита като:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, предоставяне на право на
промяна на погасителния план по кредита, са заобикаляне на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
6
и поради това нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че договореното
възнаграждение в размер на 690 лв. за услуга Фаст и 1 725 лв. за услуга Флекс не се дължи
на кредитора.
С оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен поради заобикаляне на закона, целящ кредиторът да
получи неследваща му се облага посредством определяне на ГПР, което значително
надхвърля размера на договореното възнаграждение, както и посредством определяне на
годишен лихвен процент, който е по-висок от лихвения процент на ден, посочен в договора.
С оглед нищожността на договора на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и
10 от ГПК, съобразно с чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви и други разходи по кредита.
По отношение на размера на претенцията за заплащане на дължимата главница, съдът
намира следното:
От заключението на вещото лице се установява, че изплатената от ответника сума е в
общ размер на 708,93 лв. Главницата по кредита е в размер на 2 300 лв. Следователно
дължимата от потребителя сума за главница възлиза на 1 591,07 лв. Исковата претенция за
главница се явява основателна и доказана за сумата от 1 591,07 лв., в която част следва да
бъде уважена, като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от
2 121,72 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед нищожността на договора и последиците по чл. 23 от ЗПК, съдът намира за
неоснователни всички останали предявени искови претенции, които следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на искането за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба – 26.04.2024 г. до окончателното плащане на
сумата, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна, поради
което следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно съразмерно с уважените искови претенции, като в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в размер на
219,66 лв. от общо направените разноски в размер на 846,97 лв., от които: сумата от 346,97
лв. – платена държавна такса, сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
7
ОСЪЖДА И. Б. И., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ***********30, ДА
ЗАПЛАТИ на „П********** със седалище и адрес на управление: гр. ************,
представлявано от управителите С******************* на основание чл. 23 от ЗПК, сумата
от 1 591,07 лв. /хиляда петстотин деветдесет и един лева и седем стотинки/, представляваща
дължим остатък от чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 40006398509 от
27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2024 г. до
окончателното плащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от
219,66 лв. /двеста и деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за заплащане на сумата
за главница над 1 591,07 лв. до първоначално претендирания размер от 2 121,72 лв. /две
хиляди сто двадесет и един лева и седемдесет и две стотинки/, както и за следните суми: 1.
сумата от 869,42 лв. /осемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ -
договорно възнаграждение за периода от 15.03.2022 г. до 05.04.2023 г., 2. сумата от 616,99
лв. /шестстотин и шестнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/– възнаграждение на
закупена услуга Фаст, 3. сумата от 1 552,50 лв. /хиляда петстотин петдесет и два лева и
петдесет стотинки/ - възнаграждение на закупена услуга Флекси, 4. сумата от общо 258,54
лв. /двеста петдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ – лихва за забава за периода
от 16.11.2021 г. до 05.04.2023 г., от която: 4.1. сумата от 106,30 лв. – лихва върху сумата от 2
121,72 лв., 4.2. сумата от 43,56 лв. - лихва върху сумата от 869,42 лв., 4.3. сумата от 30,91 лв.
– лихва върху сумата от 616,99 лв., 4.4. сумата от 77,78 лв. – лихва върху сумата от 1 552,50
лв., 5. сумата от общо 715,81 лв. /седемстотин и петнадесет лева и осемдесет и една
стотинки/ – законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 24.04.2024 г., от която: 5.1. сумата от
294,30 лв. – лихва върху сумата от 2 121,72 лв., 5.2. сумата от 120,59 лв. - лихва върху сумата
от 869,42 лв., 5.3. сумата от 85,58 лв. – лихва върху сумата от 616,99 лв., 5.4. сумата от
215,34 лв. – лихва върху сумата от 1 552,50 лв., поради нищожност на договора на основание
чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN:
BG77*********** BUINBGSF, открита в „Алианц банк България” АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8