Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№682

30.09.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Дорета Атанасова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №672 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Община Хасково, представлявана от Кмета Д. Б., против Решение №126/11.04.2019 г., постановено по АНД №271 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в разрез със закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, във връзка с ал.2 от НПК и чл.348, ал.1, т.2, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Излагат се съображения, че от Констативен протокол №07-05-454/27.09.2018 г. и Констативен протокол №07-05-478/06.11.2018 г. се установявало, че според класификацията си язовирната стена била „малка”, а при това положение актосъставителят нямал правомощие да извърши проверката, тъй като съгласно чл.141а, ал.3 от ЗВ малките язовири не подлежали на контрол по реда на този закон и наредбата по чл.141, ал.2. От установените данни било видно, че въпросният язовир и стената към него попадали във визираното изключение, предвид което били изключени от компетентността на актосъставителите и съответно АНО. Твърди се, че районният съд се обосновал с твърдението на актосъставителя за близост на язовира до лечебно заведение и асфалтов път, но близостта сама по себе си не създавала опасност нито за лечебното заведение, нито за асфалтовия път, тъй като язовирът бил на по-ниска надморска височина от тях. Липсвали мотиви на съда относно твърдението на жалбоподателя за неяснота относно качеството на АНО, тъй като било ноторно известен факт, че от 22.08.2018 г. К. В. бил назначен за „временно изпълняващ функциите на председател на ДАМТН”. Формално били нарушени и разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП било посочено мястото на извършване на нарушението. Същото следвало да се изведе по аналогичен път, което в административно-наказателното производство било недопустимо. Сочи се, че като намалил размера на наложената санкция, съдът не изложил мотиви, които да обуславят новия размер, който бил над минимума. Счита се за недопустимо размерът на санкцията да се мотивира за пръв път със съдебното решение, а това следвало да бъде направено в самото наказателно постановление.

Претендира се обжалваното Решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав, а алтернативно – вместо него да бъде отменено Наказателното постановление.

Ответникът, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – София, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че съдебният акт е правилен и законосъобразен, и следва да бъде оставен в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №НЯСС-65/25.02.2019 г., издадено от Заместник - председателя на ДАМТН, с което на Община Хасково, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, за осъществяване фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, като съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1 500 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Преценил е, че не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон Община Хасково, след като при надлежно изпратена покана за съставяне на АУАН не е бил изпратен упълномощен представител, а впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице, е осигурена възможност чрез него представляващият по закон санкционираното лице да се запознае с неговото съдържание и да направи възражения по акта. Съдът е приел, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като административното нарушение е описано с основните му съставомерни белези, включително дата, начин на осъществяване и място. Развил е и подробни съображения за неоснователност на наведените възражения за липса на материална компетентност на контролните органи от състава на ДАМТН да извършат проверка на процесната язовирна стена, респективно за компетентността на актосъставителя с оглед текста на чл.141, ал.2 от ЗВ. Приел е, че НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, и по своето съдържание отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Въззивният съд е установил, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административното нарушение по чл.200, ал.1, т.39, вр. чл.190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗВ, като деянието е правилно квалифицирано. Формирал е изводи за това, че случаят не е маловажен, но в рамките на преценката по чл.27 от ЗАНН, отчитайки положените усилия за изпълнение поне отчасти на предписанието, приел, че размерът на наложената имуществена санкция е необходимо да бъде намален в размер над, но близо до установения от закона минимум, а именно на 1 500 лева.

Така постановеното решение е правилно. Не се констатираха допуснати нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Касационната инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд, че съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на всички изисквания за законосъобразност. Действително не се констатират и процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Противно на твърденията в касационната жалба, както АУАН, така и НП са издадени при спазване на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в същите ясно и недвусмислено е посочено включително и мястото, на което е извършено административното нарушение. С оглед състава на нарушението, това е мястото, където е следвало да бъде изпълнено даденото на касатора предписание, а именно язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „К.”, с точно индивидуализирано в АУАН и НП местоположение на територията на община Хасково.

Изцяло се споделят и изложените в проверяваното решение съображения, че при съставянето и връчването на АУАН не са допуснати нарушения във връзка с прилагането на чл.40, ал.2, вр. ал.1 и чл.43, ал.5 от ЗАНН. По делото са налични писмени доказателства както за получаването в Община Хасково на отправената покана за съставяне на АУАН, регистрирана под индекс 24-310-7/29.11.2018 г., така и за упълномощаването от Кмета на Община Хасково – представител по закон на общината, на лицето, получило препис от съставения от ДАМТН акт за установяване на административно нарушение по ЗВ, да извършва същото действие.

По делото пред районния съд е приета като доказателство и Заповед №А-5/02.01.2018 г., с която Председателят на ДАМТН, съобразно правомощията си по чл.201, ал.12 от ЗВ, оправомощава Кирил Михайлов Войнов – заместник-председател на ДАМТН, да издава наказателни постановления по чл.200, ал.1, т.38-41 от ЗВ, с която е доказана материалната компетентност и на лицето, подписало проверяваното НП. По делото не са налични данни, че към датата на издаването на Наказателното постановление – 25.02.2019 г., К. М. В. не заема посочената длъжност заместник-председател на ДАМТН. Обстоятелството, че с Решение №597 от 23.08.2018 г. на МС на РБ, на основание чл.47, ал.4 от ЗА, във връзка с продължително отсъствие на председателя на ДАМТН Министерски съвет е определил К. М. В. – заместник-председател на ДАМТН, за временно изпълняващ функциите на председател до завръщането на титуляра, е служебно известно на съда, но същото не променя извода за компетентност на издалото НП длъжностно лице.

Не се споделят и наведените от касатора доводи за некомпетентност на актосъставителя и АНО, с оглед разпоредбите на чл.141а, ал.3 от ЗВ. Приетият като доказателство Констативен протокол №07-05-454/27.09.2018 г. удостоверява извършена от оправомощени контролни органи на ДАМТН проверка на язовир „К.” на 27.09.2018 г., при действието на чл.141а от ЗВ (нов – ДВ бр.55 от 03.07.2018 г.), съгласно която разпоредба на контрол по реда на този закон и на наредбата по чл.141, ал.2 подлежат всички язовири по ал.1 и 2, т.е. и малките язовири, дефинирани в ал.2 на чл.141а от ЗВ. Правилно въззивният съд е достигнал до извода, че за да е приложимо изключението, предвидено във втората хипотеза на чл.141а, ал.3 от ЗВ по отношение на малките язовири, за същите следва, при класифицирането им по отношение на тяхната потенциална опасност да е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура, а в процесния случай, с оглед данните в констативния протокол и показанията на свидетелите, подобна липса на потенциална опасност не се установява.

Както в АУАН, така и в Наказателното постановление изрично се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Съгласно чл.190а, ал.2 (Нова – ДВ бр.55 от 2018 г.) от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3, според която разпоредба Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Безспорно в случая от оправомощени длъжностни лица при ДАМТН, на Община Хасково като собственик на язовирната стена, са дадени предписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация (включително предписанията по раздел V, т.2.1 и т.2.3 от Констативен протокол №07-05-454/27.09.2018 г.), които не са били обжалвани, а при последваща проверка, обективирана в Констативен протокол №07-05-478/06.11.2018 г. е установено, че същите не са изпълнени в определения срок – до 05.11.2018 г., с което неизпълнение собственикът е извършил вмененото му административно нарушение и подлежи на санкциониране на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Същата разпоредба предвижда наказване с глоба, съответно имуществена санкция, за физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.190а, ал.1, т.3 – от 1 000 до 20 000 лв.

            При правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до правилния извод за доказаност на извършеното нарушение и санкционирането му на посоченото правно основание. При индивидуализация на наложената на Община Хасково имуществена санкция районният съд е съобразил смекчаващите отговорността обстоятелства, и преценката му в тази насока е в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Като е изменил наказателното постановление само относно размера на наложената имуществена санкция, и е определил същия на 1 500 лева, съдът е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №126/11.04.2019 г., постановено по АНД №271 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.     

                                                                                            

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                                  2.