№ 872
гр. П., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220100288 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. К. А., с ЕГН
**********, с адрес с. Щ., общ. Л., обл. П., ул.******* № **, съдебен адрес гр. П., ул.
„******“ № 1А, ет. 2, адв. кантора № 11 – адв. В. К. от АК П., против Б. А. А., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. ********* № * като моли съда да постанови решение, по
силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него
дълбоко и непоправимо разстройство.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на ********** г., от
който имат родени две деца – Н. А. Г., родена през ***** г. и К. А. З., родена през *** г.
След сключването на брака съпрузите заживели в семейното им жилище, находящо се в гр.
П., което е собственост на роднини на ответницата. Първоначално отношенията между
съпрузите били добри, имало хармония и разбирателство. Постепенно обаче в семейните
отношения настъпила промяна, появили се пререкания. След като децата на страните
навършили пълнолетие проблемите и неразбирателството между съпрузите се задълбочили.
Отношенията между страните охладнели, липсвали разбирателство и взаимност. Сочи се, че
съпрузите се дистанцирали един от друг и помежду им нямало уважение и разбирателство,
проява на грижи и внимание един към друг.
Твърди се, че в края на 1999 г. ответницата напуснала семейното жилище и заминала
за чужбина. Това отдалечило страните още повече, не поддържали никакви контакти и
ищецът се прибрал в с. Щ. в дома на неговите родители, където и понастоящем живее.
Твърди, че с ответницата са във фактическа раздяла повече от 20 години, като ищецът не
1
знае тя къде живее и работи. Посочва, че не поддържат никакви контакти помежду си.
Счита, че изложените обстоятелства са довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, същият е изпразнен от съдържание и следва да бъде прекратен.
Относно семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. ********* № *, заявява същото
да се предостави за ползване на съпругата, а след прекратяване на брака съпругата да запази
брачното си фамилно име „А.“. Ищецът не претендира издръжка. Заявява, че няма никакви
имуществени претенции. Родените от брака на страните деца са навършили пълнолетие.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат В. К. от АК П..
Моли съдът да уважи исковата молба и да прекрати брака.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Б. А. А. чрез назначения особен представител
– адв. Н. К. от АК П. депозира отговор на исковата молба, в който посочва, че счита иска за
допустим. Посочва, че на този етап не може да вземе становище по неговата основателност.
В проведеното съдебно заседание ответницата не се явява лично, представлява се от
назначения особен представител – адв. Н. К. от АК П.. Моли исковата молба да бъде
уважена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На ********** г. страните сключили граждански брак в с. Щ., общ. Д., окръг П. с акт
за граждански брак № 3 от ********** г., видно от приложеното удостоверение за сключен
граждански брак на Общински народен съвет с. Щ.. Съпругата е приела да носи фамилното
име на съпруга си – А. вместо предбрачното фамилно име П..
Родените от брака на страните деца – Н. А. Г., с ЕГН ********** и К. А. З., с ЕГН
**********, са пълнолетни.
По делото е разпитан свидетелят Б. Г. Г., който от 2002 г. живее на семейни начала с
дъщерята на страните по делото – Н.. От нея знае, че родителите й са фактически разделени
още от преди 2002 г. Свидетелят Г. споделя, че през годините са се опитвали да осъществят
контакт с ответницата, но без резултат. През 2006 г. другата дъщеря на страните се свързала
с ответницата по телефона, но тя казала, че не иска да я търсят повече, че всичко е
приключило и не желае да има нищо общо с тях. Пред 6-7 години отново се опитали да се
свържат с ответницата на адрес в гр. П., но без резултат. От 2002 г. ответницата не се е
опитвала по никакъв начин да осъществи контакт нито с дъщерите си, нито със съпруга си.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. Г. Г. като логични, последователни и
непротиворечащи на събраните по делото доказателства, като съобрази и разпоредбата на
чл. 172 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва:
брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака на страните с
2
развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия и небрачни искове с правно
основание чл. 53 СК за фамилното име на съпругата след развода и чл. 56 СК за ползване на
семейното жилище след развода.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/и, които са довели до такова състояние на брачната
връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е
правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения. Неизпълнението
на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им
роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има
своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че между страните липсва изискваната съгл. чл. 14 от СК
взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се от събраните
доказателства, че повече от 22 г. страните фактически не живеят заедно и всеки от тях има
свой живот. Окончателното разделно живеене на съпрузите сочи, че бракът е опразнен от
съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда
фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на
физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което
състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 от
СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по
смисъла на чл. 15 от СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице материалноправните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което
същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
В настоящото производство и на основание чл. 49, ал. 3 от СК, съдът не следва да се
произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като няма направено искане в
тази насока.
Предвид, че от брака няма малолетни или непълнолетни деца съдът не дължи
произнасяне по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК.
3
По отношение на фамилното име на съпругата:
Съгласно нормата на чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е
сезиран с искане от съпруга, който при сключване на брака е променил фамилното си име да
възстанови предбрачната си фамилия. При липсата на такова искане в случая и с оглед
нормата на чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за
фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата Б. А. А. да
продължи да носи брачното си фамилно име.
Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК, когато от брака на съпрузите няма
ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище след развода, само ако има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда.
В случая с исковата молба е направено искане, семейното жилище, находящо се в гр. П., ул.
********* № *, да се предостави на ответницата. Съдът намира, че същото следва да се
уважи.
Никой от съпрузите не претендира издръжка по чл. 145 от СК.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, РС П. определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50
лева. В този смисъл всяка една от страните следва да заплати сумата от по 25,00 лева,
представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на ********** г. с акт за граждански брак № 3
от ********** г. на Общински народен съвет с. Щ. граждански брак между А. К. А., с ЕГН
**********, с адрес с. Щ., общ. Л., обл. П., ул.******* № **, съдебен адрес гр. П., ул.
„******“ № 1А, ет. 2, адв. кантора № 11 – адв. В. К. от АК П. и Б. А. А., с ЕГН **********,
с адрес гр. П., ул. ********* № *, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 СК във връзка с чл. 326 ГПК, след
прекратяване на брака Б. А. А. да носи брачното си фамилно име А..
Семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. ********* № *, се предоставя за
ползване на съпругата Б. А. А..
ОСЪЖДА А. К. А., с ЕГН **********, с адрес с. Щ., общ. Л., обл. П., ул.******* №
**, съдебен адрес гр. П., ул. „******“ № 1А, ет. 2, адв. кантора № 11 – адв. В. К. от АК П., да
заплати по сметка на Районен съд П., допълнителна държавна такса по бракоразводното
производство в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА Б. А. А., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ********* № *, да
заплати по сметка на Районен съд П., допълнителна държавна такса по бракоразводното
4
производство в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5