Определение по дело №2016/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3720
Дата: 7 октомври 2022 г. (в сила от 7 октомври 2022 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20223100502016
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3720
гр. Варна, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502016 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р. В. Г. срещу решение №
1436 от 13.05.2022 г., постановено по гражданско дело № 5905 по описа за 2021 г. на Районен съд
– Варна, в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.143 СК за осъждане на
П. Ж. Минчев да заплаща в полза на детето Елица П.ова М.а месечна издръжка за разликата над
280лв. до претендираните 420лв. и с правно основание чл.149 СК за сумата от 3360лв.,
представляваща издръжка за периода от 21.08.2020г. до 21.04.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба.
Във въззивната жалба се излага, че решението в посочените части е неправилно и
необосновано. Посочва се, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че страните
по делото са във фактическа раздяла от м. август 2020г., като майката и детето са се установили да
живеят в жилище под наем. След раздялата им, страните не са съжителствали и не са имали общо
домакинство. Детето се е отглеждало в домакинството на майката, която е полагала грижи за него,
като бащата не е предоставял средства за издръжката на детето. За м. октомври 2021г. , разходите
за задоволяване на нуждите на детето от храна, дрехи, лекарства, развлечения, такси за школи са в
размер на 372лв. и са били заплатени от майката. Посочва, че при определяне на финансовите
възможности на бащата, съдът не е взел предвид, установени по делото факти, че той залага в
интернет и от тази си дейност получава значителни суми, разполага с много на брой банкови
сметки. Освен това ответникът е заплатил 200 00лв. за покупка на второ жилище. Въззивницата
счита, че неправилно е определен общия размер на необходимата издръжка на детето и същата е
неправилно разпределена между двамата родители. По отношение на издръжката за минало време
твърди, че по делото не е установено детето да е отглеждано трайно съвместно от двамата
родители в режим на споделено родителство, напротив то е било отглеждано преимуществено от
майката, като бащата не е престирал суми за издръжката му.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което
предявените искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК се уважат в предявените размери.
Във въззивната жалба е направено искане: за допускане на ССчЕ, със задача: вещото лице
да се запознае с данните от Териториално статистически бюро Варна, за определяне на месечната
издръжка на двучленно семейство с дете, материалите по делото, извършените от майката
ежемесечни разходи за издръжка на детето Елица и движението на сумите по банковите сметки на
бащата да даде заключение от каква минимална месечна издръжка се нуждае детето Елица и какво
е движението на сумите по банковите сметки на бащата по месеци за период от м. август 2020г. до
датата на приложените по делото разпечатки от банките.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна и се изразява становище за потвърждаване на така
решението, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.143 и чл.149 СК.
1
Подадена е и насрещна въззивна жалба от П. Ж. Минчев срещу същото решение в частта, с която
той е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Елица в размер на 280лв., считано от
21.04.2021г.. Счита, че при определяне на размера на издръжката, съдът не е съобразил всички
събрани по делото доказателства и неправилно е приложил материалния закон. Определената
издръжка е в завишен размер и не съответства на потребностите на детето, което е на 6 години, без
сериозни заболявания и особени образователни потребности. Твърди, че ежедневните потребности
на детето се покриват със средства от двамата родители, като всеки един от тях поема издръжка в
натура – заплаща лекарства, такси за извънкласни форми на обучение, за забавления, в дните, в
които детето е при съответния родител. Съдът неправилно е преценил задълженията на П. Минчев
към новото му семейство и новороденото му дете. Счита, че съдът неправилно е приложил
материалния закон при определянето на общия размер на издръжката на детето Елица, като е
определен размер на издръжката, който е два пъти по-висок от гарантирания минимален доход,
който е в размер на 65лв. Липсва и преценка с императивно определения минимум на издръжката
по чл.142, ал.2 СК, който е в размер на 177,50лв., след 01.01.2020г. Моли за отмяна на решението в
частта, с която е уважен иска за присъждане на издръжка в полза на детето Елица за разликата над
260 лв. до 280лв., считано от датата на подаване на исковата молба до 05.11.2021г. и за разликата
над 180лв., считано от 05.11.2021г. / раждането на второто дете на ответника/.
Р. В. Г. е депозирала отговор на насрещната въззивна жалба, с който последната се оспорва
като неоснователна. Отправени са доказателствени искания: за допускане на ССчЕ със задача:
вещото лице след запознаване с извлечението от всички банкови сметки, приложени по делото да
отговори каква е общата сума, преминала през банковите сметки на ответника и за какъв период от
време; да представи доказателства за размера на месечните разходи за детето Елица.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато
законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими
доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това,
когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането
на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във
въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне издръжка за дете, тоест съдът
следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не се твърдят
новонастъпили обстоятелства и до колкото от постановяване на първоинстанционното решение е
изминал период от 6 месеца, то следва да бъде дадена възможност на страните да представят
писмени доказателства относно разходите за издръжка на детето Елица, както и да се задължат
страните да представят данни относно местоработата си и размера на получаваното трудово
възнаграждение. Исканията на въззивницата Р. Г., направени с въззивната жалба и отговора на
насрещната въззивна жалба за допускане на ССчЕ със задача да се посочи въз основа на данни на
Териториално статистически бюро Варна месечната издръжка на двучленно семейство и размера
на извършените от майката ежемесечни разходи за детето, движението на сумите по банковите
сметки на бащата и да посочване на минимална месечна издръжка за детето, следва да бъдат
оставени без уважение, тъй като статистическите данни са публично достъпни. Въпросите относно
определяне на минимален размер на месечна издръжка и общата сума на преминалите през
банковите сметки на ответника средства, справки за които са представени по делото не изискват
специални знания, с които съдът не разполага. Част от обстоятелствата, които се цели да бъдат
2
установени са неотносими към предмета на спора. Размера на извършените от майката ежемесечни
разходи за издръжка на детето следва да се установят посредством писмени доказателства.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд



ОПРЕДЕЛИ:
Дава възможност на страните да представят писмени доказателства за месечните разходи,
необходими за издръжката на детето Елица.
ЗАДЪЛЖАВА въззивницата Р. В. Г. и въззиваемия П. Ж. Минчев да представят данни
относно местоработата си и размера на трудово възнаграждение, за период от една година назад и
към настоящия момент.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата за допускане на ССчЕ с
поставените във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба задачи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2022 година от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3