№ 556
гр. Б., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500824 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Адвокат Е. А., особен представител на П. М. Г. /М./, ЕГН **********, адрес с. П.,
общ. Б., обл. Б., ул. „Х.С.“ ****, обжалва решение № 418 от 17.06.2023 г.,
постановено по гражданско дело № 1030 от 2022 г. на Районен съд Б., в
осъдителните му части. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Процесният договор за кредитна карта страдал
от съществени пороци. В неговия раздел I, т. 2 - „Лихвен процент“, било записано
„Общ размер на месечния лихвен процент“. Това описание на основен параметър
от договора било напълно неясно и общо. То било основополагащо и за
изясняването на ГПР, като формулировката в т. 2.2 също била неясна. Понятието
„Лихвен процент“ не фигурирало и в т. 13 на договора - „Дефиниции“. При
детайлен преглед на същия по никакъв начин не ставало ясно нито какъв е
лихвеният процент, нито какъв е ГПР, нито какви са таксите за обслужване.
Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за кредит бил
недействителен, ако в същия не били посочени годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. По този начин ответницата била поставена
в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
1
от нея финансов продукт. Първоинстанционният съд тълкувал, че след като се
касае за договор за кредитна карта, не би могло да се предвиди какъв ще бъде ГПР
и не би могъл да се заложи такъв параметър в договора. От една страна, договорът
за кредитна карта бил вид договор за кредит и като такъв той следвало да се
подчинява на общите изисквания за такъв, а от друга страна, ГПР бил процент, т.
е. тук не се касаело за конкретна величина като крайна годишна сума, а за процент
на разходите, който да се съотнася към ползването на кредита. Видно било, че
процесният договор е бланкетен и липсва индивидуалност на клаузите. Същите
били неравноправни. Освен от описаното по отношение на ГПР, това се доказвало
и от т. 5.1 - „Други“, в раздел I, която нямала никакво отношение и не била
релевантна към предмета на договора. В случая не било налице обезпечение,
нямало и залог и нотариални такси за същия. Същото се отнасяло и за т. 6.2 от
раздел II, която правела препратка към т. 5. Общата потребителска закрила по чл.
146, ал. 1 от ЗЗП предвиждала, че неравноправните клаузи в договорите между
потребители и търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне,
какъвто бил и настоящият случай. С оглед на това се прави възражение за
неравноправност на клаузите на договора за кредитна карта от 06.10.2016 г.
Твърди се и нищожност на т. 12.1 от договора, в която било записано, че „Като
условие за сключване на договора, кредитополучателят прави, към датата на
подписването му, следните декларации и потвърждения, за които ще се счита, че
са направени отново и са препотвърдени към съответната дата на всяко ползване
на суми по кредитния лимит“. Периодично деклариране на обстоятелства за
бъдещо време било изцяло нищожно, а този порок на клаузата носел нищожност и
на договора като цяло. Моли се за отмяна на обжалваните части на решението и
отхвърляне на исковете на банката.
Представен е отговор на жалбата, подаден от адвокат Д. Е.. В него се излагат
съображения за неоснователността на същата. Атакуваното решение било
правилно. Процесният договор не страдал от съществени пороци. Оплакванията в
жалбата не отговаряли на действителността. Видно от представения договор, в
раздел I, т. 2 бил посочен размерът на месечния лихвен процент, а в т. 2.2 бил
посочен годишният процент на разходите. Предметът на договора бил такъв, че не
можел предварително да се определи годишният процент на разходите по
кредитната карта, тъй като това зависело от броя на осъществените от
картодържателя финансови операции. Договорът покривал изискванията на
закона. Приетите и приобщени към делото доказателства в достатъчна степен и
максимално ясно разкривали какви задължения е поел кредитополучателят.
2
Възражението за неравноправни клаузи в договора било бланкетно и формално.
Предвидената санкция в чл. 146 от ЗЗП се намирала в глава шеста -
„Неравноправни клаузи в потребителски договори“, като приемането и
прилагането й не били самоцелни, а следвало да се тълкуват систематично с
другите разпоредби в глава шеста. В чл. 143, ал. 1 от ЗЗП било дадено легално
определение за неравноправна клауза, а в ал. 2 били посочени примери за такива
неравноправни клаузи. Сключеният договор между страните в настоящия спор и
отделните клаузи от него не попадали в нито една от посочените в чл. 143, ал. 2 от
ЗЗП хипотези. Твърдението на особения представител за нищожност на клаузата в
т. 12.1 от договора било неоснователно, тъй като в същата разпоредба била
уговорена възможност, че ще се считат за направени, само при условие, че не са
настъпили промени, които подлежат на незабавно деклариране, и не е
декларирано към посочения момент нещо различно. Следователно, в така
приетата клауза на договора била уговорена възможност в даден бъдещ момент
декларираните данни да бъдат променени, ако има настъпили промени в тях.
Моли се за потвърждаване на атакуваните части на първоинстанционния съдебен
акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Проведе се открито заседание на въззивната инстанция.
Не се събираха нови доказателства.
Решението на районния съд е валидно и допустимо в обжалваните части. То се
явява и правилно, за което, на основание чл. 272 от ГПК, окръжната инстанция
препраща към изключително подробните и убедителни мотиви на първата такава.
Изложените в жалбата оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав.
В договора за кредитна карта, чл. 2.2, ясно се посочва, че ГПР включва само
месечния лихвен процент. Последният е фиксиран на 1 %. Следователно ГПР
възлиза на 12 % /12 месеца х 1 %/. Не е налице твърдяната от особения
представител на жалбоподателя неяснота относно размера му и какво се включва
в него. Упоменатите в чл. 2.2 такси са за обслужване на сметката и не са част от
кредита, поради което не влизат в ГПР.
Уговорките, които определят основния предмет на договора, действително не са
индивидуално договорени, но същите не могат да бъдат преценени като
неравноправни, защото са ясни и разбираеми /чл. 145, ал. 2 от ЗЗП/. Такава е и
принципната категорична позиция на ВКС, обективирана в Определение № 658 от
18.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 2329/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ивайло
3
Младенов, Определение № 50532 от 01.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1755/2022 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева, Решение **** от 27.02.2020 г. на
ВКС по т. д. № 62/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова,
Решение № 189 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1607/2017 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Кристияна Генковска, Решение № 146 от 01.11.2017 г. на ВКС
по т. д. № 2615/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева,
Решение № 165 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Е. Чаначева, Решение № 205 от 07.11.2016 г. на ВКС по
т. д. № 154/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова, Решение ***7 от
22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Драгомир Драгнев, и др. Това виждане е застъпено и в решението на втория
състав на СЕС, постановено на 20.09.2017 г. по дело № 186 от 2016 г. /Ruxandra
Paula Andriciuc и др. срещу Banca Românească SA/. Клаузата за възнаграждението
на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит. Изискването за
нейната яснота и разбираемост е изпълнено в случая. Лихвата е посочена ясно от
граматическа гледна точка. От съдържанието на съответните разпоредби може
точно да бъде разбран обхватът на поетите задължения. Средният потребител,
относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, е в
състояние да осмисли икономическите последици от сключването на договора.
При клаузи от договори за кредит, в които размерът на възнаграждението
/лихвата/ на търговеца е изразен в абсолютна стойност като процент към момента
на сключване на договора, е спазено изискването за яснота и разбираемост.
Съображенията се извеждат от възмездния по дефиниция характер на договора за
банков кредит съгласно чл. 430, ал. 1 вр. ал. 2 от ТЗ, при който заплащането на
лихвата представлява насрещна престация на кредитополучателя за ползването на
предоставените парични средства. Посочването на задължение за лихва в
отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води
до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на
кредитополучателя, както е и в процесния казус.
Декларациите и потвържденията, изброени в чл. 12 на конкретния договор, касаят
важна информация, предоставена от потребителя при неговото сключване, и
предписват при промяна на ситуацията същият незабавно да уведоми банката за
това. Става въпрос за съвсем нормални, обичайни и стандартни договорни
текстове, които в никакъв случай не правят контракта недействителен, нито се
отразяват по някакъв начин на останалите задължения на кредитополучателя.
Въззивната жалба се оказа неоснователна. Решението на районния съд трябва да
4
бъде потвърдено в атакуваните му с нея части.
На банката се следват направените разноски за особения представител.
С оглед на цената на всеки от исковете, която е под 5000 лева, настоящият
съдебен акт няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 418 от 17.06.2023 г., постановено по гражданско
дело № 1030 от 2022 г. на Районен съд Б., в обжалваните му части, с които на
„У.Б.“ АД са присъдени парични суми на основание договор № ***** за кредитна
карта за физически лица, сключен на 06.10.2016 г.
ОСЪЖДА П. М. Г. /М./, ЕГН **********, адрес с. П., общ. Б., обл. Б., ул. „Х.С.“
****, да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „В.“, пл. „С.Н.“ ***, представлявано от А.Т. и Ц.Г.М., сумата от 434,14 лв.
/четиристотин тридесет и четири лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
възнаграждение на особения й представител пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5