Р Е Ш Е Н И Е № 260054

 

Гр. С., 25.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря Х. П. като разгледа докладваното от съдията  АНД №704 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на Д.С.Е. против НП №20- 0804- 001257/29.05.2020г. на Началника на РУ на МВР- С., с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на ДВЕСТА лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована изпраща свой представител, който моли съда да я остави без последствие и да потвърди наложеното наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.05.2020г. по време на пандемията свидетелите Д.С. и М.И. се намирали на входа на кв. „Надежда“ в гр. С.. Били на контролно пропускателния пункт и контролирали влизащите и излизащите лица в квартала по време на епидемичната обстановка. През контролно пропускателния пункт минал лек автомобил марка „БМВ“, управляван от жалбоподателя Д.С.Е.. Бил спрян за проверка и при проверката не представил свидетелство за управление на МПС. Служителите на реда извършили проверка в дежурната оперативна част и се установило, че  свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя с №********* е обявено за невалидно, тъй като имало подадена декларация, че същото е откраднато. Св. Д.С. казал на жалбоподателя, че ще му състави акт за установяване на административно нарушение, затова че управлява моторното превозно средство без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Обяснил му, че освен това ще извикат колеги от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., за да свалят регистрационните табели, тъй като следва да се прекрати регистрацията на моторното превозно средство за срок от шест месеца. При това положение жалбоподателят започнал да спори като отначало е бил сам, а след това се обадил на негови роднини и на място дошли баща му, брат му и още няколко лица. Тези лица започнали да влизат в пререкания със служителите на реда и в тази обстановка св. Д.С. съставил акт за установяване на административно нарушение като вместо 11.05.2020г. написал дата 10.05.2020г. След като жалбоподателят си тръгнал той установил, че неправилно е посочил дата 10.05.2020г. и поправил датата на 11.05.2020г. На екземпляра от акта за установяване на административно нарушение, връчен на жалбоподателя това не можал да стори, тъй като той си е бил тръгнал. Освен това в изготвената докладна записка св. С. е посочил, че е сбъркал датата и я е поправил в двата екземпляра, които са били в него, а в този на жалбоподателя не, тъй като е бил освободен. Впоследствие началникът на РУ на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като приел, че действително нарушението е извършено на 11.05.2020г., което се установило след извършената проверка. Наложил на жалбоподателя за извършеното нарушение „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Впоследствие на 04.06.2020г. с подадена декларация от жалбоподателя Д.Е. е било валидирано свидетелството за управление на МПС, тъй като го бил намерил в дома си.

 Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение. Това се доказа по безспорен начин от показанията на свидетелите С. и И.. Доказа се по несъмнен начин извършеното нарушение от жалбоподателя, тъй като от приложената по делото декларация и заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин (л.29 и л.30 от делото) е видно, че той е декларирал, че е изгубил на 14.01.2020г. свидетелството си за управление на МПС. Тази декларация е била подадена на 16.01.2020г. в ОД на МВР- С.. Същевременно жалбоподателят е подал и посоченото по- горе заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин. Видно е, че към датата на проверката 11.05.2020г. свидетелството за управление на МПС е било обявено за изгубено. Това свидетелство за управление на МПС е било обявено за невалидно към тази дата и е валидирано едва след извършена проверка на 04.06.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП- За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Ето защо следва да се приеме, че всичко това е било преценено правилно и от административнонаказващия орган при издаването на атакуваното наказателно постановление.

Съдът счита за несъстоятелни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита като е посочена дата 10.05.2020г. вместо 11.05.2020г. Видно е, че това след извършена проверка се е установило, за целта е изготвена докладна записка от актосъставителя Д.С. и наказващият орган се е съобразил с нея и е издал наказателно постановление, в което е посочил точната дата на извършване на нарушението, а именно 11.05.2020г. Съдът счита, че не се касае за съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе до отмяна на наказателното постановление. По несъмнен начин се установи от доказателствата по делото, че свидетелството за управление на МПС на Д.Е. №28162389 е било обявено за невалидно, т. е. към датата на проверката той не е притежавал свидетелство за управление валидно към категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

От събраните по делото доказателства става ясно, че валидността на свидетелството за управление на МПС доказва правоспособността да се управлява МПС. От справката за нарушител издадена от КАТ- С. е видно, че към датата на извършване на нарушението жалбоподателят е бил с обявено за невалидно свидетелство за управление, поради което съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността му по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Към момента на извършване на нарушението жалбоподателят е нямал валидно свидетелство за управление на МПС, което да удостоверява правоспособността му.  

Съгласно чл.50, ал.1 от Закона за българските лични документи свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Основната функция на този документ е да удостоверява правоспособността за управление на МПС. Предвид разпоредбата на чл.150, вр. чл.150а от Закона за движението по пътищата всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата отворени за обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството „правоспособен водач” се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС. След като към датата на извършване на нарушението водачът не е разполагал с валидно такова свидетелство, той се явява нарушител по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и следва да понесе административнонаказателна отговорност.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Наказанието е определено в минимален размер и съответства на характера на нарушението и степента на вината на жалбоподателя. Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и същото следва да се потвърди.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА НП №20- 0804- 001257/29.05.2020г. на Началника на РУ на МВР- С., с което на Д.С.Е. с ЕГН ********** е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: