Решение по дело №393/2012 на Районен съд - Троян

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                     

                №  173  от  06.08.2012 година,  град ТРОЯН

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ  граждански състав, на двадесет и пети юли,  две хиляди и дванадесета година, в публично заседание  в   следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЙКА СЕИЗОВА

 

Секретар Е.П.

като разгледа докладваното от съдията  С Е И З О В А

гражданско дело № 393 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производство с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

 

                    Предявен е иск от И.А.Ю. *** срещу М.М.Ю. ***, с правно основание чл.49 ал. 1 от СК.

                                Ищецът И.А.Ю. излага, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 31.05.1992 година. От брака си имат дъщеря – А.И.А. – родена на *** година, която е навършила пълнолетие.

         В исковата молба се твърди, че в началото бракът им е протичал нормално и отношенията им били добри, нямало особени дразги и недоразумения. През месец август 2006 година, съпругата заминала на работа в Италия. Ищецът останал в България, за да се грижи за все още ненавършилата по това време пълнолетие дъщеря. Излага също така, че през последните години ответницата все по рядко се връщала в България. Съпрузите се виждали и чували все по малко. Промяната в поведението на съпругата било за ищеца необяснимо, поради което решил да я посети по нейното местоживеене в Италия. Твърди, че там на място е разбрал, че съпругата му подържа връзка с друг мъж. След това двамата престанали да подържат каквито и да било връзки. Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и изцяло изчерпан по своето съдържание и смисъл. Прави искане брака да бъде прекратен по вина на ответницата. Желае след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – М..  Няма претенции за семейно жилище.  

                        На ответницата по делото М.М.Ю. е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. В срока  по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор и не са ангажирани писмени и/или гласни доказателства. Същата редовно призована не се явява и не се представлява от процесуален представител. 

                        От приложените и приети по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели: В.С.В. и Н.В.К., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

     И.А.Ю. *** и М.М.Ю. са съпрузи, сключили граждански брак на 31.05.1992 година в гр. Завет, за което има съставен акт № 5/31.05.1992 година на Община Завет, област Разград /бившата Русенска област/. От брака си към днешна дата вече нямат малолетни или непълнолетни деца. Родената на *** година А.И.А. към днешна дата е пълнолетна.

     Не се спори, че страните са живеели заедно и брачният им живот   в самото начало протичал нормално,без особени дразги  или недоразумения .Поради материални затруднения в семейството съпругата през месец август 2006 година заминала на работа в Италия. В началото съпрузите подържали връзка по телефона, което с течение на времето ставало все по – рядко. През последните години ответницата все по – рядко се е прибирала в България. С  времето  започнали да се отчуждават. Ищецът живеел в България с дъщеря си , а ответницата в Италия.За да изяснят отношенията си ищецът предприел пътуване до нейното местоживеене в Италия без да я уведоми предварително . От свидетелските показания става ясно, че при пристигането на ищеца в ранните часове на деня на адреса на ответницата, същата не му   отворила и не му  отговорила на многократните  позвънявания. Изминали  часове време през, които той е престоял пред входната врата в опит да осъществи някакъв контакт със съпругата си. В края на деня тя му се обадила и го попитала  какво прави там след като не го е поканила и  никой не го е викал. Казала му да си заминава. След случилото се ищеца се прибрал в България, като със съпругата си са престанали да подържат всякакви взаимоотношения.

Става ясно от свидетелските показания, че съпрузите живеят в пълна фактическа раздяла около шест години .Време през което съпрузите  не са поддържали никакви духовни контакти ,нито са имали материални взаимоотношения .Между тях  е изчезнало   взаимното уважение, общите грижи  за семейството и разбирателството Принципи върху които се основават и изграждат личните отношения между съпрузите, съгласно чл.14 от СК.

При тези данни съдът намира, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен. Настъпилата фактическа раздяла между съпрузите е довела до пълно отчуждение между тях, което не може да бъде преодоляно.

                  С оглед на изложеното, гражданският брак между И.А.Ю. *** и М.М.Ю. следва  да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.

                Относно въпроса за брачната вина .

                 Ищецът И.А.Ю.  е направил искане съда да се произнесе по въпроса за брачната вина ,като е изложил аргументи според които вина за разстройството на брака има единствено ответницата по делото.

                  Съдът като обсъди показанията на разпитаните свидетели по делото счита, че действително вина за разстройството на брачните отношения има съпругата. След като заминала за Италия тя престанала да се интересува от съпруга си ,който живеел сам в България и полагал грижи за роденото от брака им дете .Когато се върнала в България не се прибрала при него, а при свои роднини.Отказът й от съвместно  съжителство  и настъпилото в резултат на това отчуждение, според съда са причините за разстройството на брачните отношения между съпрузите .При събраните доказателства съдът не би могъл да направи извода, че причина за разстройството на брачните отношения е връзка на ответницата с друг мъж.

                  Относно фамилното име на съпругата .

                  След прекратяването на гражданския брак, съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – М..  

                 Относно семейното жилище .

                 Съдът не се произнася по въпроса за семейното жилище , тъй като липсва такова към момента .Посоченото като семейно жилище  в гр. Т.*** съпрузите са напуснали по време на фактическата си раздяла .

                 При този изход на процеса, в съответствие с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева, която следва да бъде заплатена от съпругата М.М.Ю.

                  Съгласно чл. 329 ал. 1, изр. второ от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца  разноските в размер на 300.00 лева.

                   Водим от изложеното, съдът

 

                              Р     Е     Ш     И:

 

                  ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на  31.05.1992 година в гр. Завет, област Разград /бившата Русенска област/, за което има съставен акт № 5/31.05.1992 година на Община гр. Завет, област Разград /бившата Русенска област/ между И.А.Ю. *** с ЕГН ********** и М.М.Ю. *** , ЕГН **********, чрез развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,.

                 Вина за разстройството на брака има съпругата М.М.Ю. .         

                След прекратяване на  брака жената  ще носи предбрачното си фамилно име М..

                ОСЪЖДА да заплати на държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Троян 50.00 /петдесет/ лева окончателна държавна такса.

                 ОСЪЖДА М.М.Ю. *** , ЕГН ********** да заплати на    И.А.Ю. *** с ЕГН **********   сумата от 300.00 /триста / лева разноски по делото.

                Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                             Районен съдия :……………….