РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К. Владимирова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205127 по описа за 2021 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на *** с ЕИК: ***, представлявано от
управителя М.С., с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ***складова база, против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) Серия Г № 0036679, издаден от ОДМВР-
Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1,
т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Застъпва се, че ЕФ не
съдържа изискуемите законови реквизити, като не става ясно кой точно се санкционира. На
второ място се изтъква, че за процесното МПС има сключена задължителна застраховка
„ГО“, още преди дружеството-жалбоподател да придобие собствеността върху превозното
средство. На последно място се изтъкват доводи за маловажност на случая.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Л. – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за
отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводително писмо, с което преписката се изпраща в съда се
прави искане за оставяне на жалбата без уважение. Излагат се доводи за правилност на ЕФ.
Под евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
1
насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване, доколкото видно от приложената на л. 7 гръб разписка - ЕФ е бил връчен на
21.10.2021 г., а жалбата е депозирана на 28.10.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 07.07.2021 г. в 17:11 часа в гр. Бургас, по бул. „Проф. Яким Якимов“ до магазин
*** техническо средство – мобилна система за контрол – „САИРН m*SpeeDet 2D”, засякла и
заснела товарен автомобил *** с рег. № ***. От направената справка се установило, че към
датата и часа на управление за автомобила не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Било установено и че МПС е собственост на ***.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г №
0036679 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ била наложена „Имуществена санкция“
в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол – „САИРН m*SpeeDet 2D”, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
Удостоверение и Писмо (л. 11).
Самият товарен автомобил първоначално бил собственост на ***, който на
08.01.2021 г. сключил за него договор ГО ( полица на л. 19). Изрично в полицата било
записано, че тя е с действие от една година за времето от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г.
Посочено било също, че плащането по полицата е еднократно в брой. На 05.03.2021 г. ***
продал автомобила на М. СТ. СК. (договор л. 22). От своя страна на 11.03.2021 г. М.С.
продал автомобила на *** (договор л. 21). След като дружеството *** закупило автомобила
на 11.03.2021 г. между него и застрахователя бил сключен Добавък за промяна на
съществуващата полица ГО, съгласно който в договора за застраховка бил вписан новият
собственик.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване
2
на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по
неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената санкция.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал. 3 КЗ –
електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по
санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в него следва
освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното
нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В
конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен,
налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните причини.
Относно формата на изпълнително деяние в ЕФ е посочено, че на процесната дата
„…като законен представител ЮЛ собственик на МПС… не е сключил задължителна…“.
Видно от изложеното няколко реда по-надолу се установява, че собственик на автомобила е
търговско дружество, а като законен представител е посочено физическото лице. По-надолу
в ЕФ никъде не е уточнено, в крайна сметка на кого АНО налага имуществената санкция –
на физическо лице (съгласно самия ЕФ именно физическото лице се твърди, че е „законен
представител“) или на ООД, за който се твърди, че е собственик на автомобила и за който
реално възниква задължението да сключи застраховката. Всичко това по мнение на
настоящия състав създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само
деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем
начин, а дори не може категорично да се разбере – кой е субектът, който се санкционира.
Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя на
формалната или правна логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил
„Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да е
търговецът или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може
да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на
конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит
от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на
санкционния акт.
На следващо място съдът счита и че нарушението е останало недоказано. От
приложените по делото доказателства безспорно се установява, че на 08.01.2021 г. за
3
автомобила е била сключена застраховка ГО, като в последствие на 11.03.2021 г. е сключен
и добавък за промяна на собственика. Изрично в полицата е посочено, че плащането е
извършено еднократно и то в брой (очевидно при сключване на застраховката, доколкото
нищо в полицата не сочи да се касае за разсрочено или отложено плащане). При това
положение крайно учудващо е защо застрахователят е решил, че премията по полицата не е
платена и поради това е прекратил застраховката. Още повече, че очевидно на 11.03.2021 г.
самият застраховател е приел да се извърши промяна на собственика на МПС – нещо, което
е трудно обяснимо, ако премията не е била платена. При тези факти съдът счита, че
твърдението, че за автомобила не е имало валидна застраховка ГО, не е доказано, а се базира
единствено на заявление на застрахователя, което обаче се опровергава от приложените
документи.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ,
а отделно от това и нарушението е останало недоказано, поради което и ЕФ следва да се
отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради
което и съдът не може да се произнесе служебно по тях.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0036679,
издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.
4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
Вярно с оригинала: Д.М.
4