Решение по дело №843/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от „В.Т. “ ЕООД, ЕИК ****, чрез адв. Д.П. - ***, против Решение № 138/08.12.2022 г., постановено по АНД № 141/2022 г. по описа на Районен съд – Девня. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на „В.Т. “ ЕООД, за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че ЕФ е издаден в нарушение и извън сроковете по чл. 34 ЗАНН. Твърди се, че в мотивите на решението на районния съд са противоречиви и неясни. Поддържа становището, че неправилно е била ангажирана отговорността му за частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). В тази насока сочи, че санкционираното лице не е декларирало пред АПИ неверни данни, доколкото същите са предоставяни посредством доставчика на услугата за електронно събиране на такса за изминато разстояние „Интелигентни трафик системи“ АД. По тези съображения оспорващото дружество отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него ЕФ. Претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.С. , който счита депозираната жалба за неоснователна и моли решението на РС - Девня да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна намира оспорването за допустимо, но неоснователно и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 17.11.2020 г., в 12:17 ч., на път А-2 км 399-703 с посока нарастващ километър, било установено движение на ППС – товарен автомобил „С.“, с рег. ****, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, за което частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. За посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената. Декларираната категория в тол декларацията била за ППС по-малка от измерената.

Така констатираното нарушение № B4729A4C57D35574E053021F160A5C68, било установено с устройство № 10071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е оспорващото дружество „В.Т. “ ЕООД. С оглед горното на дружеството бил съставен процесният ЕФ, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП му било наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че ЕФ е издаден от компетентен орган съобразно правилото на чл. 10, ал. 10 ЗП, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно - процесуалните правила. Съдебният състав посочил също, че ЕФ съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП и че съответства на утвърдения от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ образец. Въззивната инстанция приела, че в производството по установяване и санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП. Нарушението е установено от снимки от електронната система за събиране на пътни такси, като съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Решаващият състав на районния съд констатирал също, че санкционираното лице, като собственик на товарния автомобил, при чието движение по платената пътна мрежа е осъществено деянието, е годен субект на административното нарушение. В тази връзка съдът, след като съобразил изискванията на ЗП и приложимите общи условия на „Интелигентни трафик системи“ АД, заключил, че собственикът или водачът на ППС е длъжен да декларира правилно данните за превозното средство, които служат за определяне на дължимата тол такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., което в случая не е сторено. При това положение съдебният състав формирал решаващия си извод относно безспорната установеност на вмененото на лицето нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, задължаващо собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Простъпката, според съда, била правилно санкционирана по реда на чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, доколкото в случая именно частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП за пътното превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП - ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т. По тези съображения съставът на Районен съд – Девня е потвърдил оспорения пред него ЕФ.

Административен съд -Варна намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което, в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Неоснователни се явяват възраженията на касатора, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка следва да бъде посочено, че в чл. 34 от ЗАНН са уредени хипотези на срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН), които обаче не могат да намерят приложение в конкретния случай, тъй като ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП, поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП.

Касационната инстанция се солидаризира напълно и с решаващото становище на районния съд, че правилно за субект на нарушението е определен касаторът, като собственик на товарния автомобил, при чието движение по платената пътна мрежа е осъществено деянието. За да достигне до този извод предходният съдебен състав се е съобразил с приобщените писмени доказателства, закономерно отхвърляйки твърдението на оспорващия, че не следва да му бъде търсена отговорност за описаното в ЕФ нарушение, доколкото не той, а трето лице е предоставило и декларирал пред АПИ невярно отразените данни, довели до частично незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Анализът на приобщените доказателства сочи по безспорен начин, че санкционираното дружество е допуснало нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, който задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. До такъв извод е достигнал и районният съд, съобразявайки, че превозното средство „С.“, с рег. ****, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, собственост на юридическото лице, попада в категорията превозни средства по смисъла на чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което частично не е платена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Противоправното поведение на собственика е въздигнато в състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, допълнена от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на жалбоподателя с процесния ЕФ.

Настоящия състав на Административен съд - Варна намира, че касационната жалба се явява неоснователна. С оглед на това, процесното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, представляван от юрисконсулт, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН касаторът „В.Т. “ ЕООД, ЕИК ****, следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138/08.12.2022 г. на Районен съд – Девня, постановено по АНД № 141/2022 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „В.Т. “ ЕООД, ЕИК **** да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: