РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 5442
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 253578 от 30.10.2017 г., постановено по
гр.дело № 35637/2016 г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, ответникът З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ********е осъден да заплати в пола на ищцата Ж.С.Т., ЕГН ********** сумата
от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени в резултат на пътно-транспортно проишествие,
настъпило на 22.03.2014 г., причинено от застраховано при ответника лице, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2014 г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният
от Ж.С.Т. иск за разликата над уважения размер от 1500 лева до пълния предявен
размер от 5000,00 лева, като неоснователен.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
З. „Л.и.“ АД е осъден да заплати в полза на Ж.С.Т. сумата от 462,00 лева,
представляваща разноски по делото.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата Ж.С.Т. е осъдена да заплати в полза на ответника З. „Л.и.“ АД сумата от 70,00
лева – разноски по делото.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба вх. № 5180995/30.11.2017 г. от ищцата Ж.С.Т., в която са наведени
оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт в частта, с която
районният съд е оставил без уважение исковата претенция за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от
1500 лева до пълния предявен размер от 5000 лева.
В жалбата се излагат съображения, че спорът между
страните е съсредоточен около въпроса за
характера и степента на понесените вреди и паричния размер за тяхното
компенсиране. В тази връзка се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, определяйки размера на следващото се
обезщетение. Поддържа се, че по делото са събрани категорични доказателства за
механизма на настъпване на процесното ПТП, за участниците в него и за тяхното
поведение. Посочва се, че при постановяване на решението си, първоинстанционният
съд не е изложил конкретни мотиви, от които да е видно как е формирал
становището си относно размера на присъденото обезщетение. Излагат се
съображения, че действително причинените на ищцата травми в резултат на
процесното ПТП не са ѝ причинили трайни нарушения във функциите на
крайниците или шията, но от друга страна от показанията на разпитания пред
районния съд свидетел се установило, че в резултат на процесното ПТП ищцата
преживяла стрес и изпитвала страх от управление на МПС.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за постановяване на ново решение, с което претенцията на
ищцата да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемата страна З. „Л.и.“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата, моли за оставянето ѝ без уважение и за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се,
че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил
застрахователно обезщетение в размер на 1500 лева, като в тази връзка се
посочва, че получените телесни повреди в резултат на процесното ПТП са леки и
неопасни за живота. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК третото
лице помагач – А.Л.Ш. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание въззивникът Ж.С.Т., чрез процесуалния си представител адвокат Л.
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли за
постановяване на решение, с което в полза на въззивницата да бъде присъдена
допълнително сума в размер на 3500 лева. Претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемата страна – юрк. М., моли за
отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от
насрещната страна по спора.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание, третото лице помагач – А.Л.Ш. не се явява и не изпраща представител.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 267,
ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
В исковата молба се твърди, че на 22.03.2014 г. по вина
на водача на лек автомобил „Смарт“, рег. № ******** в гр. София е реализирано
ПТП, при което е пострадала ищцата. Поддържа се, че съгласно протокол за ПТП
вина за настъпването му има водачът на лек автомобил „Смарт“, рег. № ********,
като се излагат твърдения, че гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „Смарт“, рег. № ******** е застрахована при ответното дружество,
поради което за ищцата възникнало право да претендира обезщетение за
причинените ѝ вреди от ответника – застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
претърпяла многобройни увреждания, които са довели до влошаване на
здравословното ѝ състояние и са предизвикали психически проблеми,
изразяващи се в стрес, страх, тревожност и безпокойство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, с който се оспорва иска. Не се оспорва наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика на процесното МПС - лек автомобил „Смарт“, рег. № ********.
Оспорва се реализирането на твърдяното в исковата молба ПТП, респективно
механизмът му да е настъпил по описания в исковата молба начин. В условията на
евентуалност се твърди, че процесното ПТП е настъпило, поради изключителна вина
на ищеца, респективно че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 267,
ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В разглеждания случай е безспорно по делото съществуването
на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен между собственика
на лек автомобил „Смарт“, рег. № ******** и ответното дружество З. „Л.и.” АД,
чиято валидност обхваща и датата на процесното пътнотранспортно произшествие.
По отношение на деликтната отговорност на водача на лек
автомобил „Смарт“, рег. № ********, следва да бъде посочено, че от приобщения
към доказателствения материал по делото констативен протокол за ПТП № 1540982 от
22.03.2014 г. се установява механизма на процесното реализирано ПТП, а именно,
че на 22.03.2014 г., около 17:50 часа е настъпило ПТП с участници водач с
неустановена самоличност, управляващ лек автомобил „Смарт“, рег. № ********,
собственост на третото лице помагач А.Л.Ш. и Ж.С.Т., управляваща лек автомобил
с марка „БМВ 525“, с рег. № ********., при което ищцата е претърпяла лека
телесна повреда.
По делото е допусната, изготвена и приета САТЕ. От
заключението на вещото лице по САТЕ, което не е оспорено от страните и
настоящият съдебен състав кредитира, като ясно, обективно, правилно и
безпристрастно, по делото се установява, че причина за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Смарт“, рег. № ********
Предвид гореизложените обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд,
че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Смарт“,
рег. № ********, собственост на третото лице помагач А.Л.Ш..
Основният спорен по делото въпрос е свързан с размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат
на процесното ПТП.
От събраните по делото писмени доказателства – съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 085/2014 г., издадено от д-р Г.Г.– гл. асистент в
КСМД при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – София, медицинско направление №
8234/22.03.2014 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и заключенията на вещите лица по
изготвените по делото съдебно-медицински експертизи се установява, че в
резултат на процесното ПТП на ищцата са причинени следните телесни увреждания,
а именно контузия на двете колена в областта на капачетата, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузване на епидермиса.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се
установява също, че травмите получени от ищцата при процесното ПТП не се
нуждаят от специално лечение, че същата е причинила на пострадалата болки и
страдания с нисък интензитет за около 15 дни, малко по-интензивни през първите
4-5 дни и с постепенно притихване към края на възстановителния период.
За установяване на обстоятелства относно претърпените от
ищцата болки и страдания в резултат на процесния пътен инцидент и за
отражението, което същият е оставил в ежедневието на ищцата са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Н.Н.Т. – дъщеря на пострадалата. От
показанията на същата, дадени пред съдебния състав в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция, по делото се установява, че същата е била заедно с
ищцата към момента на реализиране на процесния инцидент, както и че в резултат
на последния на ищцата били причинени охлузвания по двете колена. Установява се
още, че след инцидента двете посетили УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за да прегледат
пострадалата, след което се прибрали вкъщи. Установява се също, че след
инцидента ищцата била много изплашена и стресирана, както и че карала дъщеря си
да я вози с колата. Свидетелят заявява още, че към момента на провеждане на
разпита, ищцата не изпитва страх да управлява автомобил и вече управлява такъв.
При така установените по делото обстоятелства относно
характера и степента на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени на последната болки и страдания от процесното ПТП, по отношение определянето
на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира
следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността
на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени
с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността
на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на възстановителния период
- които е продължил около 15 дни след реализиране на ПТП, липсата на лечебен
период, предвид липсата на нужда от специфично лечение, липсата на данни и
доказателства за последващи усложнения при ишцата, ограниченията които е
търпяла последната, възрастта на ищцата към датата на ПТП – 40 г., както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. При определяне на размерът на обезщетение съдът взе предвид и
обстоятелствата, относно начина, по който се е отразило процесното ПТП на
психическото състояние на ищцата и предизвикания у нея временен страх да
управлява автомобил.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на
вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Ж.С.Т.,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 1500 лева.
Предвид всички изложени по-горе съображения въззивната
жалба се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемата
страна, която е поискала присъждането на такива до приключване на последното
заседание пред настоящата съдебна инстанция, като същевременно интересите му са
били представлявани и защитавани от юрисконсулт пред въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********има право на възнаграждение, тъй като е бил защитаван
от юрисконсулт във въззивното производство във връзка с подадената въззивна
жалба срещу решение № 253578 от 30.10.2017 г., постановено по гр.дело №
35637/2016 г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в. В този смисъл и като съобрази
фактическата и правна сложност на настоящото производство и извършените от
процесуалния представител на ответника действия в производството, съдът намира,
че размерът на това възнаграждение, следва да бъде определен на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищцата Ж.С.Т. следва
да бъде осъдена да заплати в полза на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********сумата от
100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 253578 от 30.10.2017
г., постановено по гр.дело № 35637/2016 г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Ж.С.Т., ЕГН ********** срещу З. „Л.и.“
АД, ЕИК ********иск за осъждане на последния да ѝ заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на
пътно-транспортно проишествие, настъпило на 22.03.2014 г., причинено от
застраховано при ответника лице, за разликата над уважения размер от 1500 лева
до пълния предявен размер от 5000,00 лева, като неоснователен..
ОСЪЖДА Ж.С.Т., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати в полза на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач А.Л.Ш..
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.