Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 07. 12. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на първи декември
през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3668
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Т.К.“ ООД *** против З.А.А. ***. В молбата се твърди, че
по силата и при условията на договор за потребителски кредит № *** от *** год.,
сключен между ищеца, *** като кредитополучател и ответника като съдлъжник,
ищцовото дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на
2 600 лв., който е изцяло усвоен на *** год. Твърди се, че предоставеният
заем се олихвява с 22 % годишна лихва. Твърди се, че главницата по кредита е
следвало да се издължава на 22- ро число на месеца, считано от 22. 05. 2019
год., на 17 равни месечни вноски съгласно приложен погасителен план. Твърди се,
че крайният срок за издължаване на сумата е бил 22. 10. 2020 год. Твърди се, че
е било уговорено, че кредиторът начислява лихва за забава върху неиздължената
сума в размер на действащия лихвен процент за редовна главница плюс надбавка в
размер на 10 пункта годишно. Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил
задълженията си по договора. Твърди се, че съгласно чл. 17 от договора
кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем при пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски без да е необходимо да уведомява
кредитополучателя. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Плевенския районен съд. Твърди се,
че против издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от ответника,
което обуславя правния интерес от завеждането на настоящото дело. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника вземането
за следните суми: сумата от 2 401, 90 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № *** от *** год., сумата от 381, 36 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 22. 05. 2019 год. до 21. 01. 2020
год., и сумата от 40, 00 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
22. 05. 2019 год. до 21. 01. 2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло за
претендираните суми, представляващи главница, договорна и наказателна лихва.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 386, 47 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 717, 24 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника З.А.А. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „Т.К.”
ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
следните суми:
-сумата от 2 401, 90 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ***от *** год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /21. 01. 2020 год./ до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 381, 36 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 22. 05. 2019 год. до 21. 01. 2020 год., и
-сумата от 40, 00 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 22. 05. 2019 год. до 21. 01. 2020 год.
ОСЪЖДА З.А.А. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т.К.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 386, 47 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА З.А.А. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т.К.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 717, 24 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: