Определение по дело №8474/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266225
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20201100508474
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

                                               О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

                                                             гр.София, 02.04.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение в закритото заседание на 02.04.2021 г. в състав:

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                              Йоана Генжова

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ч.гр.д.№ 8 474 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл.577 ГПК във връзка с чл.32а ПВ и чл.278 ГПК.

                         С определение № 981 от 24.07.2020 г., постановено по молба с вх.№ 39885/24.07.2020 г., Съдия по вписванията при СРС е отказал претендираното с нея искане за вписване на декла-рация за отказ от право на строеж с нотариална заверка на Е.Е.Г., извър-шена с рег.№ 1749/02.07.2020 г. от нотариус Р.Х.К.М.от Адехе, Кралство Испания.  

              Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба от молителката Е.Е.Г. – чрез процесуалния й представител адв.Ч., в която се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи, че в противоречие с материал-ния закон съдията по вписванията е приел, че в случая не е спазен българския закон и е тълкув-вал превратно нормите на чл.69 и чл.98 от КМЧП и нормите на ЗННД във връзка с нотариална-та правоспособност; че неправилно се слагат доводи в проверките, които българският нотариус прави съгласно чл.574 ГПК – в случая не се изтъкват доводи да наличие на нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия, както и че правилото на чл.590 ГПК във връзка с чл.580 ГПК и чл.589, ал.2 ГПК не е приложимо в случая, тъй като се извършва по правилата на заверилия го нотариус в Испания. Сочи се и че с нотариалната заверка на подписа на деклараторката, извършена от нотариус с Испания, е изпълнено изискването на чл.100, ал.1 ЗС във връзка с чл.111, ал.1 ЗС, както и че излагат съображения и че съмненията на съдията по вписванията относно това дали правото на строеж е погасено по давност или е реализирано на фаза „груб строеж” са необосновани, пред-вид и приложените към жалбата доказателства, а извършената проверка на това основание – е извън рамките на дадените функции на съдията по вписванията.    

              Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение на съдията по вписванията, с което е постановен отказ за вписване на описаната декларация за отказ от право на строеж и да се разпореди вписването на същата.

                         Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

                        Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт, в нормативния 1-седмичен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледа-на по същество същата е основателна.

              Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 ЗС отказът от право на собственост върху недви-жим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен препис и ако е вписан в имотния регистър, а в нормата на чл.111, ал.1 ЗС е предвидено, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго, каквото хипотеза в дадената хипотеза не е налице.

              По силата на визираните разпоредби от ЗС във връзка с чл.4, б.„в“ ПВ на вписване под-лежат всички актове за отказване от вещни права върху недвижими имоти, сред които попада и отказът от вещно право на строеж върху недвижим имот, какъвто характер има и заявеният за вписване такъв от страна на жалбоподателя.

              Вписването, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително производство, в рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове, доколкото се касае за безспорна администрация. Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно нормата на чл.32а, ал.1 ПВ, съотв. чл.32б ПВ, във връзка с това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се свежда до това дали актът под-лежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Материално-правните предпоставки на подлежащия на вписване акт не се предмет на проверка от съдията по вписванията, освен ако това не е изрично предвидено в закон, как-вато хипотеза не е налице в дадения казус.

              Компетентни да заверяват подписите на български граждани върху документи, имащи за предмет: отказ от вещни права върху недвижими имоти са нотариусите, в т.ч. и нотариусите от чужда държава, тъй като за заверка на подпис не се изисква местна компетентност, като в този случай по принцип документът следва да е представен и със заверка по чл.3 - с апостил, ако съответната страна, чийто нотариус е извършил заверката е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация  на чуждестранни публични актове /определение № 126/08.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 94/2010 г. на ВКС/. С двустранен или друг международен акт, може да се предвиди и различен режим от тази по визираната конвенция. В конкретния казус декларацията за отказ от право на строеж е извършена в Кралство Испания, като подписа на деклараторката е удостоверен от нотариус в тази държава и е заверена с апостил по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация  на чуждестранни публични актове. Дори и да не беше налице последното обстоятелство, приложената декларация в частта й на но-тариалната заверка представлява официален документ, а съгласно чл.23 от подписания между Република България и Кралство Испания договор за взаимна правна помощ по граждански дела от 23.05.1995 г., в сила от 01.07.1994 г., действащ и към настоящия момент, официалните доку-менти, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легали-зация или други аналогични формалности, когато трябва да се представят на територията на другата страна. В ал.2 на същата норма е предвидено, че за официални документи по смисъла на този договор се считат и нотариалните документи.    

              От друга страна, съгласно чл.61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от пра-вото, което е приложимо към сделката, като обаче е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката, в случая – на удостоверяването. В тази хипотеза не е необходимо волеизявлението да бъде автентифицирано с изписване на пълното име на декларатора, съгласно изискването на чл.589, ал.2, изр.2 ГПК, ако това не е обичайния начин на автентифициране в тази държава /в този смисъл и решение № 101/05.04.2011 г. по гр.д.№ 829/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 67/06.04.2020 г. по гр.д.№ 2151/2019 г. на ВКС, ІV ГО и др./. След като упълномощен да практикува в Кралство Испания нотариус е удостоверил автентичността на подписа на Е.Е.Г. в края на приложения документ – декларация за отказ от право на строеж, както и че този подпис е поло-жен от посоченото лице в негово присъствие и че е извършена проверка на неговата самолич-ност от нотариуса по описаните в заверката документи, то следва да се приеме, че обичайният начин за автентифициране на писменото изявление на молителката в съответствие с чл.207 от Нотариалния правилник на Кралство Испания е спазен.

              В своята съвкупност изложеното обоснована извод, че представеният акт, който подле-жи на вписване, отговаря на изискуемата се от закона форма за извършване на отказ от вещни права.

              За пълнота на изложението следва да се посочи, че в разглеждания казус не се  касае за извършване на сделка по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права, поради което съдията по вписванията неправилно е приел, че приложение намират нормите на чл.12, чл.69 и чл.98 от КМЧП. Извън правомощията на съдията по вписванията в производството по чл.32 и сл. от ПВ е да осъществява преценка по въпросите, касаещи евентуалното погасяване на правото на строеж по давност и/или реализирането на това право.

              Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение от 24.07.2020 г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката – върната на съдията по вписванията при РС гр.София за извършване на исканото с молба с вх.№ 39885 от 24.07.2020 г. действие.

             

                         Воден от горното, Съдът

 

                                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

                         ОТМЕНЯ определение № 981, постановен на 24.07.2020 г. от Съдия по вписванията при Софийски Районен съд, с което е отказано да се разпореди вписване на декларация за отказ от право на строеж на Е.Е.Г. с нотариална заверка на подписа, извър-шена под рег.№ 1749/02.07.2020 г. от нотариус Р.Х.К.М.от Адехе, Кралство Испания, заявено с молба с вх.№ 39885 от 24.07.2020 г., като незаконосъобразно.

 

              ВРЪЩА преписката на Съдията по вписванията при Районен съд гр.София за извърш-ване на исканото действие по молба с вх.№ 39885 от 24.07.2020 г. на АВ.

           

                        Определението не подлежи на обжалване.       

 

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.