О П Р
Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.София, 02.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение в закритото заседание на 02.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Йоана Генжова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 8 474 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.577 ГПК във
връзка с чл.32а ПВ и чл.278 ГПК.
С определение № 981 от 24.07.2020 г.,
постановено по молба с вх.№ 39885/24.07.2020 г., Съдия по вписванията при СРС е
отказал претендираното с нея искане за вписване на декла-рация за отказ от
право на строеж с нотариална заверка на Е.Е.Г., извър-шена с рег.№ 1749/02.07.2020
г. от нотариус Р.Х.К.М.от Адехе, Кралство Испания.
Срещу така постановения акт е
постъпила частна жалба от молителката Е.Е.Г. – чрез процесуалния й представител
адв.Ч., в която се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Излагат
се доводи, че в противоречие с материал-ния закон съдията по вписванията е
приел, че в случая не е спазен българския закон и е тълкув-вал превратно
нормите на чл.69 и чл.98 от КМЧП и нормите на ЗННД във връзка с нотариална-та
правоспособност; че неправилно се слагат доводи в проверките, които българският
нотариус прави съгласно чл.574 ГПК – в случая не се изтъкват доводи да наличие
на нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави
сделки, документи или други действия, както и че правилото на чл.590 ГПК във
връзка с чл.580 ГПК и чл.589, ал.2 ГПК не е приложимо в случая, тъй като се
извършва по правилата на заверилия го нотариус в Испания. Сочи се и че с
нотариалната заверка на подписа на деклараторката, извършена от нотариус с
Испания, е изпълнено изискването на чл.100, ал.1 ЗС във връзка с чл.111, ал.1
ЗС, както и че излагат съображения и че съмненията на съдията по вписванията
относно това дали правото на строеж е погасено по давност или е реализирано на
фаза „груб строеж” са необосновани, пред-вид и приложените към жалбата
доказателства, а извършената проверка на това основание – е извън рамките на
дадените функции на съдията по вписванията.
Моли въззивния съд да отмени
атакуваното определение на съдията по вписванията, с което е постановен отказ
за вписване на описаната декларация за отказ от право на строеж и да се
разпореди вписването на същата.
Съдът, като взе предвид
становището на жалбоподателя, изискванията на закона и приложените по делото
доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт, в нормативния 1-седмичен
срок, поради което е процесуално допустима. Разгледа-на по същество същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.100,
ал.1 ЗС отказът от право на собственост върху недви-жим имот има действие само
ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен препис и ако е вписан в
имотния регистър, а в нормата на чл.111, ал.1 ЗС е предвидено, че разпоредбите
относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите
имоти, ако законът не постановява друго, каквото хипотеза в дадената хипотеза
не е налице.
По силата на визираните разпоредби
от ЗС във връзка с чл.4, б.„в“
ПВ на вписване под-лежат всички актове за отказване от вещни права върху
недвижими имоти, сред които попада и отказът от вещно право на строеж върху
недвижим имот, какъвто характер има и заявеният за вписване такъв от страна на
жалбоподателя.
Вписването, включващо вписване в
тесен смисъл, отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително
производство, в рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове,
доколкото се касае за безспорна администрация. Проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно нормата на чл.32а, ал.1 ПВ, съотв. чл.32б ПВ, във
връзка с това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се
свежда до това дали актът под-лежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията
за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Материално-правните
предпоставки на подлежащия на вписване акт не се предмет на проверка от съдията
по вписванията, освен ако това не е изрично предвидено в закон, как-вато
хипотеза не е налице в дадения казус.
Компетентни да заверяват
подписите на български граждани върху документи, имащи за предмет: отказ от
вещни права върху недвижими имоти са нотариусите, в т.ч. и нотариусите от чужда
държава, тъй като за заверка на подпис не се изисква местна компетентност, като
в този случай по принцип документът следва да е представен и със заверка по
чл.3 - с апостил, ако съответната страна, чийто нотариус е извършил заверката е
ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /определение № 126/08.03.2010
г. по ч.гр.д.№ 94/2010 г. на ВКС/. С двустранен или друг международен акт, може
да се предвиди и различен режим от тази по визираната конвенция. В конкретния
казус декларацията за отказ от право на строеж е извършена в Кралство Испания,
като подписа на деклараторката е удостоверен от нотариус в тази държава и е
заверена с апостил по реда на Конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични
актове. Дори и да не беше налице последното обстоятелство, приложената
декларация в частта й на но-тариалната заверка представлява официален документ,
а съгласно чл.23 от подписания между Република България и Кралство Испания
договор за взаимна правна помощ по граждански дела от 23.05.1995 г., в сила от
01.07.1994 г., действащ и към настоящия момент, официалните доку-менти,
съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от
легали-зация или други аналогични формалности, когато трябва да се представят
на територията на другата страна. В ал.2 на същата норма е предвидено, че за
официални документи по смисъла на този договор се считат и нотариалните
документи.
От друга страна, съгласно чл.61
КМЧП формата на правните сделки се урежда от пра-вото, което е приложимо към
сделката, като обаче е достатъчно да бъдат спазени условията за форма,
определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката, в случая –
на удостоверяването. В тази хипотеза не е необходимо волеизявлението да бъде
автентифицирано с изписване на пълното име на декларатора, съгласно изискването
на чл.589, ал.2, изр.2 ГПК, ако това не е обичайния начин на автентифициране в
тази държава /в този смисъл и решение № 101/05.04.2011 г. по гр.д.№ 829/2009 г.
на ВКС, ІV ГО, решение № 67/06.04.2020 г. по гр.д.№ 2151/2019 г. на ВКС, ІV ГО
и др./. След като упълномощен да практикува в Кралство Испания нотариус
е удостоверил автентичността на подписа на Е.Е.Г. в края на приложения документ
– декларация за отказ от право на строеж, както и че този подпис е поло-жен от
посоченото лице в негово присъствие и че е извършена проверка на неговата самолич-ност
от нотариуса по описаните в заверката документи, то следва да се приеме, че
обичайният начин за автентифициране на писменото изявление на молителката в съответствие
с чл.207 от Нотариалния правилник на Кралство Испания е спазен.
В своята съвкупност изложеното
обоснована извод, че представеният акт, който подле-жи на вписване, отговаря на
изискуемата се от закона форма за извършване на отказ от вещни права.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че в разглеждания казус не се
касае за извършване на сделка по придобиване, прехвърляне и погасяване
на вещни права, поради което съдията по вписванията неправилно е приел, че
приложение намират нормите на чл.12, чл.69 и чл.98 от КМЧП. Извън правомощията
на съдията по вписванията в производството по чл.32 и сл. от ПВ е да
осъществява преценка по въпросите, касаещи евентуалното погасяване на правото
на строеж по давност и/или реализирането на това право.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение от 24.07.2020 г. е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката – върната на съдията
по вписванията при РС гр.София за извършване на исканото с молба с вх.№ 39885
от 24.07.2020 г. действие.
Воден от горното, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 981, постановен на 24.07.2020
г. от Съдия по вписванията при Софийски Районен съд, с което е отказано да се разпореди
вписване на декларация за отказ от право на строеж на Е.Е.Г. с нотариална
заверка на подписа, извър-шена под рег.№ 1749/02.07.2020 г. от нотариус Р.Х.К.М.от
Адехе, Кралство Испания, заявено с молба с вх.№ 39885 от 24.07.2020 г., като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Съдията по вписванията при Районен съд гр.София
за извърш-ване на исканото действие по молба с вх.№ 39885 от 24.07.2020 г. на
АВ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.