Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на зам.окръжен прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №35 по описа на КАС за
2022 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от Община Черноочене,
чрез пълномощник, против Решение №3/06.01.2022
г., постановено по анд №876/2021 г., по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди,
че при съставянето и предявяването на АУАН са допуснати нарушения на чл.43, ал.4
и чл.40, ал.3
от ЗАНН, тъй като
АУАН не бил предявен на кмета
на община Черноочене и не бил съставен в присъствието на надлежни свидетели. В тази връзка, намира за
необоснован извода на районния съд
за липса на съществени нарушения
на административнопроизводствените
правила. Сочи и неправилно
отразена в наказателното постановление правна квалификация
на нарушението, както и липса на мотиви
относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение, както и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация
– Председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор - гр.София,
намира касационната
жалба за неоснователна. В писмено становище,
депозирано от пълномощник, се излагат доводи за спазване на процедурата по връчване на
АУАН, както и че в случая АУАН е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, поради което
не са нарушени
изискванията на чл.40, ал.1,
и ал.3 от ЗАНН. Сочи и липса на предпоставките за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че нарушението е доказано
по безспорен начин и не са
налице сочените касационни основания за отмяна на
оспореното решение.
Съдът,
като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателства по делото, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, и от лице, имащо интерес
от обжалването, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение, районният съд
е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС – 147/19.07.2021 г., издадено от председателя
на ДАМТН, с което на основание
чл.
200, ал.
1, т.
38 от Закона
за водите, на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 лева,
за нарушение
на чл.141, ал.1,
т.2 от Закона за водите
/ЗВ/.
С горното решение, Община Черноочене
е осъдена да заплати и деловодни разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В решението си, предвид събраните по делото доказателства, районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е осъществил вменените му административни нарушения, защото, като собственик на язовир „***“, находящ се в землището на ***, не е изпълнил задължението си по осигуряване използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на състоянието на язовира и в частност - не е монтирал устройство за измерване на водното ниво. При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал и нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
Решението е правилно.
Видно от
приложения АПОС №**/***г., процесния язовир
„***“, находящ се в землището на ***,
е собствен на Община Черноочене,
поради което касаторът е адресат на задължението
по чл.141, ал.1, т.2 ЗВ.
Видно
от приложения констативен протокол №Ф-П-НЯСС-08-182/29.10.2020 г., на
29.10.2020 г. е извършена проверка от служители на ГД „Надзор на язовирните стени съоръженията към
тях“, при която е установено, че язовирната стена и съоръженията към нея, не са
оборудвани с устройство за измерване на водното ниво, съобразно изискването на чл.70,
ал.4, вр с чл.106, ал.2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/.
Въз основа на горните констатации
е съставен АУАН №08-012/21.01.2021 г. и издадено наказателно постановление за това,
че на 29.10.2020 г., Община Черноочене, като собственик на язовир „***“, не е осигурило използването на измервателна
и контролна апаратура за мониторинг на язовирната стена и съоръженията към нея,
съгласно изискванията на Наредбата, и с горното нарушило разпоредбата
на чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, като наложената имуществена санкция в размер на
1 000 лв. е основана на чл.200, ал.1,т.38 от ЗВ.
Според разпоредбата на чл.141,
ал.1, т.2
от ЗВ,
посочена като нарушена в АУАН
и в НП, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на
тяхната дейност, отговаряща на
изискванията на наредбата по ал.2.
В чл.70, ал.4 от приложимата
наредба, е предвидено задължение за собственика на язовира да
монтира устройство за измерване на
водното ниво.
Съгласно
текста на чл.200,
ал.1,
т.38
от ЗВ, въз основа
на който е санкционирано дружеството,
по отношение на физическото или юридическото лице,
което не
изпълни задължение по чл. 141, ал.
1 е предвидено наказание глоба, съответно имуществена санкция от
1 000 до
20 000 лв.
По делото не са представени никакви доказателства от страна на
собственика на язовира,
че е изпълнил
задълженията си по чл.141, ал.1, т.2 ЗВ във вр. с чл.70,
ал.4 от приложимата
наредба и язовирната стена разполага с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на
състоянието на процесния водоем.
При така установеното правилно РС е приел, че дружеството
е нарушило разпоредбата на чл.141, ал.1, т.2 ЗВ,
като за това нарушение
му е наложена санкция в минималния размер, определен в чл.200, т.38
ЗВ.
Правилно
е определена и датата на нарушението – 29.10.2020г., като последната е изрично посочена
както в АУАН, така и в НП. На последната дата е извършена проверката, при която
е открито нарушението и нарушителят, а АУАН е съставен на 21.01.2021 г., или в рамките
на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователни са и твърденията на касатора, че съставеният
АУАН не бил предявен по надлежния ред на
кмета на община Черноочене, както и че последният не бил
поканен за съставянето му. Установи се по делото, че на
06.01.2021 г., в деловодството на Общинска администрация- Черноочене е постъпила покана за съставяне на
акт за установяване
на административно нарушение по Закона
за водите, отправена до кмета на
общината,
във връзка
с проверка,
отразена в констативен протокол № 08-02-182/29.10.2020 г. АУАН е съставен при хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН. Т.е., след като нарушителят е бил поканен и не
се е явил на датата, определена в поканата. Според показанията на свидетелите: И. – актосъставител, К. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, Л. Р. – свидетел на
отказа да се приеме и подпише
акта и К. – свидетел по
съставянето на акта, след съставянето на АУАН, актосъставителят- св.И., запознала кмета на общината с неговото съдържание, но последният отказал да подпише и приеме
акта, като този отказ бил оформен с подписа
на лицето Л. Р., с надлежно отбелязани
три имена и адрес, каквито са и изискванията на чл.43, ал.2 ЗАНН.
Не се установи и твърдяното в касационната жалба нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН, приложим в случаите, в които липсват свидетели при присъствали
при извършване или установяване на нарушението. В случая, процесният АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели, единият от
които – М. К. - свидетел при съставянето на акта, а другият - Д. К. – свидетел по
установяване на нарушението, като последните обстоятелства
са надлежно отбелязани в акта.
Процесното деяние не представлява и маловажен случай,
обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не са налични
данни конкретното нарушение да се
отличава по степен на обществена
опасност от обичайната за този
вид нарушения.
По горните съображения
съдът намира, че касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното в решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид заявеното
от ответната страна искане, касаторът следва да заплати
на ответника по касация, разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Мотивиран така и на основание
чл.221,
ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3/06.01.2022
г., постановено по анд №876/2021 г., по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
Община
Черноочене с ЕИК ***, с адрес ***, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София, деловодни разноски в размер на
80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.