ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 25.02.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело №1359 по описа на съда за 2019 година,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от Р.Л.Я. и М.И.Я.,***, против Акт за
установяване на задължения по декларация №АУ000078 от 21.05.2014 г. и Акт за
установяване на задължения по декларация №2602-1 от 14.01.2019 г., издадени от
Община Хасково.
В жалбата се
твърди, че двата Акта за установяване на задължения по декларация (АУЗД) се
обжалват в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, и че същите са потвърдени изцяло със
Становище от 21.11.2019 г. на Директора на „Общинска данъчна дирекция“ Хасково,
с което се отхвърля жалбата по административен ред срещу тях.
Претендира се и
двата АУЗД да бъдат отменени като нищожни, неправилни и незаконосъобразни.
Излагат се съображения, че жалбоподателите не били уведомени за издаването им,
че действията на Общинска данъчна дирекция Хасково по връчването на АУЗД били
незаконосъобразни и извършени в противоречие с ДОПК и ГПК, поради което срокът
за обжалването им не бил изтекъл. Навеждат се и доводи, че задълженията по АУЗД
№АУ000078/21.05.2014 г. били погасени чрез плащане в Община Хасково от ЧСИ, който
продал на публична продан имотите, за които се дължат ДНИ и ТБО по този АУЗД.
Оспорващите не дължали установените с АУЗД №2602-1/14.01.2019 г. задължения,
тъй като от 2015 г. имотите били продадени на публична продан и възложени на
други собственици, а жалбоподателите нямали повече собственост на същия адрес и
не дължали данъци, включително там не съществувал гараж. Прави се и възражение
за погасяване по давност на задълженията за периода от 2009 до 2013 г., като се
твърди, че на основание чл.173, ал.1 от ДОПК взискателят Община Хасково
следвало да отпише тези задължения поради изтекла погасителна давност по
чл.171, ал.1 от ДОПК.
С писмо
вх.№444/20.01.2020 г. от Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при
Община Хасково, по делото са постъпили документи, от които е видно следното:
Акт за
установяване на задължение по декларация №АУ000078/21.05.2014 г. е издаден от
Главен инспектор – орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“,
Община Хасково, и с него се установяват задължения за ДНИ и ТБО по подадени
данъчни декларации с вх.№1334/17.04.2008
г. от Р.Л.Я. за периода 2009 – 2013 г.
Върху АУЗД е
направено отбелязване „влязъл в сила на 20.06.2014 г.“, като са приложени и
документи, удостоверяващи връчването му на адресата.
Приложена е и
молба вх.рег.№15709/25.07.2014 г., с която същият АУЗД е изпратен до Държавен
съдебен изпълнител при РС – Хасково с молба на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ.
Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №2602-1/14.01.2019 г. е
издаден от Главен инспектор – орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна
дирекция“, Община Хасково, и с него се установява размера на задълженията на Р.Л.Я.
за ДНИ и ТБО, изчислени към 14.01.2019 г., по персонални партиди, съгласно подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№1334/17.04.2008 г.
В АУЗД е
посочено, че на основание чл.107, ал.4 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5 от ЗМДТ, същият може да бъде обжалван в 14-дневен срок от връчването му пред
Директор Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково, чрез органа,
издал акта.
Представени са
доказателства за Съобщение по чл.32 от ДОПК, поставено на табло на 04.02.2019
г. и свалено на 06.03.2019 г., за уведомяването на Р.Л.Я. за съставения АУЗД по
чл.107, ал.3 от ДОПК №2602-1/14.01.2019 г.
Приложена е и
молба вх.№29203/29.08.2019 г., с която същият АУЗД е изпратен до Частен съдебен
изпълнител с район на действие ОС – Хасково с молба на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ.
Под Рег.индекс: 94Р-2698-3/07.11.2019
г. в Община Хасково е заведена
подадена до Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково жалба
от Р.Л.Я. и М.И.Я. срещу Акт за установяване на задължения по декларация
№АУ000078/21.05.2014 г. и Акт за установяване на задължения по декларация
№2602-1/14.01.2019 г., издадени от Община Хасково.
По повод на
жалбата, до Р.Л.Я. и М.И.Я. е изпратено писмо с рег.индекс:94Р-2698#1 от дата
21.11.2019 г., от Директор „Общинска данъчна дирекция“, с което последният ги
уведомява за предприетите действия по връчване на АУЗД №АУ000078/21.05.2014 г.,
че същият е влязъл в сила, както и че приема за несъстоятелни възраженията за
погасяване по давност на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за периода 2009 – 2013 г. и за погасяването на задължения от
ЧСИ при извършване на публичната продан. Посочени са конкретните постъпили от
ЧСИ плащания към Община Хасково по тяхната партида, които не били достатъчни за
цялостно изплащане на задълженията им. Посочено е също, че след извършване на
публичната продан от партидата на жалбоподателите по декларация по чл.14 ЗМДТ с
вх.№1334/17.04.2008 г., в информационната система на Местни данъци и такси
имало деклариран гараж, тяхна собственост, за който се дължат данък върху
недвижими имоти и такса битови отпадъци, за които законосъобразно бил съставен
АУЗД №2602-1/14.01.2019 г.
Няма представени
писмени доказателства на коя дата писмото е получено от адресатите си.
Жалбата на Р.Л.Я.
и М.И.Я. е подадена в съда на 06.12.2019 г.
В хода на
проверката относно валидността на упражненото право на съдебно оспорване, като
прецени представените доказателства, Административен съд – Хасково установи
следното:
Жалбата на Р.Л.Я.
и М.И.Я. е насочена против конкретизирани с номерата си два АУЗД, издадени от
орган по приходи в Дирекция „Общинска данъчна Дирекция“, Община Хасково, с
които на основание ЗМДТ са установени задължения на Р.Л.Я. за ДНИ и ТБО по
Данъчна декларация с вх.№1334/17.04.2008 г.
Съгласно чл.4,
ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, установяването на местните данъци и такси по този закон
се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Според чл.4,
ал.5, предл.второ от ЗМДТ, ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община упражнява правомощията на териториален директор на
Националната агенция за приходите.
Според
приложимата норма на чл.107, ал.4 от ДОПК, относима към случаите на
установяване размер на задължение въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, актът за установяването може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция.
В чл.147 от ДОПК
са регламентирани действията при просрочена или нередовна жалба при
административното обжалване.
Съгласно чл.147,
ал.1 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от
компетентния да я разгледа орган с решение, а съгласно ал.3 на същата
разпоредба (редакция ДВ бр.64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.), решението
по ал.1 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред
административния съд, който се произнася с определение в 30-дневен срок.
Съгласно чл.155,
ал.1 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с
мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно
от отстраняване на нередовностите по чл.145, като според ал.2 решаващият орган
може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт (съответно
АУЗД) в обжалваната част.
На основание
препращащата разпоредба на чл.144, ал.1 от ДОПК, за обжалването на АУЗД пред
съд е приложим реда за обжалване на ревизионните актове, регламентиран в чл.156 от ДОПК.
Съгласно чл.156,
ал.1 от ДОПК, РА (съответно АУЗД) в частта, която не е отменена с решението по
чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от
получаването на решението. Според ал.2 и ал.3, РА (съответно АУЗД) не може да
се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен
ред, както и не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е
изцяло уважена с решението.
В чл.156, ал.4
от ДОПК е предвидено, че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155,
ал.1 се смята за потвърждение на ревизионния акт (съответно АУЗД) в обжалваната
част.
В процесния
случай няма постановено мотивирано решение по чл.155, ал.1 от ДОПК, с което
решаващият орган разглежда подадената до него жалба с Рег.индекс:
94Р-2698-3/07.11.2019 г. по същество, няма и постановено решение по чл.147,
ал.1 от ДОПК за оставяне на същата жалба без разглеждане.
В отправеното до
двамата податели на жалба с Рег.индекс: 94Р-2698-3/07.11.2019 г. писмо с
рег.индекс:94Р-2698#1/21.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Общинска данъчна
дирекция“, Община Хасково, съдържащо както съображения за влизане в сила на
АУЗД №000078/21.05.2014 г., така и становище по същество, няма формулиран
диспозитив, от който да се прецени характера му на решение от някой от
горепосочените два вида.
При това
положение съдът намира, че следва да бъде приложена хипотезата на чл.156, ал.4
от ДОПК и на съдебен контрол подлежат АУЗД №АУ000078/21.05.2014 г. и АУЗД
№2602-1/14.01.2019 г., срещу които има подадена по административен ред жалба с Рег.индекс:
94Р-2698-3/07.11.2019 г., съдържаща и твърдение за тяхната нищожност.
Жалбата по
съдебен ред срещу тези два АУЗД, в частта ѝ, подадена от М.И.Я., е
процесуално недопустима за разглеждане.
Видно е от
доказателствата по делото, че данъчните задължения на М.И.Я. по същия номер
данъчна декларация са установени с различни от посочените в жалбата АУЗД, и той
не е адресат на обжалваните Акт за установяване на задължение по декларация
№АУ000078/21.05.2014 г. и на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №2602-1/14.01.2019 г., поради което няма правен интерес от тяхното
обжалване.
В тази ѝ
част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото следва да се прекрати на основание чл.159, т.4 от АПК, вр.§2 от ДР на ДОПК.
По жалбата в
частта ѝ, подадена от Р.Л.Я., следва да се насрочи открито съдебно
заседание, като преценката относно
нейната процесуална допустимост по отношение законосъобразността на обжалваните
актове, ще бъде извършена допълнително, с оглед твърденията на страните и
събраните доказателства.
Съобразно
разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, приложима на основание §2 от ДР на ДОПК, административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето, поради което в частта, с която обжалваните АУЗД се
считат за нищожни, жалбата на Р.Л.Я. е процесуално допустима за разглеждане. В
тази част АУЗД №АУ000078/21.05.2014 г. и АУЗД №2602-1/14.01.2019 г. са
обжалвани по административен ред и жалбата срещу тях не е уважена изрично.
С оглед
гореизложеното и на основание чл.159, ал.2 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на М.И.Я. ***, против Акт за установяване
на задължение по декларация №АУ000078/21.05.2014 г., издаден от Главен
инспектор – орган по приходите в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община
Хасково и Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №2602-1/14.01.2019
г., издаден от Главен инспектор – орган по приходите в Дирекция „Общинска
данъчна дирекция“, Община Хасково.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №1359/2019 г. по описа на Административен съд –
Хасково в тази му част.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред
Върховен административен съд.
КОНСТИТУИРА като
страни по делото:
жалбоподател – Р.Л.Я.;
ответник –
Директор на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“, Община Хасково.
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2020 г. от 10.00 ч., за
което да се призоват страните.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника в срок най-късно до съдебното заседание да допълни изпратената в съда
административна преписка с представяне на заверен препис от: Данъчна декларация
с вх.№1334/17.04.2008 г.; доказателства
за датата, на която писмо с рег.индекс: 94Р-2698#1/21.11.2019 г. е получено от
адресатите си, както и всички непредставени доказателства относно съобщаването
на двата обжалвани АУЗД на адресата им, ако има такива.
УКАЗВА на
ответника възможността да ангажира писмен отговор по допустимостта и
основателността на жалбата в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на
жалбоподателя, че оспорването му не съдържа конкретни съображения относно
твърдяната нищожност на обжалваните АУЗД.
В този част
определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото
да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: