Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1715 06.12.2019 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На
27 ноември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА С.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2530 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в
исковата си молба, че е потребител на ел.енергия относно притежавания от него
обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА“, Община
Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция“ 20 kV, собственост на ищеца, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения негова
собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собствения на дружеството ищец трафопост на ниво
ниско напрежение /НН/.
Ищецът заплащал на ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД по силата на чл. 42 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от
10.05.2003г., изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и
мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, на „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД.
Ищецът твърди, че през периода от 23.12.2014г. до
22.01.2015 г. е заплатил на ответното дружество сумата 1650,65лв. по фактура
№**********/31.01.2015 г., представляваща такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, намираща се в Община Тополовград.
Посочената сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия,
от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко Войвода“,
като ищецът твърди, че измерването по този начин, и конкретно на това място,
било незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.
Сочи, че считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР,
цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента
- цена за достъп до електроразпределителната мрежа, цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата
нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху
използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. А при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай ищецът изяснява, че за Помпена
станция „Капитан Петко Войвода“, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20
kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция“
20 kV. Този електропровод бил с дължина от около
Във с мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, ищецът е отправял няколкократни писмени искания до
ответника с искане за промяна на мястото и нивото на измерване и на други
електропроводи, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ не било
променено мястото на измерване.
Във връзка с това ищецът отново изпратил Писмо изх.
№ 2013/05.12.2008г., с което посочил, че желае да бъде изместено мястото и
нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр. Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за
двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТ № 2939032 -
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК“
с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.
Ответникът обаче не извършил исканата промяна.
Поради това независимо, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20
kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в обекта ЗРУ
даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът
продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период вместо на ниво средно напрежение. Посочените обекти били собственост на
ищеца от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството било по силата на Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара
Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи
са предадени на дружеството ни.
За тези обекти бил
подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 1 150,00 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан
Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.12.2014г. - 22.01.2015 г.,
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение по фактура №**********/31.01.2015 г., от
общо платена сума за цена пренос в размер на 1650,65 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор
на исковата молба и заема позиция за неоснователност на иска. Сочи, че в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Признава, че се намира в договорни отношения с ищеца
като по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на ищеца с кл.№ ********** и няколко места на потребление
(ИТН), едно от които било процесното ИТН 2939033. Ищецът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия
ответникът е доставил в обекта на ищеца за процесния период електроенергия,
пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, като за стойността на доставената
ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечната фактура,
представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която
съставлява исковата сума.
Отново сочи, че ищецът бил клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД (електроразпределително
дружество). Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез
разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а ЗЕ). Между
ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН
България Електроразпределение4 ЕАД, било притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени. Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната
мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД на ниво ниско напрежение.
Признава, че след присъединяването на обектите
(чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е
извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът е подал искане за
промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно
напрежение, но оспорва, че към искането си за промяна на мястото измерване на
електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост върху
присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за
собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост е на
Община Тополовград, а не на ищеца. Исканите от ответника доказателства за
собственост били представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015
г. От описа на приложенията на всички предходни писма било видно, че
представените извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове
(така писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод
20 kV АС проводник
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издава обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от
КЕВР цени. Процесните суми били дължими тъй като обектите на ищеца били
присъединени на ниво ниско напрежение, ползвали електроенергия ниско
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Ответникът оспорва исковата претенция и по размер,
защото дори да се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия
за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде
единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно
напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос.
Моли за отхвърляне
на иска.
Съдът, като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на
страните и на основание чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено решение по гр.д. № 4486/1991
г. на ОС Стара Загора, с което е вписано в регистъра на търговските дружества на ОС
Стара Загора, еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование
„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев № 62.
Не се спори по делото, че ищецът „ВиК”
ЕООД гр. Стара Загора е заплатил на
ответника цена за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение ПС „Капитан Петко Войвода“, общ. Тополовград в размер на 1650.65 лв.
по фактура № ********** от 31.01.2015 г.
По делото е представено и прието като
писмено доказателство писмо от 24.09.2008
г. от ЕВН до „ВиК“ ЕООД Стара Загора относно идентифициране на обекти на
потребители, присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерено се осъществява в подстанциите. С това писмо ответникът
ЕВН е поискал от ищеца „ВиК“ Стара Загора документи удостоверяващи собствеността
на същия върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции. В отговор на това писмо „ВиК“ ЕООД с
писмо от 23 октомври
По делото е представена заповед № 135 от
12.12.1995 г. на Община гр. Тополовград, с която на основание чл. 2-ри от
Наредбата за държавни имоти е предоставил безвъзмездно за експлоатация и
поддържане обект ПС.ДУГАНОВО ЕЛ.ПРОВОД И ТРАФОПОСТОВЕ. От представените и приети по
делото акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС
„Капитан Петко войвода“, акт обр. 16 за електропровод 20 киловата на Помпена
станция „Орешник“, на ПС „Капитан Петко войвода“ и намиращите се в тях ЗРУ и
разрешение за ползване № 261 от 09.08.1995 г., съдът намира, че се установява,
че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Орешник“, и на намиращите
се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.
По делото е изслушано заключението на
назначената съдебно- техническа експертиза, което съдът приема като
добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че през
периода 23.12.2014
г. - 22.01.2015г. измерването на потребената от иищеца ел.енергия по процесната
фактура за обект помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТ №2939033 се е
извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/
20кУ/400У в помпена станция „Капитан Петко Войвода", собственост на ищеца.
Ако се приеме, че електропровод
„Венеция" 20 kV,
изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през
процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво средно
напрежение. „ЕВН ЕР“ ЕАД е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 кV на електропровод „Венеция" в
подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене"
или в съществуваща килия.
Вещото лице сочи също, че тъй като
измервателната група е следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция
„Тополовград", ищецът не дължи заплащане за пренос на ел.енергия по
ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20 kV /електропровод „Венеция"/ до
обект ПС „Капитан Петко Войвода", ИТ №2939033 за съответния период.
Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за
цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на
ел.енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й. Ако
същата е собственост на ищеца, съответно поддръжката и ремонтът й са за негова
сметка, и той заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на
измервателна група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното
предприятие няма разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по
електропровод „Венеция" и няма основание да калкулира на ищеца цена за
пренос на ел.енергия през електропровод „Венеция".
Дори и измервателната група да е
монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на ПС" Капитан Петко войвода“,
както е в конкретния случай през процесния период, то ответникът няма основание
да калкулира на ищеца цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско
напрежение в месечните фактури за потребена ел.енергия, защото в ПС "Капитан
Петко Войвода" и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско
напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника, той няма
разходи по поддръжката и ремонтът й, а загубите на ел.енергия по нея /или в
ел.съоръженията на ПС „Капитан Петко войвода“/ се заплащат от ищеца чрез
показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ „Капитан Петко Войвода"
на страна ниско напрежение.
В
заключението си вещото лице сочи, че ако се приеме, че електропровод
„Венеция" 20 кV,
изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през
процесния период, то ищецът не дължи цена за пренос на ел.енергия през този
електропровод до ПС „Капитан Петко Войвода" нито при монтирана
измервателна група на страна ниско напрежение в ПС "Капитан Петко Войвода“,
нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция
„Тополовград". Ответникът няма никаква собствена електроразпределителна
мрежа по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира
за такса пренос по електроразпределителната мрежа до обекта.
От заключението на приетата по делото съдебно икономическа
експертиза се установи, че процесната фактура № ********** от 31.01.2015 г. в
общ размер на 1650.65 лв. с ДДС, издадена от ответното дружество на ищеца е
платена по банков път на 18.02.2015 г. и няма неразплатен остатък по тази
фактура. Вещото лице сочи, че ако се приеме, че ищецът не дължи такса пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „Капитан Петко Войвода“ , ИТ № 2939033,
а до обект средно напрежение - Помпена станция „Капитан Петко
Войвода“ , ИТ № 2939033, за периода 23.12.2014 г. -22.01.2015 г., то размера на
недължимо платените от ищеца суми за такса пренос за този обект е 1238.82 лв., като в
заключението си вещото лице посочва как е формирана тази сума,
която се явява недължимо платена от ищеца сума за „такса пренос" за този
обект.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Не е спорно, че между ищеца „ВиК“ЕООД гр. Стара Загора и
ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив е налице
облигационна връзка, като отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи /отм./, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
както и и от Правила за търговия с ел.енергия от 26.07.2013 г.
Съгласно решение №227 от 11.02.2013г.
по т.д. №1054/2011г. на ВКС, дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната
енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за
измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия
изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по
гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК,
„границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл.
120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /2013 г., отм./ се предвижда, че при отдаване на ел.енергия от
електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата.
Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на
средно напрежение са потребителят да бъде собственик на ел. трафопост и той да
се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. Ако
съоръжението /трафопоста/ и кабелите за
пренос са собственост на съответното електроразпределително предприятие, доставката
и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на
ниското напрежение. Ето защо, в случая следва да се установи границата на
собственост на ел. съоръженията,и както
и мястото на СТИ.
Съгласно нормата на чл. 27 от Наредба №6 от 9.06.2004 г.
/отм./ за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване /т.1/
и вида на съоръженията за присъединяване /т.2/. Съгласно разпоредбата на чл.
29, ал.1, т.1 от горепосочената Наредба, границата на собствеността следва да
се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
В случай на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод, от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай, от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че границата на собствеността са изводите на
електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво
средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 кV на електропровод „Венеция" в
подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене"
или в съществуваща килия.
Фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни
елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо
от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за
разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. В настоящия
случай, съдът приема, че СТИ, отчитащо ниско напрежение е било неправилно
разположено, като количеството консумирана ел.енергия, измерено в места,
различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за
пренос. Ето защо, съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в
нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът не е имал задължение
да заплаща начислената от ответното дружество цена за пренос през разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение и количество ел.енергия по цени за ниско напрежение.
С начисляване „такса пренос по ел. разпределителна мрежа до обект ПС„ Капитан Петко Войвода", ИТ№ 2939033 на ниско напрежение"
в приложената фактура, ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил
за сметка обедняване на ищцовото дружество.
При тези
данни, разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително дължимата цена за пренос на
средно напрежение за процесния период, се явява платена без основание.
Ищецът е платил сума на ответника, представляваща недължимо платена сума
за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода 23.12.2014 г. – 22.01.2015 г. Съдът
намира, че е налице обедняване по смисъла на чл.
55 от ЗЗД предпоставящо намаляване на имуществения патримониум на
лицето, от което изхожда престацията.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск за заплащане
на сумата от 1238.82 лв., представляваща сума, платена без
основание на ответника и с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Основателен се явява и искът за мораторна лихва до
размера, претендиран от ищеца, а именно 490
лв.
Относно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение платено от ищеца, съдът
намира за установено следното:
Видно от пълномощно и фактура от 09.05.2019
г. ищецът е внесъл сумата в размер на 420
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението следва да бъде
обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на
ВАС минимален размер на съответния вид работа. Данните по делото не налагат извод за необходимост от редуциране
на разноските в частта за размера на платения адвокатски хонорар. Съдът не възприема доводите на ответника, че разноските
са прекомерно завишени. По настоящото дело преупълномощен от адв. Д. е
участвал в насроченото съдебно заседание, задавал е въпроси към експертите. Ето защо, адвокатското
възнаграждение не следва да бъде намалено до размера, посочен в чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба № №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца
разноски в размер на 1024 лв., представляващи внесена ДТ, възнаграждение за вещи
лица и адв. възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000, гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК ********* да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62/съдебен адрес ***, офис 2 – адв. З.Д./ сумата
1238.82 лв., представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко
Войвода", ИТ № 2939033, за
периода 23.12.2014 г. - 22.01.2015 г., представляваща разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение по фактура № **********/31.01.2015 г., от общо платена сума за цена
пренос в размер на 1650.65 лв., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 490 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва,
считано от датата на извършеното плащане по фактура № **********/31.01.2015 г. – 19.02.2015 г., до датата на предявяване
на молбата в съда 14.05.2019 г., както и сумата от 1024 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми да се изплатят по
следната банкова сметка:
***:
***, Банка „ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: