М О
Т И В
И към Присъда № 1117/ 10.12..2013
г. по НОХД № 673/2013г. по описа на РС- Свиленград
Наказателното от общ характер
производство е образувано против З.П.П., роден
на ***г***, българин, български гражданин живущ ***«Христо Ботев» №65, неженен,
средно образование, безработен, , ЕГН **********, осъждан за това , че на 28/29.03.2013г. в гр. Любимец, обл. Хасково, в съучастие като извършител с Е.Д.М. ***
чрез използване на техническо средство - отвертка и пила и чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот / разбиване на врата/ отнел чужди
движими вещи , а именно: пари-монети на стойност 22,00 лева; 2 броя шпеков
салам " Бургас " на фирма " Рони " Харманли; 1 брой Шпеков
салам "Хемус " на фирма " Рони " Харманли; 1 брой
Панагюрска луканка на фирма " Рони " Харманли; 1 брой Шпеков салам
" Амбарица "; 2 броя Шпеков салам " Бургас " на фирма Кипс- Кърджали; 1 брой бутилка -стъкло ракия "
Пещерска " 700 мл. ; 1 брой бутилка - стъкло ракия "Карнобатска"
700 мл.; 1 брой бутилка - стъкло Шампанско" Искра ".; 2 броя Здравни
книжки; 1 брой тефтер и 1 брой тетрадка , всичко на обща стойност 76,15 лева
от владението на ЕТ "Бунидик- Годподин М."***, представлявано от Г.Н.М. *** без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои , като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния
съд ,откраднатите вещи са заместени-престъпление по чл.197 т.3 вр. чл. 195, ал.1, т.З, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК
Воденото наказателно производство е приключило със споразумение по отношение на един от съучастниците в престъплението
Е.Д.М. *** , свидетел по настоящото производство.
Съдът,
като взе предвид становището на страните по хода на делото,намери за установено
следното : подсъдимият З.П.П. е привлечен в процесуалното
си качество на обвиняем на Досъдебното производство ведно с Е.Д.М. за извършено
престъпление в съучастие по чл.195, ал.1, т.3, т.4, вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. До приключване на съдебното
следствие по време на постигнатото споразумение между прокурора и защитата на Е.М.,
стойността на откраднатите вещи представляващи нанесени имуществени вреди са възстановени. Този факт има същото значение
и по отношение на неговия съучастник, а
именно: З.П.П., спрямо когото,обаче не могат да бъдат приложени особените правила,
а именно сключване на споразумение, нито съкратено съдебно следствие, където се
изисква присъствие на подсъдимия. Отделно от това, тъй като вещите откраднати,
вече са заместени се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 8 години,
т.е. касае се за тежко престъпление и
съгласно чл.269 ал.1 присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е
задължително.Запознавайки се с материалите по делото внимателно, обстойно и
задълбочено съдът счете, че разкриване
на обективната истина, ще бъде постигнато
и отсъствието на подсъдимия няма да попречи за това.
Подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес на
Досъдебното производство, променил е същия без да уведоми съответния орган и не
е спазил Мярката за неотклонение „Подписка”. Освен това има сериозни данни които сочат, че същия се
намира извън пределите на Република България,пребивава в местата за Лишаване от
свобода в Република Гърция и конкретното му местоживеене не е известно.
Ето защо съдът прецени, че няма процесуални пречки да бъде даден ход на делото,като
същото бъде разгледано по общия ред,
съобразно разпоредбата на чл.269 ал.3, т.1, както и с оглед разпоредбата на чл.
269 ал.3 т.4 буква А от НПК.
Правата
на подсъдимия, да участвува лично в
наказателния процес и да обективира защитната си
теза, имат диспозитивен характер и не могат да бъдат упражнявани във вреда на
обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и чрез
препятстване на целите, посочени в чл. 1 НПК.
Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния закон
несъмнено представлява ограничаване на наказателноправния статут на осъдения,
което, обаче е съвместимо с разпоредбите на чл. 31, ал. 4
и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Р.България и същият може да бъде законосъобразно прилаган при спазване
процедурните норми, очертани в НПК за
провеждане на наказателното разследване, и при съблюдаване на материалния
закон. При осъществена задочна процедура, на осъдения следва да бъде
предоставена процесуалната възможност за защита в съдебното производство -
гаранция за справедлив процес, освен при категорични констатации,
предвидени в НПК.Положени са достатъчно
усилия , но използвания възможен процесуален ресурс не даде нужния резултат.
Ето защо съдът , счете, че не са налице
процесуални пречки за разглеждане на делото при условията на чл. 269 от НК.
След внимателна и обстойна преценка на събрания доказателствен материал
, поотделно и в неговата цялост, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На
28.03.2013г. подс.З.П.П. ведно със св. Е.Д. М., и Атанас Желев Сотиров и .Д.
Георгиев Казаков се събрали в компания и се разхождали с автомобил из град Любимец.Св..Е.Д.М. предложил на Сотиров да спрат с
автомобила до черквата в гр. Любимец, след което подс.
З. П. и св.М.
слезли от автомобила, а Сотиров и Казаков продължили разходката си с
автомобила. Минавайки покрай хранителния магазин находящ се в гр. Любимец на
ул. « Цар Освободител « № 28, стопанисван и собственост на св.Г.М.,
св. М. и подс. П. решили да влязат вътре в него и да
извършат кражба. Тъй като решили да разбият вратата на магазина, но нямали
инструменти за това, св. М. отишъл до дома си, откъдето взел отвертка и пила, а
през това време подс.З.П. го изкачал отвън до
магазина. След като св.М. се върнал с инструментите,
двамата с помощта на отвертката и пилата разбили вратата на магазина и влезли
в него, откъдето взели намерените вътре в наличност хранителни продукти,
алкохол и пари/ на монети/. Подс. П. и св.М. сложили откраднатите продукти в полиетиленова чанта и
излезли от магазина. Вървели по пътя и консумирали от откраднатите хранителни продукти и пили от
взетия алкохол.След това св. М. и подс.П. отново се
свързали по телефона със Сотиров, който все още бил в компанията на Казаков и отново четиримата се срещнали, като
подс. П. и св.М. носили със
себе си останалата част от откраднатите от хранителния магазин хранителни
продукти и алкохол. Четиримата се почерпили от същите, но не казали на Сотиров
и Казаков откъде са се сдобили с тях, а им обяснили, че са ги купили от някакъв
магазин. След известно време св.М. помолил Сотиров да ги откара заедно с подс.П.
***, където двамата щели да се срещат с момичета и той ги откарал, като в
автомобила бил и Казаков.В с.Бисер,
общ.Харманли П. и М. извършили друга кражба, за която в РУП- Харманли се води
досъдебно производство №135/2013г., след което се върнали в гр. Любимец и
всички се прибрали по домовете си.
В
същото време на 29.03.2013 г. около 04:10 часа по разпореждане на оперативен
дежурен при УП Любимец св. Д.Р.Б. бил изпратен с колегата си Атанас Инджов като
Автопатрул да посетят получен сигнал за отворена врата на хранителния магазин
на св. Г.Н.М.. Малко след като отишли на място уведомили за това и св. М.,
който след като дошъл на място установил, че от магазина стопанисван от него
липсвали хранителни продукти, алкохол и пари , както следва : шпеков салам
" Бургас " на фирма " Рони " Харманли- 2 броя; Шпеков салам
"Хемус " на фирма " Рони " Харманли- 1 брой ,; Панагюрска
луканка - 1 брой на фирма " Рони " Харманли; Шпеков салам " Амба-рица "; Шпеков салам " Бургас " на
фирма Кипс- Кърджали - 2 броя ; 1 брой бутилка -
стъкло ракия " Пещерска " 700 мл.; 1 брой бутилка - стъкло ракия
"Карнобатска" 700 мл.; 1 брой бутилка - стъкло Шампанско" Искра
", както и монети на стойност 22 лева; 2 броя Здравни книжки; 1 брой тефтер
и 1 брой тетрадка.На мястото на произшествието била изпратена оперативно следствена
група, като дежурния разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествието.
По
време на съдебното следствие, с оглед изнесените
фактически констатации, съдът прочете по
съответния ред и на съответните основания - чл.279 ал.2, предл.
2 във вр. с ал.1 т.2 от НПК дадените обяснения от подсъдимия
З.П.П. в процесуалното качество на обвиняем, оформени в протоколи за разпит по
ДП от 30.03.2013 година и от 28.05.2013 година и с определение ги приобщи към
доказателствения материал по делото.Прочетоха се и се приобщиха към доказателствата
по делото и показанията на Г.Б.Д.,
оформени в протокол за разпит от 23.04.2013 година и показанията на Д.Р.Б., оформени в протокол за
разпит от 30.04.2013 година на основание чл.281 ал.5, вр
чл.281 ал.1 т.5 от НПК,след надлежно разясняване на защитата на подсъдимия, че прочетените
показания ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът изцяло кредитира възпроизведените чрез гласните доказателствени
средства –разпитите на свидетелите ,доказателства
, а именно техните показания, които се отличават с последователност , безпротиворечивост , логическа обоснованост и подчертана убедителност. Възпроизведените
от свидетелите факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Същите
кореспондират както помежду им, така и с останалия доказателствен материал по
делото.
От така изяснената фактическа
обстановка, на базата на събраните и проверени
доказателства е видно, че от обективна
и субективна страна подс. П. е осъществил състава на
престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение и счита,
че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на така вмененото му престъпление. Представителят на
обвинението излага аргументирани доводи, поради които счита, че инкриминираното
деяние и авторството му, е напълно доказано от събраните по делото материали.
Предлага подс.П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като предвиденото наказание „лишаване от свобода „ бъде заменено с
„пробация”.Защитата на подсъдимия пледира в същия смисъл, като подробно се
мотивира .
При
така уточнената и приета за установена фактическа обстановка е видно, че от обективна
и субективна страна с деянието си подс. З.П.П. е осъществил
състава на престъпление по чл.197 т.3 вр.чл. 195, ал.1, т.З, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
От
обективна страна, подс. З.П.П. ***, в съучастие като извършител с Е. Димитров
Минков *** чрез използване на техническо средство - отвертка и пила и чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот / разбиване на
врата/ отнел чужди движими вещи , а именно: пари-монети на стойност 22,00
лева; 2 броя шпеков салам " Бургас " на фирма " Рони "
Харманли; 1 брой Шпеков салам "Хемус " на фирма " Рони "
Харманли; 1 брой Панагюрска луканка на фирма " Рони " Харманли; 1
брой Шпеков салам " Амбарица "; 2 броя Шпеков салам " Бургас
" на фирма Кипс- Кърджали; 1 брой бутилка -
стъкло ракия " Пещерска " 700 мл. ; 1 брой бутилка - стъкло ракия
"Карнобатска" 700 мл.; 1 брой бутилка -стъкло Шампанско" Искра
".; 2 броя Здравни книжки; 1 брой тефтер и 1 брой тетрадка , всичко на
обща стойност 76,15 лева от владението на ЕТ "Бунидик-
Годподин М."***, представлявано от Г.Н.М. ***
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна подс. З.П.П. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл,
по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. В
този смисъл подс. З.П.П. е съзнавал, че с деянието си ще лиши от фактическа власт
владелеца на чужда вещ, предвиждал е преминаването на вещта в негова
фактическа власт и е целял именно да
установи тази власт върху предмета на престъплението с цел последващо
разпореждане без правно основание.С оглед на
изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимия съзнаването на
общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни елементи от
престъпния състав.
За извършеното от подс.З.П.
престъпно деяние Наказателният закон предвижда наказание лишаване от свобода до
осем години.
При определяне вида и размера на
наказанието и неговата индивидуализация и конкретизация , съдът взе предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното самопризнание и
изразеното съжаление по време на проведения разпит на ДП. За отегчаващи
обстоятелства следва да се посочи обремененото съдебно минало .
В тази връзка, при съобразяване
степента на обществена опасност на деянието, и на дееца, съдът призна
подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.197 т.3 вр. чл. 195, ал.1, т.З, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.197 т.3 вр. чл. 195, ал.1, т.З, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.“б” вр. чл. 42а ал.4 вр.
с ал. 2 т.1 и т. 2 и т. 6 вр. с ал.3 т.1 и т.3 вр. с ал. 1 вр. чл.42б ал.1 от НК, замени предвиденото наказание „Лишаване от свобода”
и го осъди,като определи наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез следните пробационни мерки:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 (осем) месеца
с периодичност три пъти седмично; 2.
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 8 /осем /месеца; 3.безвъзмезден труд в полза на обществото – от по 100
часа годишно ,за срок от две последователни поредни години .Осъди подсъдимия на основание
чл. 189 ал.3 от НПК да заплати в полза
на МВР направените по делото разноски по обвинението по което е признат за
виновен, в размер съответно на 50 /петдесет / лева произтичащи от
възнаграждение на вещо лице за изготвена на ДП оценъчна експертиза .Отделно от
това приспадна на основание чл. 59 ал. 2
вр. с ал. 1 т. 1 от НК от наложеното спрямо
подсъдимия З.П.П.,
наказание „пробация „ времето през което същия е бил задържан под стража със
Заповед за задържане на основание чл. 63 ал. 1 т.1 от ЗМВР
за срок от 24 часа , като един ден задържане се зачете за три дни
пробация ;Постанови веществените
доказателства по делото – пила и отвертка да останат приложени по делото до
влизане в сила на присъдата , след което да бъдат унищожени , поради ниската им стойност .
Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на
личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително и
възпитателно, както по отношение на подсъдимият, така и по отношение на
останалите членове на обществото
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
