Р Е Ш Е Н И Е
№ 62/28.02.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка Колева,
разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 22 по описа за 2022 г. на
Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е
образувано по жалба на „ТЕРА РОЗА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ул.Дванадесета № 12, представлявано от управителя И.Д.М.,
срещу Отказ за държавна помощ de minimis, обективиран в писмо с изх. №
02-080-2600/11760 от 22.11.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ –София.
Жалбоподателят не е съгласен с отказа да му бъде предоставена процесната
държавна помощ. Твърди, че дружеството, в качеството на регистриран
розопреработвател от 01.04.2021 г., е изкупило над 300 тона розов цвят и към
подаденото заявление за получаване на помощта са приложени всички необходими
доказателства за това обстоятелство. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен,
тъй като през 2020 г. дружеството още не е развивало дейност и съответно не е
закупувало розов цвят, т.е. за 2020 г. имало закупени 0 кг. Счита, че след като
т.4.1.6 от Указанията за прилагане на помощта изисква количеството, изкупено
през 2021 г. да е повече или поне равно на 70 % от това през 2020 г., то 70 %
от 0 кг. се равнявало на 0 кг., следователно изкупеното през 2021 г. от
дружеството количество розов цвят от 303 349,57 било по – голямо от
нулевото количество за 2020 г. В жалбата се заявява също, че дружеството е изпълнило всички други условия за допустимост
на помощта. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя,
юрисконсулт И. Л., прави изявление, че поддържа жалбата, счита отказът за
напълно неоснователен, моли да бъде отменен, а ответникът да бъде задължен да
се произнесе по искането за отпускане на помощта.
Ответникът по жалбата, изпълнителният директор на
Държавен фонд “Земеделие“ – София, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт
Десислава Марчева, в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна,
недоказана и моли да бъде отхвърлена. Изразява становище, че за да подлежи на
подпомагане жалбоподателят е следвало да има закупено количество маслодайна
роза през 2020 г., за която цел е следвало да бъде регистриран през 2020 г.
розопроизводител, съответно вписан в Регистъра на розопреработвателите. В тази
връзка излага съображения за правилност и законосъобразност на оспореното
уведомително писмо. Моли за присъждане на разноските по делото.
Административен съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства,
намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
І. От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Жалбоподателят, „Тера Роза“ ЕООД, е вписан като розопреработвател в публичния национален електронен Регистър на розопреработвателите по № 08-15-61/01.04.2021 г. за периода 15.05.2021 г.- 13.06.2021 г.
Регистърът на розопреработвателите се поддържа на интернет
страницата на Министерството на земеделието, храните и горите, съгласно чл.3 от
Закона за маслодайната роза.
Оспореното писмо с изх.№ 02-080-2600/11760/22.11.2021 г.
на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено в отговор на постъпило от „Тера Роза“
ЕООД заявление от 11.11.2021 г., с което дружеството е кандидатствало за
държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от
18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за
функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.
Писмото е получено от дружеството на 29.11.2021 г., а
жалбата е заведена с входящ номер в ДФЗ на 30.11.2021 г.
От данните в административната преписка се установява,
че към заявлението за получаване на помощта, жалбоподателят е представил
доказателства за закупено в периода 31.05.2021 г- -22.06.2021 г. количество от
розов цвят на маслодайна роза от 303 349,57 кг на стойност 606 699,14 лева.
По делото няма спор, че декларираното в заявлението за
получаване на помощта количество от 303 3495,57 кг. е закупено през 2021 г.,
тъй като приложените към заявлението
документи – потвърдителни протоколи от доставчиците-производители и издадените
от тях фактури касаят закупено количество свеж розов цвят през месеците май-юни
2021 г.
Жалбоподателят не твърди да е закупувал розов цвят от
маслодайна роза през 2020 г., напротив. Видно от твърденията в жалбата и в
съдебно заседание през 2020 г. дружеството не е изкупувало розов цвят, тъй като
е създадено по-късно.
Съдът приема, че жалбоподателят е допуснал техническа
грешка в заявлението за получаване на
помощта, в частта, в която е декларирал, че има закупено количество розов цвят
през 2020 г. Доказателства в тази насока не се представят, а и от приложената
справка от Търговския регистър се установява, че дружеството е регистрирано
през м.август 2020 г., период в който изкупуването на розов цвят е отдавна
приключило. Обстоятелството, че през 2020 г. жалбоподателят не е закупувал
розов цвят се потвърждава и от представения в административната преписка Списък
на преработени обеми розов цвят от преработвателите в страната през 2020 г.,
видно от който „Тера Роза“ ЕООД не фигурира като преработвател за 2020 г.
ІІ. При така установената фактическа обстановка, по
която страните не спорят, от правна страна съдът приема, че оспореният отказ е
правилен, законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Спорният по делото въпрос е правен и той е дали
отказът е съобразен с материалния закон.
1.Съдът намира, че отказът е съобразен с условията,
при наличието на които се разрешава, съответно отказва предоставянето на
държавна помощ.
Съгласно чл.2, ал.2, т.2 от Устройствения правилник на
Държавен фонд „Земеделие“, фондът предоставя целеви кредити в областта на
земеделието и прилага държавните помощи в областта на земеделието и рибарството
със средства от държавния бюджет. При изпълнението на дейностите на фонда по
чл. 12 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и указания
по прилагането им, Държавен фонд „Земеделие“ има качеството и администратор на
държавна помощ по см. на чл.9, ал.1 от Закона за държавните помощи.
В това си качество с решение по т.1 от Протокол №
177/21.04.2021 г., публикувано на интернет страницата на ДФЗ, Управителният
съвет на ДФЗ, съобразно правомощията си по чл.6, ал.2, т.3 и т.5 от
Устройствения правилник и чл.12 то Закона за подпомагане на земеделските
производители, е утвърдил финансов ресурс за 2021 г. в размер на
3 000 000 лева по помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) №
1407/2013 за компенсиране на част от разходите за преработка на цвят от
маслодайна роза. С решението е определено, че на подпомагане подлежат
предприятия, преработващи цвят от маслодайна роза, регистрирани по Закона за
маслодайната роза. С решението е възложено на ДФЗ, заедно с компетентните
дирекции на МЗХГ, да изготви указания за предоставяне на помощта за 2021 г.
като е извършено упълномощаване министъра на земеделието, храните и горите,
който е член по право на УС на ДФЗ, да утвърди указанията.
Изготвените по този ред Указания за прилагане на
държавна помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) 1407/2013 от 17.12.2013г. на
розопреработвателни предприятия за компенсиране на част от разходите, свързани
с преработка на цвят от маслодайна роза – реколта 2021 г., наричани за краткост
Указанията, са утвърдени от министъра на 28.04.2021 г.
За да постанови оспорения отказ, видно от мотивите на
писмото, изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че дружеството не отговаря на
едно от условията за допустимост за получаване на помощта, а именно условието
по т.4.1.6 от Указания за прилагане на държавна помощ de minimis, съгласно
Регламент (ЕС) 1407/2013 от 17.12.2013г. на розопреработвателни предприятия за
компенсиране на част от разходите, свързани с преработка на цвят от маслодайна
роза – реколта 2021 г., наричани за краткост Указанията.
Условието от
цитираната т.4.1.6 от Указанията определя, че на подпомагане подлежат
предприятия, преработващи цвят от маслодайна роза (Дамасцена и Алба), които
имат количество изкупен за преработка цвят през 2021 г. от маслодайна роза не
по-малко от 70 % от изкупеното количество през 2020 г.
При тази редакция на т.4.1.6 от Указанията се
установява, че всъщност са предвидени две условия за получаване на държавната
помощ.
Първото условие е кандидатът за подпомагане да е изкупувал
розов цвят и през предходната година, 2020 г., за да може да докаже, че
изкупеното през 2021 г. количество е не по-малко от 70 % от количеството,
изкупено през предходната година.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че
според т.4.1.6 от Указанията не се изисква наличие на дейност през предходни
години. Ако подобно изискване за дейност за предходни години действително
нямаше, то условието за получаване на помощта би било обвързано с посочване на
определено минимално количество изкупен розов цвят през 2021 г., а не чрез
въвеждане на изрично условие изкупеният за преработка цвят през 2021 г. от
маслодайна роза да е не по-малко от 70 % от изкупеното количество през 2020 г.
Формулировката на изискването по т. 4.1.6 от
Указанията цели да покаже, че предвидената държавна помощ е за регистрирани
през 2020 г. розопреработватели, които вече са извършвали стопанска дейност по производство
на продукти от цвят на маслодайна роза.
Този извод произтича и от обстоятелството, че в т.2.4
от Указанията е предвидено удостоверяване на условието за допустимост по
т.4.1.6 да се осъществява чрез извършване на служебни проверки от служителите
на ОД на ДФЗ в Регистъра на МЗХГ по Закона за маслодайната роза и за
предходната 2020 г.
Следователно, за да отговаря на условията за
получаване на помощт,а розопреработвателят е следвало да бъде такъв и през 2020
г., т.е. да е бил регистриран за изкупуване на розов цвят през 2020 г. и да
докаже изкупени количества розов цвят през 2020 г. По делото не се спори, че
жалбоподателят не отговаря на това условие.
По тези съображения съдът намира, че отказът е
постановен в съответствие с въведеното условие по т.4.1.6 от Указаният.
При извършване на цялостната проверка за
законосъобразност на постановения отказ, съдът приема, че същият е издаден от
компетентен орган. Изпълнителният директор на ДФЗ, съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3
и чл. 20а, ал. 1 и, ал. 2 от ЗПЗП, е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция (РА), организира и ръководи дейността на фонда и на РА, и представлява
фонда и РА. Според чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ правомощията на
изпълнителния директор включват организация и ръководство дейността на фонда
при осъществяване на всички негови функции съгласно чл. 2, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ, включително и прилагането на държавните помощи
в областта на земеделието; да взема решения за одобряване или отхвърляне на
заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
Разплащателната агенция. Следователно административният акт е издаден от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Писмото, с което е постановен отказът, отговаря на
изискванията за форма на административните актове, установени в чл.59, ал.2 от АПК. Отказът е мотивиран като са посочени фактическите основания-липса на
изкупен за преработка розов цвят през 2020 г. и правните основание- условието
по т.4.1.6 от Указанията.
Съдът не установи при постановяването на отказа да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Актът е постановен при изяснена
служебно фактическа обстановка.
Поради липса на основанията по чл.146 от АПК за отмяна
на акта жалбата срещу постановения отказ следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора по настоящото производство и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК претенцията на ответника за разноските по
делото за юрисконсултско възнаграждение
е основателна. На ответника следва да се присъдят разноски от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕРА РОЗА“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Отказ за държавна помощ de minimis, обективиран в писмо с изх. №
02-080-2600/11760 от 22.11.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ –София.
ОСЪЖДА „ТЕРА РОЗА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, ул.Дванадесета № 12, представлявано от управителя
И.Д.М., ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд
„Земеделие“– София сумата от 100 (сто) лева - разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена до Върховен
административен съд чрез Административен съд –Добрич.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: