Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производство по реда на чл.365 и сл. от ГПК. От съдържанието на исковата молба и допълнителната искова молба, съдът констатира твърдяните факти и обстоятелства, от които ищецът счита, че е възникнало и съществува претендираното от него право. А те са: Между „А. Б. Б.” и ответникът „Е. И.” Е. е сключен договор за банков кредит в размер сумата 1 300 000 лв.; Физическите лица - двамата ответници по делото са поръчители по договора за банков кредит по силата на сключен договор за поръчителство от 16.03.2010 година; Срокът за погасяване на кредита е изтекъл на 16.07.2011 година; По силата на сключения договор за поръчителство двамата ответници - физически лица, отговарят солидарно с длъжника - първият ответник „Е. И.” Е.; По силата на договор за прехвърляна цесия, с нотариÓлна заверка на подписите, сключен на 15.11.2011 г., с между банката, отпуснала банковия кредит, в качеството на цедент, от една страна, и ищцовото дружество, в качеството на цесионер, от друга страна задължението на първия ответник – „Е. И.” Е., произтичащо от договор за банков кредит и сключените анекси към него и договорите за поръчителство е прехвърлено на цесионера – ищцовото дружество; Прехвърленото вземане е общо в размер 1 015 213,23 лв.; Вземането е прехвърлено с всички учредени в полза на цедента обезпечения и е придобито от ищцовото дружество за сумата 898 000 лв., която цена напълно е изплатена на цедента на 15.11.2011 г. и на 17.11.2011 г.; „А. б. Б.” е потвърдила настъпилото действие на цесията с потвърждение от 22.11.2011 г.; „А. б. Б.” е отправила нотариални покани за уведомяване на длъжника по договора за банков кредит и на поръчителите за прехвърляне на вземането и неговата изискуемост по реда на чл. 99 ЗЗД, с нотариални покани, индивидуални в обстоятелствената част на ИМ, които нотариални покани са връчени по реда на чл. 47 ГПК на 02.11.2011 г.; Ищцовото дружество също отправя нотариални покани за уведомяване на длъжника по договора за банков кредит и поръчителите, за прехвърлянето на вземането и за неговата изискуемост; До настощия момент задължението за плащане на дължимите суми не е изпълнено и ответниците ги дължат солидарно, до пълния размер на сума по договора за цесия; Съгласно договор за поръчителство, чл.6 от същия, поръчителите - двамата ответници физически лица, са декларирали неотменимото си съгласие, че банката може да се удовлетвори за вземанията си спрямо кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит, ведно с главница, лихви, такси, неустойки и разноски, от което и да е секвестируемо имущество на поръчителя до размера на задълженията на кредитополучателя; По силата на договора за цесия, т.к. поръчителствата следват основния договор, същите са преминали към кредитора – ищец; Кредитните средства са усвоени изцяло от първия ответник – длъжника по договора за банков кредит; Кредитните средства не са върнати; Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което са уведомени кредитоискателя и солидарните длъжниците, след което банката е прехвърлила и цедирала вземането на ищцовото дружество. Въз основа на така твърдяните факти е направено искане да бъдат осъдениответницитесолидарнода заплатят на ищцовото дружество сумата от 305 000 лв., частично предявена от сумата 1 015 213,23 лв., представляваща дължима сума по прехвърлено вземане от „А. б. Б.” по договор за цесия от 15.11.2011 година, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на забавата 02.11.2011 година до датата на предявяване на исковата молба, което е в размер на 5 453,91 лв., както и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Постъпил е отговор на исковата молба в законоустановения срок от двамата ответници-физически лица, чрез процесуалния им представител по пълномощие. С отговора на исковата молба е заето становище по предявените искови претенции, направени са възражения. Ответниците се бранят с правоизключващи и правопогасяващи факти, а именно: Ищецът няма правен интерес от предявяването на исковите претенции, т.к. липсва негово вземане към ответниците и съответно липсва задължение на ответниците към ищеца; Задължението на първия длъжник „Е. И.” Е. е погасено с прехвърляне на недвижимите му имоти на ищеца, за което са сключени договори, оформени с нотариални актове, посочени и индивидуализирани в отговора на исковата молба; Погасяването на задължението на длъжника, погасява задължението и на поръчителите; Видно от приложените към отговора писмени документи, ищцовото дружество е заместило в дълг длъжника „Е. И.” Е., а последният му е прехвърлил недвижимите имоти; С договор за заместване в дълг с дата от 24.11.2011 година, сключен между ищцовото дружество „А.б. Б.” и длъжникът „Е. И.” Е., пърÔият е заместил в дълг ГР.Д.№154/2012 г. ВТОС длъжника; С подписване на посочения договор е погасена отговорността на поръчителите; С нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти за замесване в дълг и сума в пари, длъжникът е прехвърлил собствеността върху имотите си, вписани в НА, срещу посочена в същия цена, като тя е обвързана със заместването и с цената на дълга, произтичащ от процесния договора за банков кредит; По посочения в НА начин е погасена отговорността на длъжника към замесващия длъжник – ищец по делото, като в следствие на това е погасена и отговорността на поръчителите. Тези факти са изложени във връзка с твърдения за недопустимостта на исковите претенции, след което е изразено становище, че същите факти обосновават и необосноваността на исковите претенции, а именно: липсва задължение на длъжника, както към банката, така и към ищеца; Задължението е погасено с прехвърлянето собствеността върху имотите; Ищецът е получил от първия ответник срещу сумата на дълга собствеността върху имотите, предмет по нотариалната сделка, посочена по-горе; С погасяване дълга на длъжника са погасени и задълженията и на поръчителите; В хипотезата на заместване в дълг, която ответната страна твърди, че е налице, е приложима и разпоредбата на чл.102, ал.2 ЗЗД – обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат на новия длъжник; Запазване на обезпечение, каквото е поръчителството, е възможно само, ако е налице волята на поръчителя за това; В случая договорът с поръчителите липсва, което означава прекратяване на отговорността им, по силата на посочения законов текст; Искът е неоснователен по отношение на двамата ответници в качеството им на поръчители и на още две твърдени основания: Кредиторът не е предявил иск в срок, визиран с разпоредбата на чл. 147 ЗЗД; Предприетите действия по обезпечение на иск, не са достатъчни и не могат да се приемат като предявяване на иск; Цесията не обосновава нов 6-мечен срок за правоприемника. Второто самостоятелно основание е, че поръчителството е прекратено, поради действия на кредитора, поради които поръчителят не може да встъпи в правата му; От една страна кредиторът „Алианц банк България” е прехвърлил своето вземане на трето лице и така е преклудирал възможността на поръчителите да платят, да встъпят в правата му и да се удовлетворят; Второто действие, възпрепятстващо длъжника по смисъла на чл. 146, ал.3, е в прехвърлянето на вещните обезпечения по дълга. Това също възпрепятства възможността на поръчителите да се удовлетворят от имуществото на длъжника; Длъжникът е прехвърлил имотите на цесионера, което е още един аргумент в полза на твърдяното възпрепятстване по смисъла на разпоредбата на чл. 146, ал.3 ЗЗД. Не е постъпила в законоустановения срок допълнителна искова молба, респективно отговор на същата. Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искови претенции с правни основания: обуславящата - чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.288 от ТЗ; чл.138, ал.1 и чл.141, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.121 и сл. от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД; обусловената - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, като исковите претенции са предявени като частичен иск. Ищецът не е посочил правно основание на претенциите си. Но, дори да го беше посочил, това не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявения иск - т.е. ищецът е þадължен да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимия закон. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Процесният „Договор за кредит-овърдрафт”, сключен на 16.07.2008 година, и четири анекса към него, като последният сключен на 24.06.2010 година, са оформени в писмен вид и са подписани от страните по тях - „А. Б. Б.” и ответникът „Е. И.” Е.. Като взе предвид обвързващата доказателствена сила на процесния договор и анекси към него, като автентични частни диспозитивни документи и разпоредбата на чл.20 от ЗЗД съдътприема, че общата действителна воля на страните по договора е следната: „А. Б. Б.” се е задължил да отпусне на дружеството-ответник определена сума пари за определена цел, при уговорени условия и срок, а дружеството-ответник се е задължило да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на уговорения срок и при уговорени условия. С последния „Анекс”, посочен по горе, срокът за погасяване на кредитапо договора е удължен до 16.07.2011 година. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на посочените документи - от л.7 до л.14 от делото. С процесните два броя „Договор за поръчителство”, сключени на 16.03.2010 година, двамата ответници-физически лица са обезпечили изцяло вземането на банката по процесния договор за банков кредит. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на посочените документи- л.15 и л.16 от делото. С процесния „Договор за прехвърляне на вземане”, с нотариална заверка на подписите, сключен на 15.11.2011 година, между банката, отпуснала банковия кредит, в качеството на цедент, от една страна, и от друга страна-ищцовото дружество, в качеството на цесионер, задължението на първия ответник – „Е. И.” Е., произтичащо от договора за банков кредит и сключените анекси към него и договорите за поръчителство, е прехвърлено на цесионера – ищцовото ГР.Д.№154/2012 г. ВТОС дружество. Прехвърленото вземане е общо в размер 1 015 213,23 лв.; Вземането е прехвърлено с всички учредени в полза на цедента обезпечения и е придобито от ищцовото дружество за сумата 898 000 лв., която цена напълно е изплатена на цедента на 15.11.2011 година и на 17.11.2011 година. „А. Б. Б.” е потвърдила настъпилото действие на цесията с потвърждение от 22.11.2011 година. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на посочените документи-от л.66 до л.70 и л.41 от делото. От установените конкретни факти чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана СИЕ съдът прави обобщен извод и приема за установено от фактическа страна следното: Цедентът на ищеца е изпълнявал поетите с договора за банков кредит задължения; Дружеството-ответник не е изпълнило задълженията си по договора за банков кредит в уговорения краен срок за изпълнение. Съдът счита, че не следва да обсъжда другите установени по делото обстоятелства по съображения, които ще изложи в правните си изводи. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: По отношение на обуславящата искова претенция. Предявената искова претенция за солидарно осъждане на тримата ответници е неоснователна, като съображенията спрямо двамата поръчители и спрямо дружеството-длъжник са различни. По отношение на двамата поръчители възникналото въз основа на процесните договори за овърдрафт и за поръчителство вземане е погасено. До този извод съдът стига като взе предвид следното: Настоящият състав счита, че между ищеца и ответника е сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 и ал.3 от ТЗ. Приложими са разпоредбите на ТЗ и доколкото в ТЗ има неуредени положения се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Аргумент чл.288 от ТЗ. В настоящия казус чл.79, ал.1, предложение първо ЗЗД. Договорът за банков кредит е формален. Писмената форма е необходима за неговата действителност. Аргумент чл.430, ал.3 от ТЗ. Освен това договорът за банков кредит трябва да съдържа всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор, които са регламентирани, с разпоредбата на чл.430, ал.1. В настоящия казус процесният договор и анексът към него са валидни, както от към форма, така и от към съдържание. Страните са постигнали договореност по отношение на всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор и са я материализирали в писмен вид. Обстоятелства, приети за установени чрез съдържанието на процесния договор и анекса към него, и изложени при обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на горното съдът прави извод: Между цедента на ищеца и дружеството ответник по делото е сключен валиден договор и анекс към него и всяка една от страните дължи изпълнение, съответстващо на клаузите по договора и анекса към него. Цедентът на ищеца е изпълнявал поетите с договора задължения. Обстоятелства, установени чрез събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана СИЕ. Този факт не се и оспорва от ответниците. Дружеството-ответник не е изпълнило задълженията си в уговорения срок. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства с последния „Анекс”, срокът за погасяване на кредита по договора е удължен до 16.07.2011 година, когато настъпва падежа на главното задължение.Спор между страните по делото, че падежът на главното задължение е настъпил на посочената дата, няма. С разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД е визиран фактически състав, при осъществяването на който „поръчителството се прекратява”. С изтичане на шест месечен срок от настъпване на падежа на главното задължение, което е срочно, се погасява възникналото от договора за поръчителство задължение за поръчителя. Срокът е преклузивен, а не давностен. Преклузивният срок не може да се спира или прекъсва, прилага се служебно от съда и с изтичането му се погасява възникналото субективно право. В този смисъл виж„Облигационно право”, обща част, „Сиби 2011 г., Ангел Калайджиев” стр.534; “Гражданско право на НРБ”-п-р В. Таджер, “Обща част”, Дял -ІІ, изд. 1973г., стр.379. С цедиране на вземането не започва да тече нов срок. Това е така защото вземането се придобива от цесионера в състоянието, в което се намира в момента на прехвърлянето му. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.99, ал.2, предложение трето от ЗЗД Дори да се приеме, че срокът не е преклузивен,а е давностен, което становище настоящият състав не споделя, то както с подаване на молба по реда на чл.390 от ГПК и допускане на обезпечение на бъдещите искови претенции, така и с подаване на заявление по реда на заповедното производство, давността не се прекъсва. За този извод съдът е мотивиран от задължителната практика на ВС на РБ, а именно: „Основанията, поради които давността не тече или се прекъсва, са изчерпателно показани в чл.115 и чл.116 от ЗЗД”. „Разпоредбите на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за спиране и прекъсване на давността са ограничителни и следва да бъдат прилагани ограничително.” Цитат от мотиви на ТР №55 от 03.04.1967 г. на ОСГК на ВС. С оглед на горното и при граматичното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл.116 от ЗЗД се налага извод: искане по реда на чл.390 от ГПК и подаване на заявление по реда на заповедното производство не е от изчерпателно изброените основания, които прекъсват давността. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.116, ал.1, б.”б” ГР.Д.№154/2012 г. ВТОС от ЗЗД. „Разумът на закона” е, че давността се прекъсва, ако кредиторът потърси действителна защита на своите права чрез предявяване на иск, а не искане за обезпечение на бъдеща защита или защита по реда на заповедната производство, които са само вероятни. Само спредявяването на обезпечения бъдещ иск или с предявяването на иска по реда на чл.422 от ГПК след проведено заповедно производство се прекъсва давността. В настоящия казус такива не са предявени. Но, както се посочи по-горе, срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД не е давностен, а е преклузивен. Поради което възникналите права от сключените процесни договори за банков кредит-овърдрафт и за поръчителство спрямо двамата поръчители-ответниците физически лица са погасени с изтичането на шест месечен срок от падежа на главното вземане – т.е. на 16.01.2012 година. Исковата молба е постъпила в съда на 03.02.2012 година. Поради погасяване отговорността на двамата поръчители възниква неоснователността на претенция за солидарно осъждане и на тримата ответници. При предявен иск за солидарно осъждане и при погасена отговорност на солидарните длъжници или „пи липса на солидарна отговорност”, предявената претенция за солидарно осъждане е неоснователнасамо на това основание. Дори претендираната сума да е дължима от единия от твърдяните солидарни длъжници, липсата на „солидарна отговорност” води до неоснователност на исковата претенция за солидарно осъждане, поради което същата следва да бъде отхвърлена, като не би могло да се осъжда само единият от твърдяните солидарни длъжници. Това ще бъде „свръх петитум”. Съдът би се произнесъл по непредявена претенция. Видът на търсената защита при искане за солидарно осъждане е различен от този с искане за осъждане само на един субект на правото, дори да е солидарен длъжник. Аргумент в тази насока са и основните характеристика на института на солидарната отговорност. Солидарността е установена само и единствено в интерес на кредитора. Кредиторът на солидарното задължение освен солидарно осъждане притежава право и да претендира или целия размер на вземането против един от солидарните длъжници или от всеки един такава част от дължимото вземане, каквато той прецени. Отхвърленото на предявената претенция за солидарно осъждане не формира сила на присъдено нещо, по отношение на същата претенция, предявена само по отношение на единия от твърдяните солидарни длъжници. С оглед на горните изводи съдът не обсъди другите установени по делото обстоятелства и настъпилите от тях правни последици, както и наведените от страните доводи по отношение на тях. Фактът, че след изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД са погасени задълженията на двамата поръчители, е достатъченза да не се обсъждат останалите повдигнати спорни въпроси - дали е налице валидно встъпване в дълг на ищеца по отношение на процесното вземане; дали с встъпването в дълг е погасено поръчителството или увредени интересите на поръчителите. По изложените съображения предявената обуславяща искова претенция за солидарно осъждане на тримата ответници е не неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По отношение предявената обусловена искова претенция. Поради неоснователността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Поради което ипредявената обусловена искова претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените разноски в първоинстанционното производство, но не са представени документи, че такива са направени, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.288 от ТЗ; чл.138, ал.1 и чл.141, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.121 и сл. от ЗЗД; чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал. 1, изречение първо от ЗДД В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.288 от ТЗ; чл.138, ал.1 и чл.141, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.121 и сл. от ЗЗД; чл.99 от ЗЗД и на основание чл.86, ал. 1, изречение първо от ЗДД от „Ю.” О., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Г. О., ул.”В. Г.” №., против „Е. И.”Е., ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”Н. Г.” №..., вх.”...”, .1; против С. Й. К., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”К.” №., .4, А.; и против Л. С. П., ЕГН-*, с адрес гр. Г. О., ул.”П. Ц.” №., искови претенции, с които се претендира да бъдат осъдени солидарно „Е. И.”Е., ЕИК-....; С. Й. К., ЕГН-*, и Л. С. П., ЕГН-*, да заплатят на „Ю.” О., ЕИК-..., сума в размер на 305 000 лв. /триста и пет хиляди лева/,частично предявена от сумата 1 015 213,23 лв. /един милион петнадесет хиляди двеста и тринадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължима сума по прехвърлено вземане от „А. Б. Б.” на „Ю.” О., ЕИК-..., по „Договор за прехвърляне на вземане”, сключен на 15.11.2011 година; сума в размер на ГР.Д.№154/2012 г. ВТОС 5 453,91 лв. /пет хиляди четиристотин петдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на забава - 02.11.2011 година, до датата на предявяване на исковата молба – 03.02.2012 година; както и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 03.02.2012 година, до окончателното изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред А. СЪД-В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |