Р Е Ш Е Н И Е
№ 260557 02.04.2021г. град
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти
граждански състав
На втори март
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 6877 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на В.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Китем ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Кавакли № 5, представлявано от управителя К.Т., с която се иска: 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна, 2/ осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3660 лв. представляваща обезщетение за периода, в който е останала без работа, в следствие на незаконното уволнение; 3/ осъждане на работодателя да заплати на ищеца сумата 608.76 лв., представляващи неизплатени възнаграждения командировка за периода 16.09.2019г. -18.12.2019 г. от 179.39 лв. и пътни разходи за връщане от командировка от 429.37 лв.; 4/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50.30 лв. представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 2 дни – 1 ден за 2019 г. и 1 ден за 2020 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 17.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор от 12.09.2018 г., като е заемал длъжността “***”, с месечно трудово възнаграждение от по 510 лв. на месец и командировъчни от 1800 евро, а считано от 01.11.2019 г. – в размер на 2000 евро. Твърди се, че в периода от 16.09.2019 г. до 18.12.2019 г. е бил командирован в Швеция, като при завръщането му работодателят не е заплатил самолетния билет на стойност от 429.37 лв. На 26.12.2019 г. е бил приет отчетът на работника и от страна на работодателя е било връчено предизвестие № 00001 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 24.01.2020 г. На 23.01.2020 г. ищецът получил по куриер Заповед № 001/23.01.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества на работника. Твърди се, че И. страда от *** и заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е било поискано предварително разрешение от Инспекция по труда, съгласно чл. 333 КТ. На следващо място посочва, че в заповедта се сочи само законовият текст на КТ, но не и конкретни качества, които работникът не притежава, необходими за ефективното изпълнение на задълженията. На следващо място, като основание за незаконосъобразност се изтъква различното основание в отправеното предизвестие и издадената заповед.
По претенцията за заплащане на обезщетение се сочи, че в следствие на уволнението работникът е останал без работа и следва да получи обезщетение в размер на минималната работна заплата от 610 лв. за период от шест месеца, предвид индексирането на минималните възнаграждения. От дължимите дневни пари за командировка е останала неплатена сумата от 179.39 лв., както и стойността на направените пътни разходи за самолетен билет. Твърди се още, че работникът има неползван платен годишен отпуск от два дни, за които претендира съответно парично обезщетение. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ищецът не е уведомил работодателя за своето заболяване, поради което липсата на становище от Инспекция по труда не е основание за отмяна на заповедта. Излагат се съображения за законосъобразност на заповедта. Оспорва се размера на претендираните обезщетения, като се твърди, че сумите за обезщетение за неползван платен годишен отпуск и за командировка се изплатени изцяло, а разходите за пътуване не се дължат от работодателя, който е осигурил алтернативен транспорт на ищеца. Представени са писмени доказателства. Направено е искане за снабдяване със съдебно удостоверение.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, т. 1 – за отмяна на уволнението, чл. 344, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, чл. 215 КТ – заплащане на командировъчни средства, иск по чл. 224 КТ – заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните относно съществуването
на валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 043/12.09.2018г.,
по който ищецът е изпълнявал длъжността “***”.
Безспорно също така е че трудовият договор е прекратен. По делото е представена
заповед № 001/23.01.2020 г., с която се прекратява правоотношението на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата. В заповедта не са посочени
липсващите качества на работника, нито въз основа на какви данни работодателят
е достигнал до извода, че такива не са налице у ищеца, респ. фактическата
причина за прекратяване на договора. Съгласно дадените задължителни указания с т.
3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г.,
ОСГК, работодателят следва да посочи
фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ. Съдът приема, че заповедта не съдържа конкретни
обстоятелства, относими към начина на изпълнение на задълженията на работника,
поради което само на това основание се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена. С оглед изложеното не се налага обсъждане на останалите наведени
доводи за незаконосъобразност по чл. 333 КТ, както и относно отправеното от
работодателя предизвестие.
По претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ - фактическият състав включва на първо място незаконно уволнение, претърпени вреди от оставането без работа и причинна връзка между тях. При кумулативното наличие на посочените елементи, какъвто е настоящият случай, се поражда правото на обезщетение за не повече от 6 месеца. От представената трудова книжка се установява, че работникът е останал без работа, в следствие на незаконосъобразното прекратяване на правоотношението, поради което искът следва да бъде уважен съобразно чл. 225, ал. 1 КТ за изтеклия шестмесечен период. Размерът на последното брутно трудово възнаграждение, съгласно чл. 228 КТ, възлиза на 610 лв., видно от представената и неоспорена разчетно-платежна ведомост. Ето защо, съдът намира, че искът е основателен и доказан в пълния заявен размер от 3660 лв.
По иска за заплащане на командировъчни средства с правно основание чл. 215 КТ, съдът приема, че доколкото се касае за международен сухоземен превоз на товари, следва да намери приложение специалната Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. Видно от представеното трудово досие и безспорно между страните уговорения размер на командировъчните средства възлиза на 2000 евро за периода след 01.11.2019 г., а до тази дата е бил в размер от 1800 евро. По делото е представена декларация-съгласие, с която страните са посочили размера на възнагражденията на служителя от 1600 евро – месечна командировка и 200 евро /нето/ - българска заплата. Това съответства на изплащания размер възнаграждения от 1800 евро на месец. От приетото заключение на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че работодателят е изплатил всички дължими средства за командировка на работника. Съдът кредитира заключението като обективно и пълно изготвено, съобразено с представените по делото писмени доказателства. Изводът, че в сумата от 2000 евро командировъчни на месец работодателят е включил и дължимото по трудовия договор основно възнаграждение от 200 евро /нето/ на месец, се подкрепя от цитираната справка-декларация. Ето защо, предявеният иск за заплащане на сумата от 179.39 лв. – средства за командировка се явява неоснователен и недоказан.
Относно искането за присъждане на направени разходи от 429.37 лв. за транспорт от Швеция до България осъществен със самолет на 19.12.2019 г. – по делото е представена бордна карта на името на ищеца и доказателства за заплатената цена на самолетния билет. Със заповедта за командироване от 12.09.2019 г. е определено пътуването да се извърши с влекач на дружеството работодател, като командировката е с право на пътни, дневни, квартирни и паспортна такса. Посочено е още, че необходимите средства са за сметка на дружеството Китем ЕООД. Съгласно чл. 12 от приложимата наредба (НСКШСЧМАПТП) командированите лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут. По делото не са ангажирани никакви доказателства установяващи причината за пътуването с алтернативен транспорт. Не се установява от ответника, чиято е доказателствената тежест, че е осигурил някакъв транспорт на служителя от Швеция до България след приключване на командировката на 18.12.2019 г. Затова и липсата на други доказателства съдът приема, че на работника следва да бъде изплатена сумата от 429.37 лв., представляващи направени разходи за транспорт, които да бъдат възстановени от задълженото лице – работодателя Китем ЕООД.
По иска с правно основание чл. 224 КТ – за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск: Съгласно приетото заключение на вещото лице полагаемия се платен годишен отпуск е бил ползван от работника по подадени от него молби и издадени заповеди на работодателя в тази връзка. Останали са за изплащане два работни дни, които са начислени в последната ведомост и респ. изплатени на служителя. При тези факти, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на направените от ищеца разноски в размер на 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете. Също така, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение за вещо лице до размера от 200 лв.
Съгласно чл. 359 КТ в тежест на ищеца не следва да бъде възлагано заплащането на държавни такси, независимо от изхода на производството. С посочената разпоредба обаче законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното производство. Ето защо, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно прекратяването на трудовото
правоотношение на В.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, от работодателя Китем
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
Кавакли № 5, представлявано от управителя К.Т. и ОТМЕНЯ заповед № 001/23.01.2020 г. на работодателя Китем ЕООД.
ОСЪЖДА Китем ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Кавакли № 5, представлявано от
управителя К.Т., да заплати на В.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3660 лв. (три хиляди шестстотин и
шестдесет лева) представляваща брутно обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за период от шест месеца, съгласно чл. 225 КТ, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.03.2020 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 429.37 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки) – пътни разходи за транспорт от Швеция до България
на 19.12.2020 г., както и сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева) - разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Китем
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
Кавакли № 5, за заплащане на сумата от 179.39 лв. представляващи възнаграждения
за командировка за периода 16.09.2019г. -18.12.2019 г., както и за сумата от 50.30
лв. представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 2 дни,
като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати Китем
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
Кавакли № 5, сумата от 100 лв. (сто лева) – разноски съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА Китем ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Кавакли № 5, представлявано от управителя К.Т., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС, сумата от 200 лв. (двеста лева) – разноски за възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД