Решение по дело №1094/2018 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 260097
Дата: 15 юни 2021 г.
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20183620101094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Нови пазар, 15.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд –  Нови пазар в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1094 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявен е иск за делба на основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС от страна на ищците К.И.С., Е.К.Р. и Т.К.Р.,***, съд. адрес:***, против ответниците Ш.Ш.С. и Ф.Р.С. ***.

Първата делбена фаза по настоящото дело е приключила с решение №**, постановено на ***г. и решение №**от ***г. за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка.

В първото заседание на втората делбена фаза, проведено на ***г., ответниците са предявили претенции по сметки срещу ищците за разноски и подобрения, както следва: 1. Необходими разноски на стойност 5800 лв., представляващи: почистване на двор и къща през 2007 г. – 500 лв.; ремонт на покрива на цялата къща през 2007  – 1000 лв.; разходи за тротоар в двора пред къщата през 2010 – 600 лв.; за ограждане на дворното място през 2008 г. – 400 лв.; изкопаване на септична яма през 2008 г. – 400 лв.; направа на външна тоалетна през 2007 г.  - 600 лв. и ремонт след ПТП през 2017 г. – 2300 лв.; 2. Полезни разноски на стойност 6200 лв., представляващи: поставяне на ПВЦ дограма на стълбище и площадка през 2008 г. – 500 лв.; ПВЦ прозорци през 2008 г. – 500 лв.; ПВЦ врати за баня и тоалетна 2 бр. през 2008 г. – 500 лв.; обособяване на баня през 2008 г. – 1000 лв.; обособяване на кухненски бокс през 2009 г. – 950 лв.; ремонт на гараж през 2018 г. – 2400 лв.; през 2008 г. засаждане и отглеждане на овощни дръвчета 20 бр. – 200 лв. и през 2008 г. засяване и отглеждане на лозя – 150 лв. Ответниците претендират ищците да им заплатят следните суми: К.И.С. – 4000 лв., Е.К.Р. – 1000 и Т.К.Р. – 1000 лв. Ответниците не са направили искане посочените суми да се присъждат, ведно със законната лихва от датата на заявяването им до окончателното плащане.

Също в първото заседание на втората делбена фаза ищцата К.И.С. е предявила претенции по сметки срещу ответниците Ш.Ш.С. и Ф.Р.С. за направени в делбения имот разходи за необходими разноски и подобрения, извършвани със знанието и без противопоставянето на ответниците, както следва: през 2009 г. сума за ремонт на покрив от 200 лв.; ремонт през 2012 г. – подмяна на два прозореца ПВЦ дограма - 400 лв. и вътрешен ремонт на стая 400 лв.; през 2013 г. – подмяна на три прозореца с ПВЦ дограма – 600 лв. и вътрешен ремонт на две стаи и антре в ползваната жилищна сграда, поставяне на ново подово покритие, замазки на стени и таван – 800 лв., през 2016 г. – поставяне на нова външна врата на имота /дворна врата/ - 300 лв., изграждане на самостоятелно водоснабдяване в ползваната от ищцата част от имота, в т.ч. монтаж на инсталация и водомер – 180 лв., изграждане на самостоятелно електроснабдяване в ползваната от ищцата част от имота, в т.ч. откриване на самостоятелна партида и монтаж на електромер – 510 лв. Общата стойност, която ищцата претендира от ответниците е 1 695 лева, като тази сума се претендира от ответниците разделно, по 847,50 лева от всеки един ответник, като се претендира със законната лихва от ***г. В хода на делото претенцията е изменена, като ищцата претендира сумата от по 830, 25 лв. от всеки от ответниците.

От страна на ищцата К.И.С. е заявено възражение за прихващане между нейните вземания към ответниците и вземанията на ответниците към нея. Тя счита, че тези вземания са изискуеми и ликвидни и следва да се считат погасени до размера на по-малкото от тях, като дължимия остатък след прихващането ищцата претендира, ведно със законната лихва, считано от ***г. За претендираните от ответниците суми за извършени ремонтни дейности, извън 2917 г. и 2018 г. ищцата се позовава на изтекла погасителна давност.  

От страна на ищците е заявено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите на ответниците по сметки, с изключение на претендираните разноски за извършен ремонт след ПТП през 2017 г. и ремонт на гараж през 2018 г.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По настоящото дело съдът в първата делбена фаза е постановил решение, включително и такова за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка, с което е допуснал до делба следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 37232.501.655, находящ се в с. К., общ. К.,  площ 1008 кв.м., с адрес на имота ул. ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, ниско застрояване, ведно със сградите в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 144 кв.м., с предназначение жилищна сграда, етаж 1; сграда с идентификатор ***, с площ от 22 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи 1, селскостопанска сграда, при граници на имота: ***, ***, ***и ***, между К.И.С., с ЕГН ********** ***; Е.К.Р., с ЕГН ********** ***, Т.К.Р., с ЕГН ********** ***; Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** и Ф.Р.С., с ЕГН ********** ***, при квоти: 4/12 (четири дванадесети) идеални части за К.И.С., 1/12 (една дванадесета) идеална част за Е.К.Р.; 1/12 (една дванадесета) идеална част за Т.К.Р. и 1/2 (една втора) идеална част за Ш.Ш.С. и Ф.Р.С. в режим на съпружеска имуществена общност.

В хода на втората делбена фаза е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Л.Я.-Г., която в заключението си е установила, че допуснатият до делба имот е неподеляем, съобразно делбените квоти на страните, изискванията на закона и техническите изисквания, но може да бъде поделен на две части, в съотношение 1/1. Експертизата е дала заключение, че пазарната стойност на целия имот е 67 000 лв. и в случай, че бъде поделен на две, то дял първи ще е на стойност 36 700 лв., а дял втори 30 300 лв. В експертизата подробно е описано възможното разделение на жилището, предвид обстоятелството, че жилищната сграда в имота е огледална – северна и южна част. Посочено е, че може да се обособи дял в северната част на имота /посочен като дял първи/, откъдето има вход за жилището от север по стълбище и площадка. Тази част от жилището се състои от салон, източна стая, северозападна стая, югозападна стая и малко помещение разделено на две – тоалетна и баня. В салона е монтирана чешма и кухненски шкафове, оформен е кухненски кът. Подът на помещенията е дюшеме, ламинат и талашит; дограмата е ПВС – прозорци и дървени врати; има остъкление от ПВС дограма на стълбището и площадката; стените са боядисани с латекс; банята и тоалетната са с фаянсови плочки; под двете стаи и салона има два избени помещение. Другият дял от южната част на имота /означен като дял втори/ е с вход от юг по стълбище и площадка. Състои се от салон, източна стая, югозападна стая, северозападна стая и малко помещение, предназначено за баня и тоалетна. Дограмата е ПВС – прозорци и частично дървени врати; няма остъкление от ПВС дограма по стълбището и площадката; стените на сградата са боядисани с латекс; няма баня и тоалетна; няма оформена кухня; под салона и двете стаи има две избени помещения.

Страните по делото са дали съгласието си /на съдебното заседание, проведено на 08.06.2020/ имотът да бъде разделен на две, като се обособи дял за ищците и дял за ответниците. Предвид това съдът е провел процедура по разделянето на имота. Предвид необходимостта от образуване на нови урегулирани поземлени имоти, е изискано становище от Община – К. на осн. чл.201 и сл. от ЗУТ. С постъпилото по делото становище ***от ***г. главният архитект на общината е посочила, че процесният имот е реално поделяем и отговаря на изискванията на чл.200, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ. В становището е посочено също, че е налице необходимост да се извърши процедура по изработване и одобряване на проект за ПУП – частично изменение на плана за регулация за УПИ ***, кв.65 по плана на с. К., и необходимост от изготвяне на инвестиционен проект за делбата на жилищната сграда.

С назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Х., е изготвен проект за изменение на ПУП в обхвата относно УПИ ***, кв.65 по плана на с. К., като този имот се разделя на два нови УПИ с равни площи – УПИ ***с площ от 504 кв.м. и УПИ ***с площ от 504 кв.м. Изготвен е и проект за разделяне на имот с идентификатор ***по КККР на с. К. на два равни имота: ***, съответстващ на УПИ ***и имот ***, съответстващ на УПИ ***, като границата между тях през сградата преминава по средата на разделящата стена. Въз основа на така изготвените проекти от Службата по геодезия, картография и кадастър е изготвена скица-проект за разделяне на процесния имот, с нанесени идентификатори на новообразуваните имоти.

Също така по делото е назначена и съдебно-техническа експертиза за изготвяне на инвестиционен проект за разделяне на жилищната сграда, изготвена от вещото лице арх. Д. С.. Съобразно изготвения проект жилищната сграда в имота подлежи на разделяне на два самостоятелни жилищни обекта – обект №1 /северен/ и обект №2 /южен/. Обект №1 съответства на дял първи, описан в заключението на експертизата, изготвена от вещото лице Я.-Г., а обект №2 съответства на дял втори, описан в същата експертиза. Отбелязано е в заключението към инвестиционния проект, че могат да се обособят два отделни обекта при спазване изискването на чл.203 от ЗУТ, т.е. без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, като за да отговорят новообразуваните обекти на изискването на чл.40, ал.1 от ЗУТ, инвестиционният проект е определил следните изисквания: за обект №1 – преместване на кухненското обзавеждане от коридора в стаята към двора и обособяване на помещението като дневна-кухня; изместване на каналната сградна инсталация в принадлежащите към обекта северни избени помещения и изграждане на самостоятелна черпателна септична яма в северната част на двора, съгласно чл.47, ал.2 и чл.87, ал.1 от ЗУТ. Експертизата е дала заключение, че този обект е с площ от 72 кв.м. и отговаря на изискванията на ЗУТ и на Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. За обект №2 – обособяване на санитарен възел-баня и тоалетна в съществуващия килер, изграждане на самостоятелна канална и водопроводна сградна инсталация и самостоятелно водопроводно отклонение от уличен водопровод, оборудване на кухненски кът в стаята към двора и обособяването й като дневна-кухня, изграждане на канално дворно отклонение към нова черпателна септична яма в южната част от двора, тъй като съществуващата такава не отговаря на изискванията на чл.87, ал.1 от ЗУТ. Този обект също е с площ от 72 кв.м. и отговаря на изискванията на ЗУТ и на Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В заключението на експертизата е посочено и, че след разделянето на сградата е необходимо изграждане на преграден зид в подпокривното пространство от газобетон, който се разполага върху носещия преграден зид, разделящ сградата на две части.

Инвестиционният проект за разделянето на сградата, както и проектът за изменение на ПУП в обхвата относно УПИ ***, кв.65 по плана на с. К., са изпратени на Община К. за утвърждаване с полагане на печат и издаване на удостоверение за съответствие /относно сградата/ и издаване на заповед относно промяната на дворното място. Инвестиционният проект за разделянето на сградата е одобрен с полагането на печат и е издадено Удостоверение по чл.202 от ЗУТ №***от ***г. от Главен архитект Я. Р.. Също така е издадена и Заповед №***от ***г., с която е допуснато частичното изменение на ПУП. Въз основа на тези документи от СГКК – гр. Ш. е изготвена скица-проект за делба, в която са нанесени двата отделни новообразувани имота с дадени идентификатори на дворните места и с идентификатори на сградите. Съгласно тази скица двата отделни имота представляват:

Дял 1 /северен/ - имот с идентификатор ***, находящ се в с. К., общ. К., площ 504 кв.м., с адрес на имота ул. ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно със сградите в имота: сграда с идентификатор ***.1, с площ от 66 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор ***.2, с площ от 22 кв.м., с предназначение стопанска сграда и сграда с идентификатор ***.3, с площ от 38 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, при граници на имота: ***, ***, ***и ***.

Дял 2 /южен/ - имот с идентификатор ***, находящ се в с. К., общ. К., площ 504 кв.м., с адрес на имота ул. ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно със сградата в имота: сграда с идентификатор ***.1, с площ от 78 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, при граници на имота: ***, ***, ***и ***.

По делото е безспорно установено, а и между страните няма спор, че частта от допуснатия до делба имот, обособена като дял 1 съгласно изготвения проект, се ползва от ответниците, а частта от имота, обособена като дял 2, се ползва от ищците.

Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да извърши делбата на процесния имот по реда на чл.353 от ГПК, а именно чрез разпределение. Видно е в настоящия случай, че не е възможно всеки от съделителите да получи реален дял в натура, съобразно правата си в съсобствеността. Все пак, доколкото основен принцип при извършването на делбата е всеки съсобственик да получи реален дял, а изнасянето на съответния имот на публична продан е установено в съдебната практика, като краен вариант, то именно съдебната практика е приела, че е допустимо да се извърши подялба, чрез обособяване на общи дялове за някои от съделителите, когато те са изразили съгласие за това. По настоящото дело страните са заявили такова, като са се съгласили да се образуват два дяла от имота – за ищците и за ответниците, и то именно във вариант, в който те вече ползват имота. Предвид това съдът приема, че в случая делба чрез теглене на жребий, или чрез изнасяне на имота на публична продан е невъзможно в първия случай и неудобно във втория, а като удобен и съответстващ в най-голяма степен на правата и на интересите на страните вариант, съдът приема вариантът да се извърши разпределение, като обособеният дял 1 от изготвения проект се предостави на ответниците, а обособеният дял 2 се предостави на ищците. Законовото изискване към този вариант на разпределение е делбата да е възможна без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените /чл.203, ал.1 от ЗУТ/. Няма законова дефиниция на понятието „значително преустройство“, нито на „обикновено преустройство“, но в съдебната практика е прието, че следва да се отчита вида на преустройството, обема на работата, която следва да се извърши и размера на средствата, необходими за преустрояването. В настоящия случай е видно, че за разделянето на дворното място не е необходимо значително преустройство, а относно разделянето на сградата, със заключението, с което е изготвен инвестиционният проект, вещото лице е описала конкретно дейностите, които следва да се извършат /същите са посочени и по-горе в настоящото решение/. Със самото заключение вещото лице е посочила, че даденият вариант на разделяне е именно такъв, какъвто е възможен, за да отговаря на законовото изискване да няма значителни преустройства и големи неудобства. В заключението конкретно са описани ремонтните дейности, които следва да се извършат, за да са изпълнени изискванията на ЗУТ за подялба, които изисквания /разпоредби/ също са конкретно посочени. Не е установено в производството каква би била стойността на необходимите в случая преустройства, но от естеството им може да се заключи, че тази стойност не би била в размер надвишаващ дяловете на страните. След изслушване заключението на вещото лице, ответниците, чрез представителя си, са възразили делбата да се извърши чрез разпределение на обособените дялове, именно с мотива, че това разпределение налага значителни по обем стойност преустройства. Съдът счита, че това възражение е неоснователно. Всъщност от така изложените възражения е неясно поради кое обстоятелство ответниците считат необходимите преустройства за значителни. Те са посочили, че ще бъдат затруднени за дейностите, свързани електричеството и с ВиК инсталацията в сградата. Видно е, обаче, по делото от разпита на вещото лице С., че ответниците са били в затруднение да открият отделна партида за електричество в своята част именно защото имотът не е разделен. Относно останалите необходими промени, то вещото лице при разпита е заявила, че при споразумение между страните отделните имоти могат да се ползват и в настоящия им вариант.

Гореизложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че са налице предпоставките допуснатият до делба имот да бъде разделен чрез разпределение на двата образувани дяла между страните, по начин, по който те и към момента са ползвани, а именно:

Дял първи, представляващ имот с идентификатор ***, находящ се в с. К., общ. К., площ 504 кв.м., с адрес на имота ул. ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно със сградите в имота: сграда с идентификатор ***.1, с площ от 66 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор ***.2, с площ от 22 кв.м., с предназначение стопанска сграда и сграда с идентификатор ***.3, с площ от 38 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, при граници на имота: ***, ***, ***и ***, на стойност 36 700 лв., следва да се предостави на ответниците, като този имот следва за тях да има статут на съпружеска имуществена общност.

 Дял втори, представляващ имот с идентификатор ***, находящ се в с. К., общ. К., площ 504 кв.м., с адрес на имота ул. ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно със сградата в имота: сграда с идентификатор ***.1, с площ от 78 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, при граници на имота: ***, ***, ***и ***, на стойност 30 300 лв., следва да се предостави на ищците, като от този имот правата на всеки от тях са: 4/6 идеални части за  К.И.С.; 1/6 идеална час за Е.К.Р. и 1/6 идеална част за Т.К.Р..

Предвид разликата в стойностите на двата новообразувани имота, и с оглед обстоятелството, че имотът, който следва да се постави в дял на ответниците е с по-голяма стойност, то съдът следва да постанови уравнение на дяловете. В случая следва да се отбележи, че това уравнение не може да се счете за прекомерно в степен, която да не позволява разпределението на имотите. Така, съобразно стойностите на имотите, имотът на ответниците превишава този на ищците със сумата от 6 400 лв. От тази сума половината – в размер на 3 200 лв. ответниците следва да заплатят на ищците, като всеки ищец следва да получи уравнение съобразно дела си, а именно ищцата К.И.С. следва да получи за уравнение на дела си сумата от 2 133, 34 лв.; ищецът Е.К.Р. следва да получи сумата от 533, 33 лв. и ищецът Т.К.Р. също следва да получи сумата от 533, 33 лв. Задълженията на ответниците към ищците за изплащане на уравнения са разделни, поради което съдът следва да определи задължението на всеки от тях. Така всеки от ответниците дължи на ищцата сумата от 1 066, 67 лв. и всеки от ответниците дължи на всеки от двамата ищци сумата от по 266, 66 лв. /266, 67 лв./

Всеки от съделителите следва да заплати държавна такса от 4% върху размера на дела си, както следва: ищцата К.И.С. следва да заплати държавна такса от 893, 33 лв.; ищецът Е.К.Р. следва да заплати такса от 223, 33 лв.; ищецът Т.К.Р. следва да заплати такса от 223, 33 лв.; ответникът Ш.Ш.С. следва да заплати държавна такса от 670 лв. и ответницата Ф.Р.С. следва да заплати държавна такса от 670 лв.

Относно предявените от ответниците спрямо ищицте претенции по сметки на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.30, ал.3 от ЗС, съдът счита следното: Безспорно се установява от показанията на посочените от ответниците свидетели Г.Ш.К. и Н.Ш.А.; от представените писмени доказателства – копие на протокол за ПТП №*** от ***г. и копие на постановление за прекратяване на наказателно производство от ***г. на НпРП; от данните от изготвената съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице С.С., а и от установените обстоятелства в първата фаза на делбата, че както ищците, така и ответниците през периода 1989 – 1991 г. са се изселили в Република Т. и са живели там. Впоследствие всички те са се върнали в България, като първи се върнали ответниците в периода 2005-2006 г. и се установили в процесния имот. Съдът приема за доказано с категоричност, че след завръщането си и в периода от тогава и през следващите години до 2010 г. ответниците са извършили в процесния имот всички посочени от тях ремонтни дейности и подобрения в имота: почистване на двора и къщата през 2007 г. – изнасяне, транспорт и изхвърляне на строителни растителни отпадъци; извършили ремонт на покрива на цялата къща през 2007 г., изразяващ се в препокриването му с керемиди; направили тротоар в двора пред къщата през 2010 г. от бетонови плочи с площ 28 кв.м.; поставили ограда от телена мрежа на бетонови и дървени стълбчета на дворното място през 2008 г.; изкопали на септична яма в западната част двора през 2008 г.; направили на външна тоалетна през 2007 г.; в обитаваната от тях част от жилищната сграда поставили ПВЦ дограма на стълбището и площадката през 2008 г.; поставили ПВЦ прозорци през 2008 г., както и ПВЦ врати за банята и тоалетната - 2 бр. през 2008 г., както и обособили помещение за баня, като била изградена водопроводна инсталация в сградата, с отвеждащ канал до септичната яма и били поставени теракотени и фаянсови плочки; било обособено помещение за кухненски бокс през 2009 г., с изграден кухненски плот, облицован с фаянсови плочки и монтирана кухненска мивка; през 2008 г. били засадени 20 бр. овощни дръвчета, които ответниците отглеждали; през същата 2008 г. те засадили и лозя. През 2017 г., при пътнотранспортно произшествие товарен автомобил се ударил в сградата на процесния имот. От удара била съборена стена, увредена покривна конструкция и счупен прозорец. Ответниците извършили необходимия ремонт, като била иззидана стена, поправена покривната конструкция, като били поставени цигли, поставен бил прозорец, била направена шпакловка, мазилка с вар и боя по стените и таваните. След това през 2018 г. бил извършен от ответниците ремонт на гараж, като била излята бетонова настилка, изградени стени от тухли и бетонови блокчета, направен покрив от дървена конструкция и поставена метална врата.

От заключението на назначена съдебно-техническа експертиза се установява, че общата стойност на извършените от ответниците ремонти в имота за необходими и полезни разноски възлиза на сумата от 11 556, 06 лв., като вследствие подобренията стойността на имота се е увеличила с 8 124, 11 лв.

Относно предявените от ищцата К.И.С. спрямо ответниците претенции по сметки на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.30, ал.3 от ЗС, съдът счита следното: Доказва се от показанията на свидетелите В.Х.Е.и Е.Ф.Б., както и от данните от назначената съдебно-техническа експертиза, че в процесния имот от страна на ищцата също са били направени ремонтни дейности и подобрения, след като тя и другите двама ищци започнали периодично да се връщат в България от Т.. Така от страна на ищцата били извършени следните дейности: през 2009 г. ищцата заплатила сума за ремонт на покрив от 200 лв.; извършила ремонт през 2012 г., като била направена подмяна на два прозореца ПВЦ дограма и бил направен вътрешен ремонт на стая в ползваната от ищците част – подова бетонова замазка, облицовка с гипсокартон по тавана, мазилка на стени и вътрешно боядисване; през 2013 г. била извършена подмяна на три прозореца с ПВЦ дограма и бил направен вътрешен ремонт на две стаи и антре в ползваната част от ищците - поставяне на ново подово покритие, облицовка с гипсокартон по тавана, вътрешна мазилка и боядисване; през 2016 г. от ищцата било извършено поставяне на нова външна врата на имота /дворна врата/; било изградено самостоятелно водоснабдяване в ползваната от ищците част от имота, както и монтаж на инсталация и водомер; също така през същата година било изградено самостоятелно електроснабдяване в ползваната от ищцата част и била открита самостоятелна партида и монтиран на електромер.

Видно е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че общата стойност на извършените от ищцата ремонти в имота за необходими и полезни разноски възлиза на сумата от 3 321, 72 лв., като вследствие подобренията стойността на имота се е увеличила с 1 564, 15 лв.

Предвид гореизложените факти относно претенциите на страните за разноски съдът счита от правна страна следното: От значение в настоящия случай е дали направените от ответниците, съответно ищцата, полезни разноски за съсобствения им имот, са били направени със знанието и съгласието на ищцата, съответно ответниците. Относно претенциите на ответниците се установява, че голямата част от извършените от тях ремонтни дейности, са били направени в период, в който ищците са били извън страната, не са се завръщали в България и очевидно от тяхна страна не е имало знание и съгласие за тези дейности. Това са извършените ремонти през периода 2007-2010 г., за който период е установено, че ищците все още са пребивавали в Република Т.. Предвид това за извършените необходими разноски за имота ищците следва да дължат част от направените от ответниците разноски, съответстващи на дяловете им в съсобствеността, а за извършените полезни разноски, те следва да дължи част от стойността, с която се е увеличила стойността на имота, съответна на дяловете на ищците от съсобствеността. От страна на ищците, обаче е направено възражение за изтекла погасителна давност за тези вземания за разноски за периода 2007-2010 г., което възражение е основателно. Действително в случая е изтекла давността за тези вземания, тъй като е изтекъл срок, който надвишава погасителния давностен срок от 5 години. В случая давността започва да тече от момента на всяка от извършените ремонтни дейности, тъй като от този момент вземанията са изискуеми, и е видно, че към настоящия момент давността за вземанията на ответниците към ищците за разноски, направени в периода 2007-2010 г. е изтекла, поради което претенцията им в тази й част следва да се отхвърли, а именно за сумата общо от 1 300 лв. Претенциите на ответниците относно разходи за ремонт след ПТП през 2017 г. и за ремонт на гараж през 2018 г. не са погасени по давност, поради което всеки от ищците следва да заплати частта от тях, съответстваща на дела му. Съдът счита, че в случая на ответниците се дължат направените разходи за извършените необходими, а и полезни разноски, доколкото относно ремонта на гаража няма данни ищците да са заявили несъгласие. Установено е по делото, че ищците в периода на ремонта на сградата след настъпилото произшествие, а и в периода на ремонта на гаража, вече са били, и са се връщали в страната, и са знаели за тези ремонти, а и същите ремонти са били видими за тях. Разноските за ремонт, след ПТП представляват необходими разноски за имота и относно тях са налице данни от свидетелските показания, че ищците са отказали да заплатят съответна част, а разноските относно ремонта на гаража представляват полезни такива, за които е видно, че са правени със знанието на ищците и няма данни те да са изразили несъгласие с тези ремонти. Предвид това ищците следва да заплатят на ответниците разходите за тези дейности, като съгласно заключението на вещото лице тези разходи възлизат на сумата общо от 4 515 лв. /2 315 лв. за ремонта след ПТП и 2 200 лв. за ремонт на гаража/. Доколкото ответниците са заявили изразходванта сума за ремонта на сградата от 2 300 лв., то същата следва да се има предвид при произнасянето, тъй като в хода на делото те не са заявили увеличение на претенцията, а относно ремонта на гаража следва да се има предвид сумата, съгласно заключението на вещото лице от 2 200 лв., като в останалата част до пълния й размер тази претенция следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана, в случая за 100 лв. Така от обща сума в размер на 4 500 лв. ищците следва да заплатят на ответниците половината, като съобразно дяловете на всеки от тях сумите са следните: ищцата дължи на ответниците сумата от 1 500 лв. /по 750 лв. на всеки ответник/, а всеки от ищците дължи сума от 375 лв. /по 187, 50 лв. на всеки ответник/.

Относно претенциите на ищцата К.И.С. за извършените от нея разходи за ремонт и подобрения в имота е видно, че извършените от ищцата ремонтни дейности също са направени със знанието и съгласието на ответниците, което обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания. Общата стойност на извършените от нея строително-ремонтни дейности е от 3 321, 72 лв. От страна на ответниците не е заявено възражение за погасяване на някоя от претенциите по давност. Сумата, която ответниците дължат на ищцата е половината от разходите, т.е. сумата от 1 660, 86 лв., т.е. по 830, 43 лв. за всеки ответник, но доколкото ищцата е претендирала по 830, 25 лв. от всеки ответник именно в този размер вземанията следва да се считат за дължими.

Относно заявеното от ищцата К.И.С. възражение за прихващане, то същото е основателно. Видно е, че ищцата има задължение към двамата ответници общо в размер на 1 500 лв., както и ответниците имат към нея задължения в общ размер претендиран размер от 1 660, 50 лв. Доколкото тези насрещни задължения към момента на предявяване на възражението са установени по основание и размер и са изискуеми, то те се считат погасени до размера на по-малкото от тях, а именно до размера на 1 500 лв. Предвид това ответниците дължат на ищцата непогасената част от претенциите за разноски, общо от 160, 50 лв., или от по 80, 25 лв. всеки. Тези суми следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на претенциите – ***г. до окончателното изплащане, доколкото изрично е направено искане за присъждане на лихва. За сумата от 1 500 лв. претенцията следва да се отхвърли, като погасена поради прихващане.

Предвид горните изводи на съда относно претенциите по сметки двамата ищци и двамата ответници следва да заплатят държавна такса от 4% върху стойността на присъдените подобрения, но не по-малко от 50 лв., като в случая всеки следва да заплати държавна такса от 50 лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** и Ф.Р.С., с ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: ДЯЛ ПЪРВИ, представляващ имот с идентификатор ***, находящ се в с. К., общ. К., площ 504 кв.м., с адрес на имота ул. ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно със сградите в имота: сграда с идентификатор ***.1, с площ от 66 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор ***.2, с площ от 22 кв.м., с предназначение стопанска сграда и сграда с идентификатор ***.3, с площ от 38 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, при граници на имота: ***, ***, ***и ***, като този имот за тях има статут на съпружеска имуществена общност.

ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на К.И.С., с ЕГН ********** ***; Е.К.Р., с ЕГН ********** *** и Т.К.Р., с ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: ДЯЛ ВТОРИ, представляващ имот с идентификатор ***, находящ се в с. К., общ. К., площ 504 кв.м., с адрес на имота ул. ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно със сградата в имота: сграда с идентификатор ***.1, с площ от 78 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, при граници на имота: ***, ***, ***и ***, с права на всеки от тях в имота: 4/6 идеални части за К.И.С.; 1/6 идеална час за Е.К.Р. и 1/6 идеална част за Т.К.Р..

ОСЪЖДА Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** да заплати на К.И.С., с ЕГН ********** *** сумата от 1 066, 67 лв. (хиляда и шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) за уравнение на дела на последната.

ОСЪЖДА Ф.Р.С., с ЕГН ********** *** заплати на К.И.С., с ЕГН ********** *** сумата от 1 066, 67 лв. (хиляда и шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) за уравнение на дела на последната.

ОСЪЖДА Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** да заплати на Е.К.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 266, 67 лв. (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) за уравнение на дела на последния.

ОСЪЖДА Ф.Р.С., с ЕГН ********** *** да заплати на Е.К.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 266, 66 лв. (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) за уравнение на дела на последния.

ОСЪЖДА Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 266, 67 лв. (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) за уравнение на дела на последния.

ОСЪЖДА Ф.Р.С., с ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 266, 66 лв. (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) за уравнение на дела на последния.

ОСЪЖДА Е.К.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** сумата от 187, 50 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща разноски за извършени в процесния имот ремонти и подобрения.

ОСЪЖДА Е.К.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на Ф.Р.С., с ЕГН ********** *** сумата от 187, 50 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща разноски за извършени в процесния имот ремонти и подобрения.

ОСЪЖДА Т.К.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** сумата от 187, 50 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща разноски за извършени в процесния имот ремонти и подобрения.

ОСЪЖДА Т.К.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на Ф.Р.С., с ЕГН ********** *** сумата от 187, 50 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща разноски за извършени в процесния имот ремонти и подобрения.

ОСЪЖДА Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** да заплати на К.И.С., с ЕГН ********** *** сумата от 80, 25 лв. (осемдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща разноски за извършени в процесния имот ремонти и подобрения, ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Ф.Р.С., с ЕГН ********** *** да заплати на К.И.С., с ЕГН ********** *** сумата от 80, 25 лв. (осемдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща разноски за извършени в процесния имот ремонти и подобрения, ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените претенции по сметки на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.30, ал.3 от ЗС от Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** и Ф.Р.С., с ЕГН ********** ***, против К.И.С., с ЕГН ********** ***, Е.К.Р., с ЕГН ********** *** и Т.К.Р., с ЕГН ********** ***, в останала им част до пълния им размер от общо 6 000 лв., както следва: за сумата от 1 300 лв. /хиляда и триста лева/, като погасена по давност; за сумата от 100 лв. /сто лева/, като неоснователна и недоказана и за сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като погасена поради прихващане с вземане на ищцата К.И.С..

ОСЪЖДА К.И.С., с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху размера на дела си по сметка на РС – Нови пазар в размер на 893, 33 лв. (осемстотин деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА Е.К.Р., с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху размера на дела си по сметка на РС – Нови пазар в размер на 223, 33 лв. (двеста двадесет и три лева и тридесет и три стотинки), както и държавна такса върху стойността на присъдените подобрения в размер на 50 лв. (петдесет лева).

ОСЪЖДА Т.К.Р., с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху размера на дела си по сметка на РС – Нови пазар в размер на 223, 33 лв. (двеста двадесет и три лева и тридесет и три стотинки), както и държавна такса върху стойността на присъдените подобрения в размер на 50 лв. (петдесет лева).

ОСЪЖДА Ш.Ш.С., с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху размера на дела си по сметка на РС – Нови пазар в размер на 670 лв. (шестстотин и седемдесет лева), както и държавна такса върху стойността на присъдените подобрения в размер на 50 лв. (петдесет лева).

ОСЪЖДА Ф.Р.С., с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху размера на дела си по сметка на РС – Нови пазар в размер на 670 лв. (шестстотин и седемдесет лева), както и държавна такса върху стойността на присъдените подобрения в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: