Решение по дело №126/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 43/11.06.2015 г., постановена по наказателно частен характер дело № 64/2015 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият А. Н. Д., с ЕГН *, за виновен в това, че на 06.01.2015г. около 15.00ч. в гр.К., на ул. "Т" № ** причинил на Н. Ю. Д. от с.Р. Л., О.К., с ЕГН * лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания- оток по външната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета и синкаво мораво кръвонасядане с размери 5/3.5 см., синкаво-мораво кръваносядане с диаметър 2.5 см. по горния вътрешен квадрант на дясната млечна жлеза, синкаво мораво кръвонасядане с размери 3/2 см. по външната повърхност на лявото стъпало, поради което и на основание чл.130, ал.2, във вр. с чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „пробация” със следните процанионни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично; „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца, като подсъдиýият е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.130, ал.1 от НК. С присъдата подс.А. Д. е осъден да заплати на Н. Ю. Д. от с.Р. Л., О.К., с ЕГН * сумата в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 564лева, представляваща направени по делото разноски, като иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер за сумата от 2000лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден също да заплати по сметка на КРС сумата в размер на 115 лева, от които 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск и 65 лева по назначената съдебно психиатрична експертиза.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят А. Д., който чрез защитника си – А.Д. Д. я обжалва, като счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът анализирал самостоятелно доказателствата, на които се позовава, без да ги е преценил в съвкупността на целия доказателствен материал. Не били събрани безспорни доказателства уличаващи подсъдимият в извършване на деянието, за което бил привлечен към наказателна отговорност. Липсвало експертно заключение обосноваващо посочените от тъжителката увреждания. Моли, да се отмени обжалваната присъда на КРС и да се постанови нова, с която А. Н. Д. да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение и да се отмени наложеното му наказание.

Освен подсъдимият, недоволна от присъдата е останала и тъжителката Н. Ю. Д., която чрез повереника си – А. Л. Б. също я обжалва с твърдения, че присъдата е неправилна и необоснована, а наложеното наказание и присъденото обезщетение са занижени и явно несправедливи, поради следното:

От събраните писмени и гласни доказателства по делото безспорно било установено, че на 06.01.2015 год.в гр.К., подсъдимият А. Н. Д. от гр.К. е нанесъл жесток побой на тъжителката и й е причинил описаните в медицинските документи физически и психически увреждания. Неправилно съдът е отказал да приеме, че увреждането на психиката с диагноза „остра стресова реакция” е „разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК” и е оправдал подсъдимия по ал.1 на чл.130 от НК; Съдът неправилно наложил на подсъдимия наказание „пробация", вместо „лишаване от свобода", макар и при условията на чл.66 от НК; Неправилно съдът определил размера на присъденото обезщетение на пострадалата, за причинени неимуществени вреди, като несправедливо го е занижил до 800 лева. Не било отчетено, че пострадалата е изпитала значителни болки и страдания, които продължавали понастоящем и тя била на поддържащо лечение. Моли, да се измени обжалваната присъда, като се постанови нова присъда и се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление- такова по чл.130 ал.1 от НК, тъй като е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция или да се измени присъдата и се наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода" при условията на чл.66 от НК, както и да се увеличи присъденото обезщетение на тъжителката за причинените й неимуществени вреди.

В съдебно заседание подс.А. Н. лично и чрез защитника си - А.Д.Д., поддържа въззивната си жалба и моли същата да бъде уважена, а жалбата на тъжителката счита за неоснователна. Представя заверени копия от присъда 28/07.05.2015г. по НЧХД №15/2015г. по описа на РС- К., ведно мотиви към същата и Решение №39/03.07.2015г. по ВНЧХД №71/2015г. по описа на ОС- К..

Жалбодателката Н. Д., лично и чрез повереника си- А.Л.Б., поддържа жалбата си и моли същата да се уважи, като оспорва жалбата на подсъдимия. Претендира за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира:

Жалбите, както на подсъдимия, така и тъжителката са неоснователни.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установена следната фактическата обстановка, която е идентична с приетата от районния съд:

Тъжителката Н. Д. работи в козметичен салон, находящ се в гр. К. на ул. "Т" № **, като същата нямала сключен договор с Община К. за ползване на паркомясто на въпросната улица пред козметичния салон.

На 06.01.2015г. Н. Д. отишла на работа с лекия си автомобил и го паркирала пред салона на ул. "Т" № **. В ранния следобед тръгнала с автомобила си да закупи консумативи за салона. Тъй като улицата била тясна, Д. решила да запази паркомястото пред салона, като оставила върху асфалта пълна с вода туба, с цел по- лесно да разтовари стоките, които смятала да достави. Около 14.30ч. Н. Д. се върнала с автомобила пред салона, но мястото с тубата било заето от паркиран друг автомобил, поради което тя спряла автомобила си по-далеч и пренесла закупените консумативи. Непосредствено след това написала собственоръчно бележка с текст: „Ако пак ми пипнеш тубата ще ти спукам гумите. Внимавай. С ува­жение собственика на парко мястото", която поставила под чистачката на предното стъкло на паркирания автомобил.

На 06.01.2015г., около 14.30ч. подсъдимият А. Д. паркирал личния си автомобил на У.Т." **, находяща се в гр. К., след което отишъл до магазина на съпругата си, намиращ се на „Т." **. Около 14.45 ч. той се качил в автомобила и видял на предното стъкло, под чистачката, оставена бележка, на която пишело: „Ако пак ми пипнеш тубата ще ти спукам гумите. Внимавай. С ува­жение собственика на парко мястото". Знаейки, че на тази улица няма платени паркоместа, решил че някой се шегува. При опита си да стартира автомобила последният не запалил, поради което Д. слязъл, отворил предния капак, установил какъв е проблема и го отстранил. В момента, в който тръгнал да се качва в авто­мобила от козметичния салон „Н." излязла собственичката Н. Д. и застанала пред площадката на салона, която била с около 50-60 см. по-високо от тротоара, като подс.Д. в това време се намирал до шофьорската врата на автомобила си. Между двамата възникнал словесен спор, като Д. ръкомахала и започнала да вика, че бележката била от нея и той нямал право да спира там, защото щяла да му нареже гумите, че господ го е наказал, че е спрял на това място. Подсъдимият понечил да се качи в автомобила, като в този момент усетил удар по главата в теменната област. Тогава Д. се качил на площадката пред салона и нанесъл няколко удара с юмруци и ритници по тялото и крайниците на тъжителката Д.. Свидетелката С.Х.а, която била в козметичния салон, видяла случилото се, излязла навън, хванала подсъдимия за ръката и го попитала какво прави. Тогава подс.Д. се отдръпнал и си тръгнал.

На 06.01.2015г. в 17.00ч. Н.Д. била прегледана в спешното отделение, поради оплакване от болки в лявата подбедреница, при който преглед бил констатиран лек оток на лява подбедреница.

На 07.01.15 г. Н.Д. била прегледана от съдебен лекар - д-р Н. М., който издал СМУ №9/2015г и констатирал оток и кръвонасядане на лявата подбедреница. На 08.01.2015г. бил извършен нов преглед, поради това, че на предния ден при прегледа освидетелствуваната отказала да се съблече и да покаже евентуални увреждания на други части на тялото. При този преглед било установено синкаво-мораво кръвонасядане на дясната млечна жлеза с овална форма и диаметър 2,5 см., както и синкаво-мораво кръвонасядане на лявото стъпало с размери 3/2 см. В СМУ и допълнително такова е посочено, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваната, а именно че на 06.01.2015г. около 15.00 ч. е била бита с юмруци и ритници от непознато й лице. От уврежданията е било причинено болка и страдание.

На 07.01.2015г. около 17.00 часа на Д. бил извършен преглед от психиатър, който й поставил диагноза „остра стресова реакция”, като й било предписано медикаментозно лечение.

Така възприетата фактическа обстан¯вка се установява от събраните гласни и писмени доказателства по делото: показанията на св.М.М. и С.Х., които съдът кредитира изцяло; частично от показанията на свидетелите Д. Д., Е. Ч. и З.М.; частично от обясненията на подс.А. Д.; писмените доказателства – Л. за преглед на пациент в спешно отделение, съдебномедицински удостоверения, амбулаторни листове, материалите по приложената преписка вх. №194700-172/14.01.2015г. по описа на РУ”Полиция”- К., заключението по извършената съдебно психиатрична експертиза, свидетелство за съдимост на подс.А. Д., характеристична справка, влязла в сила на 03.07.2015г. присъда №28/07.05.2015г. по НЧХД № 15/2015г. по описа на РС- К., потвърдена с Решение по ВНЧХД № 71/2015г. по описа на ОС- К., и др.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият А. Н. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.130, ал.2 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд, а именно: на 06.01.2015 г., около 15.00 ч. в гр.К., на ул. ”Т.” №**, причинил лека телесна повреда на Н. Ю. Д. от с.Р. Л., О.К., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият е нанесъл удари с ръка и крак по тялото и крайниците на тъжителката Н. Д. в следствие, на което тя е получила кръвонасядания, подробно описани в приложените по делото съдебномедицински удостоверения, като й е било причинено болка и страдание. От субективна страна, деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подс.А. Д. е желаел и пряко целял причиняването на телесна повреда, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици.

Във връзка с изложеното, неоснователни се явяват твърденията във въззивната жалба на подсъдимия, че той не бил извършил инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това. Че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние се установява от показанията на св.М. М.и С. Х., които са категорични относно факта, че именно подс.Д. на инкриминираната дата, е нанесъл удари на тъжителката по тялото и крайниците й. За да кредитира показанията им, съдът съобрази обстоятелството, че двете свидетелки са били преки очевидци на случилото се, като св.Х.е била непосредствено зад стъклото на салона, пред който е станал инцидента и именно, след нейната намеса подсъдимият е преустановил нападението и си е тръгнал. Макар св.Х. да е близка приятелка на тъжителката, а св.М. нейна клиентка от козметичния салон, то съдът прецени, че показанията им са напълно логични, еднопосочни и кореспондират помежду си, поради което и напълно ги кредитира. В тази връзка съдът съобрази, че показанията им относно нанесените на тъжителката удари, кореспондират и с описаните в съдебно медицинските удостоверения, приложени по делото, увреждания констатирани при прегледа на пострадалата, непосредствено след инцидента. В показанията си св.Д. Д. – съпруга на подсъдимия, Е.Ч. и З.М., които са били на отсрещната страна на улицата на разстояние от около 10-20 метра, също говорят за съприкосновение между подсъдимия и тъжителката, като твърдят, че Д. е блъснал Н. Д., след което обаче сочат, че се е качил в автомобила и си е тръгнал. Последното е в противоречие с показанията на св.М. и Х., поради което и съдът не кредитира показанията им в тази им част – че не се е приближавал до тъжителката пред салона й и не я е удрял и ритал. Освен това, св.Д. Д. е съпруга на подсъдимия и като такава се явява заинтересована от изхода на делото, а св.Ч. и М. са нейни познати, което води до съмнения в тяхната безпристрастност, поради което и в посочените по-горе части, съдът приема показанията им за недостоверни. Настоящия съдебен състав не дава вяра и на обясненията на подс.А. Д. в частта им, в която твърди, че не е удрял тъжителката, тъй като същите се опровергават от показанията на св.М. М. и С. Х., както и от съдебномедицинските удостоверение, издадени на името на Д., поради което приема, че представената от подсъдимия версия цели единствено оневиняването му.

Ето защо, от анализа на събраните по делото доказателства, следва да се направи безспорния извод, че именно подсъдимия е автор на инкриминираното деяние, осъществяващо престъпния състав по чл.130, ал.2 от НК.

В тази връзка, неоснователни се явяват доводите в жалбата на тъжителката, че неправилно съдът е оправдал подсъдимият по предявеното му обвинение по чл.130, ал.1 от НК, чиито състав осъществявала причинената й вследствие на деянието психична травма – „остра стресова реакция”. Настоящия състав напълно споделя изложеното в тази връзка от районния съд, а именно, че по делото липсват доказателства, че по време на инцидента у тъжителката са настъпили такива съществени изменения в психичната й дейност, които да доведат до кратковременно нарушаване на интелектуалните или волевите й възможности. Напротив от извършената на първоинстанционното съдебно следствие съдебно психиатрична експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че няма констатирано краткотрайно разстройство на съзнанието по време инцидента. Или, по делото не се установява и доказва причинено на тъжителката от подсъдимия разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието районния съд правилно е приел, че разпоредбата на чл.78а НК е неприложима по отношение на подс. А. Д. поради обстоятелството, че същият е бил освобождаван от наказателна отговорност по НОХ дело № 8/2003г. по описа на РС- К., в сила от 21.07.2004г., като му е било наложено наказание „глоба” в размер на 500 лв., която не е платена, видно от уведомително писмо на НАП- ТД гр.Пловдив, което препятства реабилитацията и нейните последици. Този извод следва да се допълни със следното. Материалноправните критерии, предпоставящи приложение на чл.78а от НК са предопределени от тежестта на престъпното деяние и степента на лична опасност на неговия автор, и са лимитирани изчерпателно в б. б. "а"- "в" на визираната разпоредба. С тези критерии са установени предели на предвидените санкции в особената наказателноправна норма, при умишлените и непредпазливи престъпления; необходимост от възстановяване на имуществените вреди, причинени с престъпното посегателство; и съблюдаване на определени правни предписания по отношение на съдебното минало на извършителя - да не е осъждан за престъпно деяние от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел IV от НК. Повторно приложение на института на чл.78а от НК, каквато преценка следва да се направи в настоящия случай, е допустимо, ако за предходното осъждане е настъпила реабилитация или е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Реабилитацията, регламентирана в чл.85-88а от НК заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него. Същата настъпва по право, по съдебен ред или при условията на 88а от НК при определени изисквания, като в хипотезата на чл.86, ал.1, т.3 от НК те сочат на изтекъл едногодишен срок от изпълнение на наложената парична санкция. От приложеното по делото и цитирано от районния съд писмо на НАП- ТД гр.Пловдив освен, че се установява, че наложената на подсъдимия глоба не е била заплатена, т.е. не са налице предпоставките по 86, ал.1, т.3 от НК, се установява също, че с разпореждане от 17.04.2015г. на старши публичен изпълнител при ТД Пловдив, офис гр.К., вземането от 500 лева по изпълнителен Л. №684/03.08.2004г. по НОХД №8/2003г. на РС- К., поради изтекла погасителна давност е прекратено. Последното налага да се извърши преценка дали в случая е налице изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, правнозначима за прилагане института на реабилитацията. Регламентираните в чл.82 от НК предпоставки на погасителната давност при изпълнение на индивидуализираното наказание, правнозначима за прилагане института на реабилитация ще е налице в случаите, когато към датата на осъществената престъпна дейност освен предвиденият в чл.82 от НК давностен срок, е изтекъл и установеният от нормите на чл.86, ал.1 от НК и чл.88а, ал.1 от НК, който следва във времето този, погасяващ изпълнението на наказанието. Визираната разпоредба мотивира изключване на изпълнението на диференцираната за престъпното деяние наказателна санкция, когато от деня на придобиване на юридически стабилитет на съдебния акт е изтекъл лимитирания в ал.1, т.1 - 5 на чл.82 от НК срок, предопределен от вида и времевите параметри на наложеното наказание. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за изпълнение на присъдата, след което започва да тече нов давностен срок, като при изминал период от време, надвишаващ с 1/2 предвидения в ал.1, т.1 - 5 на чл.82 от НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, определеното наказание не ±е изтърпява. Неприложимост на очертаното правило е установена относно глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство /чл.82, ал.5 от НК/. В разглеждания случай вземането по наложената парична санкция от 500 лева по присъдата по НОХД № 8/2003г. на РС – К. по изпълнителен Л. №684/03.08.2004г., е прекратено, поради изтекла погасителна давност. До 17.04.2015 г., когато е постановено разпореждането за прекратяването на това вземане, давност съгласно изложеното по-горе и разпоредбата на чл.82, ал.5, във вр. с ал.4 от НК не е текла. От момента, в който въпросното вземане, поради изтекла погасителна давност е било прекратено, т.е. не е налице ограничението по чл.82, ал.5 от НК, започва да тече изискуемия срок по чл.88а, ал.1, във вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК, който в случая е 3 години, погасяващ изпълнението на наказанието и заличаващ осъждането и последиците му. От 17.04.2015 г., когато вземането е погасено по давност, нито към датата на постановяване на първоинстанционнната присъда, нито към датата на постановяване на настоящото решение са изтекли 3 години, поради което за осъждането по присъда по НОХД № 8/2003г., в сила от 21.07.2004г. подс.Д. не е реабилитиран, поради което и по отношение на него не може да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК за извършеното престъпление.

В случая не е приложим и института на реторсия, в каквато насока защитника на подсъдимия пледира в съдебно заседание, тъй като поведението на пострадалата по време на инкриминираното деяние е било предмет на друго производство, в което Д. е имала качеството на подсъдим, а подсъдимия Д. е имал качеството на пострадал от процесния инцидент и същото вече е приключило с влязла в сила присъда по НЧХД № 15/2015г. на РС- К., приложена като доказателство по делото. За да се коментира наличие или липса на реторсия следва да се обсъжда правилността на вече постановения и влязъл в сила съдебен акт, което е недопустимо в настоящото производство.

Установеното по делото от фактическа страна, че нападението от страна на Н. Д. се е състояло с нанасянето на един удар по главата на подс.Д., когато той е бил до автомобила си и същото непосредствено след това е било преустановено, след която същата е отишла да козметичния си салон, където е била последвана от подсъдимия и където той е извършил противоправното нападение срещу нея, изключва и възможността да се приеме, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.

Преценяйки обществената опасност на деянието и дееца, както и другите обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, правилно и обосновано районният съд е преценил, че от трите алтернативни наказания: лишаване от свобода, пробация и глоба, предвидени в разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК, най- справедливото по вид би било наказанието „пробация”. Определените пробационния мерки са във възможния законов минимум както по вид, така и по размер, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Наложеното наказание по вид и размер напълно отговаря на извършеното, същото е справедливо и с него ще се постигнат целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Изложеното във връзка с вида и размера на наложеното наказание от решаващия съд, се споделя напълно от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да се преповтаря.

Наложеното наказание не се явява неправилно определено по вид, а именно „пробация” вместо „лишаване от свобода”, макар и при условията на чл.66 от НК, както се твърди в жалбата на Н. Д., с оглед обществената опасност на дееца и на деянието /правилно преценени и обсъдени от решаващия съд/ и не на последно място подбудите и причините за извършването му – подсъдимият е бил провокиран от тъжителката, а не той е започнал първоначално разправията между двамата. Или, както бе вече посочено наложеното наказание напълно съответства на конкретно извършеното престъпление.

Причинените телесни увреждания, изразяващи се в оток по външната повърхност на лявата подбедрица, в долната и трета и синкаво мораво кръвонасядане с размери 5/3.5 см., синкаво-мораво кръваносядане с диаметър 2.5 см. по горния вътрешен квадрант на дясната млечна жлеза, синкаво мораво кръвонасядане с размери 3/2 см. по външната повърхност на лявото стъпало, и претърпените болка и страдания, са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия. При определяне размера на претендираното обезщетение, съдът съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 800 лева е тази, която ще обезщети пострадалата Неждля Д., като е постановил, че тази сума се дължи от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 06.01.2015 г. до окончателното й изплащане. С оглед на причинените увреждания, получени от нанесените от подс.Д. удари на пострадалата, съдът намира, че присъдената сума се явява справедлива съобразно критерия по чл.52 от ЗЗД и в пълен обем ще репарира неимуществените вреди - претърпените болки и страдания, както и негативните изживявания след случилото се. Или, гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 800 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, правилно е отхвърлен от районният съд, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото, правилно първоинстанционният съд се е разпоредил и с разноските по делото.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че обжалвана присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не е налице основание за нейното отменяване или изменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото, подс.А. Д. следва да бъде осъден да заплати на тъжителката Н. Д., направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43/11.06.2015 г., постановена по НЧХД № 64/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА А. Н. Д. от гр.К., с ЕГН *, дазаплати на Н. Ю. Д. от с.Р. Л., О.К., с ЕГН *, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски във въззивното производство – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.