№ 2490
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110205612 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-2200004 от 02.03.2022 г., издадено от
Директора на Инспекция по труда София област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, на /фирма/, с ЕИК
ХХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500
лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество, което го обжалва в
срок. В жалбата се изтъква, че били допуснати процесуални нарушения при издаването на
НП, както и че същото било материално незаконосъобразно. Твърди се, че не била изяснена
фактическата обстановка и нарушението не било доказано. Отделно се твърди, че е налице
явна несправедливост на наложеното наказание и са налице предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.
И.. Последната пледира пред съдебния състав, че в хода на производството се е установило
добросъвестното поведение на работодателя и единствено поради недобросъвестното
поведение на работника на последния не е била връчена заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Иска отмяна на НП като се позовава на изложените в жалбата
аргументи и претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно
заседание в лицето на юрк. Ив.. В пледоарията си по същество изтъква, че от събраните
доказателствени материали в хода на делото се е установило безспорно, че дружеството
жалбоподател е осъществило нарушението за което е санкционирано, тъй като лицето Ш.
имало сключен трудов договор с жалбоподателя. Определя свидетелските показания като
1
неубедителни, тъй като в хода на извършената проверка търговското дружество не
ангажирало твърдения за направени опити за връчване на заповедта, като няма никакви
доказателства същата да е връчвана на работника, от който момент настъпва по закон
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че не са налице нарушения на
материалния или процесуалния закон, поради което иска процесното НП да бъде потвърдено
от съда като правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
Между Т. Ш., ЕГН **********, и /фирма/ съществувало трудово правоотношение, като Т.
Ш. заемал длъжност електротехник и бил колега със свидетелите К.М. и М.В. Тъй като Т.
Ш. спрял да се явява на работа и отказал да бъде изпратен на обект в друг град, дружеството
работодател предприело действия за прекратяване на трудовото правоотношение. Бил
изготвен проект на заповед № 1/01.10.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
с лицето Т. Х. Ш. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ без предизвестие и били направени опити
за връчване на заповедта на Т. Ш. с оглед прекратяване на трудовото правоотношение.
Същият бил търсен по телефона, била уговорена среща между него, свидетеля К.М. и
управителя на /фирма/ в едно кафене, за да бъде връчена заповедта на Т. Ш., а последният да
представи трудовата си книжка, за да бъде оформена. На проведената среща процесната
заповед му била показана, но той отказал да я подпише. На същата дата 01.10.2021 г. в НАП
бил подаден от работодателя /фирма/ проект на заповед № 1/01.10.2021 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с лицето Т. Х. Ш. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ без
предизвестие, в който не фигурирал подпис на работника, преди заповедта да е била редовно
връчена на лицето Ш. и да е настъпило прекратяване на трудовото правоотношение.
На 07.01.2022 г., служители от „Инспекция по труда“ гр. София – инж. А.Г. и инж. Ж.П. са
посетили с цел извършването на проверка на дружеството /фирма/, тъй като бил подаден
сигнал от лицето Т. Ш., ЕГН **********, за нарушение на трудовото законодателство. При
проверката било установено, че между дружеството и лицето Ш. бил сключен трудов
договор, след което работодателят в лицето на дружеството жалбоподател е представил
проект на заповед № 1/01.10.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето
Т. Х. Ш. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ без предизвестие, в който не фигурирал подпис на
работника, както и не били ангажирани доказателства за връчване на тази заповед на лицето
Ш..
Ето защо, свидетелят А.Г. съставил АУАН за извършено административно нарушение от
/фирма/ на чл. 62, ал. 3 от КТ. АУАН се съставил в присъствието на управителя на
дружеството Ив.Ш.в, на когото е връчен за подпис веднага след съставянето му – на
07.01.2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 23-
2200004 от 02.03.2022 г., издадено от Директора на Инспекция по труда София област, с
2
което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение
на чл. 62, ал. 3 от КТ, на /фирма/, с ЕИК ХХХХХ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели А.Г., М.В.и К.М., както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства –приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по
делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Съдът намира,
че показанията на служителите на фирмата не противоречат на показанията на
актосъставителя, а единствено съдържат твърдения за обстоятелства за случилото се извън
момента на осъществяването на проверката, по повод на която е съставен АУАН, поради
което следва да бъдат кредитирани като пълни, последователни и кореспондиращи по
между си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна
преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление,
истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и
правни изводи.
Безспорно е установено по време на проверката, че Т. Ш. е имал сключен трудов договор с
дружеството жалбоподател. Безспорно е установено, че на 01.10.2021 г. в НАП е бил
подаден от работодателя /фирма/ проект на заповед № 1/01.10.2021 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с лицето Т. Х. Ш. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ без
предизвестие, в който не фигурирал подпис на работника, преди заповедта да е била редовно
връчена на лицето Ш. и да е настъпило прекратяване на трудовото праоотношение.
. Ето защо, нарушението е безспорно установено от обективна страна и възраженията на
жалбоподателя в тази насока са изцяло неоснователни.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ „В тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за
приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по
3
труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок
три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.“.
За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 414,
ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или
3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.“
Според правната уредба, съдържаща се в Кодекса на труда, прекратяването на трудов
договор се извършва с писмена заповед, която се връчва лично срещу подпис на работника
или служителя. В случай, че същият не бъде открит или откаже да я подпише, законът
предвижда различни правни възможности. За работодателя е налице възможност да връчи
заповедта чрез изпращане на писмо с обратна разписка – чл. 195 КТ, чрез изпращане на
нотариална покана – по реда на чл. 592 ГПК, който на общо основание може да се приложи
за връчване на документи, свързани с трудово правоотношение, в който случай е приложим
и редът за залепване на уведомление при условията на чл. 47 от ГПК, допустимо е и
връчване по електронен път по реда на ЗЕДЕУУ.
В случая не се установява работодателят да е връчил заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на Т. Ш., следователно не е настъпило прекратяване на
трудовото правоотношение.
С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че действително
работодателят е подал уведомлението до НАП за прекратен трудов договор с работника Т.
Ш. на 01.10.2021 г., като е декларирал същата дата като такава на прекратяване на
трудовото правоотношение преди реално същото да е било прекратено. Ето защо, като е
сторило това дружеството-работодател „БГ Столетник Стойков“ ЕООД е извършило
нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то субективната страна на
деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Въпреки констатациите за формално осъществяване на административното нарушение от
жалбоподателя, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като намира, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай. Липсват данни за неизпълнени задължения на работодателя към
работника или за настъпването на други общественоопасни последици по отношение на
същия. По делото се установява добросъвестно поведение на работодателя и направени
опити за връчване на процесната заповед на работника, със съдържанието на която същият е
бил запознат, макар да е отказал да му бъде връчена срещу подпис.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая констатираното нарушение разкрива по-
ниска от обичайната обществена опасност на такъв вид нарушения, поради което съдът
намира, че в случая следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Съдебният състав намира, че
предупреждението на нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение
4
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание,
в случая ще окаже необходимото превантивно и превъзпитателно действие по отношение на
нарушителя, за да не се допуска в бъдеще подобни нарушения, свързани с подаването на
уведомления в НАП.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за възнаграждение за адвокат в размер на сумата от 402 лева с ДДС, чието
заплащане се доказва от приложената по делото справка за адвокатски хонорари и разноски
номер 8218 от 21.06.2022 г..
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-2200004 от 02.03.2022 г., издадено от
Директора на Инспекция по труда София област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, на /фирма/, с ЕИК
ХХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500
лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА /фирма/, с ЕИК ХХХХХ, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание .
ОСЪЖДА Дирекция Инспекция на труда Софийска област да заплати на /фирма/, с ЕИК
ХХХХХ, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН сумата от 402 (четиристотин и два) лева с
ДДС, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5