РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500853 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Предмет на подадената от ЛЮС. ИЛК. М. с ЕГН ********** и от М. ЯН. М. с ЕГН
**********, жалба с вх.№ на ЧСИ 10360/18.10.2021г., чрез пълномощника им - адв. К.П./, е
насочване на индивидуалното принудително изпълнение по образуваното ИД №
20137300400236 по описа на ЧСИ Мария Глушкова, рег. № 730, район на действие ВТОС,
към недвижим имот, подробно индивидуализиран в жалбата, притежаван в съсобственост от
жалбоподателите и длъжници по горепосоченото изпълнително дело, при съпритежание на
правото на собственост по 1/4 ид.ч. от всеки от тях, като се твърди, че процесният недвижим
имот е несеквестируем по см. на чл.444, т.7 ГПК. Въззивниците обжалват и отделни
изпълнителни действия по делото - насрочване на опис и оценка на процесния недвижим
имот.
Жалбоподателите поддържат, че така осъществените изпълнителни действия - насрочване
на опис и оценка на процесния недвижим имот се явяват незаконосъобразни, поради което
следва да бъдат отменени. Излагат съображения, че така подадената жалба е допустима, тъй
като с насрочения по изпълнителното дело - опис на недвижимия имот и назначаването на
вещо лице, което да извърши оценка на същия, ЧСИ е насочил принудителното изпълнение
спрямо техен имуществен обект /съсобственият им недвижим имот, подробно
индивидуализиран във въззивната жалба/, които е несеквестируем по см. на чл.444, т.7 ГПК,
тъй като е единственото жилище, което същите притежават и в което и понастоящем
живеят, заедно с лицето, с което въззивникът е във фактическо съжителство, както и с
общото дете на последните двама. Твърди се, че ЧСИ не е взел предвид всички тези
обстоятелства, обуславящи приложението на разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК, като
изпълнителните действия, които е предприел, попадат в приложното поле на чл.435, ал.2, т.2
ГПК. На това основание, въззивниците отправят искане насочването на принудителното
изпълнение /ПИ/ върху процесния недвижим имот, да бъде отменено като
незаконосъобразно, като със същите доводи молят да бъдат отменени и предприетите
отделни изпълнителни действия - насрочване на опис и оценка на процесния недвижим
1
имот. С въззивната жалба страните представят писмени доказателства относно твърдяната
от тях несеквестируемост на недвижимия имот.
В законоустановения срок по чл.436, ал.2 ГПК, не е постъпил отговор на така подадената
въззивна жалба, от взискателя по образуваното ИД № 20137300400236 по описа на ЧСИ
Мария Глушкова, рег. № 730, район на действие ВТОС - БНП “Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК *********
В изложението на ЧСИ, обективирано в писмени обяснения по см. на чл. 436, ал.3 ГПК, се
поддържа, че така подадената въззивна жалба, с която се обжалва насочването на
изпълнението спрямо процесния недвижим имот е недопустима, поради изтичане на
предвидения двуседмичен преклузивен срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК, поради
обстоятелството, че въззивниците са уведомени за наложената възбрана върху недвижимия
имот на 24.06.2013г. При условията на евентуалност се твърди неоснователност на така
подадената въззивна жалба поради обстоятелството, че извършването на отделни
изпълнителни действия - опис и оценка на недвижимия имот са допустими и по отношение
на несеквестируеми по см. на чл.444, т.7 ГПК, непотребими вещи /в т.ч. недвижими имоти/.
На тези основания се излага становище за неоснователност на въззивната жалба с искане за
оставяне без уважение на същата, в т.ч. и на оправените искания за присъждане на
разноските по обжалването.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената въззивна жалба, попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 435, ал.2,
т.2 ГПК, тъй като в нея се посочва, че се обжалва насочването на принудително изпълнение
спрямо недвижимия имот, подробно индивидуализиран в жалбата, с твърдения за
несеквестируемост на същия по см. на чл.444, т.7 ГПК. Настоящата съдебна инстанция
намира, че същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от връчване на
съобщението на въззивниците /12.10.2021г./ за насрочване на описа и оценката на процесния
недвижим имот, като в настоящата хипотеза се обжалва не самото налагане на възбрана
като изпълнително действие, което само по себе си е осъществено на 27.08.2013г. /видно от
приложената справка от имотния регистър тогава възбраната в полза на взискателя е била
вписана/, а насочването на принудителното изпълнение към недвижимия имот чрез
позоваване на несеквестируемостта на същия. По аргумент за по-силното основание /per
agrumentum a fortiori/, щом е налице възможност длъжникът, позоваващ се на
несеквеситируемостта да сезира съда с жалба и преди да му бъде съобщено за налагането на
запора или възбраната, които сами по себе си се разглеждат като действия, чрез които се
насочва принудителното изпълнение към дадена имуществена съвкупност, и такава жалба
ще бъде всякога допустима, макар и преждевременно подадена, тъй като длъжникът има
правен интрес от разглеждане на въпроса относно несеквестируемостта и към един по-ранен
етап от изпълнителното производство, то за настоящата съдебна инстанция се формира
изводът за срочност, а оттам и за допустимост на въззивната жалба с правно основание
чл.435, ал.2, т.2 ГПК. С последната въззивниците са посочили, че обжалват и отделни
действия по изпълнението - опис и оценка на имота, които изпълнителни действия не
подлежат на самостоятелно обжалване, но в настоящата хипотеза и с оглед твърдяната
несеквестируемост на недвижимият имот, към който е насочено принудителното
изпълнение, следва да се разгледат, доколкото се явяват несъвместими с
несеквестируемостта и я нарушават /в този см. т.1 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Срокът
за обжалване на тези отделни изпълнителни действия е общият двуседмичен преклузивен
срок, предвиден в чл.436, ал.1, който е спазен, както вече беше посочено по-горе. Налице е и
активна процесуална легитимация и правен интерес у жалбоподателите ЛЮС. ИЛК. М. с
ЕГН ********** и М. ЯН. М. с ЕГН **********, в качеството им на длъжници -
правоприемници на своя наследодател, спрямо когото е образувано ИД № 20137300400236
по описа на ЧСИ Мария Глушкова, рег. № 730, район на действие ВТОС, което ведно с
горните изводи за срочност на жалбата, обуславят процесуалната допустимост на същата.
На основание чл.436, ал.4, вр. чл. 262 ГПК, въззивната жалба, е и редовна.
2
По същество обаче подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. Представените към подадената въззивна жалба писмени доказателства:
документ за собственост на дворното място /нотариален акт със съответни номера/,
удостоверение за наследници, удостоверения, издадени от данъчните власти, както и три
броя частни свидетелстващи документи - декларации от въззивниците, както и от жената, с
която жалбоподателя живее на съпружески начала, че същите не притежават друго жилище,
както и че към момента живеят в него, като последните по своята правна същност не се
отличават с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на декларираните
факти и обстоятелства и изхождат от лица, имащи правен интерес от обжалването, са
недостатъчни, за да може да бъде формиран правилен извод относно наличието, респ.
липсата на несеквестируемост по отношение на процесния недвижим имот. Тези
предпоставки се установяват от съдебния изпълнител, чрез представените документи, както
и чрез служебното събиране на допълнителни такива. Следва да се отбележи, че по делото е
представено копие от кадастралната карта, на която е отразен поземленият имот със
съответен идентификатор, ведно с находящите се в него две жилищни сгради със съответни
идентификатори, като едната сграда е с площ от 49 кв.м, а другата с площ от 19 кв.м., като
по делото липсва всякаква строителна документация, от която би могло да се направи извод
дали тези жилищни сгради са отговаряли на разпоредбите на съответните устройствени
закони, които са били в сила при построяването им и дали към настоящия момент отговарят
на понятието за “самостоятелен обект” по см. на пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ. Всички тези
обстоятелства следва да бъдат изяснени, тъй като кадастралното заснемане на процесните
постройки, респ. предоставянето на отделни идентификатори на същите, няма обвързващ
характер както за ЧСИ, така и за съда. На следващо място следва да бъде изяснено и
обстоятелството колко и кои лица реално живеят в този недвижим имот, респ. дали
отразеното в представените декларации, че конкретните лица живеят в този недвижим имот,
отговаря на обективната истина, с оглед и на това, че имотът е сънаследствен и се явява
съсобствен между въззивниците и други лица. Следва да бъде установена и реалната
жилищна площ на недвижимия имот и на сградите, находящи се в него, във връзка с
приложението на разпоредбите на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете
на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008г.
Всички тези факти и обстоятелства следва да бъдат изяснени, като това е сред
задълженията на съдебния изпълнител относно установяване на несеквестируемостта по см.
на чл.444, т.7 ГПК, когато изпълнението е насочено върху жилище на длъжник - физическо
лице /в този см. Решение № 132/23.07.2020г., по гр. д. № 3781/2019г. IV ГО на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че не дължи произнасяне и
по така наведените от жалбоподателите оплаквания по отношение на отделните
изпълнителни действия, а именно - насроченият опис и оценка на процесния недвижим
имот, съобразно указанията, установени от задължителната съдебна практика, а именно
разясненията в т.1 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които съдът следва да се
произнесе по оплаквания, наведени в жалбата, касаещи отделни действия по изпълнението,
доколкото същите подлежат на преценка единствено с оглед на несеквестируемостта.
Предвид горното и на основание чл.437, ал.4, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, въззивна жалба с вх.№ на ЧСИ 10360/18.10.2021г.,
подадена на основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК, от ЛЮС. ИЛК. М. с ЕГН ********** и от М.
ЯН. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника им - адв. К.П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4