РЕШЕНИЕ
№ 803
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120100258 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа исковата молба на М. Н. С., от
гр. Бургас, с която моли за осъждане на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК .....,
със седалище гр. София, да й заплати сума в размер от 1553,04 лева,
недължимо получена от ответника по сключения между страните Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ..... год., който е недействителен на
основание чл. 22, ЗПК.
Ищецът М. С. е изложила следните фактически и правни твърдения:
между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ ..... год., за главница от 4000 лева, с фиксиран лихвен процент от 23.33 %,
ГПР от 49.66 %, със срок за връщане от 18 месеца; договорът е сключен чрез
онлайн платформа на ответника, а волеизявленията на страните са
удостоверени по чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ; първата падежна дата на заема е
02.02.2024 год., всеки месец се дължи по една погасителна вноска по 300 лева,
до 28.06.2025 год.; кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Multitude Bank в полза на ответника; на 05.01.2024 год. е сключен договор за
поръчителство между ищеца и дружеството-гарант – Multitude Bank p.l.c.,
Малта; дружеството-гарант се е ангажирало да обезпечи изпълнението на
задължението по договора за кредит; в договора за поръчителство е уговорено
1
възнаграждение за гаранта в размер на 4040 лв., при разсрочено плащане в
погасителен план, с падежни дати от 04.02.2024 год. до 28.06.2025 год.;
процесният договор за кредит е сключен с потребител и отношенията между
страните се уреждат от ЗПК; оскъпяването на кредита включва дължимата към
кредитора главница, договорна лихва, такси и всички суми, свързани с
усвояването и управлението на кредита, в това число и сума за обезпечаването
му чрез дружество-гарант, който разход е пряко свързан и издигнат като
условие за получаване на заемната сума от потребителя; посоченият ГПР от
49.66 % не е ясно как е изчислен и какво се включва в него; всички разходи,
свързани със сключения с Multitude Bank договор за поръчителство, следва да
бъдат включени в ГПР, в т. ч. и таксата за гарант, тъй като тя представлява
друг вид разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК; посочените в договора
ГПР и обща сума на плащанията не съответстват на действителните; в общата
дължима сума не е включено допълнителното плащане по договора за
гаранция, което е задължително условие за предоставяне на кредита и е
платимо именно в полза на ответника; ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит; посочените в договора за
кредит данни не отговарят на реалното оскъпяване по договора за кредит;
ищцата е извършила следните плащания по договора: на 14.02.2024 год. – 565
лева, на 08.03.2024 год. – 530 лева, и на 09.04.2024 год. – 4458,04 лева, или
общо 5553,04 лева, получени от ответника; ищцата е заплатила вноските по
кредита, липсва нужда от обезпечаване и то е безпредметно; платена е
предсрочно договорна лихва за целия период на кредита, макар да не е била
дължима за целия период; не е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК поради което
договорът е недействителен по чл. 22-23, ЗПК и се дължи връщане на чистата
стойност на кредита; според задължителното тълкуване на съда в
Люксембург, когато таксите за бързо разглеждане и управление на кредита са
част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или
са задължителни за получаването му, същите представляват част от ГПР, а
невключването на допълнителни услуги при изчисляването на ГПР цели да
заобиколи изискването на закона за максимален размер на ГПР; съгласно
решение на СЕС по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване,
2
липсата или неясното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит,
както и неточното му обявяване, без да са включени всички разходи, допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница; осъществен е
фактическият състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, тъй като ответникът е получил сума в размер на
1553,04 лева, без тя да е дължима, тъй като процесният договор е
недействителен по чл. 22, ЗПК, и на кредитора следва да се върне само
чистата стойност на кредита – главницата от 4000 лева, което в настоящия
случай е сторено; налице е причинно-следствена връзка между обогатяването
на дружеството и обедняването на ищеца.
Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните
разноски.
Правното основание на предявения осъдителен иск е чл. 55, ал. 1,
предл. първо, ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК.
С проекта си за доклад на делото – определение с рег. №
1373/06.03.2025 год., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по
валидността на процесния договор за кредит, произтичаща от спазване
нормативните изисквания на ЗЗП и ЗПК, вкл. и поради наведените от ищеца
възражения за недействителността му.
Ответникът е оспорил основателността на иска; изложил е следните
фактически и правни твърдения: неоснователно е твърдението, че
поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за
сключване на кредитен договор; кредитополучателят може да избере свой
поръчител или този, предложен му от кредитора, следователно сключването
на договор за гаранция не е задължително; исковете за нищожност или
унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са
насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум
България“ ЕООД; Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице,
банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне
на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е
вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ; договорът за гаранция е
отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна;
прогласяването на договора за гаранция за нищожен или унищожаването му в
3
рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на
пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи
промяна в патримониума на ищеца; ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за
гаранция срещу ненадлежна страна, поради което те следва да бъдат оставени
без разглеждане като недопустими; ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк
(Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил
информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит, получил е
преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за
сключването на договора за кредит „Фератум България“ ЕООД изисква
поръчителство; ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк,
включително договор за гаранция, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието
си да сключи договора; не е налице заблуждаваща търговска практика по чл.
68е от ЗЗП; ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител или за дължимите суми, на всеки етап ищецът е бил информиран за
последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд
Банк, ако я избере за поръчител; претенциите на ищеца не са подкрепени с
убедителни доказателства, исковата молба съдържа общи твърдения; не е
налице нарушение на чл. 143, ЗЗП; чл. 5 от договора ясно посочва избраната
от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване; в СЕФ и в
договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и
дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно;
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не
се включва в ГПР, тъй като е незадължителна; обезпечението е резултат от
оценка на кредитоспособността; ответникът е предоставил необходимата
информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере
обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това
си право; „Фератум България“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД оперират като
отделни икономически субекти, те имат отделни банкови сметки; българското
законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и
поръчител да бъде възмезден; при определянето на ГПР няма допуснати
нарушения и ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да
вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.
Ответникът не е направил доказателствени искания, моли за
присъждане на деловодните разноски.
4
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не се спори, че на 03.01.2024 год. страните са сключили
договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 4000 лева –
това обстоятелство е изрично признато от ищеца, който сочи, че договорът е
сключен чрез онлайн платформа на ответника, а волеизявленията на страните
са удостоверени по чл. 13, ал. 4, ЗЕДЕУУ.
Според съдържанието на представения по делото екземпляр от
договора между страните, главницата възлиза на 4000 лева, а договорната
лихва – на 1400 лева; уговореният ГПР възлиза на 49.66 %; сумите следва да
бъдат платени на ответника на 18 вноски, считано от 02.02.2024 год., съгласно
погасителен план, който е описан като неразделна част от договора. Такъв
погасителен план не е представен от страните.
По делото не се спори, че в изпълнение на договора за кредит ищцата е
платила на ответника сума в общ размер от 5553,04 лева, с три вноски – от
14.02., 08.03. и 09.04.2024 год. Според ищцата, предвид недействителността на
процесния договор на посочените в исковата молба съображения, ответникът
е получил с основание само главницата от 4000 лева, а горницата от 1553,04
лева е недължимо платена от ищеца С..
На 05.01.2024 год. между М. С. и „Мултитуюд Банк“ ЕАД – Малта е
сключен договор за гаранция по отношение изпълнение задълженията й по
договора за кредит. Възнаграждението по договора за гаранция е определено
на 4040 лева, платима от М. С. на 18 погасителни вноски, съобразно
представения погасителен план към договора за гаранция.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения осъдителен иск за доказан по основание и размер. Твърдението на
М. С., че процесната сума следва да й бъде върната като получена от
ответника без основание – чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, възлага на ищеца
тежестта за установяване, че е платила спорната сума в полза на ответника –
вж. Решение № 189/04.02.2014 год. по търг. д. № 141/2012 год. на I ТО на ВКС,
постановено по чл. 290, ГПК. Съгласно изготвения от съда доклад по чл. 146,
ал. 1, ГПК, срещу който не е постъпило възражение от страните, в тежест на
ответника е провеждане на главно и пълно доказване наличието на годно
правно основание, на което е получил спорната сума от 1553,04 лева. Според
съда, такова доказване не е проведено от ответника. Сумата от 1553,04 лева е
платена от ищеца С. като задължение по договора за кредит от 03.01.2024 год.
– част от сумата е договорната лихва от 1400 лева; няма данни на какво
5
основание е платен остатък от 153,04 лева. В тежест на ответника е
установяване валидността на процесния договор за кредит, т. е. опровергаване
възраженията на контрахента, че съглашението е недействително по смисъла
на чл. 22, ЗПК. Ответникът следва да докаже валидно сключения договор за
кредит между страните, отговарящ на императивните изисквания на чл. 10 и
чл. 11, ЗПК, с определен предмет и основание; надлежно престиране от
ответника-изправна страна по съглашението; настъпила изискуемост на
вземанията; ликвидност на паричното задължение на кредитополучателя М.
С. за сумата от 1553,04 лева (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД и чл. 11 и
сл., ЗПК). Данните по делото мотивират съда да приеме, че не е доказано
наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит. Според
императива на чл. 11, ал. 1, т. 11, ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа погасителен план с информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Според
императива на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно, ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа и информация за лихвения процент
на ден. Ясното посочване на тези данни са необходими, за да е налице реална
възможност за потребителя да извърши собствена преценка за евентуално
упражняване правото си на отказ от договора. В представения по делото
договор от 03.01.2024 год. не се съдържа погасителен план, такъв не е
представен и като приложение – неразделна част от договора.
Липсата на данни по чл. 11, ал. 1, т. т. 11 и 20, ЗПК мотивира съда да
приеме, че договорът от 03.01.2024 год. не отговаря на императивни
изисквания на закона, поради което съглашението е недействително по
смисъла на чл. 22, ЗПК. В тази хипотеза длъжникът следва да върне само
чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него – чл. 23, ЗПК.
При постановяване на решението си настоящият съдебен състав се
съобразява с актуалната практика на ВКС по чл. 290, ГПК, обективирана в
Решение № 59/20.05.2024 год. по търг. д. № 2695/2022 год. на II ТО на ВКС,
докладчик съдия Костадинка Недкова.
В разглеждания казус чистата стойност на кредита възлиза на 4000
лева, която сума е платена от ищеца в полза на ответника. По отношение
платената от ищеца горница от 1553,04 лева липсва валидно правно
основание, на което сумата е получена от ответника, поради което тя следва да
бъде върната на платеца М. С..
6
Изложеното мотивира съда да приеме, че искът е доказан по основание
и размер, поради което следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените деловодни
разноски в общ размер от 64,13 лева – сбор от платените държавна и преводна
такси, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК.
Основателността на иска налага в полза на процесуалния представител
на ищеца да бъде присъдено възнаграждение в размер от 455 лева, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, ЗАдв, съгл. представения договор за правна
защита.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. .., ... ..., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, да заплати
на М. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. ...., сума в размер от 1553,04 лева,
недължимо платена от ищеца в полза на ответника въз основа на сключения
между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № .... год.,
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр. ... ..... на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на М. Н.
С., ЕГН **********, с адрес гр. ...., деловодни разноски в размер от 64,13 лева.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ................, на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на адв.
Д. Б. С., АК – ..., ЛН ..., със съдебен адрес гр. ...., адвокатско възнаграждение в
размер от 455 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка на процесуалния
представител на ищеца – IBAN: ...., титуляр Д. Б. С..
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7
8