№ 14477
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110164645 по описа за 2021 година
Производството по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е по искова молба на И.А.,,В.К.В.П.Д.'', адрес .. (ищец) чрез
процесуалния представител юрисконсулт П.С.. Ищецът твърди, че ответникът е
ползвател на недвижим имот (ателие) частна държавна собственост, което е от
ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и е предоставен за
управление на ищеца с Постановление № 54 на Министерския съвет от 01. 04. 2010 г.
за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната и за
определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. Ответникът
бил настанен в недвижимия имот със заповед на министъра на отбраната през 2010 г. в
качеството му на преподавател във В.А. „Г. С. Р.“. Сключен бил и договор за наем с
наемна цена в размер на 121 лева и 32 стотинки месечно, определена с оценителен
протокол. Наемната цена за ателие била в двоен размер спрямо наемната цена на
жилище със същата полезна площ и показатели. През 2016 г. ищецът прекратил
едностранно с едномесечно предизвестие наемните отношения с ответника на
основание чл. 19, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № Н-22/2010 г. за ползване под наем на
имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилни служители, които живеят при
условията на свободно договаряне (Наредбата), което било получено лично от
ответника на 25. 07. 2016 г. В предизвестието било указано, че на ответника ще бъде
начислявано обезщетение в размер на 485 лева и 28 стотинки месечно за ползване на
ателието на отпаднало правно основание съгласно чл. 24, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал.
3 от Наредбата. Според чл. 18, ал. 2 от договора за наем при прекратяването му, ако
ползването на имота продължи на отпаднало правно основание, наемателят дължи
обезщетение за ползване на имота в размер на четирикратната наемна цена. Ищецът
твърди, че до момента на предявяването на иска ответникът продължава да ползва
1
недвижимия имот частна държавна собственост без правно основание и без да заплаща
дължимото обезщетение. Министърът на отбраната издал заповед за принудително
изземване и освобождаване на имота по реда на чл. 80а от Закона за държавната
собственост, но ответникът я обжалвал и административният съд спрял
принудителното изпълнение. Иска от съда да установи съществуването на парично
задължение в размер на 6 793 лева и 92 стотинки, представляващо обезщетение за
ползване на ведомствено жилище след отпадане на основанието за това за периода 01.
09. 2019 г. – 30. 10. 2020 г., ведно със законната лихва от 10. 12. 2020 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил чрез електронна поща отговор на исковата
молба от ответника И. М. М. с адрес град ... Във връзка с така постъпилия отговор на
исковата молба съдът констатира липса на надлежно положен подпис. За редовността
на процесуалните действия на страните съдът следи служебно (чл. 101, ал. ГПК). При
постъпването на електронни изявления от страните те трябва да са подписани с
квалифициран електронен подпис, който е равностоен на саморъчен подпис. В дадения
случай електронно постъпилият отговор на исковата молба не е подписан с
квалифициран електронен подпис. Възпроизведеният при разпечатването подпис за
ответника не може да се приеме нито са квалифициран електронен подпис, нито за
саморъчен подпис. Напечатаният подпис не е саморъчен подпис, защото не свързва по
сигурен начин подписа с неговия автор (Петко Венедиков, „Писмени доказателства и
свидетелски показания в гражданския процес“, 1994, стр. 12 и сл.). Поради тези
причини съдът даде съответни указания на ответника за отстраняване на допуснатата
нередовност, които му бяха надлежно съобщени (л. 72). Въпреки това ответникът не
отстрани допуснатата нередовност, поради което процесуалното действие (в това
число и направеното възражение за задържане, което беше нередовно и на отделно
основание) следва да се счита неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
След като съобрази твърденията на ищеца и събраните доказателства,
съдът направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяването на
съществуването на парично задължение. Самият ищец има активна процесуална
легитимация, защото е юридическо лице съгласно чл. 3 от Устройствения правилник
на И.А.,,В.К.В.П.Д.'' и твърди, че му е било възложено управлението имот – частна
държавна собственост – който ответникът ползува без правно основание. Исковата
молба е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК и
съответства на параметрите на заповедта за незабавно изпълнение (отчитайки
определение № 1138, постановено на 14. 07. 2021 г. от почитаемия Софийски градски
съд по в. ч. гр. дело № 8184 по описа му за 2021 г.). Ищецът е довнесъл дължимата
държавна такса. Освен това заповедта за незабавно изпълнение все още не е влязла в
сила. Действително, съгласно разясненията, дадени с мотивите към т. 10а от
Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и
съдебната практика на ВКС по конкретни дела (например определение № 310 от 26. 05.
2017 г. на ВКС по т. дело № 914/2017 г., I т. о.), при оттегляне на възражението срещу
заповедта за изпълнение тя влиза в сила и исковият съд следва да прекрати исковото
производство поради отпадането на правния интерес от воденето на исковете,
предявени по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. В дадения случай ответникът,
който има качеството и на длъжник в заповедното производство, с две електронни
изявления заяви, че оттегля подаденото възражение (л. 67 и л. 71). За редовността на
тези две електронни изявления обаче важи вече изложеното за редовността на отговора
2
на исковата молба. Понеже те са подписани с обикновен електронен подпис, а не с
валиден квалифициран електронен подпис, и понеже той не отстрани нередовността
въпреки изпратените му на 20. 02. 2023 г. указания (л. 77), то процесуалното действие
следва да се счита неизвършено. При това положение предявеният иск е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, той е основателен. Страните не спорят, а и от
представените от ищеца писмени доказателства в приложеното за послужване
заповедно дело се установява, че ответникът е заемал длъжността „доцент“,
изискваща хабилитация, към В.А. „Г. С. Р.“. Във връзка със заеманата длъжност на 16.
11. 2010 г. ответникът и Министерството на отбраната (МО) сключили договор за наем
№ В4-42-94, по силата на който МО предоставило на ответника ползуването на ат. №
2, находящо се в град ... (подпокривен първи), състоящо се от спалня, дневна с кухня-
бокс, складово помещение и сервизни помещения с полезна площ 63, 19 кв. метра.
Страните не спорят, че този имот е частна държавна собственост, който е възложен за
управление от държавата на МО. От друга страна, ответникът поел задължението да
заплаща на МО месечен наем в размер на 121 лева и 32 стотинки, за която страните се
съгласили, че е определена съобразно чл. 21, ал. 1 от Наредбата. Договорът бил
сключен под прекратително условие – докато ответникът заема длъжността „доцент“,
изискваща хабилитация, във В.А.. Ответникът се настанил и започнал да ползува
процесния недвижим имот със заповед на министъра на отбраната № ЗС-244 от 16. 11.
2010 г.
По силата на пар. 6, ал. 1 от Постановление № 123 на Министерския съвет от 15.
05. 2015 г. (обн. ДВ, бр. 37 от 2015 г., в сила от 01. 07. 2015 г.) дейностите, правата и
задълженията, свързани с наемните отношения и жилищния фонд на МО, преминали
от реорганизираните административни звена на МО в патримониума на ищеца. Понеже
правоотношението на ответника, по силата на което той заемал длъжността „доцент“
във В.А., изискваща хабилитация, междувременно било прекратено, ищецът отправил
писмено предизвестие до ответника с изх. номер 13002 от 23. 06. 2016 г. за
прекратяване на сключения договор за наем и го поканил в едномесечен срок от
получаването на предизвестието да освободи недвижимия имот, като го предупредил,
че след изтичането на този срок ще му начислява месечно обезщетение, равно на
четирикратния размер на месечния наем, съгласно чл. 24, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал.
3 от Наредбата. Ответникът получил оригинала на предизвестието лично на 25. 07.
2016 г. (л. 18 от заповедното дело). Съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че ответникът продължил да ползува
недвижимия имот през периода 01. 09. 2019 г. – 30. 11. 2020 г., за който ищецът
претендира обезщетението. При това положение и съобразно клаузата на чл. 18, ал. 2
от договора за наем ответникът дължи обезщетение за петнадесет месеца в размер на
общо 7 279 лева и 20 стотинки. Съобразно очертания от заповедното производство
предмет на делото съдът следва да приеме за изцяло основателен предявения иск до
пълния претендиран размер от 6 793 лева и 92 стотинки. Следва да се отбележи, че
уговорката на чл. 18, ал. 2 от договора за наем има характера на неустойка, при което
не подлежи на доказване дали действително претърпените вреди отговарят на
уговореното обезщетение (чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД). Освен това ответникът не е
изложил каквито и да било възражения по надлежния ред в срока за отговор на
исковата молба във връзка с размера на претендираната неустойка.
С писмено изявление от 07. 03. 2023 г. ищецът заяви, че ответникът погасил
изцяло дължимите суми. По начало при погасяване на спорното материално право чрез
3
плащане, съдът е длъжен да съобрази това обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3
ГПК и да отхвърли иска като основателен, но погасен в хода на процеса чрез плащане.
В разглеждания случай обаче става въпрос за установяването на съществуването на
парично задължение, за което е била издадена заповед за незабавно изпълнение; срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение е било депозирано възражение, което
длъжникът-ответник не е оттеглил по надлежния начин. От писменото изявление на
ищеца и приложения към него документ е видно, че паричното задължение е било
погасено чрез способите на принудителното изпълнение, а не доброволно. При това
положение и предвид разясненията, дадени с т. 9 от вече цитираното Тълкувателно
решение № 4 от 2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не следва
да отчете погасяването на паричното притезание чрез способите на принудителното
изпълнение. Искът трябва да бъде уважен.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди в полза на ищеца
сторените от него разноски.
В рамките на заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 143 лева и 16 стотинки, юрисконсултско възнаграждение пред
първоинстанционния заповеден съд в размер на 50 лева, определено със заповедта за
изпълнение и юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивния съд,
което предвид двете частни жалби на длъжника следва да бъде определено в размер на
още 50 лева.
В рамките на първоинстанционното исково производство ищецът е сторил
разноски за довнасянето на държавна такса в размер на още 143 лева и 16 стотинки,
както и за юрисконсултско възнаграждение. Макар и делото да не се отличава с
фактическа и правна сложност, предвид протичането му в рамките на четири открити
съдебни заседания, в три от които ищецът беше представляван от юрисконсулт, съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на
200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, че ответникът И. М. М. с ЕГН **********, адрес град ..,
дължи на ищеца И.А.,,В.К.В.П.Д.'', адрес .., сумата 6 793 лева и 92 стотинки,
представляваща обезщетение за ползуването на ат. № 2, находящо се в град ..., през
периода 01. 09. 2019 г. – 30. 11. 2020 г., начислено съгласно чл. 18, ал. 2 от договор за
наем № .. г., сключен между ответника И. М. М. и Министерството на отбраната, ведно
със законовата лихва от 10. 12. 2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е
била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по ч. гр. дело
№ 61824 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав,
за 2020 г.
ОСЪЖДА ответника И. М. М., ЕГН **********, да заплати в полза на ищеца
И.А.,,В.К.В.П.Д.'', адрес .., сумата 243 лева и 16 стотинки, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 343 лева и 16 стотинки, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Електронни преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5