НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 1857
гр.
Пловдив, 15.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15562 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Oбразувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против „Рамина“ ООД, ЕИК *********, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 2947,12 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 28.02.2018 г.; сумата от 586,45 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.11.2015 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 01.10.2018 г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба и уточнения към нея се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответното дружество, като собственик на 8 обекта, находящи се в ***, а именно: обект с ИТН ***, представляващ „***“; обект с ИТН ***, представляващ „***“; обект с ИТН ***, представляващ „***“, обект с ИТН *** – „***“; обект с ИТН *** – „***“; обект с ИТН *** – „***“; обект с ИТН *** – „***“ и обект с ИТН *** – „***“. Последният бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия, съгласно раздел IV от договор за продажба на топлинна енергия от 17.05.2010 г., в срок до 30-то число на месеца, следващ периода на доставка. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът бил доставил, за периода 01.10.2014 г. – 28.02.2018 г., до сградата, където е имота на ответника, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинната енергия, е разпределил за имота топлинна енергия за БГВ и ТЕ на стойност 2947,12 лева. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 586,45 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.11.2015 г. – 30.09.2018 г. За извършената доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е издало на ответника фактури, за всеки обект, по отделните компоненти за доставена топлинна енергия по количество и стойност. Посочва се, че начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответното дружество, се моли за осъждането му да заплати на ищеца посочените по-горе суми. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и
приложенията към нея по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не е представил в срок отговор
на исковата молба и не изпраща представител в първото заседание по делото, не
е направено искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие,
като призовката е връчена лично на управителя на дружеството на 01.04.2019 г.. Със
съобщението с приложената искова молба и приложенията към нея, както и с
призовката за открито съдебно заседание, на ответника са указани последиците от
неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването му в първото заседание по делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 169.89 лева. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Рамина“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***представлявано от М.Ш. - *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със едалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 2947,12 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 28.02.2018 г. за обекти, находящи се в *** с ИТН ***, ИТН ***, ИТН ***, ИТН ***, ИТН ***, ИТН ***, ИТН *** и ИТН *** и сумата в размер на 586,45 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.11.2015 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 01.10.2018 г. до окончателното й погасяване, както и сумата в размер на 269.89 лева – разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ