РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2073
16.11.2020 г.
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври, две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г. като разгледа
докладваното АД № 2269 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ЛИ НА 1111“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от управителя Т.С., с ЕГН **********,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №ФК-433-0380688
от 05.08.2020г., издадена от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-88 от 20.08.2020г. на Директор на Дирекция "Оперативни
дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-433-0380688 от
05.08.2020г., издадена от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, е необоснована,
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, сочи се, че към момента на
депозиране на жалбата все още не е издадено Наказателно постановление, което
лишава дружеството от възможността, предоставена му от чл. 187, ал.4 от ЗДДС, а
именно принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който
я е приложил, по молба на лицето, след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществената санкция е заплатена изцяло.
Твърди се, че не е налице никаква щета за
бюджета, нито е налице невнасяне на данъчни задължения на дружеството.
Претендира се отмяната на оспорената
заповед и разноските по делото. Представят се подробни писмени бележки.
Ответникът – Началник отдел "Оперативни
дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,
поддържа, че следва да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. В
съдебно заседание излага подробни съображения.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив намира, че жалбата
е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, потвърдена
с Решение на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ
на НАП, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния
преклузивен срок, видно от печата върху жалбата с дата 08.09.2020г. /л. 3 по
делото/.
Жалбата е против заповед за налагане на
принудителна административна мярка –"запечатване на обект", която
съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Така изложеното налага извод, че жалбата е
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
От представената административна преписка се
установява, че е извършена оперативна
проверка на 30.07.2020г.., в 13:50 часа на търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Фън-И“, находящ се в ***, стопанисван от „ЛИ НА 1111“ ЕООД, с ЕИК *********.
Извършена е контролна покупка на 2 порции
пържени крилца със соев сос, 1 порция панирани зеленчуци. 1 бр. кока кола и 1
бр. минерална вода, всичко на обща стойност 17, 10лв., платени в брой от А.Г.И.на
длъжност старши инспектор по приходите, на М.Б.П., на длъжност сервитьор. За
продажбата не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство /ФУ/. модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ DT674623 и ИН на ФП
02674623. или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на
плащането, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
След легитимация, от проверяващия
екип, е изведен дневен финансов „х" отчет с № 081782/30.07.2020г., с
оборот в размер на 138.29лв.
Направена е и
разпечатка на КЛЕН /отчет контролна лента/ от гореописаното ФУ за дата
30.07.2020г. от 07:00ч. до 14:00ч, от която е видно, че има регистрирани
продажби на наличното в обекта ФУ.
Прието е, че нарушението се
подкрепя и от установената положителна касова разлика в размер на 13.11лв.
между: Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ - 138,29лв.,
фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис - 151,40
лв., сума на паричните средства в началото на работния ден — 0,00 лв., въведени
пари в касата - 0,00 лв., служебно изведени пари от касата - 3,99лв., която
разлика се дължи на неиздаване на фискални бонове по дадените от Мария
Бориславова Петрова - служител, обяснения в приложен Опис към ПИП.
Установено е още, че в обекта няма
монтирана компютърна конфигурация със софтуер за управление на дейността и
отчитане на продажбите, на видно място е поставено Съобщение, че ОП на НАП са
открили нарушения на ЗДДС, които също са предпоставка за налагане на ПАМЗО.
Констатациите на проверяващите
са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА №
00380688/30.07.2020г., съставен от А.Г.И., на длъжност старши инспектор по
приходите в дирекция "Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция
„Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на основание чл. 110. ал. 4, вр. чл. 50,
ал. 1 от ДОПК.
Установено е, че дружеството "Ли-На
1111" ЕООД не е спазило реда за издаване на съответните документи за
продажба, издадени по установения ред за продажба. Изпълнен е състава на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1. т. 1. б. „А" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.
В административната преписка,
представена по настоящото дело е наличен и опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката; декларации /л. 29 и сл./фискални бонове; дневен отчет;
съкратен отчет на фискална памет.
За установеното нарушение е издадена
процесната заповед за налагане на ПАМ на„ЛИ НА 1111“ ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес: ***, представлявано от управителя Т.С., а именно запечатване на търговски
обект - ресторант „Фън-И“, находящ се в
***, стопанисван от „ЛИ НА 1111“ ЕООД, с ЕИК ********* и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заповедта е обжалвана пред Директор на
Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, който със свое
Решение № ГДФК - 88 от 20.08.2020 г. я потвърждава.
В заповедта са изложени съображения относно
продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при
конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на
търговския обект,находящ се в ключова локация, в центъра на населеното място,
значителната големина на обекта, с капацитет 80 места на закрито и 60 места на
открито, работно време на обекта от 11:00ч до 22:00ч, без почивен ден, с
възможност за реализиране на значителни обороти, предвид високата посещаемост,
множеството потенциални клиенти и богатия асортимент на предлаганите стоки.
Съобразени са и други индикации,
които сочат за извършвани нарушения: установената положителна касова разлика в
размер на 13,11 лв. между: Разчетена касова наличност към момента на проверката
от ФУ - 138,29лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно
приложен Опис - 151,40 лв., сума на паричните средства в началото на работния
ден -0.00 лв., въведени пари в касата - 0.00 лв., служебно изведени пари от
касата - 3,99лв., които сочат за нарушения, свързани с неиздаване на фискални
бележки.
В мотивите органът е определил и целите,
които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата
на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Посочено е, че целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите изисквания и ще се осигурят бюджетните приходи както
и и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти. Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и труднопоправими вреди.
В мотивите на заповедта е отразено още, че при
определяне на срока на ПАМ е съобразен принципът за съразмерност, както и че
срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
При така установените факти съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за
нейната отмяна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде
преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.
При издаването на обжалваната заповед от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма
следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания
по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито
са изложени в заповедта.
Оспорената заповед съдържа както фактическите
основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правните
основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за продажба, като е нарушен състава на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 1
от ЗДДС. Оспорената заповед съдържа мотиви както относно необходимостта от
налагане на принудителната административна мярка, така и относно срока на
продължителност на същата. При определяне на срока не се констатира нарушаване
на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При проверката е
установено нарушение на данъчното законодателство, за контролната покупка не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство, не е издадена
ръчна касова бележка от кочан.
Съдът намира, че административният орган е
изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който
се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да
определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
като при тази преценка е съобразил и големината на търговския обект, неговото
местонахождение, характера на дейността-ресторант, разположен на ключова
локация в гр. Пловдив, разнообразен
асортимент на стоки, посещаемост, възможност за реализиране на големи обороти.
Посочено е също изрично, че извършеното
нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури
пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на
наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от
търговеца – правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т. е., в оспорената
заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок
от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка. Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона. Ето защо доводите, развити в жалбата се явяват неоснователни.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена и при правилно приложение на материалния закон.
При проследяване на приложимата нормативна
уредба съдът съобразява следното:
Нормата на чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС
определя, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Редът и начинът за издаване на документ за
продажба/или доставка на услуги са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г / в редакцията към
момента на извършване на проверката/ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва
чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен
вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
При така дадената правна регламентация и с
оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното
административно нарушение, осъществено от дружеството-жалбоподател. Като не е
издадена фискална касова бележка или
ръчна касова бележка от кочан е изпълнен състава на чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с
чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Събраните по делото доказателства съдържат
достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена
констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на
документ при извършената продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в
оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният
субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено
посредством налагането на процесната принудителна мярка.
В тази връзка следва да се посочи, че
след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.
3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната административна
мярка има превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да
извърши други противоправни деяния, не представлява административно наказание и
няма санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата принудителна
административна мярка, съдът намира, че административният орган е спазил целта
на закона. Целта на всяка, включително и на настоящата, принудителна
административна мярка винаги е да се предотвратят и преустановят
административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните
последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените лица и
мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от чл.
22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона, за да преустанови
дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка се явява съответна
на този законодателен приоритет.
Относно
изложените в жалбата доводи, че е издадена заповедта за прилагане на ПАМ преди
да бъде издадено наказателно постановление, следва да се посочи, че е без
значение, съгласно трайната съдебна практика за настоящото производство,
изходът от административнонаказателното производство.
Материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС не изисква, като предпоставка за прилагането си, да е налице
стабилизиран административнонаказателен акт, с който се установява
административно нарушение и се налага съответното наказание.
Налагането на принудителната
административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане и на
втората принудителна административна мярка по чл. 187, ал. 1 ЗЗДС – забрана на
достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа в
условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно
необходимостта от прилагането на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Тази преценка
е извършена предварително от законодателя и затова при наличие на хипотезата – т.
е., при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 –
следва да наложи и мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
В заключение на изложеното, в хода на
служебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът установи, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в производството
по издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
като самостоятелни основания за отмяна, материалният закон е приложен правилно,
а доколкото е постановена в условията на обвързана компетентност (при
установеното наличие на предвидените от закона предпоставки за прилагане на
ПАМ) заповедта е съответна и с целта на закона, поради което липсват основания
за ревизия. Горното квалифицира жалбата против нея като неоснователна и налага
отхвърлянето й.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и
следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева на основание
чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г. /, във
връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХV
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛИ НА
1111“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от управителя Т.С., с
ЕГН **********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ №ФК-433-0380688 от 05.08.2020г., издадена от Ж.М.– началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП
ОСЪЖДА
„ЛИ НА 1111“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от управителя Т.С.,
с ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите сумата в
размер на 100 лв. /сто/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен
срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен
съдия: /п/