Р Е Ш
Е Н И Е
№ 49/04.02.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд - Монтана, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 10/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 429/07.11.2019 г., постановено по АНД № 1337/2019 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2002865 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана. Със същия на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева на А.Ц.Г., представляващ адвокатско дружество „Г. и съдружници“, грешно изписано „А.Г.“, със седалище и адрес на управление гр.С*** , ул.Б*** “ № * , ет.* , ап.* , за нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 ЗДвП.
Касаторът обжалва решението на съда и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърдения с него електронен фиш, като навежда доводи за неправилност на решението на първата съдебна инстанция поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът, чрез юрк.Д*** изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като обосновано и мотивирано.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че е налице извършено административно нарушение, като в същото време при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Приел е също така, че доказателствата по делото не са установили различна фактическа обстановка от тази, установена в приложените по преписката доказателства и електронния фиш за налагане на глоба. Приел е за безспорно установено, че нарушението е заснето със автоматизирано техническо средство с № 003059047В8D, като на 23.02.2018 г. в 09.00 часа на път РП 2 клас при км 96.988, при въведено ограничение на скоростта 60 км/час, автомобил „Т*** а***“ с рег.№ С***се е движил със скорост 99 км/ч. В решението са изложени и съображения относно направените възражение за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които се споделят и от настоящата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона, нито съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. При анализа на приложените към административнонаказателната преписка доказателства, съдът не откри нарушения при провеждане на административно наказателната процедура и в прилагането на закона. Спазени са разпоредбата на чл.189, ал.4 във връзка с чл.165, ал.1 и ал.2, т.7 от ЗДвП. Заснемането на нарушението е станало със стационарна видео – радарна система за наблюдение, наличието на която е обозначено с пътен знак, при което са налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП – установяване на нарушението при отсъствие на контролен орган. Следователно е приложим специалния ред за налагане на административно наказание. Времето 23.02.2018 г. в 09.00 часа на път РП 2 клас при км 96.988, в обхвата на действие на стационарната камера за контрол, на извършване на нарушението са правилно и прецизно индивидуализирани и са дали възможност на лицето на което е предоставено МПС да осъществи правото си на защита в пълен обем. Жалбоподателят, като ползвател на заснетото МПС, не се е възползвал от процесуалните си права по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, да посочи в декларация лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението. Приложените писмени доказателства по делото не опровергават по никакъв начин констатациите на електронния фиш за налагане на глоба. Съставът на въззивния съд не е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – превишение 99 км/ч при максимално допустимата скорост 60 км/ч, т.е. с 39 км/ч, а оттам и извършването на нарушение, което предвид липсата на надлежна декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, правилно е възложено на административнонаказаното лице. Липсват доказателства, които да оборят установените на фазата на административнонаказателното производство факти – наличие на ограничителни скоростта на движение знаци и превишаване управлението на автомобила на тази скорост.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство. Както правилно е отбелязал в мотивите си въззивният съд, представените по делото доказателства установяват по категоричен начин, че е налице нарушение, заснето с техническото средство. Неоснователно е възражението и по отношение на поддържаните от касатора довод, че грешно изписаното име на адвокатското дружество е съществено нарушение на производствените правила, т.к. макар и да е допуснато твърдяната неточност, същото не е съществено, предвид правилно посочения представител и адрес на управление на дружеството. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения в съдебнато производство, т.к. в хода на производството са събрани поисканите писмени доказателства и правилно въззивният съд е посочил, че при замерването са спазени правилата на Наредбата за средствата за измерване, които на метрологичен контрол и измерващото средства е годно за използваното предназначение, като са взети предвид техническите характеристики за точност на измерването. Не са налице и липса на реквизити на акта – електронния фиш е издаден по утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи, при което същия отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както правилно е констатирал и въззивният съд. В производството пред въззивната инстанция са обсъдени възраженията и същите не са приети за основателни, като касационната инстанция изцяло възприема изложените мотиви и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Въззивният съд е преценил правилно фактите и липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство и като е потвърдил обжалвания електронен фиш, е постановил един правилен съдебен акт, напълно съответстващ на разпоредбите на материалния закон, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 429/07.11.2019 г. на Районен съд Монтана, постановено по АНД № 1337/2019 г. по описа на съда, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2002865 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: