Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 02.04.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8064 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 50261 от 25.02.2019 г. по
гр.д. № 84435/2017 г. на СРС, ІII ГО, 150
състав, съдът е приел за установено
по предявения иск с правно основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД във вр. чл. 44 от ЗЗД от С.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
че направения от Л.К.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, отказ от наследство,
оставено му от неговия баща К.Д.Х., б.ж. на гр. София, починал на 22.03.2015
г., със Заявление №2027418/30.10.2017 г., вписан в специалните книги на
Софийски районен съд под № 1381/03.11.2017 г. е нищожен, поради липса на предмет. Осъдил е на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК Л.К.Д. да заплати в
полза на СРС сумата от 80 лева, представляваща държавна такса за образуване на
делото и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай,
че сумата не бъде заплатена доброволно.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ответникът Л.К.Д., който
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с
оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Твърди се наличие на неправилна преценка на доказателствата, събрани в
първоинстанционното производство и неправилни фактически и правни изводи.
Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата С.М.Б.
в срока по чл.263, ал.1 от ГПК изразява
становище, като оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното решение - потвърдено.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по
обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно
правилността на първоинстанционното решение, той е обвързан от посочените в
жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се
касае до приложението на императивна материално-правна норма илидо хипотеза,
при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване инадлежно упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви,
без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск от С.М.Б. с правно основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД във вр. чл. 44 от ЗЗД срещу Л.К.Д. за обявяване за нищожен на заявения от ответника отказ
от наследство, оставено му от наследодателя К.Д.Х., б.ж. на гр. София, починал
на 22.03.2015 г., със Заявление № 2027418/30.10.2017 г., вписан в специалните
книги на Софийски районен съд под № 1381/03.11.2017 г., като привиден.
При съвкупната преценка на събраните по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел
за установено, че въззивникът в
настоящото производство и ответник в първоинстанционното, преди да подаде
заявление за отказ от наследството на К.Д.Х., б.ж. на гр. София, починал на
22.03.2015 г., е приел същото, поради което и направения отказ е привиден,
недействителен и не следва да породи целените с него правни последици. Софийски
градски съд споделя изводите на първата инстанция, като излага следните мотиви:
С настъпването на смъртта на
наследодателя, се открива правната възможност за неговите наследници да
придобият правата и задълженията, които той е притежавал и които не се погасяват
с неговата смърт. Този юридически факт, при наличието на който възниква правото
на наследяване, се нарича откриване на наследството. В наследствената маса се
включват както имуществените права, така и задълженията на наследодателя. Следователно неоснователни са твърденията,
наведени във въззивната жалба, че т.к. всички имоти, пари и движими вещи са
били прехвърлени приживе от наследодателя на въззивника, същото води до липса
на наследствена маса.
Отказът от наследство е
едностранно изявление, за което ЗН предвижда специални, императивни правила за
форма, съдържание, действие и последици. Приемането и отказът от наследство
произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗС
и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН., поради което е недействителен отказът от наследство, ако преди това
наследникът е приел наследството изрично, или чрез конкулдентни действия,
показващи по недвусмислен начин воля за това.
Настоящият съдебен състав, след
като обсъди събраните и неоспорени от страните писмени доказателства намира за
установено, че Л.К.Д. преди да подаде Заявление № 2027418/30.10.2017 г., вписано в специалните книги на
Софийски районен съд под № 1381/03.11.2017 г. за отказ от наследството на баща
си К.Д.Х., б.ж. на гр. София, починал на 22.03.2015 г., е приел наследството
несъмнено и безспорно чрез конклудентни действия.
Съгласно чл. 49 ЗН наследството може да се приеме
изрично или мълчаливо. Според разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗН мълчаливо
приемане на наследството има във всички случаи, когато наследникът е извършил
фактически или правни действия, които несъмнено предполагат неговото намерение
да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в
качеството си на наследник, като преценката за правната същност и последици от
така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно,
като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице. Съдебната практика е единодушна, че действията не
трябва да са двусмислени, т. е. от тях да е възможно да се направят и други
изводи, като при всеки конкретен случай съдът следва да прецени дали
извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, т. е. касае се
за фактически въпрос, различен за всеки отделен казус.
Въззивната инстанция, като взе
предвид, че за да е налице приемане на наследството, действията трябва
несъмнено и безспорно да изразяват непоколебимото намерение на наследника да го
приеме, установи, че в настоящия случай въззивникът със следните действия е
приел наследството преди да подаде заявление за отказ от същото:
От удостоверение, издадено от СО,
Район “Овча купел” се
установява, че Л.К.Д. е подал искане за издаване на удостоверение за наследници
на К.Д.Х. в вх. № 372 от 20.04.2015 г., което е получил на същата дата.
Също така е видно от удостоверение, издадено от РС-гр.
Плевен, че с Определение от 20.05.2015 г. по в.гр.д. № 312/2015 г. на ПОС,
съдът е заличил като въззивник в процеса К.Д.Х., поради смърт и е конституирал
на основание чл. 227 от ГПК като въззивници в производството неговите законни
наследници: Ч.К.Х.и Л.К.Д., на които са изпращани съобщения по надлежния ред, както и
че Л.К.Д. е заявил, че поддържа въззивната
жалба, подадена от наследодателя си К.Д.Х..
Видно е, че Л.К.Д. е направил искане да бъде
конституиран като ответник по гр.д. № 2694/2013 г. в качеството си на наследник
на К.Д.Х., като в съдебно заседание е представил акт за смърт на баща си и
удостоверение за наследници. Направил е искане за прекратяване на
горепосоченото гражданско дело.
Софийски градски съд при така установената фактическа
и правна обстановка по делото счита, че въззивникът несъмнено е декларирал
приемане на наследството на К.Д.Х., като извършеният впоследствие отказ от
наследство е недействителен, поради липса на предмет, същият е привиден, поради
което първоинстанционният съд правилно е прогласил неговата нищожност.
Приетото като доказателство пред въззивната инстанция
Решение № 121 от 12.02.2020 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д.№ 312/2015
г., постановено в производство по чл.247, ал.1 от ГПК е неотносимо към предмета
на спора по делото, като липсват дънни и същото да е влязло в сила.
По изложените съображения и в
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК, въззивната инстанция е длъжна
да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото сторените
от въззивника разноски пред настоящата инстанция не следва да му бъдат
присъдени, такива не се следват и въззиваемата страна, доколкото същата не
ангажира доказателства за сторени разноски пред въззивния съд.
При тези мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 50261 от 25.02.2019 г. по
гр.д. № 84435/2017 г. на СРС, ІII ГО, 150
състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1 2.