Определение по дело №115/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл ГПК/отм./ и е образувано по въззивна жалба на Р. Г. Х.,Н. П. Н.,Й. П. И. и Н. И. И. против решение №199/11.06.2009г. на РС-Г.Д. по гр.д.№336/2007г. ,с което са отхвърлени предявените от тях искове против В. Н. Х. и Г. Х. Х.,двамата от гр.Г.Д. ,ул.”С.” №16 за прогласяване нищожност на договора за продажба на недвижим имот,сключен с нот.акт №188 т.І д.№410/1968г. на РС-Г.Д. и за разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот ,представляващ УПИ І-4133 от кв.50 по плана на гр.Г.Д. ,одобрен със заповед №32/1992г. на кмета на Община Г.Д. ,с площ от 330 кв.м при съседи и граници:от две страни –улици,П. Д. и П. Г. при квоти –за ищците общо 188.05 кв.м ,а за ответниците-141.95кв.м.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение и се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора,с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемите чрез пълномощника си поддържат становище за недопустимост на иска за разпределение за ползване и за неоснователност на иска за нищожност на сделката по н.а. №188/1968г.Молят въззивния съд да остави в сила първоинстанционното решение,което считат за правилно.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.197 ГПК/отм./ от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.

Като разгледа жалбата,съобрази доводите и становищата на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,Благоевградският Окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивниците /без Н. И./ и въззиваемия В. Х. са наследници на общия наследодател Н. П. Х.,починал на 08.02.1974г. От представените удостоверения за наследници се установява,че Н. Х. е оставил наследници низходящите си –дъщеря Л. Г. и синовете В. и П. Х.,последният от които е починал на 13.01.1989г. и негови преки наследници са ищците Р. Х. ,Н. П. Х. и Й. И..Последната е в брак с въззиваемия Н. И. от 12.09.1977г. ,видно от представеното удостоверение за граждански брак.Не е спорно,че ответниците В. и Г. Х. са съпрузи.

С констативен нотариален акт №118а т.І д.№252/1955г. на РС-Г.Д. по реда на обстоятелствена проверка Н. П. Х. е признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот в гр.Г.Д.,представляващ парцел V от кв.104 по действащия към онзи момент план на града.От забележката в скица №491/07.05.2007г.изд. от Община Г.Д. /на л.6 от първоинстанционното досие на делото/ се установява идентичност на процесния УПИ І-4133 кв.50 по действащия план на гр.Г.Д. от 1992г. с парцел І-1190 кв.50 по плана от 1960г. и парцел V,пл.№1201 кв.104 по плана на гр.Г.Д. от 1930г. С решение от 29.09.1959г. на РС-Г.Д. по гр.д.№624/1959г. /приложено на л.15 и л.93 от първоинстанционното досие на делото/ е обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД сключения между общия наследодател Н. Х. и сина му П. Х. предварителен договор за продажба на ¼ ид.ч. от процесния УПИ.Установява се с представения протокол от 14.VІ.1968г. на комисията по §85 от ППЗПИНМ ,че към имот пл.№1190 ,отреден за парцел І кв.50 по плана от 1960г. се придават 44,50 кв.м от съседния имот пл.№1188,собственост на П. Г..Установява се и плащане на придаваемото място ,видно от представената квитанция изд.от ГОНС-Г.Д. /на л.133/ за сумата 97,10лв ,съответстваща на оценката ,направена от комисията по §85 ППЗПИНМ с визирания по-горе протокол.От посочените документи –протокол на комисията по §85 ППЗПИНМ и приходна квитанция на името на П. Х. съдът прави извод,че регулационните сметки за придаваемото място от имот пл.№1188 са уредени.Затова не обсъжда писмо №11-00-247/12.11.2008г. изд. от Община Г.Д. относно обстоятелството,че не е намерена в архива на Общината отчуждителна преписка за уреждане на регулационните сметки за придаваемото място към парцел І,пл.№1190 кв.50 по плана на Г.Д. от 1960г. Урегулираната площ на процесния УПИ І-4133 кв.50 по плана от 1992г. е 330 кв.м ,видно от скица №491/07.05.2007г.

С нот.акт №188 т.І д.№110/1968г. на РС-Г.Д. общият наследодател Н. Х. и продал на ответника В. Х. 2/5 ид.ч. от целия недвижим имот ,представляващ процесния УПИ І-4133 кв.50.

Установява се,че с решение №171/13.06.2001г. на РС-Г.Д. по гр.д.№101/1999г.,влязло в сила на 30.01.2007г. е извършено разпределение на ползването на дворно място,представляващо имот пл.№4133 кв.50 по плана на Г.Д. ,с площ за парцела 330 кв.м по иск за разпределение на ползването предявен от настоящия ответник В. Х. против Р. Х.,Н. П. Х. ,Й. И. и Л. Н. Г..Видно от посоченото решение на В. Х. е определен дял за ползване с площ 157,70кв.м ,на Л. Г.-52,50кв.м и на Р. Х.,Н. П. Х. ,Й. И.-общо 99.80кв.м ,като съдът е извършил разпределението зачитайки правата на страните,произтичащи по наследство от първоначалния собственик на имота-Н. П. Х..Със същото решение е отхвърлен като недоказан насрещния иск на Р. Х.,Н. П. Х. и Й. И. против В. Х. за прогласяване нищожност на н.а. №188 т.І д.№410/1968г.

С нотариален акт №29 т.ІІІ д.№411/2007г. на нотариус Е. Л. с район на действие-РС-Г.Д. Л. Н. Г. е продала на ответницата Й. П. И. 1/5 ид.ч. от процесния УПИ.

При така установените във фактическо отношение данни,от правна страна съдът приема следното:

Предявени са при условията на обективно комулативно съединяване искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.второ ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба ,сключен с нотариален акт №188 т.І д.№110/1968г. на РС-Г.Д. поради невъзможен предмет съобразно посоченото фактическо основание в поправената искова молба, представена пред въззивната инстанция , и иск за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.32 ал.2 ЗЗД.

По иска за нищожност на сделката по №188 т.І д.№110/1968г.:

В поправената искова молба ищците са навели обстоятелства,че с договора за продажба,сключен с визирания нотариален акт общият наследодател Н. Х. се е разпоредил в полза на сина си В. с повече права,отколкото е притежавал след като с решение на РС-Г.Д. по гр.д.№624/1959г. /приложено на л.15 и л.93 от първоинстанционното досие на делото/ е обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД сключения с другия му син -П. Х. предварителен договор за продажба на ¼ ид.ч. от процесния УПИ.От отбелязването в представения препис от решението по гр.д.№624/1959г. /л.93/ ,че дължимите такси са платени ,както и че е издаден /съответно получен/ заверен препис от решението на 01.12.1959г., и като съобразява разпоредбата на чл.298 ал.3 ГПК/отм./ в редакцията й от ДВ бр.12/1952г. ,действаща към момента на постановяване на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД ,въззивният съд приема,че щом е издаден заверен препис това означава,че особените изисквания на закона са били изпълнени за настъпване на вещноправните последици от обявяването по съдебен ред на предварителния договор за продажба на 1/4 ид.ч. от процесния имот за окончателен.Това означава ,че след решението по гр.д.№ 624/1959г. общият наследодател Н. Х. е останал собственик на ¾ ид.ч. от процесния имот и към 1968г. ,когато е извършена сделката по н.а. №188 т.І д.№410/1968г. е могъл да се разпорежда до размер на действителните си права върху процесния УПИ-т.е. до ¾ ид.ч. С посочения н.а. на ответника В. Х. са продадени 2/5 ид.ч. от парцела.При вече уредените регулационни сметки за придаваемото място от съседния имот пл.№1188 ,към момента на продажбата по н.а. №188 т.І д.№410/1968г. парцелът е имал урегулирана площ от 330 кв.м . Правата на наследодателя ,ограничени до ¾ ид.ч. от парцела се определят пространствено в размер на 247,5 кв.м / ¾ от 330 кв.м/ .Продадените по нот.акт №188 т.І д.№410/1968г. 2/5 ид.ч. от целия парцел възлизат на 132 кв.м / 2/5 от 330 кв.м/ ,тоест извършеното с визирания нот.акт разпоредително действие е в рамките на притежавания от наследодателя обем на правото на собственост върху процесния имот.Следва да се отбележи ,че дори с продажбата по нот.акт №188/1968г. да е надхвърлен обема на действително притежаваното от наследодателя право на собственост,това не определя сделката като нищожна .Приложимо е правилото ,че продажбата на чужда вещ не е нищожна,но няма транслативен ефект за разликата над действителните права.Сделката не е с невъзможен предмет,каквото основание за нищожност се поддържа от ищците,тъй като не се касае за имот изваден от гражданския оборот или несъществуващ имот .Невъзможният предмет като основание за нищожност на една сделка предполага фактическа или правна невъзможност ,а такава в случая не е налице.Предвид изложеното искът за нищожност на сделката по нот.акт №188/1968г. поради невъзможен предмет е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен от РС.В тази му част обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

По иска за разпределение на ползването:

Първият спорен въпрос касае допустимостта на този иск .Този въпрос следва да се разгледа в две насоки: налице ли са нови обстоятелства след решение на РС-Г.Д. по гр.д.№101/1999г. ,което е влязло в сила няколко месеца преди предявяване на настоящия иск; допустимо ли е предявяване на иска за ново разпределение на ползването без ищците да са провели в състезателно исково производство пълно главно доказване на твърдяните им права в съсобствеността.

По отношение на значението на влязлото в сила решение на РС-Г.Д. по гр.д.№101/1999г. е безспорно,че то няма сила на пресъдено нещо ,тъй като по иска с пр.основание чл.32 ал.2 ЗС съдът не извършва същинско правораздаване .Решението по такъв иск е акт на съдебно администриране на граждански отношения и въпросът за ползването на съсобствен имот може да бъде пререшаван при настъпване на нови обстоятелства.Несъмнено извършеното с н.а. №29 т.ІІІ д.№411/2007г. прехвърляне на собствената на Л. Г. ид.ч. от процесния имот, зачетено до размер на действителните й права по наследство от Н. П. Х.,представлява ново обстоятелство ,тъй като по сделката придобива и съпруга на купувачката .Тоест има промяна в кръга на съсобствениците ,което обстоятелство е ново и е настъпило след решението по предходното разпределение на ползването.В случая обаче ищците са претендирали да им се разпредели в общ дял за ползване определената от тях квота от 188.05 кв.м от процесния имот.Действителните им права на собственост до размер на твърдяната от тях площ обаче не са установени преюдициално в друго производство ,а разрешаването на спорове досежно обема права в съсобствеността в производството по иск с правно основание чл.32 ал.2 ЗС е недопустимо.То е извън неговия предмет,тъй като този спор следва да се разреши в самостоятелно исково производство. В този смисъл практиката на ВКС е константна /така в решение №1098/18.11.2008г. на ВКС-І г.о. по гр.д.№3890/2007г.;решение №13/26.01.2010г. наВКС-І. г.о. по гр.д.№1730/2008г.;определение №264/23.03.2008г. на ВКС-ІV г.о. по гр.д.№161/2009г. ; решение №371/03.07.2009г. на ВКС-І г.о. по гр.д.№889/2008г. /.За пълнота на изложението въззивният съд намира за нужно да отбележи,че дори правата на собственост на страните да са безспорно установени,искът ще се окаже недопустим на друго основание-ищците представляват мнозинство и могат да формират решение за ползването на имота стига то да не е вредно за общата вещ.Индиция,че такова мнозинство може да се формира е фактът ,че са поискали да им се разпредели общ дял за ползване. Предвид изложеното искът по чл.32 ал.2 ЗС е недопустим и като се е произнесъл по него РС е постановил недопустимо в тази му част решение,което следва да се обезсили,а производството по този иск следва да се прекрати.

Така мотивиран и на основание чл.208 ал.1 и чл.209 ал.1 ГПК/отм./,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №199/11.06.2009г. на РС-Г.Д. по гр.д.№336/2007г. в частта,с която е разгледан по същество предявения от Р. Г. Х.,Н. П. Н.,Й. П. И. и Н. И. И. иск против В. Н. Х. и Г. Х. Х.,двамата от гр.Г.Д. ,ул.”С.” №16 за разпределение на ползването на съсобствения им недвижим имот, представляващ УПИ І-4133 от кв.50 по плана на гр.Г.Д. ,одобрен със заповед №32/1992г. на кмета на Община Г.Д. ,с площ от 330 кв.м при съседи и граници:от две страни –улици,П. Д. и П. Г. при квоти –за ищците общо 188.05 кв.м ,а за ответниците-141.95кв.м.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл.32 ал.2 ЗС поради недопустимост.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномечесен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: