РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 112017
гр. С., 17.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110159126 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити
Кеш“ ООД срещу Т. П. Й., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 10.01.2022г.
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 700.00 лева – главница;
- 154.10 лева- възнаградителна лихва;
- 645.64 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване
на заема след сключване на договора;
- 45.85 лева – мораторна лихва;
- 149.97 лева – мораторна неустойка, и
- 135.00 лева – разходи за събиране на вземането.
Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки и разходи за извънсъдебно
събиране заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и Т. П. Й. договор за заем има характер на
потребителски договор.
1
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението,
независимо от размера й. Начислена по този начин, неустойките са по същество добавък
към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява
неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските
правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се
прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че
именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на
заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното
от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за
противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД,
поради което отхвърля заявлението в тази част.
По съображение, че с начислените разходи за извънсъдебно събиране на вземането се
нарушава нормата на чл.10а от ЗПК, още повече, че разходът не се доказва – няма
приложени напомнителни писма, пратени съобщения на ел.поща, уводомления на адрес и
т.н.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в
издадената заповед суми за разноски, а именно – 18.00 лева държавна такса /за горницата до
25.00 лева не се присъжда/, както и 24.58 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 645.64 лева – договорна
неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на договор за паричен заем от
10.01.2022г., сключен с Т. П. Й., начислена за периода 10.01.2022г. – 10.10.2022г., в частта
относно сумата 149.97 лева – неустойка за допуснато просрочие в плащанията, както и в
частта относно сумата 135.00 лева разходи за извънсъдебно събиране на просрочено
вземане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3