№ 2810
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215058 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Б. Г. от гр. София, ул. „*********” № 17,
ет. 4, ап. 14, срещу наказателно постановление № 21-4332-015651 от
27.07.2021 г., издадено от Н. в отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са й
наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателят
Г., която обжалва същото като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно,
съставено в нарушение на административно-производствените правила и на
матералния закон. Позовава се на чл. 34, ал. 11 от ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен 11 месеца след датата на нарушението без да са правени опити за
откриване на нарушителя преди това. Оспорва компетентността на
актосъставителя и наказващия орган. Твърди, че са допуснати нарушения на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП съответно.
Оспорва се правната квалификация на деянието, като посочената не
кореспондирала с установеното от фактическа страна. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява. В
депозирана писмена молба желае даване на ход на делото в нейно отсъствие,
поддържа жалбата, изразява становище по доказателствата, а по същество
пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна – ОПП - СДВР в съдебно заседание представител
не изпраща и не взима становище по жалбата.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 28.07.2020 г. в 12.09 ч. жалб. Б. Г. управлявала лек автомобил „Опел
Астра Ночбак” с рег. № СВ **** ВХ в гр. София по бул. „Ботевградско шосе”,
с посока на движение от ул. „Околовръстен път” към бул. „Владимир Вазов“,
като срещу № 326 – магазин „Хонда“, автомобилът се движел със скорост от
102 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, която била
засечена с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR-1M с № 505, заснемаща и записваща скорост, дата, точен час,
рег. номер на МПС и място на позициониране, която била монтирана в
служебен автомобил. За конкретния случай видеоклипът бил с № 8860 към
преписка ПК-4/0054/2020 г.
Горепосочената преписка била разпределена на свид. М. П., който
установил, че процесният лек автомобил е собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“
АД. На 06.07.2021 г. в ОПП – СДВР се явила жалб. Г., която писмено
декларирала в качеството на ползвател на автомобила, че на процесната дата
28.07.2020 г. около 12.09 ч. автомобилът е бил управляван от нея лично.
Вследствие на това деклариране свид. П. съставил АУАН с бл. №
043004 от 06.07.2021 г. срещу жалбоподателя, за това че на 28.07.2020 г.
около 12:09 ч. в гр. София по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение
от ул. „Околовръстен път” към бул. „Владимир Вазов“ управлява лек
автомобил „Опел Астра Ночбак” с рег. № СВ **** ВХ, собственост на „ДСК
ЛИЗИНГ“ АД, като срещу № 326 – магазин „Хонда“, се движи със скорост от
102 км/ч (3 % приспаднат толеранс от 105 км/ч) при ограничение 50 км/ч за
населено място. Посочено е още, че нарушението е било установено със
система за видеоконтрол TFR-1M с № 505, а актът е съставен по клип № 8860
към преписка ПК-4/0054/2020 г. и попълнена декларация от водача.
Описаното в АУАН било квалифицирано от актосъставителя като нарушение
на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен
на нарушителя, който вписал в него собственоръчно, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било подадено писмено възражение,
поради което въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП №
21-4332-015651 от 27.07.2021 г. от Н. в отдел „ПП” при СДВР, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на
700 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца,
обвързвайки нарушението с посочената санкционна норма. Словесното
описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта
и наказателното постановление съвпадат по признаци. Наказателното
постановление е било връчено на нарушителя на 01.10.2021 г.
2
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка и показанията на свидетеля П.,
които настоящия състав на съда кредитира изцяло като добросъвестно
депозирани, под страх от наказателна отговорност и съответни на останалите
събрани по делото доказателства.
От приложения и приет като доказателство по делото снимков материал
от клип № 8860 от радар № 505, представен от ОПП при СДВР, се
установява, че на 28.07.2020 г. в 12.09 часа е заснет посочения автомобил с
рег. № СВ **** ВХ, като е отчетената скорост на движение с цитираното
техническо средство (радар) от 105 км/ч. По категоричен начин се
установява, че използваното техническо средство е отчело всички данни,
които трябва да съдържа регистрацията съгласно чл. 752 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а именно:
датата и времето на измерване, измерената скорост и посоката на движение
на превозното средство.
От представеното заверено копие от протокол за проверка № 1-38-
20/26.06.2020 г., извършена в лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери, е видно, че е извършена последваща
проверка на измервателното средство – мобилна система за видеоконтрол с
иден. № 505/07, тип ТFR1-M на 26.06.2020 г., и същото е технически
изправно, а направените с него измервания към дата 28.07.2020 г. са в
съответствие със закона за измерванията. В протокола е посочено, че е
допустима грешка при измерване на скоростта е 3 % над 100 км/ч, поради
което и измерената скорост е редуцирана в полза на нарушителя с 3 км/ч.
Техническото средство е било надлежно тествано, в годност, със срок на
валидност 12 месеца от датата на извършване на проверката. Във връзка с
твърдение на жалбоподателя, че цитираният протокол не се отнасял за АТСС
ТFR1-M № 505, а за № 4835, следва да се отбележи, че № 4835 е номерът на
вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване на АТТС мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип ТFR1-M, а № 505 е идентификационният номер на
конкретното средство за измерване, с което е констатирано нарушението, и
именно за неговата проверка е цитирания протокол. В тази връзка следва да
се отбележи още, че удостоверението за одобрен тип № 10.02.4835 е
приложено към АНП (л. 6 от делото), което макар и да е било със срок на
валидност до 24.02.2020 г., съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията се
счита за одобрен тип, след като е в употреба.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП нарушенията на
скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство.
Съгласно правилото на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимките, видеозаписите
и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или
3
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, са веществени доказателствени средства в
административно наказателния процес. Представения по делото снимков
материал от клип № 8860 от радар № 505 представлява годно доказателствено
средство, доколкото се установи че техническото средство е одобрен тип и е
годно средство за измерване на скоростта. Предвид на това съдът кредитира
установените и отчетени чрез него данни и счита, че извършването на
гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено
по несъмнен начин.
От приложената по делото справка картон на водача на жалбоподателя
изготвена от ОПП при СДВР, се установява, че Б. Б. Г. има СУМПС от 2009 г.
и от тогава има само два акта за констатиране на нарушения на правилата за
движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Видно от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи началниците на сектори в ОПП при СДВР са
оправомощени да издават наказателни постановления, а свид. П. като младши
автоконтрольор в СДВР е оправомощен да съставя актове по ЗДвП, а видно
от Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. Д.Д.Д. е била преназначена на
длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ в ОПП –
СДВР, която е и органът, издал НП.
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира, че съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП, са съставени при спазване на
процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и изисквания на ЗАНН. Не се
събраха никакви доказателства относно твърдението в жалбата за неспазване
на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Годността на техническото средство се установява по безспорен начин
от приетото копие на протокол от проверка на средство за измерване –
мобилна система за видеоконтрол в лаборатория, оправомощена да извършва
проверка на СИ, както и от удостоверението за одобрен тип от БИМ.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в
населено място на водача на пътно превозно средство от категория В /лек
автомобил/ е забранено да превишава стойности на скоростта от 50 км/ч.
Безспорно е установено по делото, че лекият автомобил, управляван от жалб.
Б. Б. Г., се е движил в границите на населеното място – гр. София по бул.
„Ботевградско шосе”, със скорост над 50 км/ч., поради което следва да се
приеме, че правилно административно наказващият орган е квалифицирал
извършеното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП се осъществява
от обективна страна в неспазване на забраната за максимално допустимата
4
скорост на движение на отделните категории моторни превозни средства в
зависимост от мястото, където се движи автомобила. В населено място,
каквото представлява гр. София, максимално разрешената скорост за
движение на автомобили е до 50 км/ч. В АУАН не е отразена категорията на
моторното превозно средство, но е отразен неговия вид – лек автомобил. В
конкретния случай е установено по несъмнен начин обстоятелството, че
лекият автомобил, управляван от жалб. Г., се е движел в населено място – в
гр. София, и скоростта му на движение е установена с надлежно техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол, като в момента на заснемането
същата е била от 102 км/ч. Констатациите по акта се подкрепиха по
категоричен начин от показанията на актосъставителя П.. Показанията на
свидетеля с категоричност подкрепят констатациите по акта, не им
противоречат и не страдат от вътрешни противоречия, т. е. съдът намира, че е
установено по несъмнен начин в производството по делото движението на
моторно превозно средство със скорост, надвишаваща с над 50 км/ч
максимално допустимата, осъществено от жалб. Г., като водач на същото.
Санкцията за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП законодателят е
предвидил в чл. 182 от ЗДвП, като е определил същата според превишението
на скоростта. В случая в НП като санкционна разпоредба е посочена тази на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч
– кумулативно с наказания глоба от 700.00 лева и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5
km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния
случай превишаването е с 52 км/ч, т. е. правилно е приложена санкционната
разпоредба и е определен размера на глобата. Видът и размерът на
наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са законоустановени с
фиксиран размер, при което липсва възможност за преценка по чл. 27, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗАНН.
Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват
на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид
характерът на този вид административно нарушение.
Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя за недоказаност на
нарушението и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
а напротив, съдът намери, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Липсват искания за разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-015651 от
27.07.2021 г., издадено от Н. в отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение
5
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Б. Б. Г. са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6