Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Горна
Оряховица – 17.04.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично
заседание на 15.04.2019 год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното
от съдията М.Карагьозова АНД № 140/
Производството
е по жалба на Г.С.Л. против Наказателно постановление/НП/ № 18-0268-000227 от
02.03.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-К.Колев.
С
горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ серия Д № 499811 от 20.02.2018год./ л.6 от
делото/, на жалбоподателя Л. са наложени следните наказания: Л. е санкциониран
за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Водачът се сочи, че не е съобразил
поведението си със светлинните сигнали, за което на основание чл.183 ал.5 т.1
пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 100лв. Наложени са още глоба от 20лв. на основание чл.185 и глоба от 50 лева
на осн. чл.181 т.1 от ЗДвП- съответно за нарушения по чл.157 ал.6
и чл.147 ал.1 от ЗДвП/представяне на
АУАН с изтекъл срок и непредставяне на МПС за технически преглед/. С
обжалваното НП е санкционирано и нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП с глоба от
300 лева, наложена на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП- управление на
спряно от движение МПС.
Жалбоподателят в срок обжалва пред ГОРС
горепосоченото наказателно постановление. Моли същото да се отмени. Изтъкват се аргументи в тази насока.
В
хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява, редовно призован. Същият се
представлява от адв.Р.Т.. Поддържа се жалбата.
Ответникът по жалбата не се представлява и не заема
становище.
Горнооряховският районен съд, като
прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и
доказателствата по делото приема за установено следното:
На
20.02.2018г. около 17,20ч. жалбоподателят се придвижвал в централната част на гр.Горна
Оряховица като управлявал лек автомобил
с рег. № ВТ 34 60 ВН, собственост
на Евгени Енев. Същият бил забелязан от
органи на КАТ, извършващи контрол на движението по пътищата. Контролният
орган – актосъставителят Х.Х. констатирал подробноописаните по-горе и в
обжалваното НП нарушения. Съставил акт за установяване на адм. нарушение серия
Д № 499811 от 20.02.2018год./ л.6 от делото/, в който също са посочени
констатираните и описани нарушения в присъствието на св.Х.Х. - присъствал при
установяване на нарушенията. Жалбоподателят не направил възражение по
направените констатации при съставяне на АУАН. На 02.03.18г. е издадено въз
основа на акта обжалваното наказателно постановление/л.5 от делото/.
Съдът
прави следните правни изводи:
По първото административнонаказателно
обвинение:
Нормата на чл. 6
т. 1 от ЗДвП е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки
обжалваното НП, административнонаказващият орган е приел, че на процесното
кръстовище, при наличие на светофарна уредба, жалбоподателат навлиза и преминава
на червен сигнал на светофарната уредба. Никъде в АУАН и НП обаче не е посочено
кой е нормативният акт и конкретният текст, който вменява задължение на
участниците в движението да не преминават при подаден червен сигнал на
светофарна уредба. Разпоредбата на чл. 6
т.1 от ЗДВП не посочва при какви светлинни сигнали, какви действия следва
да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС.
Съгласно чл. 14 ал.1 от ЗДвП, Министърът на
регионалното развитие съвместно с Министъра на вътрешните работи и Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредба
условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, като такъв подзаконов нормативен
акт представлява Наредба
№ 17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни
сигнали. Така, бланкетът на чл.
6, т.1 ЗДвП се допълва от друга разпоредба, която посочва конкретните
правила за поведение на водачите на ППС при подадени различни по цвят светлинни
сигнали на светофарна уредба. В чл. 57 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление,
като в т. 6 е предвидено посочването на "законните разпоредби, които са
били нарушени виновно". Като не е посочил конкретната норма въвеждаща
задължение за водачите на ППС да не преминават през кръстовище при подаден
червен сигнал на светофарната уредба (чл.
7, т.1, б."Б" от Наредба № 17/23.07.2001 г.), АНО не е изпълнил
задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.
Непосочването на
точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма
е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на
санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове
от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения,
които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл.
57, ал.1, т.6 от ЗАНН не е възможно на този етап от производството и има за
последица единствено отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му
част.
По второто административнонаказателно
обвинение:
Текстът на
чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП въвежда забрана по отношение на водачите да управляват
пътно превозно средство, спряно от движение. Санкционната разпоредба на чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП предвижда глоба
в относително определен размер от 100 до
300 лв. по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство,
спряно от движение. В обстоятелствената част на НП е описано, че процесното
МПС, управлявано от Л. е спряно от движение на 12.01.2018г./тоест повече от
месец преди датата на разглежданото
нарушение/. Този факт се потвърждава и от свидетелите, разпитани в съдебно
заседание, както и от приложената справка/л.24 от делото/. В последната е
удостоверено, че процесното МПС е било с прекратена регистрация от 12.01.2018г.
поради липса на застраховка „Гражданска
отговорност”. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП/в редакцията към датата на
разглежданото нарушение/, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тези
законодателно изискуеми обстоятелства, имащи връзка с дерегистрацията
/основанието за нея, моментът на уведомление от ГФ и пр./ не са намерили
отражение в АУАН и НП, като част от релевантните обстоятелства съгласно
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
От друга страна актосъставителят не е констатирал към датата на съставяне на
АУАН липсваща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, което предполага възстановяване на положението
отпреди направената дерегистрация. Законодателно е уредена възможността служебно да бъде
прекратена и възстановена регистрацията на превозно средство (чл.143 ал.10 ЗДвП, чл.18 и сл. от Наредба І-45 от м.03.2000г.), като това да се случи, след
уведомление от Гаранционния фонд. Следователно посочената в акта и
наказателното постановление дата на прекратяване на регистрацията освен
документално необоснована е и нормативно недопустима. Дори и да се приеме, че
регистрацията за процесния автомобил е била служебно прекратена на 12.01.2018г.
( така като е посочено в справката от КАТ),
липсват данни това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя,
още повече, че последният не е собственик на автомобила. Наличието от друга
страна на регистрационни табели на автомобила/по аргумент от чл.143 ал.11 ЗДвП/
е достатъчно основание за водача на дадено превозно средство да приеме, че
същото е надлежно регистрирано ( следва да се има предвид също, че водачите
нямат достъп до база данни КАТ). На следващо място, и липсата на констатирано
нарушение в АУАН, изразяващо се в несключена за автомобила задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, също предполага, че такава полица
е била налична и вероятно възприета от проверяващите и водача преди
управлението, което би било индиция за последния относно това, че дерегистрация
по тази причина не е извършена. Мислима е и хипотезата на
забавяне в отразяването на масивите в системата на МВР относно това кога едно
ППС е било отново регистрирано, след настъпилата дерегистрация при условията на
чл.143 ал.10 ЗДвП, тъй като служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 КЗ. Изложеното по-горе обуславя и
липса на осъществено от субективна
страна нарушение на чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДвП, поради което наказателното
постановление като незаконосъобразно подлежи на отмяна в тази му част.
По третото административнонаказателно
обвинение:
Относно законосъобразността на
процедурата по издаване на акта и НП, не се констатираха съществени нарушения,
довели до незаконосъобразност на обжалвания акт в обсъжданата част. По
достатъчно категоричен начин, адм.наказващият орган/АНО/ е прецизирал квалификацията
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Жалбоподателят
не оспорва в жалбата до съда и в СЗ неговият процесуален представител, фактът,
че представеният от него АУАН/описан в НП като АУАН с номер 585291 от
03.11.2017г./, по реда на чл.157 ал.6 от ЗДвП, е бил с изтекъл срок на
валидност и не е бил презаверен по съответния ред. Подробно са описани
обстоятелствата относно заместващият контролния талон АУАН с посочен бланков
номер от дата 03.11.2017г., както и правилно е приложена санкционната
разпоредба.
Относно четвъртото административнонаказателно обвинение:
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, действаща към момента на нарушението, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност.
Основен принцип на
административнонаказателната отговорност е нейният личен характер - чл. 24, ал. 1 ЗАНН. Отговорността за
представяне на автомобила за технически преглед е на неговия собственик. В НП е
посочено, че собственик на процесния автомобил с рег. № ВТ 34 60 ВН е Евгени Енев, а не
водачът Л.. След като жалбоподателят не се твърди и не се доказва да е собственик
на МПС, той не е наказателноотговорно лице относно претендираното нарушение. Специалният
състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда
носене на административнонаказателна отговорност от собственика на МПС, който
не го представи в законоустановения срок за технически преглед/ в този см. и
реш. по КНАХД № 10503/2013г. от 28.01.2014г. на
Адм.съд-В.Търново/. В НП се твърди единствено, че жалбоподателят е управлявал
лекия автомобил. По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
отменено в тази му част.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0268-000227 от
02.03.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-К.Колев,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Д
№ 499811 от 20.02.2018год., САМО в
ЧАСТТА, с която на основание чл.185
от ЗДвП на Г.С.Л. е наложено
наказание глоба в размер от 20лв., като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0268-000227 от
02.03.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-К.Колев,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Д
№ 499811 от 20.02.2018год.- в останалата му част, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: