Решение по дело №2088/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. О., против Решение № 1066/11.07.2023 г., постановено по НАХД № 532/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-013844/30.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на М.К.К., в качеството му работодател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1 от същия закон.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на постановеното от Районен съд – Варна решение, поради неправилно прилагане на материалния закон. Сочи се, на неправилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства. Според жалбоподателя по безспорен начин от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е установено наличието на трудово правоотношение между М.К. и Д. С., предвид попълнената декларация от последния. Сочи се, че разликата между трудовия и гражданския договор се състои в това, че при трудовото правоотношение е определено работно време, работно място, необходимостта за спазване на определена трудова дисциплина от работника и/или служителя, както и йерархическата зависимост между работника и/или служителя и работодателя. Докато при гражданския договор изпълнителят е независим при осъществяването на уговорения резултат, както и че целият материален и технически ресурс е личен, а не на поръчителя, както е при трудовото правоотношение. Въз основа на тези съображения прави искане за отмяна на решението, постановено от Районен съд – Варна, като вместо него постанови друго, с което да потвърди НП.

Подадена е частна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против Определение № 1184 от 22.08.2023 г., постановено по НАХД № 532/2023 по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено обжалваното решение в частта за разноските. Счита се, че отправеното искане за присъждане на разноски за процесуално представителство пред въззивния съд е несвоевременно и прекомерно, направено едва с молбата за допълване на въззивното решение в частта за разноски. Поради тези съображения отправя искане за отмяна на определението, с което е допълнено обжалваното решение в частта за разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – М.К.К., в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Сочи се правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за присъждане на направените в производството разноски.

В писмен отговор на частната жалба излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на постановеното определение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, поради което пледира оставянето му в сила.

По жалбата срещу Решение № 1066/11.07.2023 г. постановено по НАХД № 532/2023 г. по описа на Районен съд-Варна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба от М.К.К. против Наказателно постановление № 03-013844 от 30.06.2021 г., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ на М.К.К., в качеството му работодател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Нарушението се изразявало в това, че последният е допуснал до работа Д. Р. С., без сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението е установено при проверка на 07.06.2021 г., извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна в апартамент на ул. „Княз Александър Батенберг“ № 17 по повод на получен сигнал. На мястото на проверката контролните органи установили две лица, които изнасяли мазилка. По-късно в апартамента дошъл собственика П. С. и Санкционираното лице М.К.. Последният заявил на проверяващите, че двете лица, които изнасяли мазилка, работят с инструменти на К., като той накрая щял да им плати. Лицата, един от които Сотиров, попълнили декларация по чл. 399 от КТ, като в нея посочил работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, един ден почивка и един час дневна почивка, а дневното му възнаграждение било в размер на 50 лева.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд приема, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на всички съставомерни признаци на нарушението, както и липсата на относимите към тях факти. За тези нарушения, решаващият състав при Районен съд – Варна намира, че са довели до ограничаване правото на защита.

Решението на Районен съд – Варна е правилно.

Настоящият съдебен състав при Административен съд – Варна изцяло възприема установяванията на районния съд от фактическа страна, въз основа на които са формирани изчерпателни мотиви, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи относно неправилното приложение на материалния закон. Трудовият договор представлява съглашение между две страни, по силата на което възникват права и задължения както за работника или служителя, така и за работодателя. От едната страна работникът или служителят се задължава да престира работна сила при определени условия в полза на работника, а от друга работодателят се задължава да заплаща трудово възнаграждение и да създаде здравословни и безопасни условия на труд. Тоест за да е налице трудово правоотношение между две страни, е необходимо да бъде постигнато споразумение относно три задължителни елемента – работно място, характер на работа и трудово възнаграждение. От приложената в административнонаказателната преписка Декларация по чл. 399 от КТ е видно, че Демир Сотиров е посочил, че няма сключен нито трудов договор, нито граждански такъв. В поясненията към Декларацията по чл. 399 от КТ С. е записал, че М.К. го е извикал. От свидетелските показания на лицето С., събрани в хода на въззивното производство, се констатира, че работата, която е трябвало да извършва е да изнася мазилка от апартамента, обект на проверката. Свидетелят е пояснил, че К. му е заплатил само един път сумата от 50 лева, като изнасянето на мазилката продължило 4-5 дни. При преценка естеството на отношенията между страните, е необходимо да се вземе предвид действителните им уговорки, които ги отличават от други видове правоотношения. Трудовите и облигационните отношения пораждат различни по вид права и задължения за страните по тях. За краен резултат гражданският договор има извършване на възложената работа, която следва да бъде определена по съдържание и обем, както и да отговаря на конкретни изисквания за качествено изпълнение. В този случай, изпълнителят дължи краен резултат, но сам той определя начина на извършване на работата, няма определено работно време, работно място, йерархическа зависимост. Докато при трудовия договор работникът или служителя предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа и дължи продължително и многократно изпълнение, за което получава трудово възнаграждение, има работно време и работно място. Със сключването за работника или служителя възниква право на гарантирано трудово възнаграждение, на регламентирани почивки и отпуски, обезщетения, на социално-битово обслужване, получава социални осигуровки за всички осигурени видове социални рискове, както и здравословни и безопасни условия на труд. В разглеждания случай правилни са изводите на районния съд, че Д. С. е изпълнявал задълженията си по гражданско-облигационно отношение – да изнася мазилка, вследствие на осъществен ремонт на апартамент – обект на проверката, като за това му се дължало възнаграждение в размер на 50 лева. Тези установява налагат извод, че между страните не е била уговорена продължително повтаряща се дейност по изнасяне на мазилка от извършен ремонт на апартаменти. Тоест не е налице основен елемент на трудов договор, а на граждански такъв.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски за касационното производство от ответника се явява основателно и следва да бъде уважено. Адвокатското възнаграждение се претендира в минималния размер съгласно чл.7,ал.2,т.2 във връзка с чл.18,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност от страна на касационния жалбоподател е неоснователно.

По отношение на частната жалба срещу Определение № 1184 от 22.08.2023 г., постановено по НАХД № 532/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, съдът намира следното:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда, регламентиран в АПК. С Решение № 1066/11.07.2023 г. въззивният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление като е пропуснал да се произнесе относно разноските. По делото са представени Договор за правна защита и съдействие № 31/23.02.2023 г., от който е видно, че правната помощ е безплатно предоставяна на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, ведно с Декларация по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, подписана от адв. И.И. и Декларация по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, подписана от М.К.К.. Видно от л. 55 - 57 от делото е подадена молба с вх. № 14495 от М.К., чрез адв. И.И., с която е предявена претенция за присъждане на направените във въззивното производство разноски. Молбата е депозирана преди открито съдебно заседание на 10.04.2023 г., т.е. преди даване ход по същество на делото. Ето защо, настоящият тричленен състав при Административен съд – Варна не споделя възражението в частната жалба, че искането за присъждане на разноски е направено за първи път едва с депозиране на молба за допълване на обжалваното решение в частта за разноските.

Що се отнася до размера на адвокатско възнаграждение, правилно районният съд е приел за неоснователно възражението за прекомерност. Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, по арг. от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., приета от Висшия адвокатски съвет. В разглеждания случай с отмененото НП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Производството пред районния съд се е провело в повече от две открити съдебни заседания - – 1) 27.02.2023 г. – л. 50 от делото; 2) 10.04.2023 г. – л. 58 от делото; 3) 22.05.2023 г. – л. 67 от делото и 4) 26.06.2023 г. – л. 78 от делото, което налага определяне на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева за всяко заседание след първите две, съгласно чл. 14 от Наредбата. Поради тези съображения настоящият тричленен състав намира, че правилно е определен размерът на адвокатското възнаграждение. Следователно обжалваното с частната жалба определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, VI-ти тричленен състав при Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 1066/11.07.2023 г., постановено по НАХД № 532/2023 г., по описа на Районен съд – Варна.

ОСТАВЯ в сила Определение № 1184/22.08.2023 г., постановено по НАХД № 532/2023 г., по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на М.К.К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: