Решение по дело №1447/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.Н.П. *** , подадена чрез пълномощник - Р.К. /адвокат при Адвокатска колегия – Варна/, срещу решение № 299/23.02.2023 г. по нахд № 4989/2022 г. на Районен съд - Варна, както и по частна жалба на същото лице срещу определение № 515/30.03.2023г., по същото дело на РС-Варна , с което е оставено без уважение негово искане за изменение на решението в частта на разноските.

Релевира се допуснато нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди немотивираност на обжалваното решение, защото „решаващите „ мотиви се обективират в два обзаца на стр. 3 и 4 , които са „ заимствани от решение на разградски съд „. Не са били обсъдени от РС-Варна представените от жалбоподателя писмени доказателства в насока предприети действия по предотвратяване образуването на отпадъци на територията на общината, но същевременно се кредитира снимков материал, приложен към административнонаказателната преписка. Районният съд не се е произнесъл „ спрямо твърденията за липса на съставомерност на деянието“, предвид утвърдените схеми от общината на местата за събиране на отпадъци . Касаторът счита, че би следвало в описанието на нарушението да се обективира твърдение на наказващия орган какви мерки и/или действия е следвало да предприеме кмета по организация управлението на битовите отпадъци . За да е налице съставомерност на деянието се изисква изцяло липса на предприети мерки , а конкретният случай не е такъв. Нарушението не е доказано и от субективна страна . Според касатора има допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , понеже АУАН е съставен в отсъствие на дееца. Свидетелите по констативния протокол не са вписани като свидетели при съставяне на АУАН. Проверката е била извършена без участието на представител на общината съобразно чл. 119, ал. 3 и 7 от ЗУО, което рефлектира върху достоверността на описаните факти в този протокол. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се посочва отхвърлянето от РС-Варна на искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно-компютърна експертиза , която да даде отговор кой и кога е направил приложените към преписката снимки . Твърди се маловажност на случая с оглед дефиницията на това правно понятие и събраните данни по случая. Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени НП. Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В цитираната по-горе частна жалба на И.П. се твърди неприложимост на регулацията на НПК предвид особеното правило на чл. 63д от ЗАНН , поради което обжалваното съдебно определение № 515/30.03.2023г. на РС -Варна следва да се отмени.

В съдебно заседание касаторът , чрез проц. представител , поддържа частната жалба и касационна жалба на изложените в тях основания.

Ответникът – директорът на РИОСВ- Варна, се представлява от старши юриск. Й К. , която твърди неоснователност на касационната жалба, прави възражение за прекомерност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна счита подадената касационна жалба и частна жалба за процесуално допустими , тъй като са депозирани при спазване на законоустановените срокове , изхождат от надлежна страна , която има правен интерес от тяхното обжалване. При разглеждането им по същество беше съобразено следното :

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост пред РС-Варна е било наказателно постановление /НП/ № **********-69/16.11.2022г. на директора на РИОСВ - Варна, с което за нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е било наложено административно наказание „глоба“ от 5000 лв. на И.Н.П., в качеството му на кмет на Община Варна.

От фактическа страна Районен съд – Варна е приел, че към 08.08.2022 г. И.Н.П. ***. По повод излъчен репортаж по националната телевизия за проблеми със сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в град Варна на 08.08.2022 г. е била извършена проверка от служители на РИОСВ – Варна – св. Ки св. Я , в райони „Одесос“ и „Приморски“ за времето от 07:00 до 15:30 часа. В хода на проверка установили следното: В район „Одесос": на ул. „   " срещу № 11; ул. „  " срещу ул. „   " №    – отпадъците са в насипен вид и в полиетиленови торби. В район „Приморски": м-ст „Кабакум", на ул. „   ", до бившия ресторант „  "; кв. „Виница", обръщача на автобусите; кв. „Виница", ул. „Цар Борис III", преди табелата за край на кв. „Виница" до последната автобусна спирка на излизане от квартала в посока гр. Варна, в дясно; к.к. „Златни Пясъци", до турския ресторант; к.к. „Златни Пясъци", до хотел „   "; к.к. „Златни Пясъци", до хотел „  " – отпадъците са в насипно състояние или в полиетиленови торби. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № 016266/08.08.2022 година.

На 01.09.2022 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу И.Н.П. в отсъствие на нарушителя. При предявяване на АУАН не били посочени възражения, но в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени такива. На 16.11.2022г. било издадено процесното НП , в което наказващият орган е изложил становище за неоснователност на писмените възражения на П. .

За да измени НП в посока намаляване на административното наказание на 3000 лв., РС-Варна е приел , че АУАН и НП са издадени при спазване на законоустановените срокове и съдържат всички реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на процеса според решаващия съд . Събраните доказателствени източници сочат на извод за съставомерност на вмененото на дееца административно нарушение. Според РС-Варна налагането на „глоба“ в минималния законоустановен размер би способствала за постиганото на преследваната от законодателя цел, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.

По повод подадено от И.П. искане за изменение на решението в частта на разноските Варненският районен съд е постановил определение № 515/30.03.2023 г., с което е оставил молбата без уважение поради преценка , че според приложимия закон - НПК, не се предвижда възможност при изменение на НП да се присъждат разноски .

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на районния съд за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не са били допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на материалния закон.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в немотивираност на обжалваното съдебно решение , защото в атакувания съдебен акт има изложение както на възприета фактическа обстановка , така и на правна аргументация на решението за законосъобразност на издаденото НП. Голословно с оглед липса на представени доказателства е твърдението на жалбоподателя , че мотивите на решението на РС-Варна „заимстват решение на разградски съд“. И.П. не посочва номер, дата на издаване на такова решение , не индивидуализира по степен „разградския съд“ - районен, окръжен, административен , не се прилага и препис на такова решение. В съдебното производство страните следва да доказват благоприятните за тях юридически факти . Подобна деятелност не беше осъществена от страна на касатора .

Лишено от основателност е оплакването на И.П. за погрешна преценка на районния съд за отсъствие на допуснато съществено процесуално нарушение поради връчване на АУАН в отсъствие на нарушителя . Първо, изрично в разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН е разписана правна възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. Второ , към материалите на административнонаказателната преписка е приложена изпратена покана на П. с изх. № 08-01-7100 от 18.08.2022 г. за явяването в РИОСВ – Варна за съставяне на АУАН (л. 14 от адм. преписка), като изрично е вписано, че при неявяване актът ще бъде съставен в отсъствието на нарушителя на 01.09.2022г. Поканата е била получена на 22.08.2022 г. (л. 15 от адм. преписка). В този контекст от процесуалното си бездействие жалбоподателят не може да извлича благоприятни правни последици, още повече че се е запознал с акта при неговото предявяване и е могъл в срока по чл. 44 от ЗАНН да депозира писмени възражения, които са били разгледани и обсъдени от наказващия орган. В тази връзка П. е могъл да упражни ефективно процесуалното право на защита в административноказателното производство.

Оплакването на жалбоподателя за липсата на информация в АУАН за втори свидетел по акта не предполага незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, тъй като подобен пропуск не рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, а само ограничава възможностите на наказващия орган да докаже съществуването на възприетите от него юридически факти в хода на съдебното обжалване на НП.

Неоснователно се релевира като допуснато съществено процесуално нарушение неспазването на чл. 119 , ал.3 по ЗУО , понеже проверката на контролните органи е била извършена без да присъства представител на общината, защото това нормативно правило допуска провеждане на такива проверки и в отсъствие на проверявяния или лицата , който работят за него , стига проверката да се извършва с участие на свидетел , което изискване в конкретния случай е било спазено.

По повод оплакването на касационния жалбоподател, че решаващият съд „ не е отчел , не е обсъдил нито едно от представените и приети от делото множество писмени доказателства, доказващи предприетите действия/ мерки , предотвратяващи образуването на отпадъци на територията на общината“ в мотивите на обжалваното съдебно решение се съдържа анализ на представените от И.П. писмени доказателства - графици и схеми за поставяне на контейнери , извадки от GPS системата на община Варна за контрол върху сметоизвозващите фирми / т.е. има обсъждане на тези доказателствени източници, но същите не са били кредитирани, което е суверенна преценка на съдебния орган. Тези доказателствени източници обаче не променят обективния факт , оповестен по националната телевизия , но и установен от контролните органи на РИОСВ -Варна , за съществуващо замърсяване със смесени битови отпадъци в районите „Одесос „ и „Приморски на гр. Варна , както и в близост до хотели в курортен комплекс „Златни пясъци“, станало през горещите летни месеци на 2022г.

Според разпоредбата на чл.19, ал. 3, т. 15 от ЗУО кметът на общината има правно задължение да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и да организира почистването им.

Съществуването на замърсявания в споменатите райони на град Варна , точно и ясно посочени по вид , брой , местонахождение свидетелстват за неефективността на посочените от кмета мерки по представените от него писмени доказателства. В тази връзка писмените доказателства на нарушителя не опровергават достоверността на административнонаказателното обвинение . Съществуващото замърсяване със смесени битови отпадъци извън разрешените места за тяхното изхвърляне е станало не само защото не са предприети активни действия по предотвратяване на такива замърсявания , не само заради неефективността на взетите мерки в тази насока, но също така и поради отсъствие на създадена организация за тяхното почистване. Заради бездействието на кмета на общината по изпълнение на задължението по чл. 19 , ал.3, т. 15 от ЗУО недоволните граждани в двата района са сезирали националната телевизия , от което е последвала и проверката на РИОСВ-Варна.

Лишено от основателност е възражението на И.П. *** е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила , като е отхвърлил неговото доказателствено искане за назначаване на компютърна експертиза за установяване кой и на коя дата е направил снимките , приложени към административнонаказателната преписка , както и кой и кога е съставил текста на втората страница на констативния протокол № 16266/08.08.2022г. , защото кой и кога е направил снимковия материал няма съществено значение за делото , след като има събрани и приобщени писмени доказателства , в които точно и ясно са посочени по брой, вид и местонахождения установените замърсявания със смесени битови отпадъци / констативните протоколи от длъжностни лица на РИОСВ-Варна/.

Не е от съществено значение за процеса и изясняването кой и кога е съставил текста на втора страница на цитирания констативен протокол , защото тази страница е неразделна част от посочения писмен документ и няма самостоятелно правно значение , а този писмен документ е редовен от външна страна , понеже има задължителните реквизити на официален документ - номер и дата на издаване, вписани са имена на неговите автори и има положени подписи на последната страница на констативния протокол. Освен това според правната доктрина актът за установяване на административно нарушение освен обвинителна и сезираща функция, има и установителна такава. Достоверността на описаните в АУАН фактически установявания за замърсявания със смесени битови отпадъци в районите „ Одесос“ и „Приморски“ на гр. Варна е потвърдена от събраните гласни доказателства в хода на съдебното обжалване – свидетелските показания на длъжностните лица от РИОСВ- Варна , преки очевидци на описаните в акта замърсявания.

Правилно районният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 19 , ал. 3, т. 15 , като правомощие , което се изпълнява в условията на оперативна самостоятелност. В същата алинея има разписани конкретни задължения на кмета на общината по осигуряването на съдове за събиране на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; по събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им; по почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване; по избор на площадка, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или на други инсталации или съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждане на битови отпадъци; организирането на събирането, оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община и други, докато хипотезата на чл.19, ал. 3, т. 15 от ЗУО е по-общо дефинирана , което означава, че изборът на мерки и действия на кмета не е ограничен , но същите следва да постигат преследваната от законодателя цел по предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места и създаването на организация на почиставене на такива замърсявания.

За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да посочи , че според приета с решение от 790-6-1 по протокол № 22 от 10.12.2021 г. от Общински съвет - гр. Варна Наредба за управление на отпадъците на територията на община Варна кметът на тази община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците на територията на общината в съответствие с изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни актове , като програмата е част от общинската програма за опазване на околната среда т.е. нарушителят е както автор , така и изпълнител на програмата за управление на отпадъците, която програма е неразделна част от приета от ОбС Варна и действаща програма за опазване на околната среда на община Варна 2019-2023г. т.е. И.П. е бил запознат с разписаните мерки и действия по тази програма , която е длъжен да изпълнява.

Нарушителят твърди , че е предприел мерки по изпълнение на неговото задължение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО , но не представя доказателства за сключен договор с фирма по сметопочистване и сметоизвозване за районите „Одесос „ и „Приморски“ на гр. Варна, за да се установи какви са неговите правомощия при бездействие на изпълнителя по договора . Не се представят никакви писмени доказателства за наложени глоби , неустойки или други по вид финансови санкции на фирмите , отговорящи за сметоизвозването на двата района по повод замърсяванията през лятото на 2022г Жалбоподателят представя данни от GPS системата за проследяване в реално време на движението на сметоизвозващата техника , но няма доказателства за предприети действия от кмета на общината след извършен анализ на тези сведения за тяхно съответствие с утвърдения график за сметоизвозване в двата района на Варна . Не е било съобразено от страна на нарушителя, че пред летните месеци живущите в град Варна значително се увеличават заради големия брой туристи, особено в курортен комплекс „Златни пясъци“. Освен това заради летните горещини отпадъците бързо се разлагат и по този начин не само се замърсява въздуха, но се увеличава риска от зарази за живущите в града и в тази връзка от жалбоподателя не са били предприети мерки да се изисква от фирмите по сметопочистване да увеличат броя на съдовете за събиране на отпадъци или да ги заменят със съдове с по-голям обем , както и да извозват по-често битовите отпадъци, да се актуализира своевременно програмата за управление на отпадъците на територията на Община Варна с оглед изложената конкретика .

Обективният факт на замърсявания със смесени битови отпадъци сочи на неспазване на задължението от кмета на община Варна да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и да организира тяхното почистване , а подобно поведение осъществява състава на административното нарушение по чл. 151, ал.2 от ЗУО , за което се налага административно наказание „ глоба „ от 3000 лв. до 10 000 лв. Наказващият орган е преценил за справедлив размер на глобата сумата от 5 000 лв. , а районният съд е счел, че санкцията следва да се измени до законоустановения минимум от 3000 лв. Настоящият съдебен състав счита за съответстващо на правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 27 във вр. с чл. 12 от ЗАНН решението на наказващия орган , отчитайки не само броя на установените по вид и обем замърсявания в районите „Одесос „ и “Приморски“ на град Варна, но също така наличието на три замърсявания в близост до хотели в курортния комплекс „Златни пясъци“. Определеното наказание е съобразено и със споменатия по-горе риск от зарази и замърсяване на въздуха, които са следствие от тези замърсявания през горещите летни месеци на 2022г. Следва да се отчете и ефектът от тези замърсявания върху гражданите на Варна – лошо мнение за създадената организация по изпълнение на услугите по сметопочистване и сметоизвозване , за които ежегодно всеки един от тях заплаща такса за битови отпадъци. Не на последно място следва да се съобрази и лошото впечатление , което оставят тези замърсявяния в туристите , решили да почиват в града и в курортния комплекс „ Златни пясъци“ през лятото на 2022г., което рефлектира и върху тяхното желание отново да посетят града и курортния комплекс.

Касационната инстанция може да увеличи размера на наказанието единствено при подаден протест от прокурора или подадена жалба от страна на наказващия орган . В настоящия случай нито има подаден такъв протест , нито директорът на РИОСВ-Варна е подал касационна жалба срещу решението на РС-Варна, поради което настоящият съдебен състав не може да увеличи наложеното от РС-Варна наказание „глоба“ в рамките на законоустановения минимум.

Голословно е възражението на касационния жалбоподател за отсъствие на вина у дееца. Вината според правната доктрина има две проявни форми- умисъл и непредпазливост. В случая деянието е извършено при условията на непредпазливост. Не се касае за умишлено поведение. Не е налице хипотезата, когато деецът деецът, предвиждайки обществено опасните последици на нарушението, да е искал или допускал тяхното настъпване , а разпоредбата чл. 7, ал.2 от ЗАНН гласи ,че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Частната жалба на И.П. срещу определение № 515/ 30.03.2023 г. на РС-Варна, с което е оставено без уважение негово искане за изменение на решението в частта на разноските, като му се присъдят разноските съразмерно на отменената част на НП , е основателна.

Районният съд погрешно се е ръководил при вземане на своето решение от правилата на НПК с позоваване на чл. 84 от ЗАНН , тъй като тази правна норма препраща към посочения кодекс „доколкото няма особени правила“ в ЗАНН. С приемане на новата разпоредба на чл. 63д от ЗАНН с ДВ , бр. 109/ 2020г. е налице особено правило в ЗАНН , което изключва правоприлагането на НПК. Според споменатата разпоредба в производствата пред районния и административния съд страните имат право на разноски по реда на АПК т.е. съобразно регламентацията на чл. 143 от този кодекс, наименувана Отговорност за разноски“ . В цитираната правна норма не е включена хипотезата на изменение на акта , съответно на НП и на основание чл. 144 от същия кодекс се прилага регулацията на чл. 78, ал.1 от ГПК , като разноските следва да се присъдят на страните съразмерно на уважена и отхвърлена част. В случая размерът на наказанието „глоба“ е намален от 5 000 лв. на 3 000 и при доказан размер на направени разходи от П. по водене на делото от 800 лв. /платен в брой адв. хонорар / , ответникът по касация дължи сумата от 320 лв. В този контекст определението на РС-Варна е неправилно и подлежи на отмяна , а неговото решение , с което е изменено НП , следва да бъде потвърдено по реда на инстанционния съдебен контрол.

При този изход на правния спор съдът трябва да удовлетвори искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от ЗПП.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 299 от 23.02.2023г., постановено по анд. № 4989/2022 г., по описа на Районен съд – Варна, в частта в която е изменено от 5 000 лв. на 3000 лв. наложеното административно наказание „ глоба“ на И. Н  П. с наказателно постановление № **********-69/16.11.2022г. на директора на РИОСВ – Варна на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците.

ОТМЕНЯ определение № 515/30.03.2023г. , постановено по анд. № 4989/2022г. по описа на Районен съд Варна , като вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 299/23.02.2023г. на Районен съд Варна в частта на разноските, като осъжда РИОСВ гр. Варна да заплати на И.Н.П. *** с ЕГН ********** сумата от 320 / триста и двадесет / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА И.Н.П. *** с ЕГН ********** да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща дължимо юриск. възнаграждение по повод проведеното касационно производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

	Председател:
	Членове: