Решение по дело №5020/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260146
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20203110205020
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                         

                                гр.Варна, 01.02.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХХVII наказателен състав, в откритото съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди  двадесет и първа  година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар Петя  Великова,

като изслуша докладваното от съдията НАХД № 5020 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на А. В.Л., ЕГН **********, с адрес ***,  против Наказателно постановление № 460а. - 402 от 02.12.2020 год., издадено от Началник Пето РУ към ОД МВР – Варна, с което на основание чл. 81, ал.1, т.6 от ЗБЛД за нарушение на чл. 49, ал.3 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева.

 

 В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП, твърди се, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателя редовно призован не се явява. В писмена молба развива подробни доводи  и моли за отмяна на издаденото НП. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски .

 

Ответната  страна  редовно уведомена,  не  се представлява, от същата е постъпило писмено становище, в което изразява отношение за  правилност и  законосъобразност  на обжалваният административен акт. Моли да и бъдат присъдени направените разноски за  юрисконсултско  възнаграждение.

 

Варненският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

 

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановеният 7-дневен срок, от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.

 

На 20.10.2020 година е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1230/20.10.2020 г. против А. В.Л., ЕГН ********** -  за това, че на 20.10.2020 г., около 13.27 часа в град Варна, на ул."Брегалница" № 1 при извършена проверка се установява, че в качеството си на родител   не е върнал издадения паспорт на детето си  А.А.Л., ЕГН **********, валиден до 25.06.2020 г.  в законоопределения срок,  /в тримесечен срок след изтичане на неговата  валидност  до  25.09.2020 год./ с което виновно е нарушил чл. 49, ал.3 от ЗБЛД, който гласи следното:  "Лицата са длъжни да върнат паспортите си и заместващите ги документи на органа, който ги е издал, в тримесечен срок след изтичане на тяхната валидност или отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване."

 

 Актът е съставен от компетентно за това лице и е подписан от св. М.Г.И., присъствала при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Актът е подписан от нарушителя без вписаните в него възражения и съдържа всички необходими реквизити.

 

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното Наказателно постановление № 460а. - 402 от 02.12.2020 г. от Началник Пето РУ при ОД МВР - Варна, с което на основание чл. 81, ал.1, т.6 ЗДЛД за нарушението по чл. 49, ал.3 на същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева. Процесното наказателно постановление съдържа съгласно чл. 57, ал.1 от ЗАНН всички необходими реквизити.

 

 

При обжалване на НП пред ВРС са допуснати до разпит свидетелите, посочени в АУАН. Въз основа на събраните гласни доказателства от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, чиито показания съдът възприема за логични, последователни и непротиворечиви се формира единствения възможен извод, че на посочените в акта дата и място нарушителя -жалбоподател е отишъл във Второ РУ при ОД МВР – Варна, ул.“Брегалница“ № 1 за да върне  документ за самоличност – паспорт на малолетното си дете А.А.Л., чиито срок на валидност е изтекъл на 25.06.2020 г. и лицето не го е върнало в тримесечния „гратисен“  период до 26.09.2020 г.

 

По делото са събрани писмени доказателства: Заповед на министъра на вътрешните работи, видно от която актосъставителя и лицето, издало НП са компетентните за това органи; Оригинал на АУАН № 1230/2010.2020 г., оригинал на НП №460а. - 402 от 02.12.2020 г. От представеното ксерокопие на Заповед с рег. номер 8121з. - 493 от 01.09.2020 г., издадено от Министъра на вътрешните работи е видно, че АУАН могат да съставят държавни служители от различните дирекции на МВР, а що се касае до НП същите могат да бъдат издавани от конкретно изброени длъжностни лица. В тази връзка неоснователни са доводите на защитата, че НП е издадено от некомпетентен за това орган. Въпросната заповед е издадена от министър на вътрешните работи в рамките на предоставените му от закона правомощия и определя кръга от лица, имащи право да съставят актове и да издават НП. В заповедта не са изписани конкретни лица с три имена и длъжност, поради което, а и практиката го установява, е ненужно действията по упълномощаване да се преповтарят. Този тип заповеди по упълномощаване на длъжностни лица не се издават с оглед личността, поради което е ненужно ново упълномощаване.

 

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

 

Съставеният акт за установяване на административно нарушение съдържа всички необходими реквизити и при съставянето му не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите. Описаното нарушение е невръщане на паспорт в определен от законодателя тримесечен срок от изтичане на валидността му.

 

Визирано е, че жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбите на чл. 49, ал.3 ЗБЛД, като съдът намира така дадената правна квалификация за правилна. Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани гласни и писмени доказателства установяват по един безспорен и категоричен начин описаното нарушение, факта на осъществяването му, времето и мястото на осъществяването му, както и неговото авторство.

 

 На жалбоподателя е предоставена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза.

 

С издаденото въз основа на акта наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер от 20.00 /двадесет/ лева, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.1, т.6 ЗБЛД, която визира хипотеза на невръщане паспорта или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му. Санкционната част на разпоредбата предвижда наказание от 20.00 до 150.00 лева, като на жалбоподателя е определена на глоба  в минимален размер, а именно 20.00 /двадесет/ лева.

 

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че са налице основанията за приложение на чл. 28 ЗАНН, т.е. твърди се, че е налице маловажност на случая, което очевидно не е така. В действителност не са настъпили други вредни последици от деянието, но това деяние се осъществявая чрез бездействие и с осъществяването му се нарушава установеният ред за издаване, срок на валидност и предаване на съответните органи на българските документи за самоличност.

 

Случаят не е маловажен по см. чл. 28 ЗАНН. Има смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно –  паспортът е бил доброволно предаден, но това не са такива смекчаващи  отговорността обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този род.  Напротив, става въпрос за типичен случай на нарушение по чл.49 ал.3 от ЗБЛД, като лицето е просрочило  връщането на паспорта.

 

Предвид горното, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

 

 

По разноските:

 

Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – ОД МВР - Варна,  която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на  80,00 /осемдесет/ лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОД МВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Врачанският районен съд

 

 

 

 

 

 

                            Р   Е   Ш   И:

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 460а. - 402 от 02.12.2020 г., издадено от Началник Пето РУ към ОД МВР – Варна, с което на А. В.Л., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 81, ал.1, т.6 от ЗБЛД за нарушение на чл. 49, ал.3 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба“  в размер на  20.00 /двадесет/ лева.

             ОСЪЖДА   А. В.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОД  МВР - Варна, ЕИК *********, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5  ЗАНН.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: