Р Е Ш Е
Н И
Е № 2347
гр. Пловдив, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на седемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 19234 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Дискрет“ ЕООД,
ЕИК *********, против „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД, ЕИК *********, с която е
предявен иск за осъждането на „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД да заплати на „Дискрет“
ЕООД сумата от 7911.51 лв., представляваща неизплатена продажна цена по фактури
издадени в периода 20.06.2017 г. – 11.09.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата.
С определение от 10.12.2018 г. е приет за съвместно разглеждане
в настоящото производство предявения от „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу „Дискрет“ ЕООД, ЕИК *********, насрещен иск за осъждането на ответника „Дискрет“
ЕООД да заплати на „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД, сумата от 361.37 лв. – дължима
сума на отпаднало основание, предвид частично разваляне на сключен договор за
покупко-продажба на стоки между страни, за което е издадена фактура № *** г.
по която е издадено кредитно известие от „Дискрет“ ЕООД на стойност 361.37 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 12.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Твърдения по
първоначалния иск:
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищеца по първоначалния иск:
„Дискрет“ ЕООД се занимавало с
производство на тапицирана и корпусна мебел. С ответника били в дългогодишни
търговски отношения. В периода 20.06.2017 г. – 11.09.2018 г. ищецът продал на
ответника следните вещи – Офис модул ОМ-9 ВНГ, диван „Гарденя“ тройка – 1 бр.,
1 бр. секция „Десислава“ пакет 5/6, портманто „Ирина“ 1 бр., 1 бр. секция
„Бохем“, 1 бр. офис модул ОМ-8, 1 бр. офис модул ОМ-9, 1 бр. кухненски
модул-МК-6, 1 бр. кухненски модул-МК-16, 1 бр. кухненски модул-МК-55, 1 бр.
3-ка Мартин разтегателен, Портманто Принс Малък, 1 бр. табуретка Сибил, Скрин
„Комо“-4 с МДФ,1 бр. 3-ка Виена разтегателен, фотьойл Виена – 2 бр., кухненски
ъгъл Дипломат, секция „Ваня“ – 1 бр., , кухненски модул МК-4 – 1 бр., холна
маса „Рената“, етажерки за документи с 4 вратички, скрин Комо-2- 2 бр.,
витрина+стъкло и стъклен рафт – 1 бр., ъглови легла – 1 бр., 2 бр. легло
„Криси“ 92/190, 1 бр. бюро „Митко“, 1 бр. офис модул ОМ-1, 1 бр. офис модул
ОМ-2, диван „Виена“ двойка – 1 бр., фотьойл „Лео“, табуретка „Астра“, комплект
ъглови легла с чекмеджета – 1 бр., бюро по поръчка – 10 бр., етажерка ОМ 4 –
6бр., шкаф за обувки Ветрило 2 с чекмедже,
легло „Мони“ 82/19 – 1 бр., ОМ 15
– 1 бр., секция „Стефани“, гардероб G8-1 бр., приста с чекмеджета за
матрак 144/190, легло Мони – 1 бр., кухня К2-1бр., офис модул ОМ9 – 1 бр., МК
16- 1 бр., диван Виена тройка – 1 бр., тройка „Мартин“ – 1 бр., шкаф обувки
Ветрило 3 с чекмедже, диван „Виена“ тройка – 1 бр., портманто „Престиж“ – 1
бр., нощно шкафче – 1 бр., легло „Ани“ – 1 бр., легло „Мони“ – 2 бр., плот бюро
Шампион и „Криси“ 82/190. За продажбата на стоките били издадени 10 фактури,
като дължими суми по тях не били изплатени изцяло. Ищецът претендира сумата
общо от 7911.51 лв., представляваща незаплатена продажна цена, както следва –
43.52 лв. - дължими по ф-ра № *** г., 513.65 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 30 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 149 лв. –
дължими по ф-ра № *** г., 1611.99 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 117.76 лв. – дължими по ф-ра
№ *** г., 108.16 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 3475.42 лв. – дължими по
ф-ра № *** г., 1526 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 280.01 лв. – дължими по ф-ра
№ ***г., 56 лв. – дължими по ф-ра № *** г. Моли искът да се уважи и
съдът да осъди ответника да му заплати претендираната сума. Претендира законна
лихва и разноски.
Постъпил е в срок
отговор на исковата молба. Исковата претенция била редовна и допустима.
Предявените искове се оспорват като неоснователни. Процесните фактури били
осчетоводени при ответника, но задължението за плащането по фактурите не било
падежирало. Твърди, че плащането по фактурите било с краен срок 31.12.2019 г.
Ищецът не бил доказал изискуемост на претенциите. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира разноски.
Твърдения по насрещния иск:
В
насрещната искова молба /имплементирана в отговора на исковата молба на
ответника/ се сочи, че между страните бил сключен договор за покупко-продажба
за мебели на стойност 6041.75 лв., за което било издадена фактура № *** г.
Купувачът „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД заплатил цялата сума от 6041.75 лв., но
продавачът не изпълнил изцяло задължението си. Продавачът „Дискрет“ ЕООД не
доставил стока на стойност 361.37 лв., за което издал кредитно известие № *** г.
за сумата от 361.37 лв. Ето защо ищецът по насрещния иск твърди, че договорът за
покупко-продажба за мебели по фактура № *** г. бил
частично развален, тъй като сумата от 361.37 лв. не била приспадната и
продавачът се обогатил неоснователно с нея. Моли искът да се уважи и ответникът
по насрещния иск да бъде осъден да му заплати сумата от 361.37 лв., която се
дължала на отпаднало основание, поради частичното разваляне на договора.
Претендира законна лихва и разноски.
Посочена е банкова сметка – ***.
В
срока за отговор по насрещния е постъпила молба от „Дискрет“ ЕООД, с която се
твърди, че сумата по насрещния иск е заплатена изцяло на ответника на
15.01.2019 г.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете по чл. 327 ТЗ във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи доставка на описаните в
исковата молба по посочените фактури в периода 20.06.2017 г. – 11.09.2018 г. на
ответника, който ги е приел, размера на претенцията, падежа на плащането по
извършените доставки. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените
по- горе обстоятелства, както и да докаже, че плащането по фактурите е с краен
срок 31.12.2019 г., а при установяването на фактическия състав на вземането, следва
да установи, че е погасил задължението.
Безспорно между
страните е че в периода 20.06.2017 г. – 11.09.2018 г. ищецът продал на
ответника описаните в исковата молба стоки, както и, че ф-ра № *** г., ф-ра № *** г., ф-ра № *** г., ф-ра № *** г., ф-ра № *** г., ф-ра № *** г., ф-ра № *** г., ф-ра № *** г., ф-ра № *** г., ф-ра № *** г. и ф-ра № *** г. са
осчетоводени при ответника, като общата стойност на закупените стоки по тях,
която не е заплатена, е 7 911,51 лв. , които обстоятелства са отделени
като безспорни с Определение от 25.01.2019 г.
По този иск се
спори дали е настъпил падежа на вземанията.
Не се спори, а
и от приложените фактури се установява, че страните по делото са обвързани от
договор за търговска продажба, по който ищеца е продавач, а ответникът купувач.
Стоките предмет на фактурите са предадени на купувача. По делото не се установи
по един безспорен начин страните да са уговорили падеж за плащане на сумите по
фактурите. Падеж не е посочен и във фактурите.
Съгласно
чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката,
освен ако е уговорено друго.
В случая не се
установи по един безспорен начин, че между страните е уговорен друг срок за
плащане.
Свидетелката М.А.Х.
/протокол от о.с.з. от 17.04.2019 г. л.52/ при разпита си заявява, че по повод
процесните фактури по настояване на управителя на „Мебелна борса Никеа“ ЕООД се
е свързала по телефона с управителя на „Дискрет“ ЕООД като са договорили отлагане на плащанията по фактурите за края
на 2019 г., като компромис за забавата на изработката на доставените стоки.
Съдът не
приема, че с въпросната уговорка страните са определили падеж на плащанията по
фактурите за края на 2019 г. или да са отсрочили плащането по фактурите за
тогава. На първо място не се установява по безспорен начин, че свидетелката е
разговаряла именно с управителя на „Дискрет“ ЕООД, доколкото самият управител
изрично отрича да е правената такава уговорка и да се съгласявал да му бъде
заплатено в края на 2019 г. На следващо място, съгласно чл.303а, ал.1 ТЗ Страните по търговска сделка могат да договорят срок за
изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да
бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката
или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна
злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. А съгласно
ал.3 Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура.
Дори и страните да не са уговорили
падеж на задължението за плащане към момента на сключване на договора, то в
законна са посочени сроковете, в които следва да се изпълни това задължение.
В случая не се установи страните към
момента на сключване на договорите за продажба да са уговорили падеж за
плащане, поради което в отношенията им е приложима разпоредбата на чл.327, ал.1 ГПК, плащане се дължи при предаване на стоката. Не се установи по категоричен
начин, че страните са се съгласили за отсрочване на плащането, а и такова
отсрочване за срок близо 2 години от предаване на стоките, противоречи и на
разпоредбата на чл.303а ТЗ.
Предвид изложеното съдът приема, че
падежът на паричното задължение по процесните фактури е настъпил с предаването
на стоката, съгласно чл.327, ал.1 ТЗ или най-късно с изтичане на 14 – дневен
срок от предаване на фактурите, като по делото се установи, че фактурите са
предадени и осчетоводени при ответника преди завеждане на исковата молба.
С оглед изложеното исковата претенция
по първоначалния иск се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен
размер.
По насрещния иск с правна
квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В тежест на
ищеца е да установи, че е сключен договор за покупко-продажба за мебели на
стойност 6041.75 лв. между страните, за което било издадена фактура № *** г., че е заплатил
в изпълнение на договорните си задължения цялата сума по фактурата, че продавачът не изпълнил изцяло задължението си, че договорът е частично развален, за което е издадено кредитно известие № *** г., както и на
каква стойност са стоките, които не са доставени, респ., за които договорът е
развален. В тежест на ответника е да установи наличието на основание за
задържане на претендираната процесна сума, т. е. изпълнение на своята насрещна престация
по договорното правоотношение в цялост.
Безспорно между страните е, че след
предявяване на насрещния иск, ответникът по него е заплатил пълния претендиран
размер от 361.37 лева, което се установява и от представеното платежно
нареждане с датата на плащане 15.01.2019 г. /л.20/
Предвид изложеното насрещният иск
следва да бъде отхвърлен поради плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора по първоначалния
иск право на разноски се пораждат за ищеца по него „Дискрет“ ЕООД, съгласно чл.
78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски – 316 лева – платена държавна
такса и 718 лева – адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита
и съдействие, в който се съдържа разписка за платената сума /л.4 гръб/, които
суми следва да бъдат присъдени на ищеца.
С оглед изхода на спора по насрещния иск,
доколкото претенцията по него е платена в хода на производството, след неговото
завеждане, ищецът по него има право на разноски и такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът по насрещния иск доказа следните разноски – 50 лева – платена
държавна такса и 300 лева, платено адвокатско възнаграждение, видно от договор
за правна защита и съдействие, в който се съдържа разписка за платената сума
/л.53/, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по насрещния иск.
Останалите претендирани разноски в размер на 120.66 лева – такси в
изпълнителното производство по налагане на обезпечението, допуснато в хода на
настоящото производство, както и 200 лева – адвокатски хонорар за
представителство по изп.д. по обезпечаване на иска не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на
бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в
съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и
съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение
разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното
производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо
исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да
се съберат чрез съдебния изпълнител и не се присъждат в исковото /в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./. Още повече претендираните такси не се
установява да са платени именно по повод изпълнението на допуснатото
обезпечение срещу ответника по насрещния иск, както и не се установява, да е
образувано изпълнително производство във връзка с допуснатото обезпечение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Брезовско шосе“ № 176,
представлявано от Н.А.П. - *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Дискрет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. „Чепеларе“ № 33, представлявано от Т.С.Г. - *** сумата
в общ размер на 7911.51 лева, представляваща
неизплатена продажна цена по фактури издадени в периода 20.06.2017 г. – 11.09.2018
г., от които 43.52 лв. - дължими по ф-ра № *** г., 513.65 лв. – дължими по ф-ра № ***г.,
30 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 149 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 1611.99
лв. – дължими по ф-ра № *** г., 117.76 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 108.16
лв. – дължими по ф-ра № *** г., 3475.42 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 1526
лв. – дължими по ф-ра № *** г., 280.01 лв. – дължими по ф-ра № *** г., 56 лв. –
дължими по ф-ра № *** г., ведно със законната лихва
от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, както и 1034 лева – разноски в производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Брезовско шосе“ № 176,
представлявано от Н.А.П. - *** срещу „Дискрет“ ЕООД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Чепеларе“ № 33, представлявано
от Т.С.Г. - *** насрещен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 361.37 лева, дължима сума на отпаднало основание, предвид
частично разваляне на сключен договор за покупко-продажба на стоки между
страни, за което е издадена фактура № *** г. по която е издадено кредитно
известие от „Дискрет“ ЕООД на стойност 361.37 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от 12.11.2018 г. до окончателното изплащане, поради плащане на задължението
в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА „Дискрет“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Мебелна Борса
Никеа“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 350 лева – разноски по насрещния иск в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ