Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
4 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.118 от ГПК. Съдът като разгледа исковата молба и постъпилия отговор на исковата молба, както и приложените по делото документи, констатира следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД; обусловената - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД и цена на иска и цена на иска 15 338,75 евро, като частичен иск. С отговора на исковата молба, който е постъпил в законоустановения срок, е направено възражение за местна неподсъдност на делото „общо за българския съд и в частност пред Великотърновски окръжен съд”. При направено от ответника възражение за местна подсъдност по начин и в срок, визирани с разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК, какъвто е настоящият казус, сезираният съд е длъжен да провери дали делото му е подсъдно с оглед правилата за местна подсъдност, както международната компетентност на българския съд, така и местната компетентност на сезирания съд с оглед вътрешното право. Исковите претенции са предявени срещу физическо лице, което има местоживеене в държава-членка на ЕС, за причинен от него деликт. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на исковата молба и приложените по делото документи от л.77 до л.80 относно местоживеенето. Съгласно чл.2, т.1 на „Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела” местно компетентен съдна предявен иск против физическо лице, което има местоживеене в държава-членка на ЕС, са съдилищата на тази държава-членка, независимо от гражданството. Това е общата международна компетентност на съдилищата на държавите членки. Съгласно чл.3 и чл.5, т.3 на „Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела” срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск в друга държава-членка, относно гражданска отговорност, delict или quasi delict - в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие. Това е така наречената „специална компетентност”. Съгласно чл.26, т.1 на „Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела” когато срещу ответник с местоживеене в една държава-членка е предявен иск в съд на друга държава-членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен ако компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент. На основание посочените текстове от „Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета на ЕС в настоящия казусмеждународно компетентен е българският съд. Това е така защото твърденият вредоносен резултат е настъпил на територията на Република България, видно от съдържанието на исковата молба. Гражданин на коя държана-членка е ответникът, е ирелевантен факт за определяне кой е международно компетентния съд. Чрез разпоредбите на „Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета на ЕС” се определя съдилищата на коя държава-членка са международно компетентни, а вътрешното право на държавата-членка, чиито съдилища са компетентни с оглед „специална компетентност” по „Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета на ЕС”, определя кой е родово и местно компетентния съд. Родовата подсъдност на предявените искови претенции е окръжен съд, като първа инстанция. Аргумент чл.103 от ГПК във вр. с чл.104, ал.1, т.4 от ГПК. Родово подсъдни на окръжен съд са изрично и изчерпателно изброените в чл.104, ал.1 от ГПК видове искови претенции. Обуславящата искова претенция, по която е образувано настоящото гражданско дело, е от визираните в посочената правна норма видове искови претенции. Достатъчно е обективно съединената обуславяща искова претенция да е родово подсъдна на окръжен съд, за да е подсъдна на окръжния съд и обусловената искова претенция. Кой е местно компетентния съд, когато ответникът не живее в пределите на Република България, и ищецът е с известен адрес, е регламентирано с разпоредбите на чл.107, ал.1 и ал.2 от ГПК. В настоящия казус е налице една от хипотезите, визирани с посочените правни норми, а именно: ГР.Д.№.51/2011 г. ВТОС Ответникът има постоянен адрес на територията на Република България. Има постоянен адрес в гр. В. Търново. Обстоятелство, удостоверено от приложения по делото документ на л.60. Не живеена територията на Република България. Обстоятелство, удостоверено чрез приложените по делото документи от л.77 до л.80. При наличие на посочената хипотеза местно компетентен е съдът, в района на който се намира постоянният адрес на пълномощника на ответника. Аргумент чл.107, ал.2 от ГПК. Процесуалните представители по пълномощие на ответника са с постоянен адрес гр. София. Обстоятелства, удостоверени чрез приложените по делото пълномощни. Родово компетентния съд в района, на който е постоянният адрес на пълномощниците на ответника, е Софийски градски съд. Настоящият състав счита, че посочената местна компетентност е специална по отношение на регламентираната с разпоредбата на чл.115 от ГПК компетентност. Касае се за лица, които живеят извън пределите на Република България. С оглед на изложеното и на правомощията си, визирани в чл.118, ал.1 от ГПК настоящият състав счита, че надлежният съд за разглеждане на предявените обективно съединени искови претенции справо основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД и цена на иска 15 338,75 евро, като частичен иск, е Софийски градски съд. При направено от ответника възражение за местна подсъдност по начин и срок, визирани в чл.119, ал.3 от ГПК, сезираният съд като констатира, че делото не му е подсъдно с оглед правилата за местната подсъдност, е задължен по реда на чл.118, ал.2 от ГПК да прекрати производството по дело при себе си и да изпрати делото по подсъдност на компетентния съд. С оглед разпоредбата на чл.121 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба. Водим от горното по реда на чл.118, ал.1 от ГПК и на основание чл.113 от ГПК окръжният съд О П Р Е Д Е Л И : ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО да бъде прекратено производството по ГР.Д.№.51 по описа за 2011 година на Великотърновски окръжен съд, поради липса на международна компетентност на българския съд, като НЕОСНОВАТЕЛНО. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ГР.Д.№.51 по описа за 2011 година на Великотърновски окръжен съд. ИЗПРАЩАДЕЛОТОна родово и местно компетентния съд - Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО в едноседмичен срок от съобщаването му на страната. СЪДИЯ: |