Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.05.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на осми април през две хиляди и
деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Валентина Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 1871 по описа за 2018г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „С Ф Б“ ЕООД гр.София, твърди в депозираната искова молба, че
подал пред РС - Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист въз основа на Договор за финансов лизинг
с опция за придобиване на собствеността № 49-01448/25.11.2016г. с нотариално
заверени подписи на страните. В производството по образуваното ч.гр.д.№
869/2018Г. срещу лизингополучателя „ЛЛ“ ЕООД и солидарно задължения длъжник Х.К.К.
били издадени Заповед № 553 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 14.06.2018г. и изпълнителен лист № 767 от същата дата. В хода на
изпълнителното производство цитираната заповед била връчена на Х.К.К. при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, поради което на
ищеца били дадени указания да предяви установителен иск за вземането си.
Между „С Ф Б“ ЕООД, като
лизингодател, „ЛЛ“ ЕООД, като лизингополучател, и Х.К.К., като солидарен
длъжник, бил сключен договор за финансов лизинг ДФЛ реф.№ 49-01448/25.11.2016г.
с нотариална заверка на подписите. Към договора се прилагали Общите условия на
лизингодателя, действащи към онзи момент, които били подписани от представителя
на дружеството - лизингополучател. По силата на договора ищецът се задължил да
придобие лизинговите обекти, представляващи два броя влекачи марка Скания, като
заплати продажната им цена, да финансира лизингополучателя, като заплати
продажната цена на лизинговите обекти, както и да предостави лизинговите обекти
за ползване на „ЛЛ“ ЕООД. Срещу това лизингополучателят се задължил да заплаща
месечните лизингови вноски, както и всички други плащания, уговорени в договора
и Общите условия. От своя страна, Х.К.К. се задължил да отговаря солидарно с
лизингополучателя за всички задължения, произтичащи от сключения договор.
Ищецът изпълнил всички свои
задължения по лизинговия договор. След подписването му между лизингодателя и
доставчика „Скания България“ ЕООД били сключени договори за покупко-продажба на
два броя влекачи Скания. След доставката „С Ф Б” ЕООД извършило регистрация на
моторните средства в КАТ. Наред с това лизингодателят изпълнил и задължението
си за финансиране, като заплатил цената
по договора за покупко-продажба, както и задължението си за доставка на
лизинговите обекти и предаването им на лизингополучателя. Това довело до
настъпване изискуемостта на насрещните задължения на „ЛЛ“ ЕООД и солидарно
задължения Х.К.К. за плащане на лизинговите вноски и другите вземания,
уговорени в договора за лизинг по основание и размер. „ЛЛ“ ЕООД обаче не
изпълнило задължението си да плаща месечните лизингови вноски и другите суми по
договорите.
Съгласно чл.2 от лизинговия договор,
лизингополучателят „ЛЛ” ЕООД се задължил да плати на лизингодателя 60 месечни
лизингови вноски. Размерът и падежите на плащане на месечните лизингови вноски
били посочени в Погасителния план, неразделна част от договора. Към момента на
предявяване на иска лизингополучателят просрочил и дължал плащането на четири
лизингови вноски, както следва:
- лизингова вноска с падеж
05.02.2018г. в размер на 2 340.96 евро без ДДС или 2 809.15 евро с ДДС;
- лизингова вноска с падеж
05.03.2018г. в размер на 2 340.96 евро без ДДС или 2 80915 евро с ДДС;
- лизингова вноска с падеж
05.04.2018г. в размер на 2 340.96 евро без ДДС или 2 80915 евро с ДДС;
- лизингова вноска с падеж
05.05.2018г. в размер на 2 340,96 евро без ДДС или 2 80915 евро с ДДС.
Всички суми, посочени в договора,
включително и сумите, посочени в погасителния план, били без включен ДДС.
Лизингополучателят дължал и допълнително ДДС върху всяка дължима сума, съгласно
действащото законодателство.
Общият размер на просрочените
лизингови вноски с включен ДДС бил 11 236.60 евро.
На основание чл.17 от Общите условия
към договора „С Ф Б” ЕООД имал право да получи 3 % на месец лихва за забава
върху просрочените вземания за лизингови вноски за период от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
окончателното погасяване на вземанията на лизингодателя.
Х.К.К. подписал договор за финансов
лизинг № 49-01448/25.11.2016г. като солидарен длъжник, като на основание чл.121
от ЗЗД отговарял солидарно с „ЛЛ” ЕООД за надлежното изпълнение по лизинговия
договор. Ето защо той отговарял на самостоятелно основание за вземанията на
ищеца и дължал на „С Ф Б“ ЕООД плащане на сумите по издадените срещу него
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист, както и разноските по делото.
С оглед на така изложеното ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Х.К.К.
дължи на „С Ф Б“ ЕООД сумата от 11 236.60 евро -неплатени лизингови вноски по
Договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собствеността №
49-01448/25.11.2016г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно с
лихва върху тази сума в размер на 3% месечно, считано от 31.05.2018г. - датата
на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Ищецът моли съдът да
се произнесе и по дължимостта на направените в заповедното производство разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Х.К.К. ***, чрез назначения му особен представител –
адв.Д.К. от Адвокатска колегия - гр.Хасково, в законоустановения
едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан по следните съображения:
Съгласно чл.2, за срока на договора
лизингополучателят дължал заплащането на 60 равни месечни лизингови вноски,
платими в сроковете по приложен към договора погасителен план, до пето число на
съответния месец. Според специалните разпоредби относно застраховането от
договора, при неизпълнение собственикът имал право да прекрати договора без
предизвестие, като му се дължала и неустойка в посочен размер преди
прекратяването. Съгласно приетите между страните Общи условия към лизинговия
договор, при забава на две месечни вноски, всички останали ставали предсрочно
изискуеми. Според текста на т.16 от ОУ, собственикът имал право да прекрати
едностранно договора с писмено уведомление в определени случаи, включително и
при неполучаване на изцяло дължимо плащане на лизингова вноска от страна на
лизингополучателя, в който случай можел
да получи обезщетение в размер на сума, равна на неизплатените вноски по
договора. В настоящия случай обаче нямало твърдения и доказателства за
прекратяване на договора по реда и в срока, описан в договора и общите условия,
нито имало твърдения дали предадените стоки са върнати. При неизпълнение на
обещания облигационен резултат, възниквала гражданска отговорност за длъжника
да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпял
неблагоприятни имуществени последици, можел да претендира обезщетение за
имуществени вреди във формата на претърпени загуби и пропуснати ползи. В случая
ищецът искал изпълнение, ведно с мораторна лихва за забава, затова и той
трябвало да изпълни насрещното си задължение. Когато изправният кредитор
предпочетял да упражни правата по чл.79 от ЗЗД, договорът не се прекратявал и в
случая следвало да даде възможност на лизингополучателя да продължи ползването
на лизинговото имущество и да му прехвърли собствеността след изтичането на
срока на договора. По делото обаче нямало данни дали предадените на
лизингополучателя вещи се ползват от него към настоящия момент, дали са се
ползвали към датата на предявяване на иска и дали са се ползвали към датата на
падежа на всяка една от претендираните вноски. При положение, че не било ясно
дали вещите се ползват, нямало как да бъде установено от съда и страните дали
ищецът е изправна страна по договора, за да се преценяла съответно възможността
да иска изпълнение. В тази връзка особеният представител изрично заявява, че
никой от ответниците не ползва вещите, предмет на лизинговия договор и те не са
намират при никой от тях. Отделно от това ищецът следвало, след неплащането на
една лизингова вноска, да прекрати/развали договора и като не го направил сам,
същият се поставил в риск от по-дълго като период и по-голямо като размер
неизпълнение. В тази връзка се моли да бъде отхвърлен предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
Моли съдът да не присъжда разноски в
заповедното производство, тъй като липсвал списък по чл.80 от ГПК, а, ако не
бъде прието това становище, се прави възражение за прекомерност на адвокатските
разноски в заповедното производство.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2016г. между „ЛЛ“ ЕООД
гр.Димитровград, като лизингополучател, и „С Ф Б“ ЕООД гр.София, като
лизингодател, е сключен Договор за финансов лизинг с опция за придобаване на
собствеността реф.№ 49-01448/25.11.2016г. За надлежното изпълнение на
задълженията по договора от страна на дружеството - лизингополучател солидарна
отговорност поел ответникът в настоящото производство Х.К.К., който,
подписвайки договора, изрично е заявил, че се задължава да отговаря солидарно
за надлежното изпълнение на всички задължения по договора, както и декларирал
изрично, че е запознат и разбира разпоредбите на специалните и общите му
условия.
По силата на този договор ищцовото
дружество се задължило да придобие собствеността върху два броя влекачи Скания,
модел R450 LA4x2MLA, както и
да ги предостави за ползване под формата на финансов лизинг на „ЛЛ“ ЕООД.
Лизингополучателят, от своя страна, се задължил да заплати лизинговото
възнаграждение, определено в договора, включващо първоначална
вноска(29 890 евро), административна такса(1 281 евро) и съответните
месечни лизингови вноски, като размерът и падежите на плащане на тези месечни
лизингови вноски са уговорени в Погасителен план – Приложение № 2, представляващо
неразделна част от договора, видно от който е, че месечната погасителна вноска
възлиза на 2 340.96 лева без ДДС.
В чл.17 от Общите условия към
договора е уговорено, че при забава при извършването на дължимо по договора
плащане на падежа, се начислява 3 % месечна лихва за забава от датата на падежа
до датата на фактическото плащане.
След покупката на влекачите, предмет
на договора, осъществена на 08.02.2017г., на 15.02.2017г., видно от
представения по делото Приемателен протокол от същата дата, същите са предадени,
съответно получени от лизингополучателя.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза. В депозираното заключение на вещото лице, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно дадено, се посочва, че в счетоводството на
ищцовото дружество към 22.11.2018г. има отразени неплатени фактури по лизингови
вноски по процесния договор, както следва:
Фактура № **********/01.02.2018г. за
сума в размер на 5 494.22 лева с ДДС – неплатена вноска с падеж
05.02.2018г.
Фактура № **********/01.03.2018г. за
сума в размер на 5 494.22 лева с ДДС – неплатена вноска с падеж 05.03.2018г.
Фактура № **********/02.04.2018г. за
сума в размер на 5 494.22 лева с ДДС – неплатена вноска с падеж
05.04.2018г.
Фактура № **********/04.05.2018г. за
сума в размер на 5 494.22 лева с ДДС – неплатена вноска с падеж
05.05.2018г.
Общият размер на неплатените
лизингови вноски по процесния договор възлизал на 21 976.90
лева(11 236.60 евро).
По отношение на счетоводните записвания
в счетоводните регистри на „ЛЛ“ ЕООД вещото лице посочва, че проверка не е
могла да бъде осъществена, тъй като дружеството не се намирало на посочения
адрес.
Въз основа
на подадено от „С Ф Б“ ЕООД гр.София в
Районен съд – Димитровград на 31.05.2018г. заявление е образувано ч.гр.дело № 869/2018г. по описа на съда. По същото на 14.06.2018г. е издадена Заповед № 553 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжниците „ЛЛ“ ЕООД гр.Димитровград и Х.К.К. да заплатят солидарно на кредитора сумата в размер на 11
236.60 евро –
неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг с опция за придобиване
на собствеността № 49-01448/25.11.2016г. с нотариална заверка на подписите на
страните по него, ведно с лихва върху тази сума в размер на три % месечно,
считано от 31.05.2018г. до окончателното й изплащане, и направените по делото
разноски: 439.54 лв. – държавна такса и 875.58 лв. – адвокатско възнаграждение. Доколкото заповедта е връчена на
длъжника Х.К. при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, след уведомяването на кредитора и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет
на разглеждане в настоящото производство.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
От
представените по делото доказателства безспорно бе установено, че между „ЛЛ“ ЕООД гр.Димитровград и „С Ф Б“ ЕООД
гр.София е сключен твърдения договор за финансов лизинг. Касае се за договор,
по силата на който едната страна, в случая ищецът, като лизингодател, се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Тоест
с този договор лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на
съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на
лизингополучателя в размер на покупната цена, като осигурява възстановяване на
инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни
лизингови вноски на определени интервали от време. Безспорно по делото бе
установен и фактът, че лизингодателят е изпълнил поетото с договора задължение,
като е закупил и предоставил на лизингополучателя лизинговите вещи - два броя
влекачи Скания, модел R450 LA4x2MLA. На
следващо място, бе установен и фактът на неплащане от страна на
лизингополучателя на претендираните в настоящото производство четири лизингови
вноски, като изискуемостта на всяка една от тези вноски безспорно е настъпила
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Касае се
за твърдение на отрицателен факт, който не бе опроверган от ангажирани в
настоящото производство доказателства, като дължимостта на тези вноски се
установява и от заключението на вещото лице, което посочва размера на
конкретните задължения и датата на изискуемостта им. В тази връзка съдът намира
за несъотносими възраженията относно липсата на доказателства за прекратяване
на договора, съответно обстоятелството, че лизингодателят не се е възползвал от
дадената му от разпоредбите на договора възможност за прекратяване/разваляне на
същия, доколкото се касае за правомощие на лизингодателя, а не за негово
задължение, още повече, че този факт не се отразява на изискуемостта на
вноските, чийто падеж е настъпил преди датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Несъотносим е и фактът на липсата на
доказателства, че лизинговите вещи към настоящия момент се намират във владение
на лизингополучателя, доколкото същите безспорно са предадени, съответно
получени и липсват данни за връщането им в патримониума на лизингодателя, или,
ако такова е осъществено, за съответната дата, когато е сторено това.
На
следващо място, безспорно бе установено, че с подписването на процесния договор
ответникът Х.К.К. е поел задължение да отговаря солидарно с лизингополучателя
за изпълнението на поетите задължения. В този смисъл същият дължи при условията
на солидарност по смисъла на чл.121 от ЗЗД, заплащането на претендираните и
дължими лизингови вноски. Ответникът, чиято бе доказателствената тежест да
установи плащане, съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл.154 ал.1
от ГПК, не ангажира каквито и да било доказателства, че е изпълнил задължението
за плащане на претендираните вноски в горепосочените размери, поради което
предявеният в настоящото производство иск се явява основателен.
В тази
връзка съдът следва да се произнесе с решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца присъдените със Заповед № 553 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 869/2018г. суми, а именно: сумата в
размер на 11 236.60 евро
– неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг с опция за
придобиване на собствеността № 49-01448/25.11.2016г. с нотариална заверка на
подписите на страните по него, ведно с лихва върху тази сума в размер на три %
месечно, считано от 31.05.2018г. до окончателното й изплащане.
В тази
връзка и съобразно изхода на спора съдът следва да се произнесе относно
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. По отношение на наведеното от особения представител на ответника
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, следва да
бъде отбелязано, че предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на
делото, както и разпоредбите на чл.7 ал.2 т.4 и ал.7 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същото, както в
заповедното производство, така и в настоящото производство, не се явява
прекомерно. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по ч.гр.д.№
869/2018г. по описа на РС – Димитровград, а именно – сумата от 1 315.12
лева. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените по настоящото дело разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а именно – сумата от 2 333.26
лева(439.54 лв. – държавна такса, 650 лв. – възнаграждение за особен
представител, 1 043.72 лева – адвокатско възнаграждение, и 200 лева –
депозит за вещо лице).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Х.К.К. с ЕГН
: ********** ***, че дължи на „С Ф Б“ ЕООД, ЕИК : ***, седалище и адрес на управление: с.Г., район ***,
представлявано от управителя **,
присъдените със Заповед № 553/14.06.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 869/2018г. по описа на РС – Димитровград суми, а
именно: сумата в размер на 11 236.60
евро(единадесет хиляди двеста тридесет и шест евро и 60 евроцента) – неплатени лизингови
вноски по Договор за финансов лизинг с опция за
придобиване на собствеността № 49-01448/25.11.2016г. с нотариална заверка на
подписите на страните по него, ведно с лихва върху тази сума в размер на три
процента месечно, считано от 31.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Х.К.К. с ЕГН : ********** ***, да заплати на „С Ф Б“ ЕООД, ЕИК :
***, седалище и адрес на управление: с.Г., район ***, представлявано от
управителя **, разноските по ч.гр.д.№ 869/2018г. по описа на РС – Димитровград в размер на 1 315.12 лв.(хиляда триста и
петнадесет лева и 12 ст.) и разноски
в настоящото производство в размер на 2 333.26
лв.(две хиляди триста тридесет и три лева и 26 ст.).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: