Решение по дело №8283/2011 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 361
Дата: 31 януари 2012 г.
Съдия: Христо Симитчиев
Дело: 20115330108283
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ №

№  361

гр. Пловдив, 31.01.2012 г.

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІІ-ти гр.с-в, в закрито съдебно заседание на 17.01.2012г., в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

 

и секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №8283 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Р.Р.Л., ЕГН:********** против Р.Я.Л., в която се иска да бъде осъден ответникът - неин баща, да й заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв, считано от датата на подаване на ИМ до настъпване на законоустановено причина за изменението или прекратяването й. Предявеният иск е с правна квалификация по чл.144 СК.

В ИМ се твърди, че на ***г., ищцата е навършила пълнолетие, а през учебната 2011-2012г. ще е ученичка в *** клас в СОУ”П. Х.”-гр.П., през която ще приключи средното й образование. Ищцата твърди, че няма собствени доходи и не притежава имущество, от което да се издържа, а месечно има разходи за допълнителни уроци по математика и български език от 150 лв, за храна – 180 лв, за дрехи и учебни пособия – 200 лв, транспортни разходи – 30 лв за карта за градски транспорт. Също така, посочва, че участва в различни ученически мероприятия – екскурзии и лагери.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Р.Л., чрез назначения му особен представител адв.Г.П., е подал отговор, с който се оспорва иска по основание и размер. Поддържа се, че ответникът няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер. Оспорва твърденията в ИМ за разходите, които има ищцата.

Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

Ищцата Р.Р.Л. е дъщеря на ответника и е навършила пълнолетие на  05.03.2011г. Установява се, че през учебната 2011-2012г. е ученичка в *** клас в СОУ”П. Х.”-гр.П., през която ще приключи средното й образование. Относно имущественото състояние на ищцата, същата поддържа, че няма доходи и не притежава собствено имущество, от което да реализира доходи – отрицателни факти, за опровергаването на които ответникът не е ангажирал доказателства.

По отношение на ежемесечните разходи на ищцата, по делото е разпитана като свидетел майка й Ягода Кръстева Л.. От разпита й се установява, че дъщеря й посещава частни уроци по български език и по математика веднъж седмично, тъй като ще кандидатства в университет, които струват по 25 лева, има разходи за облекло около 120 лева на месец, минимум 10 лв за храна дневно и 12 лв на месец за карта за градския транспорт. Свидетелката посочва, че за тържеството по случай Нова година е дала на дъщеря си 50 лв, за абитуриентският й бал ще са нужни минимум 100 лева, а в края на учебната година, класът на дъщеря й ще ходи на екскурзия в Турция, цената на която е 500 лева. Свидетелката посочва, че живее заедно с дъщеря си и поема ежедневните и разходи за храна. Дъщеря й била ученичка редовна форма на обучение, като учебната 2011-2011г. й била последна, след която щяла да кандидатства. Свидетелката посочва, че бащата работи предимно на черния пазар и винаги е било много трудно да се докажат доходите, които получава. Последно работел в един автосервиз в град Пловдив. Твърди, че бившият й съпруг е добре със здравето, но от години не се интересува от детето си и не желае да го вижда.

Съгласно изисканата от ТД-НАП-гр.Пловдив справка относно осигуряването на ответника, в периода м.02.2008-м.05.2009г., същият е бил осигуряван от работодател „М-К. БГ”ЕООД върху доход от 235 до 345 лв. В писмото, с което е изпратена справката, се посочва, че към настоящия момент, за ответника няма подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ за регистрация на действащи трудови правоотношения, както и декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.

 При лежаща върху ответника доказателствена тежест, същият не установи, че заплащането на претендираната издръжка представлява особено затруднение за него. Горепосочената справка от ТД-НАП единствено сочи върху какви доходи е бил осигуряван ответника за посочения период от конкретен работодател и дори не касае периода, предмет на исковата претенция. Освен това, от данните в справката не може да се направи извод, че такъв е бил размерът на доходите му през този период, нито пък, че след м.05.2009г., ответникът изобщо няма доходи, тъй като няма данни да е бил осигуряван по трудово правоотношение.

Ето защо, съдът намира, че искът на Р.Р.Л. се явява доказан по основание, тъй като се установи, че същата, след навършване на пълнолетие, продължава редовно средното си образувание, няма собствено имущество и не реализира доходи, от които да може да се издържа. Относно размерът на претендираната издръжката, по делото се установи, че ищцата има ежемесечни разходи за частни уроци по математика и български език около 200 лв, за храна – поне 200 лв, за транспорт – 12 лв. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че разходите на ищцата облекло са около 120 лв месечно, тъй като са житейски необосновани, доколкото купуването на облекло не е ежемесечно разход и поради това не може да се причисли към разходите, които едно пълнолетно лице в 11 клас неминуемо има за задоволяване на нормалните си житейски потребности. В тази връзка, разходите за новогодишни празненства, бал и екскурзии нямат характер на такива, които родителите на пълнолетното дете са длъжни да осигуряват. Така, в крайна сметка, при месечни разходи около 400-450 лв, следва да се приеме, че бащата може да осигурява около половината – т.е. 200 лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 250 лв, искът ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед горното, следва да бъде осъден Р.Я.Л. да заплаща на дъщеря си Р.Р.Л., ЕГН:**********, месечна издръжка от 200 лв, считано от 09.05.2011г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС и държавна такса в размер на 288 лв върху уважения размер на предявения иск.

На основание чл.242, ал.1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, като в полза на ищцата бъде издаден изпълнителен лист за присъдената издръжка.

По изложените съображения, съдът

 

                                                                РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Р.Я.Л., ЕГН:********** да заплаща на дъщеря си Р.Р.Л., ЕГН:**********, месечна издръжка от 200 лв, считано от 09.05.2011г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 250 лв месечно.

ОСЪЖДА Р.Я.Л., ЕГН:********** да заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 288 лв върху уважения размер на предявения иск.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, да се издаде изпълнителен лист в полза на Р.Р.Л., ЕГН:**********  за присъдената издръжка.

Решението подлъжи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 31.01.2012г..

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /п/ Христо  Симитчиев

 

Вярно с оригинала.

М.Х.